Относно смученето на пръсти

Azzy, разкажи малко повече за децата с такъв темперамент. Дъщеря ми, освен че все още си смуче пръста, навива и кичур коса. Като беше по-малка усещах, че го прави, когато й се спи, когато й е скучно или е тъжна. Сега ми се струва, че се затваря в свой свят, вглъбява се по някакъв начин. Расте в спокойна обстановка, сред много любов, но... струва ми се, че изпускам нещо, нещо ми убягва...

По темата - не съм привърженик на крайните мерки! Люти чушки, зашиване на пижама, спане с ръкавички..., защо си мъчите децата така, а това с блажната боя направо ме втрещи 
Иска ми се детето ми само да се отучи от този навик, но когато то се почувства готово. Смятам, че причината е чисто психологическа и затова моля Azzy за малко повече информация по въпроса!

Хот Ели, аз си мисля, че специално при моята дъщеря, която си смуче палците от няколкомесечна, в момента не е нищо друго, освен навик. Дори и преди да е било от някаква потребност, в момента се е превърнало в навик.
И аз съм любопитна да чуя мнението на Azzy.

И аз ще следя, че ние е болна тема.
А Хот Ели, мислиш ли, че носенето на шини за корекция на зъбите и захапката на по-късен етап, са по-малко мъчителни за децата от изброените методи?
На мен бездействието в началото, вече започна да ми излиза скъпичко. Да не говорим, че вече просто нямам сили да се боря.

Хот Ели, всъщност имах предвид дечицата с по-чувствителен, затворен темперамент. Те имат склоност да преживяват емоциите си без толкова активна външна изява- да разказват на висок глас, да ръкомахат, да тичат и прочие, докато тези със затворен темперамент, са по-склонни същите тези емоции да ги преживяват без толкова активна външна изява. Истината е, че и в двата случая е добре да се работи малко по-малко в противоположната посока, за да има баланс- ако детето е с екстровертен темперамент, родителя е добре постепенно да научи детето да владее външните изяви на емоциите си, а при затворения темперамент е хубаво точно обратното- родителя да се старае да научи детето да се "отваря" и да дава външна изява на емоциите си.
Разбира се, няма конкретно правило, но при всички случки, децата с по-чувствителен и затворен темперамент са по-склонни към тези успокоителни ритуали, те им служат като регулатор, когато изпитват някаква емоция- когато тъгуват, когато са ядосани и прочие. Смученето на пръстчето е в основата си сукателен рефлекс, който успокоява бебето.

В този ред на мисли, ако твоето детенце е с подобен темперамент- описанието, което си дала, отговаря точно на това, аз бих те посъветвала да се опиташ, както обясних по-горе постепенно да научиш дъщеричката си да разговаря, да излива емоциите си, да споделя вълненията и тревогите си, разпитвай я, говори с нея, не се страхувай да бъдеш по-активната страна в общуването с нея, проявявай интерес, винаги, когато тя е била инициатор да ти сподели нещо, изобщо я учи да излива емоциите си. Не забравяй физическия контакт с детето, когато е неспокойно.
Спокойната обстановка, спокойният тон, изобщо мира и любовта в къщи е важен за всички деца, разбира се, но за дечицата с по-чувствителен темперамент, би могло да ги затвори още повече, ако като обстоятелство присъства напрежение в дома и семейството изобщо.
Би могло да се говори доста по темата, това е съвсем накратко и съвсем в разговорен стил, така да се каже, но все пак се надявам да е било полезно.

Ами  с първия флакон-добре-не го смучеше-но!докато мазахме-1месец.Прекъснах за да видя дали постигнатия резултат е траен/1 мес.мисля не е малък период-беше на 1г7-8м./,но тя започна пак да го смуче.След това ефекта намаляваше и при последните ми опити ,лапаше пръста дори веднага след намазване.Затова и аз се отказах от този лак.Сега е на 3г3м.-обяснявам,приказвам-но резултат няма.Имам познати ,на които детето спря да си смуче пръста едва когато сложиха шини на зъбите,но за съжаление все още ходят на логопед.

Ох, не знам вече какво да правя. Моята е дърто магаре, на 5. То какво да му говориш... Имам чувството, че го прави, за да ме дразни. Добре, че има непоносимост към всякакви миризми и не си лапа пръстите, като я намажа. Но понякога, когато забравя да я намажа, и на сън продължава.
Всяка вечер са обещания, че няма да лапа пръстите, и в следващия момент я виждам как се обръща настрани, и почва. Казала съм, че ще я мажа, докато не спре, ако ще и на 20 г. да стане 

Знаете ли, след 3 годишна възраст децата нямат практически нужда от подобно успокояване.
Аз възнамерявам да взема малко по-крайни мерки, само с увещания едва ли ще има резултат.

Ще се радвам да споделиш за тези мерки.

И аз така смятам, че нямат нужда. Какви мерки имаш предвид?

Мисл да продължавам да ползвам Даум ескола, едно на ръка, отделно да употребя метода с чорапчетата на ръката, или да превържа пръста доста дебело с бинтове и лепенки, за да и бъде неудобно.

Azzy, благодаря за отговора!
Всъщност детето ми е чувствително, но в никакъв случай затворено (просто дадох за пример, че докато си смуче пръстчето, сякаш се затваря в себе си или един вид си почива). Изключително отворено, комуникативно и контактно дете е, което ме навежда на мисълта и съм склонна да се съглася с TessaMon, че по-скоро се е превърнало в навик.

На първо време ще я заведа на стоматолог да види има ли изменения в захапката и с него с него ще решим какви мерки да взема.

Големият ми син си смучеше палеца. Купувах различни видове биберон залъгалка, но предпочиташе палеца. И тогава имаше разни мазила, но ние го отказахме с думи. Убедихме го, изплашихме го ли какво не знам, но само с думи.
Сега малкият също си смуче, само че средният и безименният пръсти като предпочита на дясната ръка. Бибероните ги ползва за да си чеши венците. Изобщо не се притеснявам. Чакам го да стане на 1 годинка и да се откажем.

Хот Ели, ако дъщеричката ти расте в нормална среда, дори и да е с чувствителен темперамент, няма да имаш поводи за тревога и притеснение. Ако си решила да се бориш с този вреден навик, не бих казала, че ще се отрази на детето травмиращо или нещо подобно.
Аз, лично смятам, че на две и половина не би трябвало да да има изменения в захапката, независимо, че е индивидуално, аз, конкретно заведох дъщеря си преди месец и при нас нямаше изменения /тя е на три точно/, но стоматоложката не ме успокои, а ме предупреди изрично, че ако не се оттървем в най-скоро време, ме чака люта битка с шини и прочие.
Така, че, аз, лично смятам да се заема сериозно, надявам се да постигна някакъв успех, но най-вероятно обясненията, преговорите и даум Ескола няма да са достатъчни.

Баба ми си се е отказала от смукането на пръстта, когато се омъжила за дядо. От срам.
При мене беше само до четвърти клас, без него не заспивах. Не помня как се отказах, но помня че до 11-12 годишна възраст, без него не можех да заспя и беше ад, ако някой се опиташе да ми забрани.

Ние с малко мазане и много говорене го постигнахме този резултат. По напред писах, че отказахме племенника, който упорито смучеше палеца 3 год. и моето диване 2год. Та мажем и говорим, мажем и говорим, после спряхме да мажем, ама те сами говореха- аууу, колко е горчив този палец  Та така. Много бързо ги отказахме, дори за нас беше изненада и не са повтаряли. Не мога да повярвам, че измазвате няколко флакона, нашият си седи пълен.
Моят сега пък започна да си ръфа ноктите, докато гледа детски филмчета  Пак ще вадя лютото лекарство 
Успех на всички, които са се решили на тази стъпка