Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 2 110
Синът ми, когато види куче изпада в паника и се хваща за главата .
Нямаме куче ,не знам и за случай да го е плашили някое друго!

Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 12:06 от Си ♥ си ♥

# 1
  • До парка
  • Мнения: 8 089
 Наше съседче беше така,беше голям колкото сина ти,когато родителите му ,му взеха кученце.
 Сега малкото кученце е огроооооомно,но малчугана вече няма страх от кучета.При тях помогна,пробвайте!  Peace

# 2
  • Мнения: 2 110
Съветваш ме да взема голямо куче ?!
Дали няма да се уплаши още повече?! Как ще съжителстват в началото ?!

# 3
  • Мнения: 9 817
Имаме две кучета в двора на къщата ни- едното е огромно, а другото малко "улична превъзходна". С тях детето ми си играе като с плюшени играчки- дърпа ги, язди голямото мачка малкото..., но от всички останали кучета изпитва панически страх. Пищи дори и от малките кученца- вчера като я взех от детска направо истеряса от едно бебе йоркширски териер, което и се изпречи на пътя.
Много пъти съм говорила с нея защо се страхува така от кучетата и отговорът винаги е бил:"Не ги познавам." Сякаш детския инстинкт за самосъхранение говори в нея. Особено се страхува и пази от уличните.
От една страна ме е яд, че е такава плашлива, но от друга се радвам че, умее да се пази и не е от тези деца, които прегръщат всяко изпречило се на пътя им четириного.

# 4
  • До парка
  • Мнения: 8 089
Съветваш ме да взема голямо куче ?!
Дали няма да се уплаши още повече?! Как ще съжителстват в началото ?!

  Koгато взеха кученцето,беше малко сладко бебченце /кучето/.
  Сега-2 години по-късно вече е огромно,но детето няма страх,порасна пред очите му,играейки с него.

# 5
  • Мнения: 2 110
Благодаря ти  ,Фантичка !
Трябва да съм много убедена, че ще го гледаме животното и няма да му навредим. Все пак и то душичка носи.
Ще трябва да си помисля добре !

# 6
  • Мнения: 18
 Ще следя и моята дъщеря е със същия проблем,види ли куче и бяга през глава.

# 7
  • Мнения: 9 817
Не винаги съжителството с куче може да накара едно дете да преодолее страха си към четириногите.
Дадох примера с моето дете, за което кучетата на баба и дядо са играчки, а от всички останали бяга като попарена.

# 8
  • Русе
  • Мнения: 188
Включвам се в темата не защото знам какъв съвет да ти дам, а за да споделя, че аз самата изпитвам панически страх от кучета. Винаги е било така, от съвсем малка майка ми е казвала ,че много ме е страх от кучета. Обяснение за това няма - не съм имала някакъв случай , който да ме травмира или пък да съм плашена с кучета.
Та много вероятно е детето да има такава фобия и не съм съвсем убедена,че контакта с куче би помогнал да се превъзмогне този страх. Не смятам, че с говорене и убеждаване колко безобидни същества са кучетата, може да бъде премахнат ужаса. Аз лично изключително много се дразня,когато някои собственици на кучета,  които са ги пуснали да се разхождат свободно и забележат, че се страхувам да започнат да ме убеждават как всичко е наред и няма за какво да се притеснявам.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 449
Пробвай с домашно куче, които е добро и приема деца. Да контактува  с кучето - първо само да го гледа, да види, че ти го галиш и няма страшно. Обясни му колко е кротко, козината е приятна за галене и това е един добър, четириног приятел. Идеята е детето да преодолее страха от докосване на друго същество, което не е човек.
Моята дъщеря е отраснала с куче, но  си спомням, че и тя в началото се страхуваше да го погали. Сега умира за животни, но аз винаги напомням, че непознати кучета не се пипат. Ако са домешни - пита се стопанина, а ако не са - обяснила съм как да се доближи до кучето и да разреши то само да я подуши, а тя да подаде ръка с дланта нагоре към носа му.
Дано имате успех, хубаво е децата да не се плашат от животните, с които малко или много сме заобиколени. Успех!

# 10
  • софия
  • Мнения: 539
Най-сигурният начин е да си вземете кученце-бебе.

И аз бях така, докато е не си взехме куче.

# 11
  • София
  • Мнения: 5 077
Мисля, че ще го израсте. Както повечето страхове (отстъпват място на други). Peace

# 12
  • Мнения: 156
Не винаги съжителството с куче може да накара едно дете да преодолее страха си към четириногите.
Дадох примера с моето дете, за което кучетата на баба и дядо са играчки, а от всички останали бяга като попарена.
Вярно е, и ние имаме куче на двора малкия го ползва за играчка, но навън като види куче се крие в мене.

# 13
  • Мнения: 7 837
Обяснявам, че кучето е добронамерено и няма да го нападне (но, при нас няма бездомни кучета, а всички останали са с каишки). Вече, дори се отпуска и отива да ги погали, макар че страха все още надделява. Но пък, не смятам че взимането на куче е решение. Ами, ако утре започне да се страхува от котки?

# 14
  • София
  • Мнения: 9 014
А защо е нужно да НЕ го е страх? В доста случаи е по-разумно да си предпазлив, отколкото да си прекалено доверчив към животните.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт