Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 122 отговора

Плевен

Мнения: 49
Здравейте, мина една година откакто бях регистрирана като кандитат осиновяващ. В понеделник ми се обадиха от дирекцията, във вторник бях при социалния работник - запозна ме с досието на детето набързо (или поне аз си мисля така), качихме се на такси и ...хоп..бяхме в дома.....влязохме в една малка стаичка...и след 2-3 минути вътре влезе ТОЙ...един такъв мъничък, бледичък с огромна цицина на челото и много сериозен. Аз бях клекнала - подадох си ръцете и ТОЙ дойде при мен бавно и несигурно - протегна се и ме хвана за двата показалеца. Започна да оглежда внимателно стаята, социалната работничка и леличката която го доведе (и която според мен говореше твърде високо, карайки го настоятелно да си каже името или годините). После лелката излезе, ТОЙ отбягваше моя поглед, но все още се държеше за мен - пуснах го за малко и му предложех шоколадово кексче - дадох и на социалната - взех си аз - той дори не се пресегна към кутията, а се залепи до стената и започна да се клати. Опитах се да привлека вниманието му с плюшените играчки в стаята, но явно бяха твърде големи и непознати и ТОЙ се уплаши - започна да плаче......Взех го гушнах го внимателно откъм гръбчето, държах го само за ръчичките и започнах да му говоря, бавно спокойно и грижовно, така сякаш разказвах хубава приказка, а то така си и беше, защото разказвах за моя дом и нашия бъдещ живот заедно.......................После заедно изкачихме 25 стъпала, отидохме в отделението му...явно любимата му лелка го прегърна и вдигна на ръце и тогава ТОЙ се усмихна и лицето му грейна и му се показаха всички зъбчета като на мишленце.
Страхувам се, цяла нощ го сънувам,  в досието му са записани заболявания които според мой приятел-лекар са твърде лоши като комбинация и биха му създавали проблем при порастването му във физическо и най-вече в психическо отношение, дотам че дори е възможно да изостане умствено..... С личната ми лекарка ще отидем утре в Дома и тя ще прегледа досието му, ще говори с лекарката на Дома, ще го прегледа...... Социалната работничка каза, че няма никакъв проблем с разрешението да му направя каквито искам изследвания през месеца който ми е даден за да взема решението.    Той е на 3 г. и 6 мес., 74 см. , 9 кг. беличък, с кафява коса и кафяви коси, мъничък и нежен - цяла нощ съм преживявала и припомняла срещата ни. Аз съм на 40, живея сама, стандартно ниска заплата, понякога съм с много тежки главоболия - ТОЙ дойде при мен - аз мисля за него непрекъснато. А, ако наистина заболяванията му са такива, че няма да мога да се грижа качествено за него, да му осигурявам това от което той има нужда, по чисто финансови или емоционални причини.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....
Цитирай


Мнения: 3 666
Какви са тези толкова сериозни заболявания? Много от диагнозите в документите на децата се дължат на престоя в дома и са в голяма степен на психологична основа поради липсата на персонална грижа и в семейството вече няма и помен от тези тежки диагнози. Да не говорим, че в епикризата на моето дете имаше диагнози, които изобщо не бяха верни и бяха останали от епикризата на друго дете.

Детето е доста голямо и без диагнозите ще има дълга адаптация. Кажи малко по-подробно за какви заболявания става въпрос, тук май почти няма деца, осиновени на по-голяма възраст, които да не са имали страшни диагнози, които са се оказали не толкова страшни. Все ще се намери някой, срещнал подобни проблеми.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
уффффффффффффф, каква мъка.

кажи какви са заболяванията. понякога лекарите честно казано преувеличават. а и като чуят осиновяване и са още по-предпазливи. доводите ти са разумни, но от друга страна, ако човек роди болно детенце, пак никой не го пита.
сподели с нас, пък може да помагаме. не може-а ще помагаме. не оставай сама с мъката си.

нищо друго не мога да кажа, освен че ти пожелавам това детенце да стане твое и проблемите да са лесно решими.

и не забраwяй, децата, расли в домове са най-често много назад в развитието си, но от това след година няма и помен в повечето случаи.
много болести са погрешно диагностицирани.
« Последна редакция: ср, 18 фев 2009, 14:57 от matakosmata »
Цитирай


Мнения: 1 325
Пуч, избора е сложно нещо. Аз също съм на 40 години, живея сама, близките са ми много далеч, боли ме редовно глава, стомах, плексит и др. и др. Малката за 6 месеца и боледувала сериозно 2 пъти.
Ако ТОЙ ТИ е влязъл в мислите и сърцето, и не можеш да ГО ОСТАВИШ да си отиде от живота ти тихомълком, начин все ще се намери. Надявам се заболяванията да са обратими, а за качествена грижа - ще се справиш. Майките винаги се справят.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Здравей!

Чакам и аз да споделиш... От това, което си написала, личи сериозно изоставане във физическото развитие, което може да се дължи на много причини, които в повечето случаи не са фатални и изоставането се преодолява постепенно с много любов и грижи, дори и с много малко финансови средства.

Мога да споделя личния си опит. Когато видях досието на дъщеря ми в първия момент се уплаших. Родена в седмия месец 46 см и 2 400. Първата седмица от живота си е преживяла благодарение на постоянните инхалации поради сериозни белодробни проблеми... Един месец е стояла в родилния дом, за да я стабилизират, преди да я преместят в ДМСГ. Когато личната ми лекарка (която е моя позната от дълги години) видя картона ми каза: "Голяма отговорност ще поемеш. Не знаем какво може да ни очаква при този системен недостиг на кислород веднага след раждането, но напълно е възможно и да няма никакви последствия." Усетих, че се опитва да ме разубеди... Но аз вече бях очарована от това дете и си помислих: "Ами ако аз я бях родила? Щеше ли да се откажа от нея?" Това бяха моите чувства и мисли тогава... и поех отговорността. Оказа се едно здраво и нормално развиващо се дете до този момент. Моля се всеки ден да нямаме сериозни проблеми и в бъдеще.

Сподели с нас и ще помагаме, с каквото можем.

Силно те прегръщам и се моля  Praynig да няма неразрешими проблеми!  Hug
Цитирай

Плевен

Мнения: 49
Диагнозите са: Токсо алергична реакция към Аугментин - за мен това не е страшно; Желязо-дефицитна анемия - често срещана е при деца в институции - при добро назначено лечение и здрава храна се овладява и оправя - и това не е страшно; Другите са: СУБКЛИНИЧЕН ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ - диспансеризиран - два пъти в годината се води на ендокринолог  и ПУЛМОНАЛНА СТЕНОЗА
Цитирай


Мнения: 1 325
Да допълня казаното от Ганката. Милото ми слънчице е родено също недоносено 47 см и 2 400 кг. 16 дни е било в родилния дом и от там в ДМСГД.  Сега си имаме малко проблеми с дробчетата, но не са болка за умиране. Ще ги лекуваме и това е.
Аз също имах съмнения и колебания за здравето й, не съм се консултирала с лекар, просто като я видях и вече не можех да остана безразлична. Не можех и аз да я оставя. За сега, слава богу, се развиваме много добре като ръст и килограми, малко сме назад още с говора, но не виждам физиологични причини за това, просто й трябва време.

Присъединявам се към останалите, с каквото можем да помогнем - на среща сме.
Цитирай


Мнения: 2 123
виж тук
http://arsmedica.bg/bg/illness/c_id/2500/subprm/cardiology/alpha/0.html
и тук
http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=250

Нека твоята педиатърка да има предвид, че детенцето е било в институция - забавеното му физическо развитие вероятно се дължи на това.

Господ да е с вас!!!!! Hug
Цитирай


Мнения: 1 325
В медицинските сайтове прогнозите и за двете заболянавия са добри при навременно и правилно лечение. За първото - детето е диспансеризирано и наблюдавано. За второто - не знам какво е предприето в дома. На теория нещата не са толкова страшни, но най-добре е да се консултираш с ендокринолог и кардиолог, които да ти дадат повече информация как се лекуват и как протичат подобни заболявания.
Цитирай

Плевен

Мнения: 49
Благодаря на всички за добрите думи и,  че се опитвате да ме успокоите.  Утре когато се върна от Дома веднага ще пиша за да Ви кажа какво е станало. Още веднъж Ви благодаря - друго си е когато насреща ти е някой който знае за какво му говоря и какво наистина чувствам.
Цитирай

София

Мнения: 4 982
разплаках се от разказа ти. много силно се надявам мъничкият ТОЙ да има късмет и да се съберете с него...
колкото и да са ти малки възможностите да осигуриш грижи, все ще са по-големи от тези, които ще има в дома.

колкото до мнението на личната ти лекарка - добре е да вземеш мнение от добър педиатър. не всички лични лекари са наясно с детските болести. съмненията на твоя приятел-лекар за евентуално изоставане в психичното развитие, ако се дължат на диагнозата "субклиничен хипотиреоидизъм", който е контролиран, не знам дали са основателни. изобщо, от диагнозите, които си написала, едва ли някоя може да даде съмнения за изоставане в нервно-психично развитие в бъдеще...
Цитирай


Мнения: 2 123
И още нещо, макар, че ... никой няма право да ти дава съвети...мисля си, че след като това момченце толкова ти е грабнало сърцето... може би ти си неговата мама...



Но виж тука. Попитах д-р Бърди за твоя случай - виж какво ще ти отговори. Докторът е педиатър много качествен с дългогодишна практика:
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=34120.40
« Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 12:34 от Fussii »
Цитирай


Мнения: 2 172
Пух, стискам палци утре да ти е по-ясно и по-спокойно!
Цитирай

София

Мнения: 9 304
Стана ми и радостно и тъжно. Разказът ти ме трогна до дъното на душата ми. Исках само да ти кажа, че каквото и решение да вземеш, аз съм с теб  Hug
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....

Тази среща бърка право в душата и сърцето - не се забравя и боли. Кураж и много сили Puch да намериш себе си и детето си  Praynig
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 122 отговора