Да продължим напред - доколко е възможно

  • 6 131
  • 68
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 715
Пак питам:
Какво право има да претендира за собственост над дете, което е оставила на няколко дни? Само защото плаче за него? И когато детето попита: Защо не ме е ИСКАЛА?

Защото това е въпросът на нашите деца.

# 31
  • Мнения: 2 123
Аз лично, ще му кажа - "Не знам". Защото това е истината. Не знам...

Минаваща, питам се и аз нещо...
Пишеш "вярваме, че е  осиновено от добри хора"... Защо вярвате ми е ясно, така е по-лесно. А минавало ли ви е някога през ума, че вероятността да е осиновено от добри хора е горе долу равна на вероятността да е осиновено от лоши, негрижовни, агресивни (като мен  Twisted Evil) хора. И какво правим тогава... плачем повече или как
Пишеш "носим си ориста", ама това важи за децата... Те си носят ориста. Ние възрастните правим избор.


П.С
Благодаря на модераторите за разделянето на темата.  Embarassed няма да правим повече така....

# 32
никой не казал нищо такова нито е предявявал претенции .
децата са на майките си
казах че жените оставили бебе по каквато и да е причина , слаб акъл  здравословен проблен
или каквото друго се сетите  имат право да си страдат. те не ви пречат  вие не ги познавате те не ви познават . но имат право на своите чуства  .каквито и да ги наричате те съществуват .дали ви пука или не, дали искате да им забиете шамар или нож тези неща имт две страни . вие мразите  със сигурност и  ако вси1чки  вкупом замерим с камуни другите  и заклеимим като парясници  по леко ли ще ви стане или да ги отделим отделно с колония за да  дишат вуздуха кито дишате вие ?

# 33
  • Мнения: 3 715
Първо, аз никого не мразя и няма да уча детето си да мрази. Само че не приемам чуждата болка и ревността на една жена, която не е пожелала детето си, да се вербализира по начина, по който ти го правиш.
И да, вашето дете може наистина да е попаднало на лоши родители. Съвсем реална ситуация.

Чисто и просто болката на едно дете винаги стои над болката на виновния за нея. Това, което аз не приемам е оправдания за определени действия и опити за представяне на някого като мъченик. Не ми пука за тези жени, защото ми пука само и единствено за детето ми.

А въпросът на децата е: Защо не ме е ИСКАЛА? Ако знаят, че те седят и плачат всеки ден, мислиш ли, че ще им стане по-леко? В никой пост досега не показваш загриженост за тези деца и за травмата, която имат заради изоставянето си. Говориш само за това как тези жени плачат, ама и децата плачат. Пък те ми се струват някак по-важни.

Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 19:04 от ku[d]ku[d]yaka

# 34
 причина да оставиш детето си има милион не винаги е защото "не ме е искала"

# 35
  • Мнения: 3 715
Да, ама детето го разбира по този начин. То не е възрастен и вижда нещата с различни очи, пречупени през друга призма. Това се опитвам да ти обясня. Аз знам, че причини има милиони. Това е разликата. Ние живеем с болката на децата и с техните възприятия. Не с тези на оставилите ги. Малко си чела във форума явно или си чела избирателно.

# 36
защото  не ги познавам ,  не познавам болката на децата ви  ,но се сре]ам с болката на жените оставили децата си  просто съм от другата страна
сигурно и затова в представите  всичко е  с щастлив край щастливи деца  красиви  обичани  щастливо дество , щастливи родители  ....

# 37
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
знам две майки оставили децата си които ги издирват/дали е морално и правилно  няма да коментирам/  молят се и плачат вечер , може да ги заклеймявате но това е иситната  те са оставили деца които може би вие отглеждате .

Не искам да бъда груба, защото наистина искам да чуя другата страна.

Затова искам да кажа моето виждане - в момента аз не отглеждам чужди деца, а своите чакани, бленувани и обградени с грижи рожби. Намерих ги в два Дома уплашени, сами и жестоко наранени от БИВШИТЕ им майки, които доброволно и напълно съзнателно са се отказали от честта да бъдат такива. И двете са имали дълъг период за размисъл, но не са преосмислили решението си.

Искам само да ви кажа: ако искате още веднъж да ги подложите на смъртна опасност - търсете ги и осъществявайте контакт, мислейки само за себе си и за потребностите си (не отговарям за действията си, ако се случи такова нещо). Ако наистина мислите за децата, които сте родили и които доброволно сте оставили на произвола на съдбата, изчакайте да укрепнат силиците им и да могат да издържат изпитанието да се срещнат с вас, т.е. поне да отмине пубертетът при тях. Тогава за моите деца съм готова дори да посреднича за такава среща.

Знаете ли, аз не успях да родя деца, но се чувствам пълноценна майка и като такава често си мисля каква причина, по-силна от майчиния инстинкт, може да накара една жена да се откаже доброволно от бебето си? За себе си аз открих само една - ако се разболея от нещо и усетя, че съм опасна за децата си.

Последна редакция: ср, 25 фев 2009, 19:22 от Gankata

# 38
аз също смятам че нямат никакво морално право да търсят  много се надявам само да си мечтаят или успокояват с идеята  да "зърнат"
аз ви чета защотото смятасм че форума се отнася за всеки докоснал се по някакъв начин до термина осиновен или осиновител, обективна съм и знам че децата са най важни .не бих подложила на никакви страдания по каквато и да е причина което и да е дете вашите моите или другите

# 39
  • Мнения: 1 152
причина да оставиш детето си има милион не винаги е защото "не ме е искала"

Каквито и да са причините - "искала ме е" или "не ме е искала"- резултатът е един- ИЗОСТАВИЛА МЕ Е!
Тогава, когато съм имала нужда от един единствен човек- нея! Тогава, когато целият ми свят е бил само един единствен човек- тя!
Мисля си, че съм и простила- но НЕ заради нея, а заради себе си и заради това, че собственото ми дете има нужда от майка, която се е "събрала". А пътят до тази прошка...по-добре да не си спомням за него. Това е друга тема.
Знам обаче, че не искам и няма да си позволя да ме кара да съчувствам на сълзите и. И да усещам дори малка вина, че тъгува на рождения ми ден ... или изобщо. А ние, осиновените, сме болезнено чувствителни на тема "вина".
Тя е направила избора си. Преди 36 години. Не я съдя. Има кой! Просто е време  и аз да имам право на своя избор!

# 40
  • Мнения: 998
Минаваща ,
С тоя патос ,с който говориш за 90-те процента (направи ми впечатление статистиката) започнах вече да си мисля ,че ти си една от поплакващите.
Остана само и да се аргументираш ,но засега нищо не се получава освен текст с празно съдържание.
Miraetta ,която аз много обичам и уважавам преди време даде едно сравнение ,че жената която ражда и изоставя детето си го хвърля през нощта от влака-много е точно.Всяко едно изоставено дете (като мен) може и да няма моя късмет.Не ми се изброяват зловещите и мрачни алтернативи точно сега.
Какъв куриоз  animal085 в подфорум "осиновени" ,осиновените ставаме зли и заклеймители ,защото винаги се намира една анонимна минаваща ,която да започне да прехвалява и да адвокатства на многострадалните Геновеви ,които са ни изоставили.
Майка ми има една теория и тя дори си е много стройна ,че трябва да има закон -ако изоставиш дете да му плащаш доживот издръжка.
Мисля ,че тогава много от поплакващите биха инвестирали в контрацептивни средства и една по-малка част дечица щяха да мизерстват по домовете.

# 41
  • Мнения: 998
..а! И още нещо-не давай оценки кой как възпитава детето си ,защото всяка една от тези майки ,които пишат тук е достойна за възхищение  bouquet

# 42
  • Мнения: 3 715
За мен изводите са ясни. Жените, които оставят децата си, мислят за себе си, не за детето си и очевидно през целия си живот мислят само за собствената си мъка. Създават си розови картини, за да успокоят съвестта си и си вярват. Как пък една оставила детето си не попита какво чувстват тези деца и какви мъки имат. Само пишат колко на тях им е тежко. Аз поне така съм си представяла един нормален разговор с такава жена. Да се интересува от болката на децата, а не само да повтаря колко й е мъчно и колко много плаче.

И да ви кажа, не всички отиват в семейства, оставеното дете в нашето семейство никога не е било осиновено. Това специално за анонимните го пиша. Израстнало е по домовете и никой не знае какво се е случило после.

Аз повече няма да се включвам, за себе си вече имам отговори на въпросите си.

# 43
  • Мнения: 1 249
болката е  факт не знам какво чуства едно 2.3.10 или 15 годишно дете което незнае че е осиновено живее безгрийно и обичано , предполагам болката идва когато узнае .
...

 любопитна съм и съм си предствяла милион пъти нашето детенце .  

...
незнам ,предтсвям си някакви глупости , дето само в романите го има ,но няма как да стане .

...

а ако един ден детенцето  пита
-  "другата  жена сеща ли  се  за мен"  
и ти му кажеш не  а това няма да  е истина  правилно ли ще  е



Много искам  да чуя от теб нещо за това дете. Не конктерни данни за твоето, разбира се, а ти какво си мислиш и как си обясняваш раздялата ти с него и разделите на другите ти близки жени с техните.
За майките говориш, но за детето - НИЩО не казваш.
Все едно го няма.

Тук четат доста такива деца, малко хора - явно, а тайничко - доста.

Никоя майка не казва на детето си това, което ти си представяш, та няма от какво да се тормозиш.

Обърни поглед към децата  и за тях кажи нещо. Забрави другите за момент.
 (И аз съм едно от тези деца )

Последна редакция: чт, 26 фев 2009, 08:45 от Miraetta

# 44
  • София
  • Мнения: 9 517
[
Обърни поглед към децата  и за тях кажи нещо. Забрави другите за момент.
Мираета, страхувам се, че отговор няма да получиш - няма такъв филм. Явно Минаваща е прекалено вглъбена в болката на собственото си семейство, че да се замисли за болката на детето.
Дано не съм права  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт