Джи,
........
Именно, Hannaa, именно. Ако бяхме започнали точно така, темата нямаше да се изкривява безсмислено и впечатленията да се превръщат в погрешни. Благодаря ти за отговора и ти желая успех във всичко, което те вълнува.
- Публикувана: 25 фев. 2009, 14:35 ч.
- Последно мнение: 10 май 2009, 13:06 ч.
Кое в чуждата образователна система ви кефи?
Джи,
........
Именно, Hannaa, именно. Ако бяхме започнали точно така, темата нямаше да се изкривява безсмислено и впечатленията да се превръщат в погрешни. Благодаря ти за отговора и ти желая успех във всичко, което те вълнува.
distant,
благодаря ти много за изчерпателния отговор.
когато бях във франция забелязах същото - цели класове деца в музеите, често насядали на пода, а учителката им обяснява подробно и напоително. много класове, не инцидентно един два.
явно там също прилагат подобна система.
а аз си спомням, че като дете мечтаех всички часове по география на България например да се вземат накуп във вид на екскурзия. много по-интересно, полезно и запомнящо се би било.
благодаря ти много за изчерпателния отговор.
когато бях във франция забелязах същото - цели класове деца в музеите, често насядали на пода, а учителката им обяснява подробно и напоително. много класове, не инцидентно един два.
явно там също прилагат подобна система.
а аз си спомням, че като дете мечтаех всички часове по география на България например да се вземат накуп във вид на екскурзия. много по-интересно, полезно и запомнящо се би било.
ето малко инфо за холандската образователна система
http://www.dynot.net/index.php?id=47&option=com_content& … =view&lang=bg
http://www.dynot.net/index.php?id=47&option=com_content& … =view&lang=bg
пфу, българската образователна система не е зле - другаде е проблема й!
Проблемът е, че на държавно ниво непрекъснато се чудят ново-бюрократите как да изпъкнат приспособявайки добре работещата система към "световно" провалилите се образователни системи. Още по-лошо е, че това го правят с честотата на сменящите се адмиинстратори - в най-добрия случай всяка 4-та година. Прибави към това упадъка на моралните ценности в обществото и подигравателното материално удовлетворение към учителите ...
Тукашната /квебекска "система"/, можеше силно да наподобява българската, без горните детайли и без блестящата школа от 19 век. За сметка на уронването на ценностната система, тук са наблегнали на авторитета на учителя, неговата морална и възпитателна роля. Децата в основното училище са подложени не на натрупване на знания и умения, а на възприемане на обществен модел на поведение и дисциплина. Това е най-важното. Всичко останало: смятане, четене, писане, обща култура - това е пълнеж на рамката. Децата не се сравняват с някакво ниво на постигнати знания, нито пък са в съревнование със съучениците си. Те са оценявани в зависимост от личния им прогрес спрямо самите себе си.
в по-горе изказаните мисли, най ми допада, че авторитетът на учителите е на базата на същия от българското Възраждане
Но това не е до образователна система, а до национален манталитет и обществено виждане за нещата. Одобрявам също създаденият ред и дисциплина: децата никога не могат да си позволят да обиждат учители или да се саморазправят със други ученици.
като образователни идеи има някои проблясъци, които понякога ми харесват (а.к.а "кефят"), но не и в комплексната си същност. В действителност оценявам тукашното образование като ограничено в сравнение с онова отдавнашното, когато аз бях ученичка. В основното училище се набляга главно на френския език и математиката, в средното /след 12 г./ започват за пръв път да учат науки /физика, химия, анатомия, екология, технологии, география, история и т.н./ - всичкото в миш-маш дисциплини /примерно исторо-география, физико-химия-технолого-анатомична екология
/. Ах, забравих, много ми допада доброто ниво на пластичните изкуства, както в основното, така и в средното училище: това, което в България би било съчетание от Трудово обучение и Изобразително изкуство. Децата наистина усвояват многообразни техники и работят с различни материали, което разширява творческите им виждания за практическия живот.
Проблемът е, че на държавно ниво непрекъснато се чудят ново-бюрократите как да изпъкнат приспособявайки добре работещата система към "световно" провалилите се образователни системи. Още по-лошо е, че това го правят с честотата на сменящите се адмиинстратори - в най-добрия случай всяка 4-та година. Прибави към това упадъка на моралните ценности в обществото и подигравателното материално удовлетворение към учителите ...
Тукашната /квебекска "система"/, можеше силно да наподобява българската, без горните детайли и без блестящата школа от 19 век. За сметка на уронването на ценностната система, тук са наблегнали на авторитета на учителя, неговата морална и възпитателна роля. Децата в основното училище са подложени не на натрупване на знания и умения, а на възприемане на обществен модел на поведение и дисциплина. Това е най-важното. Всичко останало: смятане, четене, писане, обща култура - това е пълнеж на рамката. Децата не се сравняват с някакво ниво на постигнати знания, нито пък са в съревнование със съучениците си. Те са оценявани в зависимост от личния им прогрес спрямо самите себе си.
в по-горе изказаните мисли, най ми допада, че авторитетът на учителите е на базата на същия от българското Възраждане
Но това не е до образователна система, а до национален манталитет и обществено виждане за нещата. Одобрявам също създаденият ред и дисциплина: децата никога не могат да си позволят да обиждат учители или да се саморазправят със други ученици. като образователни идеи има някои проблясъци, които понякога ми харесват (а.к.а "кефят"), но не и в комплексната си същност. В действителност оценявам тукашното образование като ограничено в сравнение с онова отдавнашното, когато аз бях ученичка. В основното училище се набляга главно на френския език и математиката, в средното /след 12 г./ започват за пръв път да учат науки /физика, химия, анатомия, екология, технологии, география, история и т.н./ - всичкото в миш-маш дисциплини /примерно исторо-география, физико-химия-технолого-анатомична екология
/. Ах, забравих, много ми допада доброто ниво на пластичните изкуства, както в основното, така и в средното училище: това, което в България би било съчетание от Трудово обучение и Изобразително изкуство. Децата наистина усвояват многообразни техники и работят с различни материали, което разширява творческите им виждания за практическия живот. 
съжалявам, че не ти харесва. по-зле ли е от българската?
За часовете по религия - при нас има, но само за децата, които са кръстени в най-разпространените църкви - католическа и протестантска. Останалите религии не се преподават и децата имат общообразователни предмети.
Сметнахме за добър вариант православната вяра и спестяваме на децата ни насилствено промиване на мозъци. А тази година си спестявам и стреса от първото причастие
greendream,
благодаря ти за изчерпателния отговор.
конкретно до смесването на няколко предмета в едно - аз винаги съм мислела, че това води само до плюсове, защото така могат да бъдат показани връзките между нещата, което при разделянето на предметите и най-вече преподаването им от различни учители е невъзможно да стане. но очевидно и това не е добра идея, защотоматериалът се претупва и не може да се задълбае в качество.
съгласна съм за българската образователна система. тук няма какво повече да кажа.
благодаря ти за изчерпателния отговор.
конкретно до смесването на няколко предмета в едно - аз винаги съм мислела, че това води само до плюсове, защото така могат да бъдат показани връзките между нещата, което при разделянето на предметите и най-вече преподаването им от различни учители е невъзможно да стане. но очевидно и това не е добра идея, защотоматериалът се претупва и не може да се задълбае в качество.
съгласна съм за българската образователна система. тук няма какво повече да кажа.
от всичко изречено до тук най-много ми допадна последния постинг на greendream.
става в-с за фундаментални разлики м/у 'западното' образование и това, което имахме в социалистическия блок.
нашето образование набляга/ше на научаването на много неща, много предмети. резултатът не е задължително обвързан със социални умения, или някаква ежедневна полезност на наученото.
отношенията ученик-учител са ясни и йерархични, учителят е този, които 'знае' и 'предава" знанието на ученика, от който не се очаква, че може да прояви индивидуалност, да предложи нова идея, подход и т.н.
няма лична инвестиция в търесенето на знание, то идва по йерхия отгоре, ти го смилаш и складираш.
извън клас, малките деца отрано се занимават сериозно с едно нещо - например на 4 г са записани на нещо, в което се упорства поне 10ина години. учиш се на успех , чрез постоянстване в едно нещо и дори страдание.
тяхното набляга на даването на общи насоки. учителят няма такава йерархична стойност, както в соц. училището, по-скоро е партньор, ментор, а резултатът от образованието се изразява в социални умения, приложими в ежедневието нататък не толкова в научаването на факти, дати, схеми. извънкласно децата имат избор и свобода - хващат едно, второ, десето и т.н, всяко ново нещо се приема като нов шанс, а не като пореден провал, изоставят много по-лесно започнатото и се бутат в следващото, докато ( евентуално) намерят реален интерес. и т.н
и двете системи имат недостатъци, аз лично мисля, че идеалната система е баланс м/у двете.
не съм съгласна, че ние не можем да мислим, а те са научени да мислят.
напротив - наблюдавайки хората, не само в италия, а и др. страни с които съм работила съм се виждала с мн. 'чужденци' колеги и т.н, на тях общо взето им липсва многопластово мислене, анализ, разсъждение по картинка.
оперирани са от по-широки интереси, любопитството към новото е повърхностно. за сметка на това имат социални умения, по-свободно търсят правата си, имат пряко отношение към неща от живота на общността ( напр. квартала) които ги касаят, много по-лесно образуват групи, уверени са, че не знаят всичко, тръсят по-лесно помощ , по-високо производителни са и т.н и т.н.
ние пък знаем страшно много, складираме по-задълбочени знания,способни сме на безкрайни разсъждения по картинка, ситуации, анализираме много по-задълбочено и т.н, но не сме свободни, йерархично обременени сме, търсенето на 'права' обикновено е равно на " вдигам скандал някъде", не се социализираме в групи, не признаваме чужди знания и умения, търсенето на помощ за нещо се приема, като личен провал, производителността е хаотична, ниска, по-скоро важи "залудо работи, залудо не стой" и т.н.
така че няма лесен отговор кое е по-добро.
става в-с за фундаментални разлики м/у 'западното' образование и това, което имахме в социалистическия блок.
нашето образование набляга/ше на научаването на много неща, много предмети. резултатът не е задължително обвързан със социални умения, или някаква ежедневна полезност на наученото.
отношенията ученик-учител са ясни и йерархични, учителят е този, които 'знае' и 'предава" знанието на ученика, от който не се очаква, че може да прояви индивидуалност, да предложи нова идея, подход и т.н.
няма лична инвестиция в търесенето на знание, то идва по йерхия отгоре, ти го смилаш и складираш.
извън клас, малките деца отрано се занимават сериозно с едно нещо - например на 4 г са записани на нещо, в което се упорства поне 10ина години. учиш се на успех , чрез постоянстване в едно нещо и дори страдание.
тяхното набляга на даването на общи насоки. учителят няма такава йерархична стойност, както в соц. училището, по-скоро е партньор, ментор, а резултатът от образованието се изразява в социални умения, приложими в ежедневието нататък не толкова в научаването на факти, дати, схеми. извънкласно децата имат избор и свобода - хващат едно, второ, десето и т.н, всяко ново нещо се приема като нов шанс, а не като пореден провал, изоставят много по-лесно започнатото и се бутат в следващото, докато ( евентуално) намерят реален интерес. и т.н
и двете системи имат недостатъци, аз лично мисля, че идеалната система е баланс м/у двете.
не съм съгласна, че ние не можем да мислим, а те са научени да мислят.
напротив - наблюдавайки хората, не само в италия, а и др. страни с които съм работила съм се виждала с мн. 'чужденци' колеги и т.н, на тях общо взето им липсва многопластово мислене, анализ, разсъждение по картинка.
оперирани са от по-широки интереси, любопитството към новото е повърхностно. за сметка на това имат социални умения, по-свободно търсят правата си, имат пряко отношение към неща от живота на общността ( напр. квартала) които ги касаят, много по-лесно образуват групи, уверени са, че не знаят всичко, тръсят по-лесно помощ , по-високо производителни са и т.н и т.н.
ние пък знаем страшно много, складираме по-задълбочени знания,способни сме на безкрайни разсъждения по картинка, ситуации, анализираме много по-задълбочено и т.н, но не сме свободни, йерархично обременени сме, търсенето на 'права' обикновено е равно на " вдигам скандал някъде", не се социализираме в групи, не признаваме чужди знания и умения, търсенето на помощ за нещо се приема, като личен провал, производителността е хаотична, ниска, по-скоро важи "залудо работи, залудо не стой" и т.н.
така че няма лесен отговор кое е по-добро.
Още нещичко за Италия...
Харесва ми това,че децата в училищата са на сигурно място-влизат сутрин в 8, след което училището се заключва.Ако се наложи детето да излезе по-рано,това става само с родител,който се подписва,че е взел детето си.Ако сутрин (даже и в средните училища)детето не влезе в час до определено време,следва обаждане до родителя.При отсъствие от 1 до 5 дни се представя бележка от родителя,попълнена в специален за това бележник.По време на единственото междучасие от 20 мин децата нямат право да влизат в други класове,както и да тичат в коридорите.Учителите не се държат на голяма дистанция,но към тях децата проявяват необходимото уважение.Много е важна и оценката за дисциплина,може да се окаже решаваща за преминаването в по-горен клас.
Харесва ми това,че деца с физически и умствени увреждания посещават редовни занимания и се чувстват пълноценни,като в същото време останалите деца от класа се възпитават в духа на приемане на другия,който е различен,но точно толкова стойностен.Виждала съм деца в инвалидни колички,които участват съвсем нормално в часовете по физическо възпитание заедно с останалите от класа деца.
Изучаване на история на изкуството от 1-ви до последен курс,предварителна задълбочена подготовка преди посещение на изложба или музей...но това може би до голяма степен зависи и от преподавателя.
Работата с деца-чужденци за по-лесното им приобщаване в новата обстановка, организиране на допълнителни часове за запознаване с културата на различните държави,от които идват тези деца.
Театралните постановки,които подготвят децата и представленията пред родителите,обучението по музика,включващо задължителен музикален инструмент...
Харесва ми това,че децата в училищата са на сигурно място-влизат сутрин в 8, след което училището се заключва.Ако се наложи детето да излезе по-рано,това става само с родител,който се подписва,че е взел детето си.Ако сутрин (даже и в средните училища)детето не влезе в час до определено време,следва обаждане до родителя.При отсъствие от 1 до 5 дни се представя бележка от родителя,попълнена в специален за това бележник.По време на единственото междучасие от 20 мин децата нямат право да влизат в други класове,както и да тичат в коридорите.Учителите не се държат на голяма дистанция,но към тях децата проявяват необходимото уважение.Много е важна и оценката за дисциплина,може да се окаже решаваща за преминаването в по-горен клас.
Харесва ми това,че деца с физически и умствени увреждания посещават редовни занимания и се чувстват пълноценни,като в същото време останалите деца от класа се възпитават в духа на приемане на другия,който е различен,но точно толкова стойностен.Виждала съм деца в инвалидни колички,които участват съвсем нормално в часовете по физическо възпитание заедно с останалите от класа деца.
Изучаване на история на изкуството от 1-ви до последен курс,предварителна задълбочена подготовка преди посещение на изложба или музей...но това може би до голяма степен зависи и от преподавателя.
Работата с деца-чужденци за по-лесното им приобщаване в новата обстановка, организиране на допълнителни часове за запознаване с културата на различните държави,от които идват тези деца.
Театралните постановки,които подготвят децата и представленията пред родителите,обучението по музика,включващо задължителен музикален инструмент...
Още нещичко за Италия...
По време на единственото междучасие от 20 мин децата нямат право да влизат в други класове,както и да тичат в коридорите.Учителите не се държат на голяма дистанция,но към тях децата проявяват необходимото уважение.Много е важна и оценката за дисциплина,може да се окаже решаваща за преминаването в по-горен клас.
По време на единственото междучасие от 20 мин децата нямат право да влизат в други класове,както и да тичат в коридорите.Учителите не се държат на голяма дистанция,но към тях децата проявяват необходимото уважение.Много е важна и оценката за дисциплина,може да се окаже решаваща за преминаването в по-горен клас.
Добре че не ги връзват на каишка.
Спред мен дисциплината е едно от нещата, но не решаващо за преминаване в по-горен клас.