На 24 год. едва ли всички са с пари,особено изкарани от тях самите.Изчакай малко,учете,намерете си добра работа,живота е пред вас.Има време да изградите семейство,но съвсем без пари и с мрънкането бедни сме...според мен няма да стане.Даже и в детските преказки все има принцове или свинарите и пастирите накрая стават богати.Колкото и да сме духовно извисени за да си поддържаш и духа трябват парички за хубава книжка,театър,кино,екскурзия...От друга страна,когато сте постигнал всичко сами е много по- хубаво и любовта е по-силна.
- Публикувана: 26 фев. 2009, 15:36 ч.
- Последно мнение: 6 март 2009, 15:46 ч.
Духовното или материалното?
Бихте ли предпочели лукса пред това да се сгушиш в наистина твоя човек?
Аз избирам и двете. На 25 сме--парите си ги изкарваме сами, но много са ни помагали за образованието, за първите стъпки след завършването. Не мога да говоря много, защото не съм видяла нищо лошо от живота. Никога не сме живяли в лукс, но пък не сме били лишавани...
И аз лично не мога да се примиря ако не изкарваме достатъчно пари, бедно не мога да живея, винаги искам да имам нещо "луксозно". Като се замисля, нищо в дома ми е е луксозно, но разбиранията са различни. Някои хора смятат повечето ми вещи за каприз. Аз не смятам така. Просто не бих живяла в нищета, бих търсила начини да се облагородя по някакъв начин.
Ние също правим доста смели крачки за възрастта си, които карат роднините малко да се панират.
Но не можем просто да стоим и да се ядосваме как нямаме, или да търсим духовното.Да, духовното е важно, но не мога след няколко години да лишавам децата си от покрив над главите или от храна, от дрехи...
Богатството и беднотията са доста субективни понятия. В моите очи не съм богаташка, ама като се сравнявам с други, може и така да изглежда.
Обаче имам наистина богати клиенти - с хотелите, с милионите, и т.н. Искам да ти кажа, че като хора никой от тях не струва. Пълни боклуци са. Не бих искала дъщерите ми да се хванат някой ден с такива. Дано си намерят скромни, добри и грижовни мъже, а не богаташи, които да им завират в очите богатството си.
Обаче имам наистина богати клиенти - с хотелите, с милионите, и т.н. Искам да ти кажа, че като хора никой от тях не струва. Пълни боклуци са. Не бих искала дъщерите ми да се хванат някой ден с такива. Дано си намерят скромни, добри и грижовни мъже, а не богаташи, които да им завират в очите богатството си.
Ей такива изказвания направо ме изумяват. На база на какво прецени, че всички хора със възможности са боклуци?
Ако са ти само клиенти едва ли ги познаваш в реалния им живот. А ако не са се държали добре с теб може би причината си ти и твоето поведение.
Друг е въпроса ако си имала отношение с един двама клиенти и това ти дава право да обобщаваш.
Според мен ако липсва материалното в един момент и духовното изчезва. По простата причина, че всекидневната борба за оцеляване не ти оставя време и сили да се извисяваш духовно.
Дано си намерят скромни, добри и грижовни мъже...
Ако може и бедни, за да бъдат перфектни.
Иначе, чудесно умозаключение си спретнала за собствениците на хотели.
бедно семейство но истинско семейство изпълнено с много нежност,доброта,разбиране и много много любов въпреки финансовото състояние.Някак са съумяли да запазят истинското и да се радват на живота.
...
едно семейство да се изгради като такова в цялата си прелест и върху наистина важните неща когато финансите не достигат?
...
...
едно семейство да се изгради като такова в цялата си прелест и върху наистина важните неща когато финансите не достигат?
...
Това, дали едно семейство е изпълнено с любов и "истински" ценности няма връзка с богатството/бедността на същото. Уточнявам го, защото така написано напомня за стандартното клише, че бедните са едни щастливци, а богатите - плачат
Не одобрявам утешения от сорта "Ние сме бедни, ама се обичаме!" - ами вие пак си се обичайте, ама печелете и пари. Едното не пречи на другото."Истински важните неща" за съжаление струват пари. Екскурзии, почивки, кино, театър, опера... Да не говорим като поотраснат децата - курсове, учебници, уроци, музикални инструменти (ако свирят), екипи (ако спортуват), бои и т.н. (ако рисуват)... Само с обич не става.
По простата причина, че всекидневната борба за оцеляване не ти оставя време и сили да се извисяваш духовно.
Хайде бе! Дайте тогава всички да станем роби на парите и да загърбим останалото, щото само парите си струват в тоя живот!
Към авторката - според мен парите могат да купят всичко, но не и любов и щастие. Затова дръж на щастието и любовта, пък пари се печелят така или иначе. А и да тънеш в лукс съвсем не означава, че си щастлив.
Айде сега, мъдри мисли... 
Не претендирам, че за 19-те си години, на колкото бях, когато го избирах моят мъж, съм била чак мъдра. В студентските си години работех, за да се издържам, обаче карах и курсове - допълнителни за 2-ри чужд език платени. Така че, имаше период в началотo на връзката ми с мъжа ми, в които парите ми отиваха там. Случката е от този период - няколко дни подред прибирайки се от лекции (вечно) гладна приплаквах да ми донесе сандвич бързо. Човека ми носeше, но не ядеше с мен, все казваше, че не е гладен. Мисля, че чак на третия ден се усъмних, че не може все да не е гладен. Оказа се, че тъй като аз пари нямах, а той ме беше успокоил, че всичко ще е наред, пари е имал само за да ям аз споменатия сандвич. И че три дни почти не е ял - просто "всичко е наред", нали аз има какво да ям, той можел да изчaка още 2-3 дни до заплата му. 
Как да не повярваш в такъв човек. (много го възхвалих, сигурно са му почервеняли ушите)
т.е. пак ... човека е важен, не парите му
не дали ги има, а дали иска да ги сподели с теб, колкото и да са
Не претендирам, че за 19-те си години, на колкото бях, когато го избирах моят мъж, съм била чак мъдра. В студентските си години работех, за да се издържам, обаче карах и курсове - допълнителни за 2-ри чужд език платени. Така че, имаше период в началотo на връзката ми с мъжа ми, в които парите ми отиваха там. Случката е от този период - няколко дни подред прибирайки се от лекции (вечно) гладна приплаквах да ми донесе сандвич бързо. Човека ми носeше, но не ядеше с мен, все казваше, че не е гладен. Мисля, че чак на третия ден се усъмних, че не може все да не е гладен. Оказа се, че тъй като аз пари нямах, а той ме беше успокоил, че всичко ще е наред, пари е имал само за да ям аз споменатия сандвич. И че три дни почти не е ял - просто "всичко е наред", нали аз има какво да ям, той можел да изчaка още 2-3 дни до заплата му. Как да не повярваш в такъв човек. (много го възхвалих, сигурно са му почервеняли ушите)
т.е. пак ... човека е важен, не парите му
не дали ги има, а дали иска да ги сподели с теб, колкото и да са
Мисля, че човека до теб е най-важния! Ако се обичате и се държите един за друг можете да постигнете много!
Според мен не е нужно да избираш! Просто си с твоя човек и се стремите към мечтите си!
Вярвай ми, че понякога и многото пари не могат да те накарат да бъдеш щастлива - казвам го от опит... аз избрах варианта с любовта и не съжалявам нито за миг!
Според мен не е нужно да избираш! Просто си с твоя човек и се стремите към мечтите си!
Вярвай ми, че понякога и многото пари не могат да те накарат да бъдеш щастлива - казвам го от опит... аз избрах варианта с любовта и не съжалявам нито за миг!
Богатството и беднотията са доста субективни понятия. В моите очи не съм богаташка, ама като се сравнявам с други, може и така да изглежда.
Обаче имам наистина богати клиенти - с хотелите, с милионите, и т.н. Искам да ти кажа, че като хора никой от тях не струва. Пълни боклуци са. Не бих искала дъщерите ми да се хванат някой ден с такива. Дано си намерят скромни, добри и грижовни мъже, а не богаташи, които да им завират в очите богатството си.
Обаче имам наистина богати клиенти - с хотелите, с милионите, и т.н. Искам да ти кажа, че като хора никой от тях не струва. Пълни боклуци са. Не бих искала дъщерите ми да се хванат някой ден с такива. Дано си намерят скромни, добри и грижовни мъже, а не богаташи, които да им завират в очите богатството си.
Ей такива изказвания направо ме изумяват. На база на какво прецени, че всички хора със възможности са боклуци?
Мадамата не е казала всички хора с възможности, а тези с хотелите. Нима те в огромната си част не са боклуци?
Не е важно човека с който си в момента да е богат. Важното е да е работлив и переспективен. Да знаеш че този човек, може и с твоя помощ, но някой ден ще постигне нещо.
Има много примери за мамини синчета, наследили много парички, и не след дълго фалирали, поради неразумност или некъдърност.
Любовта е много важна, но гола любов няма да ви топли цял живот. Като дойдат сметките, като ревне детето, какво ще правиш.
И все пак какво разбираш под беднотия, един здрав млад мъж или жена, с желание за работа, може да изкарва нормален доход. Айде не милиони, но поне да си гледа нормално семейството и да не мизерствате.
Има много примери за мамини синчета, наследили много парички, и не след дълго фалирали, поради неразумност или некъдърност.
Любовта е много важна, но гола любов няма да ви топли цял живот. Като дойдат сметките, като ревне детето, какво ще правиш.
И все пак какво разбираш под беднотия, един здрав млад мъж или жена, с желание за работа, може да изкарва нормален доход. Айде не милиони, но поне да си гледа нормално семейството и да не мизерствате.
Намери си някое богато момче което
да те превъзпита, да те научи на обноски и поведение...
да ти плати образованието, да се изучиш за някоя печеливша професия като адвокатската например
и после можеш да се върнеш вече ошлайфана при твоя любим
Едва ли ще и се иска.
Бихте ли предпочели лукса пред това да се сгушиш в наистина твоя човек?
.
.
Никога не бих предпочела лукса, пред наистина моя човек!
При това много добре знам какво е да си крайно беден. Да нямаш дори един лев и да месиш хляб, защото не можеш да си го купиш. Знам колко е гадно. Изпитала съм го лично.
Но ако сега ми кажат, че цял живот ще живея само така, но ще усещам винаги, че това е моя човек и че той ще ме обича по начина, който мога аз, избирам без да се замислям.
За съжаление при доста хора бедността убива любовта. При мен никога не е умирала по тази причина.
Ей такива изказвания направо ме изумяват. На база на какво прецени, че всички хора със възможности са боклуци?
Според мен ако липсва материалното в един момент и духовното изчезва. По простата причина, че всекидневната борба за оцеляване не ти оставя време и сили да се извисяваш духовно.
Ами личи си им. Освен служебните ангажименти, /и като част от тях/, съм сядала на кафе, и на ресторант понякога. Личи им по много неща - по начина, по който се отнасят с жените до себе си, по кухото самочувствие /аз боклук не хвърлям, че ще ми омирише Мерцедеса/, по смешните демонстрации /чудя се къде да вложа едни 500 000 евро.../, и по много неща още. Болшинството от тези въздухари са били на подходящото място и време, за да източат държавата. Хотел не се строи с пари от закуски, особено ако въпросния индивид е на 30-40 години...И 100 закуски да спестиш, няма да ти стигнат доникъде
И въобще не говоря за хора с възможности. Всеки от нас има някакви възможности, кой по-големи, кой по-малки.