Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 68 отговора


Мнения: 1 325
Момичета, аз не съм осиновена, а щастлива осиновителка. Не искам да ви се намесвам в темата, а само да ви помоля : не бъдете тъжни, не страдайте около, след, по време и т.н. рожденни дни или в които и да било други дни. Сигурна съм, че всички имате чудесни родители, не си струва да страдате заради някой, които не познавате и който най-вероятно не заслужава и секунда от вашите мисли. Не тъгувайте, живота е пред вас и в повечето случаи е прекрасен, радвайте му се и не се обръщайте назад. Вие е сте такива каквито сте днес и това е най-важното. Това бих казала и на моята дъщеря. Поздравявам ви всички.
Цитирай


Мнения: 960
Само дето не е толкова простичко и лесно, колкото си го написала, sislie.
А  зад това, което сме днес, не се ли крие и онова, което е било нашето "вчера"...?
  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 325
Сигурно не е толкова лесно и просто. Но защо за бога трябва да хабим толкова много емоции и да усложняваме толкова много живота си? Още повече когато си на определена възраст и имаш достатъчно житейски опит не е толкова трудно да прецениш кое си заслужава и кое не. Не искам да правя сравнение с вашата болка, но да кажа от собствен опит - аз не познавам биологичния си баща, никога не се е интересувал от мен. За него не съществувах, е и той за мен. Никога това не е било проблем в живота ми, може би защото имах майка си. Това, което искам да кажа е, че хората трябва да се щадят, да приемат това, което им поднася живота и когато не могат да го променят, да се научат да живеят в мир с него и със себе си. Аз така правя и за сега се справям доста добре и с нелицеприятните неща от живота. Научила съм се да бъда щастлива въпреки тях. Това исках да ви посъветвам с най-добри чувства. Не си задавайте въпроса "Защо?", защото той е реторичен.

А, сега ви оставям вашата си тема и се изнасям.
Цитирай


Мнения: 2 123
за рождените дни ... колкото и пъти да си представям какво се е случило на рождения ден на сина ми, радвам се безумно наистина. но и ме стяга гърлото... защото си представям как двама души са  излезнали от болницата и може и да не са се обърнали назад. А моето момченце си е седяло самичко и докато при другите бебета са се спирали, до него е нямало кой да спре. Ами не мога да пърхам от щастие на този ден... нямам сърце да му кажа
Цитат
Бъди щастлив и не питай защо...

Взехме Никола у нас на 12 февруари преди 2 години. Мисля си какъв ужас е бил за него - втори път тотална смяна и нови непознати хора.
Тази година на 11 срещу 12 февруари през нощта той се събуди с писъци на ужас... Цяла нощ почти не спахме, той плака, аз го люлеех и го гушках. Кажете ми пак - няма първична рана нали...пък и какво им разбира главата на бебетата...

На никое от пишешщите тук осиновени деца, няма нужда да казваме - бъдете щастливи... Те го знаят и по добре. Тези, които познавам лично, изглеждат здрави, усмихнати, успели хора... къщите им са пълни с живот и радост. Това няма нищо общо с мъката, която ги души понякога, с тъгата, която ги дави...

Мили осиновени деца ... нищо не бих ви казала... само ви прегръщам и ще постоя с вас и болката ви, докато отмине поредния прилив Hug
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
Позволявам си да пиша в тази тема като мама, която може да сравнява външните прояви на "празнуване" на рождените дни на двете ми осиновени деца.

С моето момче сме имали много разговори, посветени на ужаса, който е преживял , когато изведнъж е престанал да чува единствения познат му дотогава глас. От тези разговори и благодарение на всичко прочетено тук аз вече съм убедена, че "първичната рана" се отваря в момента на изоставянето и ще продължава да прокървява до края на живота. Много малко знам за историята на изоставянето на сина ми, но разбрах, че решението е взето в последния момент, след раждането. По време на бременността БМ е живяла предимно с мисълта, че ще си го гледа. Не знам дали това има някакво значение, или не, но той искрено се радва на рождените си дни и ги чака с нетърпение. Много е горд да почерпи децата в детската градина, да покани гости в къщи и да се забавлява с тях. 3-те рождени дни с него досега са били наистина едни малки празненства.

Не е така обаче с дъщеря ми... Тя е останала сама, борейки се буквално за живота си в родилния дом. С нея сме имали 1 рожден ден и той беше пълен провал. Колкото и да се постарах да направим тържество, тя не се радваше на нищо, а когато дойде време да духне свещичките изпадна направо в истерия. Моето момиче е едно усмихнато и слънчево дете, което е готово да танцува при първите чути тонове отнякъде, но тогава беше едно кълбо от нерви. Аз се притеснявах да не е болна, но след като прочетох колко от пишещите тук се чувстват зле, си обяснявам поведението й с вътрешния спомен за кошмара. Обещах си отсега нататък да се съобразявам с нейните емоции и да я оставя тя да ме води какво да правим в тези дни.

И нека за пореден път изразя горещата си благодарност за смелостта на порасналите осиновени деца да излеят публично откровенията си, за да ни бъдат полезни да се доближим до усещанията на нашите съкровища и да можем колкото се може по-адекватно да реагираме в различните ситуации.   bouquet
« Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 22:26 от Gankata »
Цитирай


Мнения: 1 249
Сигурно не е толкова лесно и просто. Но защо за бога трябва да хабим толкова много емоции и да усложняваме толкова много живота си? Още повече когато си на определена възраст и имаш достатъчно житейски опит не е толкова трудно да прецениш кое си заслужава и кое не. Не искам да правя сравнение с вашата болка, но да кажа от собствен опит - аз не познавам биологичния си баща, никога не се е интересувал от мен. За него не съществувах, е и той за мен. Никога това не е било проблем в живота ми, може би защото имах майка си. Това, което искам да кажа е, че хората трябва да се щадят, да приемат това, което им поднася живота и когато не могат да го променят, да се научат да живеят в мир с него и със себе си. Аз така правя и за сега се справям доста добре и с нелицеприятните неща от живота. Научила съм се да бъда щастлива въпреки тях. Това исках да ви посъветвам с най-добри чувства. Не си задавайте въпроса "Защо?", защото той е реторичен.

А, сега ви оставям вашата си тема и се изнасям.

sislie ,

А ако предположиш за миг,
че ние просто сме с по-малки от твоите възможности (в емоционален, интелектуален, организационен и всякакъв аспект),
та Cool Cool Cool затова не сме достигнали и схванали тези гениални изводи
   и
ни простиш,
че все още съществуваме, така несъвършени,
дали ще ти стане по-леко... newsm78


Копирам си стар пост към друга, откриваща топлата вода.

Безсмислени са искрените ни оголвания.



А, сега ви оставям вашата си тема и се изнасям.

Мина и разсипа енергично фонтанче от тъъъънка отрова много елегантно.
Знам, че не е умишлено с цел да наранява, ама ефектът е постигнат на 110 %.
Амин.


« Последна редакция: пт, 20 фев 2009, 23:58 от Miraetta »
Цитирай


Мнения: 998
Miraetta ,това не е фонтанче отрова (колкото и да ми хареса метафората) ,
това е лишено от смисъл мнение.
На нас можеш да ни го кажеш това ,sislie,
но по какъв начин би го обяснила на Никола ,който е невръстно дете?
По какъв начин бих го разбрала аз самата ,която съм имала подобни състояния ,когато съм била на неговата възраст?
Едно дете едва ли желае да си усложни живота излишно.То просто се ръководи от чувствата си и страховете си и разни клиширани фрази не би разбрало.И не си задава въпросът "защо".Дори това не прави.Темата е сериозна ,недей така по диагонал.
Цитирай


Мнения: 1 249
Май и с ирония не става.

Повтарям го директно и делово.

Сисли,

Кажи на хората в нашето положение, че сами си усложняват живота, само ако имаш смелост на мамите , загубили дете, да кажеш, да си гледат живите деца и да не си усложняват живота с мисълта за починалите.
Ако там нищо не ти пречи да кажеш подобно нещо, пак ела да споделиш опит и да напътстваш тук.
Ако става за единия форум - става и за другия. Безпогрешен е критерият.
Тук са деца, преживели смъртта на мама.
Съзнавам по-добре от теб, че тази мама не струва,  постъпила е зловещо и противоестествено и нещо повече ...., но бебето, което стене у мен на моменти,  не знае ....

За нищо на света не искам да съм с тази "мама", а си обичам и уважавам моята си, която е с мен.
Но защо, за Бога, на теб и подобни като теб  дължа обяснения и ме заливат с малоумните си съвети.
Аз да съм влязла в "Стерилитет" и подобни теми и да давам акъли да не се тревожат жените за "глупости". Никога не бих си позволила подобна мерзост, а се налага да викам мерси за същата към мен ли ?
Тук четат доста деца. Само че официално са големи. И те си имат работа, грижи и пр., та като прочетат подобни указания как сами  си усложняват живота и пр. и в тях си е вината за това, че на моменти  ...
не са така делови, силни и гениални ...
За себе си преодолях пика на хаоса. А останалите, които си преглъщат сълзите и няма с кого да споделят и дума, и им остава четенето тук и там .... Е за награда  идват подобни на твоите указания. Абе как така едно дете не дойде да каже мнение, подобно на твоето...., а само тези, на които не им се е случило никога, преодоляват геройски това, което не им се е случило  Wink Wink Wink.

На родителите си спестяваме болката и моментния си хаос, хората с нищо не са виновни, ама и едно място за помощ със себеподобни и там мира няма ... от недоразбрали, ама действени ...

То затова и толкова свестни осиновители напуснаха форума.
Не се и питам защо.

Фатално късно откриха този подфорум. Когато имаше много хора с наболели проблеми го нямаше, сега май няма желаещи да се подлагат на подобни неща.
Ако споделяте искрено, всички, които не четат задълбочено, ви имат за откачалки, неразбрали, неблагодарни, неудачници, неспособни на елементарни човешки радости и пр., което ви действа доста зле и в никакъв случай не помага.
Та затова на всички казвам:
   Хубава нова седмица и като ви дойде топка до гърлото погледнете по-добре това : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=185445.0
« Последна редакция: пн, 23 фев 2009, 09:04 от Miraetta »
Цитирай


Мнения: 1 325
О, момичета съвсем изкривихте думите ми....... Никой не се съмнява в емоционалните, интелектуалните и т.н. качества, които притежавате. Пък повод да напиша, каквото написах, бе пост на пораснало дете. Щом е неизбежно да изпитвате тъга, мъка и страдание - така да бъде. Просто исках да ви кажа - недейте! Не искам да сте тъжни. И друго - живота е по-прост, отколкото изглежда. Ние си го усложняваме. Това мое мнение в никакъв случай не е липса на чувства.
А в първия си пост по темата ясно съм казала - не страдайте, бъдете щастливи! Какво искате да ви кажа - страдайте и аз ще бъда до вас. Не, не искам да страдате! И не защото АЗ ТАКА ИСКАМ. Заради Вас. Надявам се да съм правилно разбрана този път. Ако не - здраве да е.
Цитирай


Мнения: 998
sislie,
за съжаление с теб май говорим на различни езици и то за различни неща.
Прочети мнението на Miraetta-то е много точно.
Мразя да се повтарям ,но след като нас съветваш.....
Щом е неизбежно да изпитвате тъга, мъка и страдание - така да бъде. Просто исках да ви кажа - недейте! Не искам да сте тъжни. И друго - живота е по-прост, отколкото изглежда. Ние си го усложняваме. ....
...аз отново питам защо съветваш нас какво би казала на децата на мамите ,които писаха по темата.Казусът е един и същ.
Цитирай


Мнения: 1 325
Бианка, наистина говорим на различни езици. Да кажа на моя - аз не съветвам. Призовавам и моля. Вас, осиновените - да не страдате. Ако това ти се струва странно, жлъчно и т.н. - ОК, твое право.

На майките няма какво да казвам, те познават най-добре децата си. Ще направят всичко възможно и невъзможно да им спестят страданието. С постовете си до тук целях да ви облекча болката. Явно не удачно. "Пътя към ада е постлан с добри намерение", а?

И с кои ум МАРИЕТА пишеш, че пръскам отрова. Да го правя, значи да тровя и собственото си дете.Да изразявам жлъч към вас, означава да го правя и към собственотоси дете, нима не разбирате? МАРИЕТА постовете ми са насочени към осинованите деца, в никакъв случай не визирам непоправими и необратими неща като загуба на дете, близък и т.н. И не ми слагай думи като "глупости" в устата, моля.  А с последното "свестни осиновители" явно не визираж мен. Позволяваш си квалификации, които излизат от рамките на добрия тон. Само не ми казвай каква майка съм, не и това!!! Аз не си позволявам да те определям каква дъщеря си, нали?
Цитирай
със сигурност  някой се сеща за всяко едно оставено детенце , и със сигурност някоя жена някъде си поплаква ..
 , защо слагате всички под един знаменател
 от 100 жени изоставили децата си поне 80 % тайно си поплават на датата на която са родили
Цитирай


Мнения: 1 249
със сигурност  някой се сеща за всяко едно оставено детенце , и със сигурност някоя жена някъде си поплаква ..
 , защо слагате всички под един знаменател
 от 100 жени изоставили децата си поне 80 % тайно си поплават на датата на която са родили

Ами направо да ги канонизираме за светици тези жени, викам аз, и повсеместно да им издигнем монументи, че са такива героини и се налага да си поплакват.
Не се и съмняваме, че някоя си поплаква, но защо да ни боли и затова и защо да ни се навира в лицата, е това не разбирам.


Не съм еволюирала до степен искрено да простя.
Разбирам защо е станало, не упреквам, вече и не питам.
Но да ми е леко и безметежно - не става.

Осиновителката - благородна.
Био-авторката - страдаща и поплакваща си.
А детето - къде е ?
Остана ли за него нещо ?
И двете мами са имали живот и извън така създадения хаос, както и избор, само за детето това е единствения живот без никакъв избор.

Ами да си поплакват био-авторките, доста големи жени и мъже си поплакват също без да са имали техния избор и в резултат на техния избор. 


Стига сме идеализирали и романтизирали като общество. "Бъди благословена" ....., авторът на сценария е мъж, който в този живот мама няма да стане.

Аз пък искам майката-осиновителка и детето  да имаме като обект за благославяне, че и двете /двамата от един вселенски хаос им се налага да изкарат някаква хармония.
А милата и поплакваща изоставила е получила втори шанс имено защото е отнела на друг единствения. Вярвам, че тя е убедена, че се е жертвала заради детето и и пр. .. и и се ще и да я почитат за това. Ама аз не мога. Вече не се и карам.

Не знам какъв е бил замисълът на съдбата. Предполагам децата са по-добре в новите си домове, но ако можеше да са там без драстичните неща преди това - но сме само хора, не знаем защо така става.

Минаваща,

Кое те навежда на мисълта, че слагаме вички под един знаменател ?
Винаги тук е липсвала и другата гледна точка и е добре дошла да се запознаем с нея.
Но фактът, че дори не ти се влиза като регистриран, е доста красноречив.
Дано да греша.

 
« Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 08:13 от Miraetta »
Цитирай
няма никаkъв начин да накарате" другата" страна да пише регистрирана защото всеки пост даже и най откровенния е заклеймяван от вас , разбирам ви ,но нещата от живота винаги имат две страни .
всъщност вие искате да вийдате " другите"  само в  черно  , как никой пионе веднъж не поглледна  по настрана от своята врата , ,
и да наистина си поплакват "другите " . колкото и да не ви се иска да повярвате
ще хвърлям, по едно  око като гост ,
Цитирай


Мнения: 2 123
Минаваща, тия дни не съм добра, няма да съм и разбираща, няма да съм толерантна. Дреме ми на пуловера дали някой ще се обиди

Цитат
всъщност вие искате да вийдате " другите"  само в  черно  , как никой пионе веднъж не поглледна  по настрана от своята врата , ,

Ако в момента си ми пред очите, ще ти лепна такъв звънък шамар, без обяснения, че ще  вийдаш звезди посред белия си анонимен ден...

а ако ме попиташ защо, ще получиш пионе още един.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 68 отговора