Аз си се разхождах още на същия ден - ама то сигурно защото не съм раждала в Шейново по новия метод... 
Не съм се мъчила, не ми е коствало усилия, не ме болеше. Нито ми се е виело свят при първото ставане, нито... абе, изобщо нищо. Гадно беше само веднъж като кихнах много рязко 2 - 3 дена по- късно - ама само за няколко мига.
ПП
Опъват шевовете леко - но не е болка, а чувство за дискомфорт, което, след няколко часа, се "научаваш" как да избягваш и което минава с махането на конците - подозирам, обаче, че шевовете по разкъсана (или разрязана) вагина са по- неприятни - или поне според това, което са споделяли преживели подобни така ми се струва.
Не съм се мъчила, не ми е коствало усилия, не ме болеше. Нито ми се е виело свят при първото ставане, нито... абе, изобщо нищо. Гадно беше само веднъж като кихнах много рязко 2 - 3 дена по- късно - ама само за няколко мига.
ПП
Опъват шевовете леко - но не е болка, а чувство за дискомфорт, което, след няколко часа, се "научаваш" как да избягваш и което минава с махането на конците - подозирам, обаче, че шевовете по разкъсана (или разрязана) вагина са по- неприятни - или поне според това, което са споделяли преживели подобни така ми се струва.
тц, не ме се вярва.
. Може това да са имали предвид. А иначе за ставането, аз станах на следващия ден, но има болници където раздвижват дори на същия. 
Понеже ме чака секцио там, майка ми беше чула нещо, ама и тя недоразбрала. Не че се натискам за новия метод, и по стария се възстанових бързо, дано и сега да е така. 
