общественото положение на Вашето семейство..

  • 5 885
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 844
Здравейте
Темата ми е провокирана спонтанно от изказване на съфорумка,което засягаше въпроса за мнението на околните за семейството ни и как изглежда то в очите на другите-познати и непознати,приятели,колеги,роднини..
Вас интересува ли ви какво мислят хората за вашето семейство?Стараете ли се да се покажете като едно "образцово"семейство в очите на другите,без значение дали реално сте такова или не сте?Демонстрирате ли любовта си,задружността си,това,че се обичате и че сте щастливо семейство?Ако имате лични проблеми в отношенията си или просто някакво временно недоразумение между вас опитвате ли да го прикриете пред познатите си или всичко е на показ и не се вълнувате какво ще си помислят?!
 Аз и съпругът ми например никога не сме си позволили да се сдърпаме пред познати,да си правим забележки.Дори и нещо да ни е подразнило,замълчаваме и обсъждаме въпроса вкъщи,насаме.Не ни е приятно да си изнасяме споровете пред други.Наше приятелско семейство обаче е пълна противоположност-карат се пред всички,мусят се,цупят се.За мен,честно казано,това е пълна излагация.
Лично за мен е важно какво мислят другите за семейството ни-някак си ми е кеф да виждат,че сме щастливо семейство,на което нищо не липсва.Не че е някаква показност или престореност,просто е важно според мен какво семейство си създал- и искам да се знае,че моето е прекрасно.
Какво мислите вие по въпроса?Интересува ли ви мнението на околните?

# 1
  • Мнения: 25 550
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.
Мога да споделя с приятелка, че сме се скарали, но няма да седна да се разправям в нейно присъствие, колкото и да ми е близка.

# 2
  • Мнения: 301
Не, не плащам данък обществено мнение. Не ме интересува дали другите ни смятат за щастливо семейство или не. Цупим се, фръцкаме се и се целуваме без значение дали някой ни вижда или чува. Просто си живеем живота. Не виждам смисъл да поддържам "лице" за пред външния свят само за  ... нямам предствава за какво би ми било. Това не значи, че предпочитам да парадирам със семейните си проблеми или щастливи моменти, или да споделям всичко между мен и мъжа ми с външния свят.

# 3
  • Мнения: 2 388
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.

На същото мнение съм. Добавям, че и го намирам за грозно и неприятно( за нас имам предвид ).

Ненаписано правило е от самото начало на връзката ни, че личните ни проблеми и не само проблеми са си лични и се разрешават вкъщи.

Демонстрирате ли любовта си,задружността си,това,че се обичате и че сте щастливо семейство?

Незнам какво разбираш под демонстриране?

# 4
  • Мнения: 1 477
Интересува ме мението на околните,разбира се.Най-малко,защото ако правим семейните си проблеми обществени,ще станем за смях.Личните проблеми запазваме за себе си.Дори пред родителите си не си позволяваме да се скараме.

# 5
  • гр.София
  • Мнения: 380
За мен най-важно е да се обичаме наистина, а не толкова какво ще си помислят хората за нас. Не желая да сме обект нито на завист, нито на съжаление. Ако всичко у дома е наред, ако се чувствам обичана и щастлива, не ми е необходимо чуждото одобрение или възхищение. Ако имаме проблеми, не бих искала да стават обществено достояние. Може би от чувство на гордост, не знам. Значи ли последното че ми пука за общественото мнение? Сигурно все пак-да, в някаква степен.

# 6
  • София
  • Мнения: 8 275
Ние също избягваме да се караме и изясняваме на публични места, но не защото ми пука кой какво щял да си помисли, а защото просто не е възпитано да натрапваш на околните проблемите си или да си вадиш на показ кирливите ризи.
Мога да споделя с приятелка, че сме се скарали, но няма да седна да се разправям в нейно присъствие, колкото и да ми е близка.

Това е и мое мнение

# 7
  • Мнения: 1 505
На мен съ6то не ми пука какво мислят околните,на половината ми му пука до степен да не се отдръпнат от нас,ако запо4нем да се караме пред тях,или да не искат да се събират с нас пове4е,за6тото това в един момент писва.Имаме приятелско семейство което постоянно се кара пред нас и двамата с моята половинка сме го коментирали в къ6ти,4е не желаем да се превръ6таме в тях за6тото е много грозно да стоим и да ги гледаме отстрани как се карат,а ако искаме да им помогнем със съвет дори не ни 4уват по време на спора.
Но понякога ние двамата спорим по някой въпрос наболял и може би с това тарся и мнението на 3 то лице по въпроса,някой който може да даде своето мнение погледнато под друг ъгъл,но все пак не се караме пред други хора,това в къ6ти.

# 8
  • Мнения: 1 761
Не сме се уговаряли,но се караме само у дома. Laughing
Тъй като се караме все за глупави неща,после даже не се и сещаме за какво всъщност е била разправията.Изглежда ми супер тъпо да се разпряваме за глупости пред чужди хора,без значение познати или не.
Личният живот затова е личен, а не обществен.
Не се коментираме с колеги ooooh! и приятели ooooh!,ако един от нас е нещо недоволен си казва директно и проблема се решава.
Даже с приятелки не си коментирам мъжа,нито пък той мен.Доволна съм как живея и чуждото мнение не ме интересува особено. bowuu

# 9
  • Мнения: 22 407
Не сме си позволявали да се караме пред познати и приятели, или на обеществени места, независимо дали сме с други хора, или сами. А и не се е случвало до сега да има повод за скандали на вън.
Ако има нещо, то се обсъжда в къщи.
Какво мислят за нас като семейство, не ме интересува особено, но хората са с добри впечатления, уважават ни, както и ние уважаваме приятелите си.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Хич не ми дреме какво мислят другите за семейството ми. Каква е файдата да се изкарвам пред другите щастлива и доволна, ако в семейството ми е ад и не мога да излъжа себе си? Иначе се е случвало да се посдърпаме пред нашите или техните, но нищо сериозно. А пред външни хора не се разправяме, защото най-малкото не е тяхна работа, и второ - никой не е длъжен да става свидетел на споровете ни. По-важно от хорското мнение е как аз се чувствам в семейството си и какво е то в действителност.

# 11
  • Мнения: 1 495
И ние избягваме да се караме пред други хора. Макар, че преди години ни се случваше от време на време, тогава караниците ни бяха много по-импулсивни и по-на често. Хубаво ми е да показваме обичта си, но в същото време не би ми пречило да разкажа ( в определен контекст разбира се) за някоя наша караница. Всъщност доста често споделяме с приятели за какво сме се сдърпали и за какво сме спорили. Т.е. не ми е жизнено важно да поддържам някакъв имидж на семейството ни пред този и онзи. Нормално семейство сме си (да чукна на дърво) и с хубавите и с лошите страни.

# 12
  • Мнения: 4 709
 Не ни интересува какво мислят хората за нас. А и какво семейство сме в действителност, знаем единствено ние тримата. Пози за пред публика, не практикуваме.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 336
Изобщо не ме интересува мнението на околните, но това не означава, че ще се разправям със скъпия на обществено място - просто не е възпитано.
А за показността - не смятам, че прекалената показност за добрите взаимоотношения е полезна, даже напротив, бе могла да се тълкува погрешно.

# 14
  • на майната си
  • Мнения: 425
Данък обществено мнение не плащам, но и по моите разбирания семейния проблем затова е такъв - за да се решава вътре в семейството. Не обичам да натоварвам приятелите си с подобни проблеми.
На втората част - не, не демонстрирам нищо, което не е реално, болезнено първосигнална съм. Ако сме в обтегнати отношения, предпочитам да не се събирам с хора, от колкото да се цупя и да развалям настроението на околните.

Общи условия

Активация на акаунт