Публикувана: 26 фев. 2009, 16:40 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2009, 20:31 ч.

оставам сама...

4 567
32
1

Гост

26 фев. 2009, 16:40 ч.

имам момченце на 6 месеца и със съпруга ми много се караме и става все по лощо. Имам опасения, че грижите за бебето са му досадили и иска да се измъкне с предлог, че няма да вижда детето за в бъдеще, нито мен. най-странното е че той искаше бебе не толкова аз. той се интересува от всичко друго, но не и от детето ни, което ме вбесява, непрекъснато иска да излизаме някъде с приятели а аз искам да си гледам бебето.
брака ни е от 10 години, и мисля че няма какво да се промени в него, освен раздялата ни.
просто исках да споделя с вас и ако имате желание да ме посъветвате какво да направя, за да подобря евентуално нещата...

благодаря на всички

# 1 26 фев. 2009, 19:33 ч.

Мнения: 1 226

Не мога да ти дам съвет. Аз съм в почти същата ситуация. Наранена и депресирана. Смачкана. Търся се, искам първо да се намеря такава каквато бях. Странно. Влизайки в този форум, забелязвам, че почти всички сме с малки бебета и 10 годишна връзка. Какво им става на тези мъже бе.
Иначе, не си сама. Имаш момченцето си. А то е ценно и има нужда от теб. Огромна.
Прегръщам те и ти пожелавам да намериш сили в себе си. Hug

# 2 26 фев. 2009, 21:54 ч.

Мнения: 139

Здравей!
Ситуацията , която описваш ми е до болка позната! Аз останах сама с детето си,когато беше на 3 месеца! Няма да описвам как съм се чувствала,но просто аз предпочитам всичко,пред това да се чувствам унизена! Мобилизирах се заради нея(колкото и клиширано да звучи е точно така)! Дадох всичко от себе си да е спокойна и обичана! това е най-важното! Не казвам,че не боли или че започвам да плача щом се сетя,но-горе главата! Peace

# 3 26 фев. 2009, 23:42 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Наистина какво им става на тия мъже.. и мойта връзка беше 10 год. но май съм успяла да го удържа докато детенце навърши 4г. Или просто съм много търпелива не знам. Все ми се искаше да удържа нещата и да правя компромиси, ама не става.
А какво да те посъветвам не знам. Ти най-добре си усещаш нещата. Нас всички ни съветваха - недейте така, имате дете.... ама не те заспиват всяка вечер със сълзи на очи, чувствайки се непълноцении и с провален живот....
Ако наистина виждаш, че няма начин да се подобрите отношенията си и да има дори малка искрица надежда за топлина в дома...
Мога едно да ти кажа - бъди силна, защото момченцето ти има нужда от щастлива и спокойна майка.

# 4 27 фев. 2009, 07:06 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ако видаш смисъл и имаш сили опитай да наредиш нещата
ако не - карай по нанадолнището, то все някъде свършва...
успех, ако имаш сили вложи в тази си връзка - 10г не са малко и си струва да се опиташ да ги направиш още 10....

# 5 27 фев. 2009, 15:20 ч.

Мнения: 923

Опитай се да спасиш брака си все пак това са 10 години.
Мисля че мъжете по трудно се адаптират когато се появи малкото човече ние все пак сме майки.
Дай му време да свикне, да не би даревнува от детенце newsm78

# 6 28 фев. 2009, 16:22 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Имам познат, който обърна внимание на детето си едва като навърши годинка. Просто до тогава детто беше безинтересно за него и грижата му тежеше. Сега вече това момиченце е номер едно в живота му, момичето на татко. Има ситуации и ситуации, ти си познаваш човека и можеш да прецениш временно ли е или ....

# 7 2 март 2009, 09:03 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: 999 в чт, 26 фев 2009, 16:40

непрекъснато иска да излизаме някъде с приятели а аз искам да си гледам бебето.

Не е лошо да се позамислите за вариант - детето при баба за една вечер или за уикенда, или пък да наемете детегледачка за няколко часа... Може би той смята, че си се отдала само на детето си и се усеща излишен?!

# 8 5 март 2009, 00:38 ч.

Мнения: 105

Цитат на: Мария в пн, 02 мар 2009, 09:03

Цитат на: 999 в чт, 26 фев 2009, 16:40

непрекъснато иска да излизаме някъде с приятели а аз искам да си гледам бебето.

И ние оставяхме бебето доста често на майка ми, но и това не помогна. Явно мъжете си искат свободата и не им се занимава със деца, но ги правят нали! Искат да си карат по старому и най-лесното решение е да си съберат парцалите..........

# 9 5 март 2009, 08:45 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: 999 в чт, 26 фев 2009, 16:40

той искаше бебе не толкова аз... брака ни е от 10 години

Ей това ме озадачава... След 9-10 години брак и още не си искала дете?! Да не би той да мисли, че детето не е от него, след като толкова години не си забременяла?! Повечето жени биха се притеснили още на втората година след брака, че още не са забременяли...

# 10 11 март 2009, 13:06 ч.

Цитат на: Мария в чт, 05 мар 2009, 08:45

Цитат на: 999 в чт, 26 фев 2009, 16:40

той искаше бебе не толкова аз... брака ни е от 10 години

Много е просто. Аз не исках да имам бебе, преди 30, той също не е искал особено много но ми е споделиал че иска бебе...забременях случайно със страхотно момченце, но обещанията, че той ще ми помага останаха само на думи...не ми помага за детето и до този момент, просто предпочитам да съм сама. мъжете искат да се размножат и тогава се успокояват, но животът им не се променя така, както нашият. Не всички мъже разбира се. И защо постоянно трябва да се притесняваме защо те така се държат с нас, да търсим причините в себе или с евентуалните му съмнения,че детето не е негово...?
аз съм решила вече, че няма да живея с този мъж, а още по-малко моето дете.

# 11 11 март 2009, 13:17 ч.

Мнения: 1 226

Цитат на: 999 в ср, 11 мар 2009, 13:06

аз съм решила вече, че няма да живея с този мъж, а още по-малко моето дете.

Не ти е било леко, да вземеш това решение. Hug

И аз така реших. В момента просто изчаквам. Прегръщам те и ти желая успех.
И една мисъл, която много харесвам
Когато Вселената отнеме нещо от теб, тя не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро Така че не питай повече "Защо" Peace

# 12 11 март 2009, 15:45 ч.

Мнения: 1 588

А хубав ли беше животът ви, преди да забременееш? Все пак това са 9-10 години...

# 13 11 март 2009, 15:49 ч.

Мнения: 1 226

Цитат на: Мария в ср, 11 мар 2009, 15:45

А хубав ли беше животът ви, преди да забременееш? Все пак това са 9-10 години...

Моят да, прекрасен. Защото и при мен са 10-11 години. Просто много се събра после. Започна кризата. Парите намаляха. Бизнеса все по-трудно.Човека е и тотален егоист. Дори не осъзнава, че ме ревнува от детето. Аз без да искам спрях да му обръщам внимание и така стигнахме до тук. Но не съжалявам. Няма смисъл. Намерил си е друга, която да е само негова. Дано е щастлив.

# 14 11 март 2009, 21:39 ч.

София
Мнения: 3 648

На мъжете нещо им става явно като минат 10-11 години! Прави впечетление, че това число се среща доста често!

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Как да продължим

Ако пробват да ми вземат детето?

Причина:

Причина: