Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

Отвъд алеята зад шкафа

Мнения: 2 528
Извинете ме ако вече е пусната подобна тема.

В обширен репортаж от България журналистката Роза Монктън описва обстановката в домове за деца с увреждания
13.02.2009

В обширен репортаж от България, озаглавен "Гузно пазената тайна на Европа: децата "затворници" в България", журналистката Роза Монктън от лондонския в. "Таймс" описва обстановката в домове за деца с увреждания. Тя пише:
"Първото нещо, което те удря, е миризмата - мръсни пелени, неизмити бебета, гниеща плът. След това те удря тишината - зловеща, неестествена тишина, тишината на бебета, които са загубили надежда, че някога някой ще ги погали, ще ги прегърне и утеши. Ужасяващата тишина на недохранени и необичани деца, очакващи смъртта.
Бях в институция за деца на възраст до три години в България и се криех зад едно детско креватче, за да не ме види дежурната "сестра", която се намираше през три стаи от мен, но можеше да наблюдава всички помещения през прозорци в междинните стени.
Единственото, което се виждаше от моето място, бяха решетки, редуващи се чак до стаята за наблюдение. Решетки, които държаха тези деца в затвор заради единственото им престъпление, че са се родили.
Що за Европа е това, щом обрича невинни бебета и деца на такъв живот - живот, лишен от всякаква надежда?
Горкото дете, зад чието креватче се криех, имаше хидроцефалия. Беше извърнало подутата си глава на една страна.Момиченцето в съседното креватче беше толкова болезнено слабо, че изглеждаше направо плоско - като фигурка, изрязана от картон.Крачетата на следващото бяха вързани едно за друго, а върху тях беше метнат стар калъф за възглавница. Напипах огромна подутина на едно от усуканите му като вретена крачета. Децата в това отделение са лишени от общуване с хора. Хранят ги легнали по гръб, а пелените им сменят само когато пристигнат чисти. Никой не им продумва, затова нито едно от тях не може да говори. Така живеят и така умират.

През последните няколко месеца посетих 8 институции в България и бях поразена от пълната липса на човечност. Светът на бебетата не съществува за тези деца. В Западна Европа изпращат децата в специални домове, защото са жертви на тормоз, или защото родителите им не се грижат добре за тях, докато в други части на Европа, особено в бившите комунистически страни децата се настаняват в домове, защото са изоставени, или имат недъзи.
В Източна Европа все още е широкоразпространено схващането, че най-добрият начин за решаване на проблема с децата в неравностойно положение е те да бъдат откъснати от семействата си и отделени от обществото.
И така притокът на деца към националната система от институции продължава и много родители са принуждавани да предават своите бебета още при раждането им, ако се установи недъг. България е втората държава с най-голям процент институционализирани деца в неравностойно положение в Европа (на първо място е Русия).

В друго специализирано заведение ме разведе руса жена като Крюела де Вил, на високи тънки токчета, с тежък грим и с папка под мишница. Спираше до всеки прозорец и си поглеждаше списъка, грабваше химикалката, която стоеше втъкната зад ухото й, и отбелязваше: "това е с церебрална парализа, това е с висока степен на инвалидност, това е със синдром на Даун, това не знам. . ."
Поисках да вляза в една от стаите и взех на ръце най-близкото дете - жив скелет. И знаете ли какъв беше проблемът му? Беше сляпо. Просто сляпо. Но сега умираше от глад, клатеше се и си блъскаше главата в рамката на креватчето си.
При друго посещение попитах директорката, която беше и педиатър, за едно момиче със синдрома на Даун - защо е там. "Има синдром на Даун и ще умре".
Казах й, че това не е вярно, че тези деца могат да живеят пълноценен живот. Тя ме попита гневно "вие лекар ли сте?". "Не, но съм майка на дете със синдрома на Даун", отговорих аз.
"Но не сте лекар, значи не разбирате. . . Няма полза от тия деца. Не е трябвало да се раждат", гласеше отговорът.

Работя за благотворителна организация, наречена "Изоставените деца на България".
Нашата цел е да образоваме управляващите, лекарите, акушерките и родителите, да сложим край на институционализирането и да построим групи от малки къщички, в които да се настанят децата.
Защото, за разлика от Румъния, която отбеляза голям напредък в подобряването на своите институции и показа, че има готовност и желание за промяна, България продължава да отхвърля критиките.
Правителството не вижда особена необходимост от промяна, нито пък беше подложено на същия натиск като Румъния, когато България още не беше членка на Европейския съюз и реформата в детските институции беше
задължително условие за присъединяване.
Един от проблемите на страните от бившия Източен блок е, че там, където държавата е гарантирала всички морални ценности, обществото се е обезчовечило. Идеята за благотворителност, за социална отговорност, за грижа за другите, е унищожена. Болногледачите изглежда не допускат, че имат нещо общо с тези деца, а именно, че всички те са човешки същества.
В домовете за умиращи в Индия можеш да видиш доброволци, които носят храна, почистват или просто си говорят с пациентите по 24 часа в денонощието. Дори в най-бедните домове има усещане за цел, за живот и надежда. На този фон бездушието и зловещата тишина в домовете в Източна Европа е още по-стряскаща. Тези деца са гузно пазената тайна на Европа, скрита от света. Трябва да говорим за тях, да извадим на светло целия проблем. Имаме нужда от координирана европейска стратегия, която да действа по най-високите нива на властта. Със стриктно изпълняван десетгодишен план можем да направим така, че много от тези позорни домове да бъдат затворени.
За целта планът трябва да включва социална реформа, предоставяне на услуги за общността на децата с увреждания, грижата за тях да се превърне в професия, да се въведaт законови облекчения за осиновяването, да се построят групи от малки къщички за болните деца и най-важното - да се оказва по-голяма подкрепа на родителите им след раждането.

Над 96 процента от институционализираните деца в Европа имат поне един жив родител. Необходима е помощ, за да се убедят родителите, че могат да се справят. Твърде късно е да се помогне на много от децата, затворени в институциите - техният живот вече е непоправимо осакатен. Можем обаче да прекратим практиката децата да постъпват в тези заведения.

Трябват ни програми за ранна намеса в болниците и родилните домове. Трябва да накараме хората да им пука. Ако ти си от хората, които преравят стоките в супермаркета, за да не купят бройлер, отгледан в птицеферма, помисли за момент за тези деца, които не се радват на по-добро отношение!"

Превод БТА
Цитирай

София

Мнения: 9 134
Винаги съм знаела какво става в домовете...майка ми работеше в такъв Tired Въпреки, че й бях забранила да ми разказва трагедии, от покрусената й физиономия сякаш знаех кога се е случило поредното ужасно нещо...
Голям грях имаме пред Бога заради тези домове, ние като нация, като общество, голям грях!!!
Цитирай


Мнения: 4 164

Голям грях имаме пред Бога заради тези домове, ние като нация, като общество, голям грях!!!

Да, така е! Всички ние!
Цитирай

in the boulevard of broken dreams

Мнения: 1 517
Миналата година носихме играчки и дрешки в дома във Виница (Варна). Имах желание да поогледам вътре, да видя дечицата - от любопитство просто...не ми разрешиха. Питам се защо...
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
Винаги съм знаела какво става в домовете...майка ми работеше в такъв Tired Въпреки, че й бях забранила да ми разказва трагедии, от покрусената й физиономия сякаш знаех кога се е случило поредното ужасно нещо...
Голям грях имаме пред Бога заради тези домове, ние като нация, като общество, голям грях!!!


Споделям 100 процентово...

И аз съм ходила в домове, и аз съм виждала... За децата с увреждания там, изобщо не искам и дума да повдигам.

Миналата година носихме играчки и дрешки в дома във Виница (Варна). Имах желание да поогледам вътре, да видя дечицата - от любопитство просто...не ми разрешиха. Питам се защо...

Точно там съм била.
Много ги пазят децата, снимки, например не мога да се правят.

Преди години имаха хубав спонсор, който беше добре обзавел дома. Друг е въпроса, че така и не видях някой да се занимава с тези деца, освен стажантите...  Confused

В тези институции има нужда от много, добре образовани, мотивирани и загрижени кадри.

Цитирай


Мнения: 186
Не можах да прочета от www.24chasa.bg  но ето една от първите реакции на правителството от www.dnevnik.bg :

"Това е поредният скандален материал, опитващ се да лепне петно върху България, без да е подкрепен с никаква конкретика. В текста няма посочен нито един конкретен дом. Говори се за бебета, което насочва към домовете за медикосоциални грижи към здравното министерство, но и това не е сигурно, тъй като текстът е абсолютно анонимен."

Зам. социалният министър Светлана Дянкова, цитирана от в. "24 часа"


Да се подготвим за още подобни изказвания в следващите дни.

Четох и някои от коментарите след статията в http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149012&srcpos=3&p=0#msgs , ще се изненадате в колко много от тях говори, че сме бедна държава и защо пишат статии, а не пращат пари от Англия. Само на мен ли ми се стори, че основно ставаше дума за липсата на човешко отношение, а не на пари. И при "знаещи" директори, като описаната в статията, дори и да отиде някой само да погушка бебчета, ще го върнат още от вратата.

"и най-важното - да се оказва по-голяма подкрепа на родителите им след раждането." пише в статията, което Зам. социалният министър Светлана Дянкова сигурно ще отрече, но аз по-вярвам на пишещите в темата УСМИХНИ СЕ С МЕН! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352935.0 колко им се помага.
Цитирай

Неизживени спомени

Мнения: 461
Цитат
Публикувана от: belinda


Голям грях имаме пред Бога заради тези домове, ние като нация, като общество, голям грях!!!!

Напълно споделям мнението ти!Но за съжаление в нашата държава,угризения могат да имат хора като нас.Такива които имат сърца,работят и имат деца.А,тези които дирижират и УЖ се грижат за благото на народа,дори не се сещат,че някъде живеят дечица с проблеми.Едва ли знаят значението на думата грях и съвест
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Днес гледахте ли БТВ репортерите. Холандците какво ни казаха. Трябва да се действа, а не само да говорите (не цитирам точно) .
Цитирай

Бургас

Мнения: 343
Аз съм майка на две прекрасни дечица - момченца. Бебчето ми е със Синдром на Даун. Роди се и с тежък сърдечен порок /пълен АВСД/. Преди месец беше опериран от д-р Пламен Митев, на когото ще съм вечно благодарна, както и на лекарите от детска реанимация и кардиолозите от отделението. Всички те се бореха, за да живее моето детенце. Когато беше в реанимация, всеки ден се отбивах в една църква и се молех на Бог да ми го остави и въпреки, че е дете с увреждане, то е нашата голяма любов и радост и всички го обичаме много. Защо ви пиша всико това? Когато се роди, педиатърката - д-р Юдова от Майчин дом - гр. Варна е посъветвала мъжът ми да побърза да подготви документите за дом, защото това изисквало време, както и да не ми показват детето, за да не се привързвам към него. За щастие, на нито един от нас и през ум не ни мина да си изоставим детето. Та.. геноцида започва още от раждането. В този труден за нас момент, ние имахме нужда от помощ и съвет - на какви специалисти да се заведе детенцето, какви изследвания да се направят и ред други неща, но...УВИ.. в България ти казват - по-добре го остави! А какво става после с тях - всички вие видяхте във филма за децата от Могилино. И аз видях, но не във филма, а в детското кардиологично отделение, където лежеше дете със Синдром на Даун от дом, което изглеждаше страшно - на 2год. тежеше 4кг. Нямаше никаква мускулна маса, блъскаше си главата в леглото и т.н. Тези деца наистина са оставени да умрат, колкото и страшно да звучи - изоставени са от родителите си, от държавата и от обществото, част от което сме всички ние. Незнам кога ще се промени отношението на хората и държавата към нашите деца, но искрено се надявам да се промени, а до тогава, аз ще се боря за детето си и ще го обичам с цялата любов, която имам, защото вярвам и знам, че то не е само "дете с увреждане", а Човек, Личност, която има място в този живот и има правото да Живее, като всики нас!
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 840
alexa-smile, Hug

Моят син е с много елементарен проблем, в сравнение с всички тези деца Само с ХАДВ е. И какво като е в нормално семейство, което го обича. Ужасът в училище е безкраен. Обществото е болно. Не виждам скоро да настъпи промяна. Да, прави са холандците, само си говорим... Гледах БТВ Репортерите... Това, което е там скоро няма да стане тук. Първо трябва да се превъзпита обществото, което на мен ми се вижда невъзможно. А след това и държавата трябва да отпусне средства и да назначи хора с души и сърца да се грижат за тези деца.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Гледах репортажа на БТВ за различните деца в Холандия.Просто не можех да повярвам на очите и ушите си,когато виждах в каква обстановка ги гледат,как държавата сама търсела тези семейства и им предлагарла помощ.Ей това вече тотално ме изуми.И когато детето порастне и стане възрастен човек,държавата му плаща годишно 26 000 евро пенсия.Това вече ми дойде в повече.Дали Масларова е гледала филма....
Цитирай


Мнения: 909
alexa-smile, прегръщам те!
  bouquet
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Писах, трих, писах... И аз гледах предаването за селището в Холандия.
Ужасно е, че децата ни живеят така. Ужасно е.
А всеки един от нас може да помогне. Дори това, да не обърнеш глава, когато видиш болно дете. Дори това, да не забраниш на здравото си съкровище да се доближава до различно дете, зер, може да се зарази я от Даун, я от друг синдром. Дори това, да не се правиш, че тези хора не съществуват - ти нали си добре, децата са здрави, децата на приятелката ти също.  Confused
Не е малко.
Защото обществото ни до голяма степен е това, което тласка хората да си оставят децата. В общество като нашето (малко, закостеняло, безработно-клюкарско, често озлобено) е непосилно да имаш различно дете.
П.П. Усмихната Алекса, целувам те.
Цитирай

Бургас

Мнения: 343
alexa-smile, Hug
Моят син е с много елементарен проблем, в сравнение с всички тези деца Само с ХАДВ е. И какво като е в нормално семейство, което го обича. Ужасът в училище е безкраен. Обществото е болно. Не виждам скоро да настъпи промяна. Да, прави са холандците, само си говорим... Гледах БТВ Репортерите... Това, което е там скоро няма да стане тук. Първо трябва да се превъзпита обществото, което на мен ми се вижда невъзможно. А след това и държавата трябва да отпусне средства и да назначи хора с души и сърца да се грижат за тези деца.

Знаеш ли, последният месец за мен и семейството ми беше кошмар! Не знаех дали детето ми ще живее.. Но точно то ми даваше сили! Щом той се бори, аз нямам право да се предавам и отказвам!!! А я си помисли ако всеки един си каже като теб "...Първо трябва да се превъзпита обществото, което на мен ми се вижда невъзможно.." как тогава ще стане възможно??? А нима ти не си част от това общество? Да, хората са казали, че една птичка пролет не прави, но има и една поговорка за капката и вира. Не спирай да вярваш и да се опитваш да промениш нещата. Дори и само един човек да успее да погледне през нашите очи, през очите на децата ни, това също е победа!
Цитирай

Отвъд алеята зад шкафа

Мнения: 2 528
Алекса имаш и моята подкрепа. Не искамда пиша повече, че една буца ми е заседнала в гърлото.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора