А сега накъде?!

  • 6 097
  • 66
  •   1
Отговори
Колебая се дори откъде да започна  newsm78

С половинката са запознахме отдавна.Живеем заедно от поне 5год и имаме малко дете,но вече нещата не вървят,поне според мен.За него е период и щял да отмине,но на мен ми писна да слушам през 3-4месеца все едни и същи обещания и накрая нищо.Извиненя винаги човек може да си намери,а определено той повече от 1 нещо не може да върши.
Съжителстваме добре,той е приличен баща(очаквах повече),а като партньор  никакъв го няма.Обясних му 300 пъти,че не съм му сестра или майка и освен целувката за здрасти и чао трябва и друго внимание(не само секс).
Бях тръгнала да го напускам преди 3 год,но се оказах бременна и това ме закотви - нито кураж да абортирам,нито да оставя детето си без баща.Бременност с много повръщане и неразположение, а от него никакво внимание даже като му обявих,че няма да му готвя повече(защото от не приемане на храна за месец бях отслабнала 6кг) той постоянно ми ги натякваше.Изнасяше ми лекции как трябвало да ям здравословно,а аз просто не успявах да си сготвя нищо - все си мислех,че взаимно трябва да се грижим един за друг,но не би.Все претендира от мен,а като аз започна да претендирам от него за негови задължения все се намира извинение - уж достоверно.
Уморих се.Не ми се живее вече с него,НО имаме дете.Не сме женени,така че проблемът развод не стои,но ако се разделим аз се прибирам в България и съдбата на детето ще е между 2 страни постоянно - ваканции,уикенди - постоянно напред назад.Нестабилност.
Убедена съм,че заради децата родителите трябва да намерят общ език,та дори и съжителство.Дотолкова съм убедена,че затова преди 3год не го напуснах,естествено с надеждата,че нещата ще се оправят и той ще оцени факта,че има мен и детето.
Не е лош,уважение има,но на мен ми липсва и чувството,че съм жива,е съм обичана - за желана хм ясно ми е,че след определен период отношенията в двойката се променят,но все пак.Аз го обичам,но не съм влюбена в него.
Понякога аз си мисля,че не съм създадена за семейство - претендирам внимание,секс поне венъж на 1-2седмици,усещане за двойка.е, няма го това усещане,т.е. имаше го,но май само в моята глава и не се усетх на време,но все си казвах обичаме се ще го преодолеем,ще дойдат по-добри времена,но вече 3год нищо,даже нещата се влошават,защото аз вече не съм в готвоност да откликвам на редките му проблясъци и той се сърди.Казах му какво се сърдиш откак сме заедно ти си в депресия - добро извинение.Било болест.Да, болест е,но някой трябва да отиде на лекар.Няма нищо страшно.
Почина мой близък и аз плачех - неговата реакция да ми повдигне настроението беше: Е,какво сега цял ден ли ще плачеш.Аз знаеш ли колко близки съм загубил! - нямах думи, не вярвах на ушите си,а предполах(сигурно греша),че ще ме прегърне да си поплача в топла сигурна прегръдка - тогава се пречупи нещо в мен и почувствах,че нашата история свърши.Разбрах,че ние не сме дори приятели!
Просто си намерих мъж,който си мисли,че всичко е даденост и ако вече не правя всичко за него,така било трябвало да стане,но аз не вярвам.Вече просто не вярвам...
Не знам какво да правя!?

ПП Олекна ми поне!Доста дълго стана,а доста неща гледах да спестя!Благодаря ви,че ме прочетохте!

# 1
  • Мнения: 197
Щом не си щастлива, потърси щастието другаде  Peace Децата са щастливи, когато и майките са такива, сега детето е малко, но един ден ще усети липсата на чувства между вас, на искрено разбирателство, и от това няма да му стане по - добре.Не съм съгласна, че семейството трябва да се запази на всяка цена.Поговори откровено с мъжа си, кажи му как се чувстваш и че не си щастлива, ако и тогава не се промени нищо между вас, си събери багажа.

# 2
Мъжът ми много добре знае как се чувствам и откога се чувствам така. Говрехме често,от година насам спрях и да говоря вече едно и също,просто не виждам смисъл,подобрение няма.Сега разговора си го провеждаме дипломатично и свършва бързо сякаш по задължение.
Преди месец му предложих пауза 4-5мес,даже бях обмислила нещата - макар че е ясно,че като се прибера за 4-5мес родителите ще разберат,че имаме проблеми,но какво от това.
Пауза нямало да оправи нещата,каза той - а досега все превехме каквото иска той,нали бил по-разбиращ,но промяна няма.Сега пак е в проблясък,но не продължава дълго,така че вече не знам какво да мисля.

# 3
  • Мнения: 197
Питаща, пишеш , че не сте в България, а той чужденец ли е или българин?Мислиш ли, че ще ти помага финансово за детето , ако се разделите?И как ще се справиш ти с този въпрос?Може би финансовата несигурност и нестабилност те спира да вземеш по - драстично решение?

# 4
Той е чужденец.Затова ме притеснява постоянното лашкане на детето напред назад и 2та езика.
Финансово съм зависима от него сега,защото съм вкъщи и гледам детето - нямам забележки.Нямам си на идея,нищо не може да ме изненада.Може пък да реши да не го прави,но ако трябва и да заведа дело за права тогава става сложно.
Не знам дали ще ми помага,но родителите ми ще ми помогнат със сигурност да си стъпя на крака.
Е, вярно пак ще трябва да завися от някого,но поне ще съм спокойна.

# 5
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Ти си отговорила сама:Родителите ти ще помогнат и ще си спокойна...
А детето просто го записваш на училище с усилено изучаване на езика който говори таткото..
Ако таткото е припознал детето ще си плаща издръжка.
Късмет и бъди щастлива   bouquet

# 6
  • Мнения: 7 091
Питаща, преди да теглиш чертата според мен трябва хубаво да си помислите дали сте направили всичко, за да можете да останете заедно.
Предполагам мъжът ти има друга гледна точка по въпроса и явно не можете да намерите общ език в момента. Защо не потърсите професионална помощ? Има най-различни терапии за двойки, познавам не 1 и 2 двойки, на които е помогнала. Не всички са останали заедно след това, вярно е, но поне са го направили в мир със себе си.
Защото всички двойки имат проблеми. И с друг да се събереш може пак същите проблеми да възникнат и ако не си намерила начин за преодоляването им след 5 години с друг ще си в същата ситуация. Вие пак може да не сте един за друг, аз това не го отричам, но да напуснеш така пораженчески една връзка ми се струва грешен ход, който ще повлияе на връзката ви по-нататък след раздялата, а детето ще го усети по-късно.
Нещастна и незадоволена си, то е повече от ясно. НО вината никога не е само в единия. След като няма физическо насилие и прочее, а някога все пак си видяла нещо хубаво в този човек, аз бих потърсила и други начини за оправяне на отношенията.
Много лесно е всичко да се вижда в черно. По-трудното е да се опиташ да видиш цветното.
Успех! Peace

# 7
  • Мнения: 7 914
имам подобна приятелка като теб Питаща... , само че без дете....не можа да си намери мястото.. 7 години изкара -  негона шиш въртя от недоволство, но и тя се пече на огъня на неудоволетвореността...постоянно се чувстваше неразбрана, незачитана и тн. и така ето, че в един момент връзката се разпадна по нейна инициатива... сега се чувства точно толкова нещастна ... нищо, че има много добра работа и достъчно хора за компания около нея..( и акоможе да върне нещата назад, симисля, чеби го направила)

помисли си добре, какво наистина искаш...понеже в България нещата не са точно такива каквито ги помниш.все пак е той е отгледан в различна среда, с различни принципи и взаимоотношеня.. трудно се променя човек като мине определена възраст, трудно.. особено пък мъжете.. помисли понеже понякога в живота , като тропнеш една врата трудно се отваря отново! Peace

# 8
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
Мнението ми е като на Тандури Peace Казал ти е , че е в депресия. Вместо да го пращаш на лекар , опитай се да говориш с него за това.
Опитайте, говорете открито и тогава , ако не успеете - разделете се . Дете израснало в нещастна и тягостна атмосфера е по-лошия вариант.

# 9
  • Мнения: 4 399
Честно казано не разбирам какъв е въпроса ти, Питаща. Едва ли оЧакваш ние да ти кажем какво да направиш. Надявам се Че поне ти е олекнало малко.

Не разбирам също защо ако се разделите трябва непременно да се прибереш в България. Ако мислиш в посока раздяла, може би трябва да обмислиш и възможността да останеш в страната в която живее бащата. Разбира се Че в наЧалото ще ти е много трудно, но има и някои предимства. Това е само една идея, която ми дойде докато Четох постингите ти, но каквото и да решиш, ти желая да е най-доброто за всиЧки ви!

# 10
Ясно е,че не очаквам да вземете решение вместо мен, а просто се различни гледни точки ,защото това не са проблеми,които мога да разказвам на приятели(поне аз не мога).
Да,проблеми винаги има.Не очаквам перфектна връзка,но липсва ласка между нас.Просто сме родители и това е.Едва ли сме първите,но пък на мен ми е трудно така.
Знам,че сме много различни,освен културите,а и факта,че той работи,а аз не.Той ако има проблем просто друго не вижда,идея да направим нещо - винаги е УТРЕ.
И аз не съм идеална,но моите задължения си ги върша,добра дума винаги имам,за да се почувства спокоен,но сякаш от година насам просто се отпуснах - не полагам усилие,не виждам смисъл,което е много лошо.
На специалист едва ли ще отидем,отдавна съм го предложила и помолила да опитаме,но той отказа и аз вече дори не отварям дума.Но той дори за обикновени неща не ходи на доктор,така че не мога да очаквам друго.
Иначе е внимателен,жестове прави към мен,но няма интимност между нас - не става въпрос само за секс.

За оставане тук,хм, вижда ми се невъзможно,а и аз дойдох тук заради него,а не за да емигрирам.

Да,олекна ми четейки вашите гледни точки,а и определено да не се окаже,че 'от трън,та на глог'!

# 11
  • Мнения: 3 611
Мацка, абсолютно същото беше при мене. С чужденец в чужда страна, липса на любов, липса на емоции, по цял ден сама с детето...не виждах изход от ситуацията. Всъщност виждах, ама не бях сугурна дали е най-доброто, което ще направя. В началото бягах- България и обратно, по възможност с месеци. Това обаче не оправи положението, а съвсем го забатачи. Естествено не се размина и от негова страна без магарии... Исках да се разделим, та това не бе живот. Миналата година обаче ми писна на гъдулката и взех окончателно решението - или той, или аз. ...и се изнесох.
Предпочетох да живеем тук- детето ходи на училище вече; работя по професията си, макар и съвсем малко, но пък имам възможности за развитие... С две думи реших да останем тук. Не ограничавам контактите на детето с баща му, но аз съм се отдръпнала...
Така че мацка, изход има. Прецени плюсовете и минусите от една евентуална раздяла. Не е задължително да се прибираш към БГ, но пък ако решиш, че там ще ти е по- добре - направи го! Само няма да се отчайваш!  Wink

# 12
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
Кога започнаха да се променят нещата при вас? Имаше ли някаква конкретна причина?
Не знам връзка, която да не е минала през критичен период с времето. Но, ако двамата виждат причина да са заедно, винаги се намират начини за решаване на проблема. След подобна криза връзката с мъжа ми дори стана по-силна.

# 13
Аrrows, благодаря  Hug

Всъщност от самото начало,когато се събрахме започнаха да улягат нещата,което е нормално.+ и -,опознахме се,свикнах ме един с друг,което пак казвам не съм смятала,че е ненормално.Не съм очаквала,че завинаги ще сме,както първата година или две.
Обаче още на 3та година започнахме да се разминаваме вкъщи.Той от работа пред телевизора или компютъра,аз си правя нещо и започнахме сякаш да разговаряме само за неотложни неща.Започнахме да разговаряме,че така НЕ вървим на добре,че усещането за двойка започва да го няма(не за секс говоря).Започнахме да спим отделно поради смените му в работата,за да можем да се наспиваме,но все още се търсехме като допир,ласка и внимание.След известно време започнахме и това да не правим - почти година.И ние все говорехме,че има проблем,че трябва да се преоткрием.Ок,криза на 3та година.
Търпение ще мине,но не минаваше.И аз бях решила да се разделим,нямахме деца така е по-лесно,всеки ще си намери другарче.Въпреки,че се обичахме много,щом не се оправят нещата имаше 'лесно' решение.Но в един момент изневиделица се оказах бременна и ми беше ясно,че аборт няма да направя,а да лиша детето си от баща също не го приемах.
Останах.Детето още повече ни отдалечи като двойка,но ни сплоти за неговото общо бъдеще.
И ето ме пак,не знаеща какво да правя - чудеща се има ли приемливо решение, от което да са по-малко наранените.

Мислех си да се прибера за 4-5 месеца,но знам че това не е решение.

Периода на криза е доста дълъг ми се струва.Трудно ми е да вярвам,че ще се оправят нещата.

Обичам го и той мен, но вече не съм влюбена.

# 14
  • Мнения: 110
   Имаше една метафора за двойките, че са като в лодка и за да върви, естествено трябва да се гребе и от двамата. Много често гребе само единият и идва момент, в които неможе по-вече.
 Прецени добре кое е важно за теб, естествено, че без внимание не се живее, но и икономическата страна е не за подценяване. Би било добре да са и двете на лице, но често се налага да вземаме неприятни решения, в които разумът трябва да надделее.
  Но в тоя живот докато човек е здрав- изход винаги има.   Peace

Общи условия

Активация на акаунт