Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

София

Мнения: 1 227
Момичета, копирам въпроса си към детския психолог. Имам нужда и от вашето мнение.

Здравейте. От известно време се чудя дали да питам майките в Нашите деца за моя/нашия проблем или не. Пиша, трия и се опитвам сама да си дам отговор. Е, не мога. Сетих се за тази тема и реших да си споделя притеснението.
Имам дъщеричка на 2,7г. много весело, общително, самостоятелно дете, което обаче в последните 2 месеца не се откъсва от мен. Започнах работа, когато тя навърши 2 години. Имаше период на адаптация, от поспаливото ми момиченце, което ставаше към 10,00ч., се превърна в ранобудно дете, което не ме пуска да тръгна на работа. Гледа я майка ми и я залисваше докато аз изляза. Поплакваше след мен, но се успокояваше бързо. Свикна и дойде момента, в който започна да ми пожелава Приятен ден и лека работа и да ми маха за чао. Ето че се изправям пред ново предизвикателство, което ми е непонятно. Върнахме се в дните на адаптация и то след дългите коледно-новогодишни почивни дни, поне така ми се струва. След тези празници се върна към спането до 9,00/10,00ч., но вечер след като се прибера и събота и неделя е като закачена за мен. Вече не мога да отида до тоалетна сама, ако се измъкна и разбере, че ме няма започва да плаче, почти истерично, тръшка се на земята, никой и с нищо не може да я успокой. Когато изляза не спира да плаче, а напротив, може да продължи много време, обидена е, опитвала се е да ме удря. Вече не се къпя сама, нищо и никакви уговорки не вървят пред нея. Имахме 2 случая да се събуди сутрин, докато се оправям за работа и да не ме пуска да изляза дори от стаята, не дава баба й да я облече, всичко мама трябва да прави. А когато ме види да излизам, отново тръшкане, плаче така все едно я изоставям /а аз как се чувствам в този момент, няма да разказвам/. Имам усещането че всичко това се задълбочава. Днес не даде на баба си да я изкъпе, по принцип аз я къпя, като е давала на баба си също и аз не съм била вътре и са се оправяли перфектно, но днес не, отидох да й донеса чехлите за баня, излязох само за 2 минути и тя вече плачеше и ме викаше. Не дава на баба си нищо да й прави. Не се успокой и когато се върнах, а продължи и не спря, говорих, обяснявах, чаках я да се наплаче, нищо не помогна. Аз побеснях, съжалявам за което, но много й се скара, а тя естествено се засили още повече. Изведох я от банята плачейки. Чувах само Мамо Гуш. Гушнах я и се опитах да я успокоя, но тя хлипа още дълго време. След като се успокой отново стана ангелче.
Дори в другата стая не ме пуска. Ако се заиграе с баща си или баба си, ще е за кратко и отново мама ела и ако не се появя на 3тото повикване или тя пристига с трясък или започва да плаче. Винаги проверява дали съм там където ме е оставила, винаги иска да я гушкам, да съм близо до нея, да ме чува. Ако отивам някъде то съм придружена от Ани - И Ани те дойде!!!
В предни страници на тази тема, четох за преходен обект, но може ли това да съм аз? Не е привързана към никакъв предмет, освен биберона, без който не заспива, но само тогава й е позволен, може би само за него прави подобни истерии, за всичко друго се спогаждаме по един или друг начин, или аз отстъпвам или тя. Притеснявам се някой нещо да не я е уплашил, да е казал нещо, да не би това, че говорим за детска градина да я е стреснало, въпреки, че тя няма търпение да тръгне.
 Искам да успокоя детето си, защото нещо я тревожи. Говорим й много, днес дори й показахме къде работя /аз съм в болнични и след поликлиниката минахме покрай работата ми/. Тя все още не може да ми обясни какво й е в главичката, затова имам нужда от насоки, от това да видя нещата по-ясно.

Дано съм била ясна, защото поста ми е дълъг, но не можех по на кратко да обясня ситуацията.
Очаквам с нетърпение включването ви.
Цитирай


Мнения: 26 187
Мнението ми, че нищо не може да помогне, поне при нас - израстна го след 4 годишна възраст ...

Привързаността й обаче беше към баща й, само на градина ходеше с желание и се отделяше без проблем от него, но ми се е случвало да се налага да я взимам аз и да се връща назад по стълбите ooooh!
Ето темата ми: Прекалена привързаност към единия родител

Търпение Hug
Цитирай

София

Мнения: 887
На мен всичко това ми звучи съвсем нормално. Ти си целият свят за детето и естествено е да иска да е постоянно с теб. На мен се налага  дори да пишкам на отворена врата. Не дай си боже да тръгна нанякъде без да съм уведомила  - почва едно "мамооооо, къде си" или когато сме на улицата не  мога да тръгна на два метра без да почнат крясъци да не ги оставям. На моменти ми е доста досадно. Мисля, че ще отмине с времето.
Цитирай

През девет земи в десета

Мнения: 1 982
При нас ситуацията е идентична,но това изобщо не е ме притеснява,израства се,каката и баткото ни бяха същите лепки,за протокола на 2г. и7м. е в момента Hug
Цитирай


Мнения: 1 099
Дъщеря ми е на 3 г 6 м. и става все по-привързана към мен.Периодично имаме периоди каквито и ти описваш, след това нещата не са толкова драстични, но като цяло мога да кажа че е залепена за мен.
Цитирай


Мнения: 9 816
Нормално е детето да бъде привързано към родителите си.
И аз мислех, че дъщеря ми е болезнено привързана към мен, но преди дни се наложи да лежа в болница. И въпреки страховете ми, всичко мина добре. Всеки ден ми се обаждаше по телефона, знаеше къде съм, питаше дали ми бият инжекции.
След прибирането ми от болницата, сякаш нещата корено се промениха- дъщеря ми вече не тичаше за всичко след мен и не се носехме като скачени съдове.
Сега пък малко ми е мъчно. Laughing
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Нормално е детето да бъде привързано към родителите си.
И аз мислех, че дъщеря ми е болезнено привързана към мен, но преди дни се наложи да лежа в болница. И въпреки страховете ми, всичко мина добре. Всеки ден ми се обаждаше по телефона, знаеше къде съм, питаше дали ми бият инжекции.
След прибирането ми от болницата, сякаш нещата корено се промениха- дъщеря ми вече не тичаше за всичко след мен и не се носехме като скачени съдове.
Сега пък малко ми е мъчно. Laughing

Франческа надявам се всичко да е наред и поводът да лежиш в болница да не е сериозен  Hug

По темата - Кало също от известно време е станал лепка. Не е плакал, но навсякъде ходи с мен. Вероятно е период и ще отмине.
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Никол /Не се сърди, човече/ благодаря за линка, бях го забравила.
Момичета, а как се държите с децата в тези периоди? Ако например сме аз и баба й, а тя настоява и плаче и не дава баба й да я облече якето, говорите ли им нещо, обяснявате ли, че не може винаги и само майката да върши всичко или безропотно се съгласявате с тях и вие ги обличате? Аз обяснявам, говоря, карам се понякога, но ефект, какво виждате в първият пост няма. Не съм сигурна в своите действия. Знам само, че когато съм на работа, тя е спокойна и не ме търси, даже е послушна.
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Франческа , всичко наред ли е сега?
Цитирай

София

Мнения: 743
Дъщеря ми е на 2г. и половина и същата картинка е при нас. Ходим заедно до тоалетна, дори ми подава тоалетната хартия. Когато се къпя - седи на ъгъла на ваната и чака. Не мога, а и не искам  да я отдалечавам от себе си.
Цитирай

малкия йеросалим

Мнения: 561
Здравейте на всички  bouquetИскам просто да споделя малкият си проблем със вас та поне да ми олекне.Имам прекрасна дъщеричка на 3 години.Нормално за възрастта си е палава,изучаваща света и много,много сладка LaughingМина през всичките фази и кризи на възрастта.Още от бебе е силно привързана към мен.Но в последно време това става нетърпимо.Гледаме си я самички/в смисъл ,че аз не желая извънземна помощ Very Happy/.Сутрин рано тичам да я заведа на градина,вечер мъжът ми или мои близки я взимат.Аз се прибирам към 19.30 и гледам да свърша някаква работа по вкъщи.И така и на следващият,и следващият ден та до безкрай.Знам,че на всички ви е много позната тази картинка.Когато съм си в нас тя е залепена за мен.Опитвам се да и обръщам максимално внимание.Но в момента в който се изгубя от очите й и не чуе гласът ми изпада в истерия.Започва истеричен рев,чак дъх не може да си поеме.След това едвам я успокоявам.Вечер все още спи до мен/макар ,че мисля пролетта да я отделям в другата стая/.По цели нощи е като ваденка залепена,и само като не ме усети до себе си веднага се буди.Сутрините са кошмарни.Ако мъжът ми я води на градина аз се опитвам да се измъкна тихомълком,но тя винаги ме усеща и се започва пак реввввв.Денят ми започва на криво.Знам,че иска внимание.Това ми е пределно ясно.Опитвам се да прекарвам повече време с нея,играем,пеем,рисуваме.Споделете има ли и други деца като нея или само тя е с диагноза"болна за мама" Very HappyБлагодаря ви ,че ме изслушахте Hug
Цитирай

София

Мнения: 5 077
И синът ми е залепен. Рядко се заиграва и забравя за мен, когато сме на непознато място.
Обяснявам си го с това, че го оставих рано и тръгнах на работа. Страшно много се обвинявам за което. Tired
Цитирай

София

Мнения: 3 337
Моята Елена е същата в момента. Периода започна около две и половина също. Надявам се да отмине скоро. Вярвам, че е до време Wink С Ники нямам този проблем. А Елена дори по едно време искаше цяла нощ да й държа ръката, та ми изтръпваха крайниците Rolling Eyes Като ми писна тотално й обясних, че вече е голяма и приключваме с лигавщините. Мрънка ден-два докато свикне.
Цитирай

Pyce

Мнения: 3 378
Бам-бам е същия,в последно време се засилва все повече.Всеки уикенд е в баба си и след всяко гостуване после не дава никой да го пипа.Само аз да го обличам,обувам,храня...всичко.
Вечер спи при нас,иска аз да го приспивам,рядко дава на баща си.

При нас си го обяснявам с това,че ние с баща му го гледаме,работим,но си нагласяме нещата така че винаги единия от нас да е вкъщи с него.Не сме разчитали на детегледачки или ясла.

Може би е период,но пък и искрено вярвам,че до 3 години децата са още в категория "бебета" и най-важното е мама.Целия им свят е майката и се индентифицират с нея.
Аз също съм била така навремето,майка ми ми е споделяла,че съм била вечно залепена за крака и.

Не ми тежи,но се питам когато дойде време за ДГ какво ще правим Rolling Eyes
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 431
И аз имам подобни проблеми с моето момченце! Когато аз съм вкъщи не признава никой и нищо, готвя, къпя се и ходя до тоалетна само с него, дори мъжа ми или някой друг да е вкъщи. Даже се опитва да ме командва къде да седя, в коя стая и т.н. Rolling Eyes
Когато тръгнах на работа имаше такъв период, след това няколко месеца ме изпращаше като голямо момче, пожелаваше ми приятен ден, след работа си играеше с тати и дори се къпеше само с него....
Но сега от 2-3 месеца отново е като залепен за мен, което си е доста уморително и понякога пречи за правенето на вечеря например... Thinking Надявам се да е само период,защото септември ни предстои градина и ще ми е много тежко ако имаме драми всяка сутрин!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора