оставам сама...

Според мен на него му е харесвало как е било преди и не си е давал сметка как ще стане после, като се роди детето. Мъжете обикновено не си дават сметка за това. Бащите нямат развит бащин инстинкт, както имат майките, когато родят детето си. Онова с целуването на корема и прочие не го брой - то е от умиление по-скоро към теб, а не от бащин инстинкт. Скоро бях чела (мисля, че беше тук) една мама, която пишеше, че тя товари мъжа си с колкото се може повече задачи за бебето, понеже бащиният инстинкт се създава по време на грижата за бебето и контакта с него... Разбери един път завинаги, че майката е едно, бащата е друго (т.е. не очаквай той да стане втора майка), и пътят на бащата към детето минава през теб, през твоето желание дипломатично да го въвлечеш в грижите...


Ами не, повечето мъже не знаят... Тези, които си играят с кукли и бебета, са момиченцата... Момченцата си играят с коли, камиончета и автомати... Дълга тема е това... с какво трябва да си играят децата в днешно време, когато и от бащите се очаква да помагат повече за отглеждането на децата...

С моя мъж /нямаме брак/ сме заедно от близо 2 години. Забременях рано.. на 6ия месец от връзката ни и сега имаме прекрасен син на 7ем месеца. Аз съм на 18ет години и тази година завъшвам като частна ученичка.
От известно време имаме много проблеми с мъжа ми. Той започна да лъже за всички, уфолнен е от работа заради провинение, има забрана да влиза в съответната сграда, дължи някакви пари на разни фирми заради измами, посяга ми, обижда ме, изневерявл ми е.. нещата се задълбочиха. Него вълнува мнението на никои, дори майка си не слуша.
Аз взех решение, че няма да живея с този човек, че няма да допусна да получи възпитание от такъв човек, било то и баща му.
С моя баща решихме /по скоро баща ми реши/ да изчакам още една седмица да видим дали след всичко ще се вразуми, което съм сигурна, че няма да стане и се прибирам вкъщи при него и сестра ми.
И на мен ми е много болно най вече заради детето.. исках да расте в здраво и стабилно семейство, с майка си и баща си, но съм живяла в илюзии явно.. Не беше такъв или явно аз не съм го познавала достатъчно добре.. незнам. Има въпроси, на които нямам отговор и най-вероятно и никога няма да намеря.. сега трябва да мисля само и единствено за сина си, и за себе си. Трябва с съм силна за него, защото зависи единствено от мен.
Много ми е мъчно, че нещата се стекоха по този начин, но.. трябва да устроя живота си и ако това не е човека за мен да действам сега, а не след години, когато ще съм си съсипала живота си и този на детето.
Надявам се при вас да намеря сила и покрепа, за да мога да преодолея този така труден и мъчителен период в живота си..

IntRiGa_GirL извини ме ако те обиждам, но ти какво правиш там - как така още една седмица - за да те обижда и бие ли, ами ако посегне на детето
Махай се от там - имаш подкрепата на баща си - изчезвай от този човек докато не ти е промил мозакът и не ти е дошло на ум, че всъщност ти си виновна за цялата ситуация /това е основен похват на хората които физически се самоналагат/.

Абсолютно си права -  даже затова се препоръчва бащите да ходят на видеозон с майката, да присъстват на раждането и след това първите дни само те да се грижат за новороденото, докато майката се възстанови от раждането - това е предлог за създаване на връзката между баща - дете.
Не съм съгласна, че тази връзка минава през майката - просто майката трябва да му даде шанс и да му помогне в началото.


999 - опитай да натовариш таткото с някакъв ангажимен по бебето, а след като заспи бебчо, намери начин да му благодариш за помоща, определи дни които да са само за вас двамата /нека и двамата да го знаете/.
Опитай - може да се получи

dobi1 защо ли ми е познато  Моя живот бил свършил с раждането на малката. А неговият започнал. То не бяха купони, то не бе чудо, че и приятелка си намерихме, щот е свободна. Няма дете и може да обикаля с него. 
Не се ядосвай. Това което научих е, че няма сми. Не ми се пада на неговото ниво, нито пък бих си оставила детето, което чаках толкова дълго.

dobi1 освен, че ще се пождкрепяме, ще и успеем и ще оцелеем.. Защото има за какво  А жената, и при нас я има. Някакво малко момиченце. В редките случаи когато е у дома, са едни смс-и едни чудеса, чак се чудя да се смея ли, да плача ли. 

Мила, ама ти защо го пускаш да влиза през вратата изобщо? Вън! Като му омръзне малкото момиченце, ще лае като кученце да го прибереш обратно. И тогава само ти и инстинкта ти ще действате.

Когато родих нашия син, мъжът ми също беше натоварен да се справя с детето. Аз казвах "не мога да го изкъпя, страх ме е". И той действаше. Казвах "Не знам как да сложа памперс" - мъжът ми се научи. "Изцедена съм от нощните ставания" - мъжът ми оставаше да спи в стаята на детето понякога. До ден днешен практикувам така, че да е съпричастен с отглеждането. Е, разбира се, не забравям, че АЗ не работя, но това няма значение, когато той си е вкъщи. Мисля, че много важно за пресните татковци е жената да е нещо като "хамелеон". През деня си с анцуг, вечер обаче задължително трябва да си приведена във вид. А уикенда намираш начин да оставиш детенцето при баба и излизате да пийнете и да си припомните как е било преди година/две.

Сега някой ще каже, че детето е най-важно. ДА, най-важно е, но и ние сме важни. И именно защото бащиния инстинкт не е като майчиния, ние сме тези, които трябва да управляват семейството в посока, угодна всеки му. Поне аз действам на този принцип.

Enti  той се прибира у дома си. Не мога да го изгоня. А що се отнася до малката - 6ти месец се опитвам да го приобщя, но не се получава. Той работел и не можел да я гледа. Не знаел как. А през уйкендите си почива - но не с нас, а с какичката. 

Момичета, като ви чета направо ми се плаче. Мъжа ми беше някакво невероятно чудо и направо подивявам като си помисля, че го загубих. Не е страшен факта, че си сам, страшно е, че съм загубила стойностен човек, човек, когото обичам и който ни обичаше! Иначе, ако бях на ваше място, до сега да съм ги разкарала тези типове. Какички, липса на време......  ясно е колко им пука за собственото им семейство!

999, напълно ще подкрепя вече написаното от Мария и dioni , че бащинското чувство трябва да се "отглежда" с времето. Мисля че ти твърде се вторачваш в това което той не прави за детето, укоряваш го за това, вместо да търсиш варианти да го стимулираш от една страна, а от друга - да пробваш да видиш нещата през неговите очи. Ето какво имам предвид:
1) връзката ви и преди наличие на дете е продължила 9-10г. - т.е. независимо от трудните моменти /каквито има всяка двойка/, отношенията по между ви са явно достатъчно здрави за да се задържите толкова време заедно - имам предвид че не е като да сте устисквали в "името на децата" /което е много чест мотив на брачните партньори да не се разделят/;
2) той, казваш, че е бил инициатор /или поне достатъчно настоятелен/ да имате дете - т.е. желаел го е и е съвсем отделен въпрос, че сега като го имате той не знае какво да прави и се държи неадекватно;
3) ето я и предполаганата от мен причина за настоящото му поведение -----> в течение на 10г. за теб той се е усещал единствен и на първо място - само към него си имала ангажимент, грижа, изява на внимание и чувства. За това време той е развил един специфичен егоизъм спрямо теб... и въпреки че е искал да имате дете, сега когато то е част от семейството ви, той те ревнува от него. Мисля че това е в основата - мъжът ти просто се чувства изместен от към внимание, грижа, нежност, които сега си концентрирала върху детето - чиста проба ревност! И това го доказва фактът, че той иска от теб  заедно да излизате, да се събирате с приятели и т.н., а не го е ударил на "лайф-из-лайф" самосиндикално, хеле пък да е тръгнал по чуждо..

Ако трябва дадам някакъв съвет, той е, даже и хич да не ти е до събирания, заведения и прочие, поне веднъж-дваж седмично оставяйте бебо на грижите на някоя от бабите за броени часове, в които мъжът ти да чувства че отделяш време единствено за него, по-точно само за вас двамата. Усещайки, че ти го даряваш с внимание, че отделяш време което да посветиш на вас двамата като двойка, вътрешният му комфорт ще започне да се възвръща... А това може да доведе до по-голяма охота, с която да се включва в грижите към бебо /но за целта ти трябва да го ангажираш с конкретни задачи, както са ти казали вече - от самосебе си надали ще му дойде музата/.

Според мен хормоните ти са все още разбутани след раждането и до голяма степен затова си така раздразнителна спрямо мъжа си, яд те е на него и неговото поведение/липса на такова...
Мисля че има за какво да положиш усилия. Иначе винаги можеш да приключиш...