Имате ли близки с болест на Паркинсон ?

  • 172 594
  • 612
  •   1
Отговори
# 75
  • Варна
  • Мнения: 777
Voxx, съжалявам за това, което преживявате...Нашите мъки вече свършиха, маминка ми почина в началото на декември. И тя така за дни се влоши - започна да пада, постепенно спря да върви и да говори. Най-страшни бяха последните 5 дни, когато не можеше да преглъща и не се хранеше и не пиеше дори вода. Слава Богу, тя не осъзнаваше вече какво се случва. Кураж на всички, които имат близки с това заболяване...

# 76
  • Мнения: 477
Bluebell O'Smallheaven , приеми моите съболезнования за маминка ти , спасила се е жената от тези мъки , вие също......

# 77
  • Мнения: 0
Моите съболезнования! Ужасна е тази болест!

# 78
  • Мнения: 147
честита нова година на малкия кръг от големи мъченици тук! Sad

Има един проблем при майка ми,който започва да ме обсебва все повече.Майка ми не може да ходи по голяма нужда без лаксативи!Най лошото е ,че след време един по един престават да действат.От месец и нещо,забелязвам ,че последното "дулколакс" ,което употребяваме,не и действа,също.....Sad давах го и сега и миналата седмица по 3-4 ве4ери последователно,като превишавам дозата и пак нищо.Поредния ужас! Освен ,че си на тръни ,че може да не си у дома ,когато се случи събитието,тревожиш се и да не се натрови кръвта ...при всички лекарства ,които се пият!
  Знам,4е това е част от характеристиката на болестта,но и тук затъвам в безизходицата и безсилието-давала съм за тези 10 г всичко ...
  Ако някой може да подскаже нещо...

# 79
  • Варна
  • Мнения: 777
Пробвахте ли с лаксативни свещички - бизакодил например, има и други, но не се сещам в момента...При маминка ми действаха.

# 80
  • Мнения: 147
Благодаря ти за свещичките-тях бях забравила,вс. останало съм ползвала!...

# 81
  • Мнения: 202
Момичета, изчетох всичко до тук. Исках само да споделя някой мисли. Моята маминка е болна от Паркинсон и както чета и разбирам, вероятно сме в последния стадий. Чудя се какво чувстват болните, усещат ли, разбират ли какво се случва, какво става в съзнанието им...Това ме мъчи. И в последната ми вчерашна среща с маминка ми пак нахлуха тези въпроси в главата ми. Трябваха ми часове на плач и размисъл, за да приема нещата такива каквито са. .....Моля се, ако аз стана някога така, сина и дъщеря ми да ме евтаназират. Благодаря Ви за вниманието!

# 82
  • Варна
  • Мнения: 777
Според моите лични преживявания мисля, че вече когато са много зле, болните не разбират точно какво се случва. Лекарите обясняват, че дори болните от Алцхаймер са по-добре психически от тези с Паркинсон. Първите запазвали до някаква степен интелекта си, докато при Паркинсон просто вече не са еквивалент на човешко същество. Жестоко е, но е така.
Опитай се да не позволиш на емоциите да те завладеят - много е важно! Аз това си повтарях през цялото време - че имам дете и трябва да бъда в кондиция да го гледам, че не мога да плача по цели нощи, след това да се грижа първо за болната си маминка, а после за дъщеря си. Колкото и егоистично да ти се струва - мисли за себе си!

# 83
  • Мнения: 477
Почвам няколко пъти този пост и го трия, не знам как да опиша края.....
Свекърва ми почина миналия месец .
Сега забелязвам, че съм започнала тази тема през февруари 2009 , като в първия пост отбелязвам, че
2-3 години преди това състоянието и се е влошило . Ако съм знаела още какво следва, тогава щях да си мисля, че е много добре....
Както писах последно през януари - от тогава се започна началото на края . Започна да пада, дори като седи на стола се строполясва на земята и лежи неподвижно, като труп , не мърда и не знае къде е . Не можеше вече да се обслужва, беше на памперси . Опитвахме се да я караме до последно да полага каквито и да е усилия да извършва елементарни действия - например да поднесе сама шишето до устата си . Тялото се сковава все повече, теглото драстично още се намалява, като накрая си мислех, че дори костите и се топят....Последните два месеца я заведохме в частен хоспис , където и почина...

Много е тежко за близките, изключително тежко ...Свекърва ми цял живот е живяла с нас, беше енергична , дейна жена, а тази болест я изпи . Много е трудно да се запазиш психически , за да можеш да ходиш на работа, да се грижиш за домакинството , дете, и да не се сринеш и физически .
Изключително ни беше трудно да вземем решението за хосписа, още по-трудна е финасовата страна . До последно тя казваше , че нищо не я боли и от нищо не се оплакваше - в моментите, когато беше на себе си .

# 84
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
И моята свекърва си отиде оня ден  Confused
Тъжно. Сама. В дом за стари хора, където я изпрати другият и син ( не можел да я гледа, грижехме се по ред).
Тя се влошаваше все повече с времето, въпреки че си пиеше редовно хапчетата. Отиде си за 6 месеца. Живя с нас 9 месеца и беше жизнена, обслужваше се сама, успяваше да се храни сама след като и сервираме.....
Отделен от обикновената си среда, с която е свикнал болния, нещата стават страшни. Тя започнала да се изхожда в стаята, да посяга на съквартирантите си (сексуално  ooooh!).....

# 85
  • Мнения: 202
Момичета, това което описва Voxx се случва в нас. Тя пада от леглото незнайно как, от тялото и - помен не остана-кожа и кости. Сковани колене, свити лакти, длани, пръсти...Храни се като бебе от лъжичка. Да ме прощава Господ, моля се поне да не я боли накрая и да си отиде спокойно......

# 86
  • Мнения: 147
Момичета, това което описва Voxx се случва в нас. Тя пада от леглото незнайно как, от тялото и - помен не остана-кожа и кости. Сковани колене, свити лакти, длани, пръсти...Храни се като бебе от лъжичка. Да ме прощава Господ, моля се поне да не я боли накрая и да си отиде спокойно......
..и аз съм на този хал//и аз ,ако знаех какво следва ,преди месеци нямаше да се опкаквам.Да,всичко свито,даже долната устна си е прехапала.Има декуб. рани-от 6 мес. се мъча с неистови усилия да ги излекувам...Нищо...Само се моля да не умира с тях;кожата и се бели от пипане,когато я вдигам-тече кръв,все едно я бия...ужас...стопи се,като извънземно е...само едни добри очи...измъчени...

# 87
  • Варна
  • Мнения: 777
acidrain, не използвате ли антидекубитален дюшек? Процедурата по безплатно отпускане е тежка и тромава, но не е невъзможна. Ние купихме дюшек, но късно - остана неизползван...За декубитални рани случайно открихме много ефикасен мехлем, има го по всички аптеки - балсам с невен на фирма АСАМ. Ще пусна линк ако открия.

Ето това е http://bilki.bg/index.php?m=320&lang=1&cat_bilki=29895&a … 2&bilki_p=836

Не пише на опаковката, че е точно за декубитуси, но една жена ни го препоръча, докато чакахме пред лекарския кабинет точно за раните на маминка ми. Лекарката изписа йодасепт, който не свърши никаква работа. Този балсам с невен заздрави раните - не бяха много големи, наистина, но заздравяха за дни. Дано да помогне и във вашия случай.

Последна редакция: чт, 05 юли 2012, 15:18 от Bluebell O'Smallheaven

# 88
  • Мнения: 31
http://www.youtube.com/watch?v=i7iV-APTM_s


Колкото и странно да звучи канабиса помага много при БП,Алцхаймер,МС и други заболявания.
Въпрос на избор,но ако не дай си Боже някой от близките ми се разболее....
не бих се замислила да ползват канабис!
Просто в България е табу,колко жалко за болните и тези които се грижат за тях!


http://www.youtube.com/watch?v=yXg1huWisKI&feature=related

# 89
  • Мнения: 51
Voxx, съжалявам за това, което преживявате...Нашите мъки вече свършиха, маминка ми почина в началото на декември. И тя така за дни се влоши - започна да пада, постепенно спря да върви и да говори. Най-страшни бяха последните 5 дни, когато не можеше да преглъща и не се хранеше и не пиеше дори вода. Слава Богу, тя не осъзнаваше вече какво се случва. Кураж на всички, които имат близки с това заболяване...
ох милата ми ти , аз само проследявах мъките ви  а сега като прочетох  се разплаках  Cry нека жената почива във мир

Общи условия

Активация на акаунт