Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора
Пиша като анонимна, защото много съм писала за училището на синът ми и за учителката му и не искам да се задълбочава проблема...
Синът ми е твърде емоционален, много напорист и винаги си казва каквото си мисли. Учила съм го каквото прави винаги да го прави по най-добрия начин. Девизът ни е, че дори да си чистач да бъдеш най-добрия чистач...
Все пак детето е на шест, трудно понесе промяната с тръгването на предучилищна в училище, учителката прояви професионализъм, като не му сложи етикет "проблемен" или "лош". Работя от вкъщи и винаги следобедите ми се посветени на него. Промени се драстично от септември до сега... Но съучениците му се дразнят от постоянното му желание да бъде пръв и от това, че той се справя много по-добре от тях с материала... Има едно момиченце което синът ми харесваше в началото, около Нова година беше му се подигравала, че учителката го е била толерирала и за това имал високи оценки. Беше изпаднал в някаква апатия и трудно го измъкнах от това състояние. Всеки ден говоря с учителката "Имахте ли проблем с него днес". Не ми е казвала да има проблеми, освен, че крещели с другите момчета или се гонели...
В петък сме се събрали няколко майки и учителка идва първо при мен връчва ми един лист с телефоните на училищния психолог и ми заявява, че синът ми трябва да започне да го посещава, защото иска да е винаги първи и децата го отхвърляли... Бях потресена, не знаех как да реагирам, благодарих и си тръгнах...
Сега не съм на себе си... толкова ли е проблемен синът ми... толкова ли подтиска другите, че публично обявяват, че е проблемен...И ако отида на този училищен психолог каква ми е гаранцията, че това което споделя синът ми няма да стане обществено достояние.
Не омаловажавам проблема, ще заведа детето на друг препоръчан ми от приятели психолог...
Но не ми излиза от главата, това проблем ли е?
Не се ли поставя много висока летва на синът ми?
Дали не са се оплакали родители, че да ме линчуват публично?
и още куп, но стана дълго... Не мисля, че съм права, не знам кой прав кой крив, за това ви моля за вашите мнения.
Цитирай

София

Мнения: 35
Лошо е това с желанието винаги да е пръв..най-малкото защото няма как да е пръв във всичко и винаги.Рано или късно ще изникне област,в която да е втори, трети,или да не се справя.Сама пишеш,че е емоционален,комбинацията емоционален+перфекционист може да доведе до лоши последици в бъдеще.Бомба със закъснител е подобно възпитание "винаги пръв".
А защо не го приемат децата,само заради успеха ли?

Като бивш пълен отличник,когото никога не са наричали зубрач,мога само да ти кажа,че от поведението на сина ти най-много зависи дали ще бъде приет.Никога не съм си позволявала да се фукам със знания или оценки,винаги съм помагала на по-слабите от мен,никога не съм се стремяла да изпъкна на всяка цена.Тормозеха и отхвърляха отличниците,които се отнасяха надменно и отвисоко с оклните,непрекъснато се самоизтъкваха и бяха вечно на първия чин с винаги вдигната ръка "аз, аз". Така че вероятно не знанията на сина ти са причина за отхвърлянето,а начина,по който ги проявява, твърде агресивно и незачитайки другите.Така може и да е най-добър и знаещ,но ще остане сам.

Като майка бих се борила с перфекционизма,защото е непродуктивен и направо опасен.
Цитирай


Мнения: 1 338
Защо не поговориш по-задълбочено с учителката, да хвърли някаква светлина какво точно става в класа и какви проблеми вижда тя между твоето дете и съучниците.
Може би трябва да смените училището.
Цитирай

София

Мнения: 4 541
Въпросът е по какъв начин демонстрира желанието си да е винаги пръв- може в това да е проблема. Момчетата по принцип искат да са първи и трудно приемат неуспехите, а ако и вкъщи се държи много на победата това може да ги напрегне допълнително. В подсъзнанието на "силния пол" са заложени много високи изисквания и големите мъже също страдат, от това че не се доближават до образа на мъжа победител, скала, Бог и тн.

Не мисля, че вашият случай е нещо по- различно от случаите на повечето български семейства със синовете им. Хубаво е, че училището има психолог и не виждам повод за линч и лоша оценка за родителите ако се опре до него. Ако е добър специалист едва ли ще навреди да поговори с детето, а така и ти ще разбереш какво притеснява другите деца и учителката. Ако е наистина победител във всичко няма да подтисне другите деца, а те ще го следват и ще му подражават- явно проблема е в нещо друго. Не мисля, че поставянето на летвата за едно момче толкова високо  като да е победител и най- добър във всичко е полезно, но вие сте родители и така сте преценили. Ако го отчете като вредно  можете да коригирате. Ако, пък това се окаже правилен подход ще намерите корена на въпроса другаде и нещата ще се подредят. Всеки родител прави някакви грешки и не е редно да бъде обвиняван или да се самообвинява за тях. Хубаво е и да ги открива сам или с помощта на специалист, а не на другарски съд с другите родители, които също не са съвършени. Тук проблем би имал само перфекциониста, защото стремящия се към съвършенство се ужасява от грешките си и затова почти никога не ги открива.

Успех и спокойствие ти пожелавам!
Цитирай

София

Мнения: 118
Преди да водиш детето на психолог според мен трябва да разбереш защо учителката ти го препоръчва. Не е адекватно до този момент да ти казва, че няма проблеми, а изведнъж да те насочи към психолог. И по-добра е идеята  ако решиш, че въобще ти е нужен да го водиш не при училищния, защото  той може да е пристрастен.
Цитирай
Благодаря ви момичета, много ви благодаря!!
Цитирай

София

Мнения: 2 790
не, мисля, че имате проблем, камо ми да ходите на психолог. защо трябва да бъде поставяно детето в рамка? защо трябва да служи на допотопните даскалски разбирания за общоприето?
бих се радвала и бих била горда с такова дете.
пожелавам ви много успехи! да бъдеш лидер и да растеш различен от масата понякога е бреме, но не трябва да го спираш, а напротив.
Цитирай

София

Мнения: 2 790
Лошо е това с желанието винаги да е пръв..най-малкото защото няма как да е пръв във всичко и винаги.Рано или късно ще изникне област,в която да е втори, трети,или да не се справя.Сама пишеш,че е емоционален,комбинацията емоционален+перфекционист може да доведе до лоши последици в бъдеще.Бомба със закъснител е подобно възпитание "винаги пръв".
А защо не го приемат децата,само заради успеха ли?

Като бивш пълен отличник,когото никога не са наричали зубрач,мога само да ти кажа,че от поведението на сина ти най-много зависи дали ще бъде приет.Никога не съм си позволявала да се фукам със знания или оценки,винаги съм помагала на по-слабите от мен,никога не съм се стремяла да изпъкна на всяка цена.Тормозеха и отхвърляха отличниците,които се отнасяха надменно и отвисоко с оклните,непрекъснато се самоизтъкваха и бяха вечно на първия чин с винаги вдигната ръка "аз, аз". Така че вероятно не знанията на сина ти са причина за отхвърлянето,а начина,по който ги проявява, твърде агресивно и незачитайки другите.Така може и да е най-добър и знаещ,но ще остане сам.

Като майка бих се борила с перфекционизма,защото е непродуктивен и направо опасен.

и какво каза? колко много глупости само в един постинг.  #Crazy
как може да се дават такива оценки и мнения, не знам...трябвало да се бори с перфекционизма, щото бил опасен. ужас... ooooh!
Цитирай
Въобще не бива да водите детето на психолог! това само ще задълбочи проблема в главата му, защото ще започне да си мисли че наистина нещо му има! детето си е напълно нормално, будно и като всяко друго дете търси признание и подкрепа. В момента нито получава едното (в училище) нито другото (в къщи). Започнете от това да го подкрепяте и да не му давате повод да си мисли че има проблем!
Ако някой трябва да отиде на психолог това сте Вие (без да се обиждате) - става въпрос за вашата неувереност дали постъпвате добре и как да постъпите най-добре. Ако всичко което е в постинга е наистина така, тогава детето ви трябва да бъде насърчавано още повече, да праснете един скандал на даскалката, да се оплачете на директорката и ако и това не помогне да преместите детето в друго училище!
Помогмете му да се социализира, ако там е проблема - направете едно парти, поканете деца от класа. организирайте съботно-неделно събиране с приятелчетата му, дори ги поканете в къщи. Децата заиграят ли се само за 5-10 минути вече са приятели.

И не си мислете че една даскалка е толкова добре с психологията че чак пък да назначава час при лекар-психолог! самата идея за това как някой си позволява да дава квалификации, да поставя детето ми в някакви рамки и норми не кара да побеснея  tantrum Даскалките са там за да ОБУЧАВАТ и това че те се чувстват тъпи и неспособни да задържат вниманието на едно будно дете си е техен проблем! Още повече че даскалките в началното училище са и най-зле по дифолт!

Лошо е това с желанието винаги да е пръв..най-малкото защото няма как да е пръв във всичко и винаги.Рано или късно ще изникне област,в която да е втори, трети,или да не се справя.Сама пишеш,че е емоционален,комбинацията емоционален+перфекционист може да доведе до лоши последици в бъдеще.Бомба със закъснител е подобно възпитание "винаги пръв".
А защо не го приемат децата,само заради успеха ли?

Като бивш пълен отличник,когото никога не са наричали зубрач,мога само да ти кажа,че от поведението на сина ти най-много зависи дали ще бъде приет.Никога не съм си позволявала да се фукам със знания или оценки,винаги съм помагала на по-слабите от мен,никога не съм се стремяла да изпъкна на всяка цена.Тормозеха и отхвърляха отличниците,които се отнасяха надменно и отвисоко с оклните,непрекъснато се самоизтъкваха и бяха вечно на първия чин с винаги вдигната ръка "аз, аз". Така че вероятно не знанията на сина ти са причина за отхвърлянето,а начина,по който ги проявява, твърде агресивно и незачитайки другите.Така може и да е най-добър и знаещ,но ще остане сам.

Като майка бих се борила с перфекционизма,защото е непродуктивен и направо опасен.

А това мнение ми е ярък пример за некомпетентно, комплексирано и овчо изказване!
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 527
Хм, децата в 1ви клас не са склонни да приемат или отхвърлят някого заради познанията му - нито поради липсата им, впрочем. Те реагират на поведението на другите деца... и в този смисъл, ако държанието му изразява "аз съм по- добър от вас" е логично да бъде отхвърлен. Ако е по- добър - дава идеи и т.н., но отношението му към другите им говори "ние сме равни, приятели" - те ще го приемат и обичат.
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
Не знам ситуацията, не мога да кажа нищо със сигурност, но много би ме притеснило ако наистина се окаже, че детето ми се чувства изолирано и пренебрегнато от другите деца. Да се чувства прието и уважавано в дадена група е много важно за самочувствието на едно дете, а това от своя страна, за пълноценното му развитие. Бих провела по-задълбочен разговор с учителите, за да разбера какъв според тях е точно проблемът.

Между впрочем, аз също не съм привърженик на възпитателното мото "бъди най-добрият, в това което правиш".
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Детето ми е в 5 клас и до миналата година имаше амбицията във всичко да е първи.Особено силно изразено беше във втори и трети клас.
Не съм го водила на психолог,но го израстна.Говорила съм нееднократно с него по този проблем.В момента продължава да е амбициозен,но не до болезненост.
Никога не е парадирал със знанията си.
Един съвсем дребен факт ме впечатли много силно.При раздаване на бележниците след 4 клас,макар да го получи последен от класа,децата му ръкопляскаха най-силно.
За мен това беше признанието на класа,но в този период не е имал проблеми с класа заради успеха или амбициите си.
Според мен намери начин да поговориш с учителката.Разбери точно за какво става въпрос,а не просто той иска да е първи и децата го отхвърлят.
Интересно тя не е ли направила нищо като педагог,преди да Ви изпрати на психолог?
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 482
За детето - не знам, възможно е да има нужда от психолог. А може и да няма.
Но майката определено има нужда от консултация - самият факт, че детето и има проблеми в общуването с другите деца, показва, че тя нещо греши. Не е нито срамно, нито нещо невидяно един родител да поговори със специалист и да си "свери часовника"  дали и доколко е прав в изискванията към детето си и начините, по които ги постига.

трябвало да се бори с перфекционизма, щото бил опасен. ужас... ooooh!

Именно, може да стане много опасно. Заради такива "перфекционисти" психиатрите никога няма да умрат от глад.
Но пък изборът е прост и всеки сам трябва да си го направи - дали ще възпитава вечно недоволен и гонещ съвършенството (и никога недостигащ го) невротик, или ще се приеме детето такова, каквото е, с идеята да порасне просто един щастлив и доволен от себе си и живота си човек.
Цитирай

София

Мнения: 26 038
Христова123

Не съм психолог по професия, но съм се интересувала от въпроса, а и съм майка и мен ме вълнуват подобни неща. Направи ми впечатление едно твое твърдение, че го учиш винаги да бъде най-добрият, пък дори и метач да е. Сори, ама ти сама му вдигаш летвата и го тласкаш към перфекционизма. Дори детето да има някаква склонност да иска винаги да е първо, винаги да се доказва и да показва колко може и знае, то ти само задълбочаваш тази склонност. Не е проблемът в това, което ти е казала учителката или че децата го отхвърляли, а в това, че детето винаги ще е на ръба на неудовлетворението от постиженията си. Бих те посъветвала да намалиш изискванията, а метафората за метенето направо я забравяй. Сега детето лесно покрива изискванията, но в живота не винаги човек може да е пръв. Може да му кажеш малко да намали темпото и да не очаква винаги и на всяка цена да е пръв и най-добрият.

Може би е по-добре ти да направиш една консултация с психолог и да изясниш своята позиция и какви са твоите представи за детето.

И аз мисля, че перфекционизмът е много опасен за душевното равновесие. Може да звучи добре и престижно някой да се определя като перфекционист, но според мен не е много за хвалба.  Старая се да не очаквам от децата си перфекционизъм, но е много трудно да науча себе си на това. Живее се по-леко, когато човек не е винаги с очакване от себе си и околните на 101%. Предпочитам щастлив живот, отколкото перфектен.
Цитирай

Враца

Мнения: 91
Здравей, Христова,
не знам защо, но ми се струва, че тази история има контекст. Ако не - поведението на учителката изглежда неадекватно. Но ти сама пишеш, че до сега имаш постинги за училището и учителката на сина си. Което ме навежда на мисълта, че историята не е само тази. Не ме разбирай погрешно - не те нападам! Както и да е!
Моят съвет е първо да поговориш с учителката, да разбереш какво има тя впредвид и може би след това, ако се налага, наистина е по-добре да се обърнеш към училищния психолог - той познава децата в училището /поне тези, които се проявяват/, познава атмосферата в училището. Надявам се тези хора да са професионалисти и ако това е така - проблемите ще се разрешат без да се налага да водиш детето по психолози и да го травмираш.
Успех!  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора