Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора
Здравейте, регистрирана съм, но искам да запазя анонимност. Нуждая се някъде да споделя пък и да чуя мненията на страничен човек. Имах си аз една мечта да бъдем самостоятелно семейство. Макар,че имах жилище от самото начало на бракът ми живеехме при свекървата, защото мъжът ми не желаеше да се пренесе в моето жилище. Е мечтата ми се сбъдна вече сме там след четири дълги години... и повече май. Изнесохме се по доста лош начин. Поисках спокойствие и тишина за синът си от 2 до 4ч. с молба да отбележа, но бях посрещната от обиди и нападки от свекърите,че това си била тяхната къща и щяли да си правят каквото си искат и коя съм аз да им казвам какво ще правят. Това не единственият конфликт и се обърнах и им казах,че аз дом имам и не ме плашат Това обаче след като ми казаха изчезвай. Заболя ме адски много почувствах се като улично псе ритано и отбягвано. При положение,че не съм се натресла там те настояха да сме при тях за какво са били строили голям дом ако синът им не живеел там.Абсолютно самостоятелни бяхме без помощ от тях. Може би в месеца по веднъж да е гледала детето да излезем и то за час след като успя детето да няма тя грижи по него. След като влязох заявих на мъжът ми,че това е краят аз си отивам в моя дом и ако иска да ме последва иначе и него няма да погледна както няма да погледна тях повече. Събрахме багажа отидохме при моите родители докато направим ремонта. Докато събирах багажа в двора се лееше страшна жлъч по мой адрес.Мног обиди много болезнени неща. Като от типа тая нищо не ми е купила  да се маха. ДА СЕ МАХАТ  и двамата. Тогава мъжъжт ми се разплака,че го гонят от собственият му дом. Не след дълго се започнаха ревовете по телефона от тяхна страна,че им било мъчно за детето, но не и думите ивинете аз прекалих върнете се примерно. Напротив бе ми казано в очите, че тя няма за какво да се извинява и няма да ми се извини.  И понеже аз като нормален човек казах,е съм склонна да простя стига да ми сеизвини ме нарече нахалница и ми посочи пътя взех сидетето отново, а бях преглътнала и отишла да види детето дето и беше мъчно за него, защо и бях казала че аз и детето ми няма да стъпим там, а ако иска да го види да заповяда у нас. да ама тя у нас не искала защо ли? Много още има от към обиди. Не след дълго мъжът ми започна да си общува с тях все едно нищо не е било забрави, че плака и пред нашите  ги обвиняваше и наричаше с епитети. Почувствах се предадена и поругана. Преглътнах отново  и ето вече сме самостоятелни, а аз самотна и боли. Няма ми ги приятелите и близките те останаха в другият град. Няма го обаче и мъжът за когото се омъжих. Не говори с мен няма я нежността и любовта боли ме. Сама непознаваща никого и в къщи също сама  само с детето то поне ме обича. Когато многократно гопомолих поне да не го демонстрира пред мен това си общуване получавах обиди от типа,че не аз съм тази която ще му каже с кого да общува, той не ми бил казвал дали да говоряя с нашите. На въпросът ми обаче кой ни изгони,че нашите не са и то посред зима ноември месец оставам без отговор. Домът ми бил катакомба. Да нуждае се от ремонт дълги години беше под наем,но е дом и е наш. Защо трабва до говори така. Днес отново прибирайки се му се звъни не си обяснявам защо но като я чуя пулсът ми се ускорява става ми нервно затварям се в себе си и млъквам. Попитах го пак нужно ли да се води половин часов разговор пред мен като знае, че ми е неприятно получих само звучното  - я се скрии. Много има още не мога да го изпиша това е най най - отгоре отгоре историята. Кажете ми ако майка ви ви изгони посред зима с дете и обижда половинката ви така,че кварталът да чуе ама дане остане такъв да нее чул, а половинката просто да плаче и да си замълчи, тъй като това не нейният дом и няма право да се обажда бихте ли простили? Бихте ли имали същите отношения? Мола ви кажете ми аз ли съм сбъркана не мога да простя, не мога да го преживея и винаги като се сетя ми става нервно не искам да ги виждам с две думи. Освен това никога не са ни помагали с нищо за да кажат,че ето видиш ли аз съм неблагодарна.Сега наште дадоха спестяванията си да си стъпим на краката и го успокоявах да не се тревожи,че те винаги ще помагат и че това там си е наше и от там никой не може с кран да ни мръдне. Той съпругът ми ме убеждаваше видиш ли да ходим,че можело да и стане нещо тя му ревеше всеки ден,а нито един път не го поипита добре ли си имаш ли нужда от помощ или как върви с жилището. Аз не мога да преглътна,но как поне да не ме дразни,че той общува с тях все едно нищо не е било като го чувствам като предател в такъв момент. Стана дълго и объркано, за което се извинявам, но имам нужда някой дакаже странично виждане на нещата.Ако има въпроси ще отговарям и как по д...лите да не се чувствам толкова сама и да не боли от самотата
Цитирай

Kопенхаген

Мнения: 667
Каквото и да те посъветваме мисля, че ти сама трябва да откриеш правилното решение.Лошото е, че си с мъж, който продължава да се държи за полата на майка си.Надявам се, че многократно си разговаряла с него за да ти препоръчам диалог.Имаш детенце, имаш дом, имаш и родители, които са готови да ти помогнат....тогава решението си е само твое.Успех!
Цитирай
Не еднократно съм говорила според него той изощо не се бил държал за майка си.  Питал мее колко повече да се промени заради мене нали бил дошъл с мене. Често казано като е дошъл пък такова му е отношението невиждам смисъл. Старая е всичко да е наред да няма за какво да се заяде.Готва - никога не хареса моя манджа а други са ги харесвали, пера никога не изпрах навреме все нещо му не било изпрано. Гледам дете на работа ходя паварувам с дете прибирам от детска еми може да имам пропуски,но не всеки е перфектен. И след всичко това неблагодарност. Не желае да помага бил измолен моята работа била на бюро и не съм изморена.Като му направя забележка,че нещо не е свършил като хората го извърта,че съм му натяквала, че бил у нас. Никога не споменах у нас все беше то е наше, никога и няма да си позволя да го кажа, та нали точно това искам да сме заедно и щастливи.
Цитирай

Монреал

Мнения: 1 436
Предполагам, че майка му му мели на главата, че тя страда и че вината е изцяло твоя  Tired. Моят съвет е да седнете със съпруга ти и го попитай право в очи, сложете всички карти на масата и решете въпроса веднъж и за винаги. Само не плачи и не прави истерии, а съвсем хладнокръвно представи фактите.  Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 1 242
Извинявай, че ще ти го кажа, но ...Мъжът ти е мамино синче! #Cussing out Мразя такива типове, не мога да дишам около тях, все едно въздухът е изпълнен с отровни гзове. Цял живот ли е живял с родителите си? Този човек не е ли ходил в казарма, не е ли учил в друг град, не е ли поне малко самостоятелен? И изобщо, има ли поне малко чест и достойнство да се справя сам? Като е кочина дома ти, да си запретне ръкавите и да помага с ремонта. След абота да ти помага поне малко с детето. Седни и поговори с него. Ако не вземе мерки в най-скоро време го изпращай при майка му!
ИЗвинявай, че съм толкова крайна, но ме вбеси описанието на този "мъж"!
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 503
Е, това нали го беше писала вече от профила си, защо така сега анонимно?  newsm78
Сядай и си изясни какво искаш в крайна сметка от живота? Вечна война с мъж-мамино синче и гадна свекърва, и поводи да хленчиш тук и да се чувстваш значима или спокойствие за теб и детето ти, даже и с цената на изритване от дома ти на мухльото?

А ако се решиш все пак на някакъв компромис в името на детето си, помисли си имаш ли право да забраняваш на мъжа си да контактува с родителите си, независимо колко са те обидили и наранили? Можеш да забраниш достъпа им в дома си, но не и отношенията му с тях. Имаш си твои родители, мисли за тях, не се вманиачавай в чуждите.
Цитирай

на майната си

Мнения: 388
Аз се чудя как търпиш това отношение, че и се напъваш на милуто да му е добре
Като не му харесва кое/кога си изпрала - моля, знае къде стои пералнята. Яденето - също.
Някак не си представям да подгъзувам на някой, само и само да получа заветното: Ммммм, много вкусно, точно к'ат на мама.

Цитирай

Най-сетне у дома

Мнения: 838
Никога не съм виждала ДиС толкова единен в мненията си. Обикновено, в таква случаи, все ще се промъкне някое мнение от рода "ама, разбери го, това му е майчето все пак" или "коя си ти, че ще се месиш между родители и сина им, нищо, че ти е мъж". Този път обаче, мъжът ти е толкова очевидно неправ, та не си представям алтернативна гледна точка.

Според мен, на някакво несъзнавано ниво, той те наказва, задето му се е наложило да избира между теб и родителите си. (Ако беше избрал да остане с родителите си пък, щеше да наказва тях. Нищо лично, просто обича и теб, и тях и все щеше да е ядосан на тези, чиято страна е взел, защото за другите му е жал. Звучи парадоксално, знам. Но напоследък от собствен опит забелязах, колко много мъжете мразят да бъдат поставяни в конфликт на лоялност и да им се наложи да пораснат и да очертаят границите между генеричното си семейство и това, което сами са създали. )

Дрънкам всички тези неща, за да ти кажа, че според мен ситуацията - макар и много тъжна - е страшно нормална и обичайна. Сякаш за мъжете е по-трудно да започнат да функционират зряло в семейството, в което те са бащите и съпрузите, отколкото в тези, в които имат татко и мама. Топката е в него. Всичко зависи от това, дали има капацитета да порасне. И е нужно време. А ти, за себе си, можеш да направиш много неща междувременно. Ходи при приятелите си в събота и неделя. НАмери си свои занимания. Обясни му, че атмосферата в дома ви не ти харесва и те потиска, затова отиваш да си вземеш глъдка въздух с аверите. И толкова. През това време му оставяй детето. Много е важно да разбере, че освен, че е дете на някого, е съдзал такова и трябва да има добра връзка с него.

Ей такива работи. Ама пак не мога да си обясня, защо им е толкова трудно на тез мъже да се вземат в ръце и да тегляг чертата между детството и зрелостта. Преди десет дни, баща ми обидимъжа ми и му казах, че докато не се извини, няма да стъпи в къщи. Не си представям мъжът ми да реагира така. По-скоро страхливо ще се прави на балансиращ фактор и парламентьор.

Ами, успех и пиши как се развиват нещтата!   bouquet

Цитирай

София

Мнения: 1 829
Аз лично никога не бих спряла отношенията си с родителите, независимо какви са. Може да не им позволя да се месят в семейството ми, но никога няма да спра да им звъня и да се интересувам как са, да слушам дългите плеади на майка ми...
Моята майка ме е кълнала, казвала е, че няма повече дъщеря, баща ми е алкохолик и ... това не ги прави по малко мои родители, не омаловажава, че 20 години са се грижили за мен...  и все пак не са ме хвърлили в някой дом за сираци...
Не постъпваш правилно! не можеш да забраняваш на съпруга си да говори с родителите си или още повече да правиш сцени, че го правел пред теб... сама си вкарваш автогол с мърморенето и капризите... Не познавам мъж който да понася мърморещи жени или скандали. Ако продължаваш да се държиш по този начин ще го загубиш рано или късно.
Аз не разбрах какво точно искаш да постигнеш? Съпруга ти да спре контактите с техните, да обяви публично, че те са гадняри и да забрави от къде произлиза... Не мислиш ли, че малко повечко искаш от него... Просто преглътни гордостта си и се помъчи да се поставиш на неговото място. И не на последно място всеки има право на свободен избор и би било добре да зачиташ другия и да го уважаваш.
Цитирай

гр.София

Мнения: 352
Здравей! Разбирам огорчението ти от свекърите, а и от поведението на съпруга ти, който не те е защитил при възникналата конфликтна ситуация. Не даваш информация за това какви са били отношенията ти с него преди да напуснете бащиния му дом. Все пак фактът е,че той те е последвал. Мисля, че допускаш грешка като продължаваш да дълбаеш в раната му и да очакваш от него да се обърне срещу родителите си. Опитай се да погледнеш на конфликта от неговата гледна точка-най-вероятно той не приема/или не иска да приме/, че родителите му са ви"изгонили", а смята, че в момент на гняв сте си разменили остри реплики. Може би и за него е трудно да си обясни поведението на родителите си и затова се стреми да омаловажи конфликта. Нещо друго-не всеки мъж е готов да приеме ролята на "заврян зет"-дори и да не живеете с родителите ти, а в тяхно жилище. Той губи увереността си. Излиза, че родителите му са "лошите", а твоите са "добрите". Не всеки може да погледне обективно в такава ситуация и да приеме истината. Затова бих те посъветвала да смениш тактиката. Не му говори против родителите му, не му натяквай какво са направили твоите родители за вас, не му забранявай да говори с родителите си. Без да искаш, ти действаш като съюзник на свекърва си, която вероятно не престава да го настройва срещу теб. Посрещай го усмихната, без скандали и натяквания. Най-добре е темата за родителите ви да не присъства в разговорите ви. Ако се опитваш да принудиш мъжа си да избира между теб и родителите си, рискуваш конфликтът между вас двамата да се задълбочи. Колкото до приятелите-винаги може да си намериш нови.
Цитирай


Мнения: 10
Не може да спре да общува с родителите си, въпреки изказаните тежки думи, родители са му, простил им е вероятно... Но да се държи така с теб? Да ти казва да се скриеш и да те обижда е прекалено! Вероятно те обвинява за всичко случило се, или просто прехвърля върху теб вина, каквато ти нямаш. Не можеш така да продължаваш. Бъди крайна, недей да търпиш, така потъпкваш нацяло принципите си, не давай отбой на  позициите си изисквай малко уважение и принципност. Мисля че е добре като толкова не може без родителите си и те обижда с повод и без повод да върви при тях. За какво ти е такъв мъж? Не можеш да живееш в този ад, спести си го! Naughty
Цитирай

София

Мнения: 1 725
Най-учтиво бих го помолила да се прибере там,където чувства,че е дома му.
Ако някога се усети,че има жена и дете,да се върне.
Само ти дали ще го искаш още!? newsm78
Цитирай

Варна

Мнения: 1 516
Хм, като чета май не родителите му са ви проблема.  newsm78 Май все още не сте си изяснили  ролите и статуквото в брака ви. Оттам трябва да започнете.
А казуса с родителите си е сложен.... Предлагам ти да се поставиш на неговото място. Представи си, че твоите родители се държат по подобен начин. Как би се чувствала ти между чука и наковалнята? Той най- вероятно вижда, че ти имаш право, но това прави още по тежка ситуацията за него. Мъчно му е заради тяхното поведение, но още по- мъчно му е, че не може да промени нищо. Та съвета ми е, въпреки че си права да се сърдиш и да се чувстваш обидена не му натяквай, не и за неща свързани с родителите му. Гледай само своето семейство и игнорирай, доколкото е възможно всякакви външни дразнители. Нещата рано или късно ще се уталожат и ще си влязат в руслото.
Цитирай


Мнения: 3 219
Моето мнение е че трябва да се гледа по-отгоре на нещата-много тривиално звучи,но е самата истина. От опит ти казвам, че като се тормозиш вредиш единствено на себе си. На мен доста години ми бяха нужни да го разбера ,трябваше да си докарам болест ,за да го осьзная. И от както не ми пука ми е много добре и сьм  доволна .  Мисли единствено за мьжа си и детето си. Всички останали са ви странични хора.

И  ще споделя мое мнение ,което може би няма да ти хареса. Много голяма грешка е да одумваш родителите на мьжа ти пред него,да му се цупиш и сьрдиш за това ,че говори с тях по телефона . Каквито и да са ,както и да се дьржат с него те са му родители-добри ,лошо такива са. Щом той може да им прости и да забрави ,направи го и  ти -мьжа ти ,ако е достатьчно умен ще го разбере. Покажи им ,че си благороден човек,покажи ,че не са ти на нивото. Не им се давай ,дрьж ги на разстояние ,но говори за тях с уважение ( колкото и да ги мразиш отвьтре ) . Мьжа ти ще се чувства много по-спокойно така ,ще ти обрьща повече внимание ,  и ако има достатьчно мозьк ще оцени жеста ти. Бъди актриса ,само ще спечелиш  Peace
Цитирай
Стремя се да не говоря против родителите му, но пък несмятам че трябва да се чувствам като натрапник в своя територия. Поканих ги да дойдат да видят детето не пожелаха. Когато дойдоха преди време явно баща му е настоял, майката гледаше лошо и дори здравей не ми каза  а аз се опитах да имам контакт точно заради мъжът ми. Е все аз ли да правя компромиси със себе си. Отнощенията преди това хм ами пак е имало такива момент, но сядахме и изяснявахме сега не се получава. Ето като си тръгнаха от нас ми заяви - Ти за какво ги каниш да се фукаш ли? Незнам  от къде му дойде тази мисъл, та аз ги поканих заради него мислех,че се чувства зле от неприсъствието им. Пак се оказах,че не съм добра,защото съм го правила с користна цел. Разбих си нервите общо взето с общото съжителство и нищо друго. Сега може би някой път и да прекалявам, но пък имам право да не искам да чувам за човек причинил ми толкова нерви и болка. В ситуацията застана почти негласно до мен, само каза на отсрещтната страна - Не си права и това е.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора