Разкажете ми как е зад граница.......

  

Браво за темата!   
Много оригинална и полезна ще е !

Забравих (не знам колко е по темата) - тук е прието приятели да черпят рожденика, а не обратното.

Сетих се за нещо много важно, което ми направи впечатление тук! Колко храна изхвърлят!
Една година и половина живях при едно холандско семейство и се нагледах на разхищение на храна. Тези хора не знаят какво е да нямаш. Готви се само за едно хранене и каквото остане се изхвърля без да им мигне окото, хляб също. Живеещите пък турци тук направо изсипват с торбите стар хляб на пътя, уж за птиците. Газили ли сте хляб?

Веднъж им казах на тези холандци, преди за пореден път да изхвърлят половин тенджера с току що приготвено ядене, че това за мен е грях и че има много хора, които буквално гладуват. Бяха доста учудени, казах им, че ще го доям на другия ден за обяд. Запазиха го и явно са се замислили и са си взели поука, защото престанаха да хвърлят. Грижливо прибираха остатъка и на другия ден на обяд го дояждахме.

Така че, аз от тях научих доста, но и те научиха от мен това онова .

Да добавя за Испания. Споделям мнението на момичетата писали преди мен. Испанците не са от хората дето много им пука да се представят добре. Поведението им е прекалено свободно, викат, мляскат, капят се и тн. и това е съвсем нормално.
На мен пък ми направи силно впечатление баровете тук. Страшна мръсотия. Навсякъде по земята фасове, сълфетки, обелки от ядки и тн. Масите не се отсервират докато не дойдат нови клиенти. На принципа са, че кокото е по-мръсно едно заведение, значи е по-посещаемо и всички юруш натам.
Освен това в кафенетата им обезателно има витрина с мезета, като руска салата, маслини, морски продукти и др. Мирише на пържено, не като в Бг на кафе и сокче.
Тук закусват препечен хляб със зехтин или с рендосани домати + кафе с мляко обикновенно.

Принципно има всякакво месо, но е прието, когато каниш гости да се съобразиш с канона (освен ако поканените не са ти близки и тогава знаеш със сигурност кой спазва канона и кой - не)

Ядат птици и телешко месо свободно, не смесват с мляко, ако спазват канона (евреите наричат този канон кашрут - букв. означава годна за ядене храна). Част от рибите също са кашерни и става да ги поднесеш на гости (шаран, сьомга, пастърва), като риба можеш да поднесеш и с млечни продукти  

Морските дарове са с равен статут на свинското   Т.е. не е според канона да се яде и за това на непознати избягват да предлагат. В семейства, в които не се спазва кашрут, се готви много европейска кухня - т.е. всякакво месо. Има и вериги магазини, които предлагат некашерна храна, по-скъпа е, по-трудно се намира, но има  

При нас също мажат сандвичи - с хумус, със сирене-крема или с шоколад, за децата; в детските градини често дават за закуска филийка с хумус или с риба тон. Самообслужването също се смята за нещо нормално, както и някой от гостите да разтреби масата, да измие чиниите - аз специално ги моля в моята къща да не го правят, неудобно ми е, не обичам... Дори в свекърва ми не отварям хладилника, освен ако не ме помолят да подам нещо от там...  

При семейни събирания пък е прието всеки да донесе по нещо, което сам е сготвил, а на тръгване взимат от останалата от вечерята храна - но този път нещо, което друг е направил (ако е останало и някой иска )

Настърган кашкавал, измити и накъсани марулки, настъргани моркови със зеле, даже не бих могла да изброя полуготовите продукти, които има... и да призная, че част от тях ползвам и аз...  

А уж Коледа....когато всеки трябва да е поне малко по-добър......Да живее търговията!


На два пъти чета - дип......Какво е дип.......И ако може... - ей такива думички, които не се срещат тук, да ни ги пояснявате......



По темата е.......Не знаех за тази традиция....Май и в Англия я има...Как разбрах за нея....Една съседка(на моите години) работеше в Англия известно  време, върна се, защото майка и бе болна......Много болна, чакаха я всеки момент да почине......И стана така,че 20-ина дни след рожденния ден на дъщеря си - почина. И аз знаейки,че тя, съседката ми, няма да тръгне при тази ситуация да празнува, да си купува торти и каквото  и да било, реших все пак да я разведря, да и вдъхна оптимизъм, да бъда до нея, просто да я накарам да се усмихне и да и стопля сърцето в този тежък за нея момент.....Отидох и купих едно парче торта(просто нямаше друго в момента, нямаше рано сутринта цяла торта, по-късно щели да зареждат, а аз исках да съм от първите, които са я поздравили), взех свещички за възрастта и и право у тях.......Няма да ви казвам, че в бързината въобще не погледнах,че парчето торта бе в чинийка за еднократна употреба. Но....моята позната въобще не забеляза това....Разплака се, беше много щастлива, изненадана, нямаше думи, поприказвахме малко, изпихме по едно кафе, каза,че този рожден ден никога няма да го забрави, няма нужда да казвам,че не бе купила нито бонбони,нито нищо друго подходящо, но рано сутринта си изяде тортичката, духна свещичките, и както тя го помни този ден, така и аз го помня, просто като знам какво и бе в сърцето в този момент....наистина усмивките по лицето в този миг - бяха подарък за нея в трудния момент за семейството и....Тогава тя ми каза,че в Англия е имало такава традиция - другите да купуват торта на рожденника и те него да черпят.

 И да ви кажа...има резон в цялата работа.......В края на краищата рожденника е в центъра в този ден, другите трябва да го направят значим и да не го занимават с такива подробности като почерпки и торти. Като се роди едно бебе, кой кого черпи...Всеки отива и дава подаръци, всеки друг черпи, а бебето.... - то само се прехвърля от ръка на ръка и му се радват......Защо губим това нещо после? Защо рожденника около шетане, суетене и пр. за тържеството, в края на деня е толкова изцеден, че въобще не е  почувствал ни празник, ни че е значим, ни че е бил в центъра на вниманието.........

Marieta, убеждавам се,че светът има много да научи от нас, хубаво...стига да им го покажем....Дано доброто ни поведение да говори повече от думите ни - независимо къде се намираме - дали в центъра на голяма столица, или в центъра на малка кухня в прерията, или на мегдана у наше село.....

Аз май живея в друга Испания  Нямам познат, който да се храни отблъскващо, била съм много пъти на гости, както и на ресторант с испанци. Повечето ни познати предпочитат салати и рибни деликатеси, естествено и така обичаната от тях шунка  .
Ходила съм на гости и неочаквано, винаги черпят с нещо безалкохолно и бисквитки. Но ако те поканят на кафе - кафе ще сложат; ако е вечеря - вечеря. Нямала съм такива дълги гостувания, които да започнат от кафе и да приключат с обяд/вечеря.
За испански рецепти - мисля, че има тук тема специално за испанската кухня. Доста разнообразна е.
Това, което описват другите момичета за Испания, никога не съм го виждала - замерване с хляб, звучно ядене...  Съпругът ми е от почти 20 години вече в Испания, и той ми каза, че не е срещал чак такива неща, явно си зависи от хората.
На близки познати може да се отиде на гости без предварителна уговорка, но за предпочитане е да е уговорено посещението.


За Швейцария - много малко"местни" контакти имам, за да имам точни впечатления, а и тя е разделена на 3 различни области, и всяка е различна, аз съм във френската част. Но и тук гости на празна маса не оставят. Наблягат на салатите, имат 100000 вида марули  и сосове, ако човек не е опитал фондю и раклет, значи не е уцелил истински швейцарец  .
Изненадват ме малките, по-скоро миниатюрни масички по заведенията. 
Също, и народа масово пие вино или чай. Докато в Испания - бира.


 И мен това ме изненада в Испания. Но важи само за определени барове. В добър ресторант няма такива неща.


  Пиша в готварския, май имам температура 

Вес, може би говориш за северна Испания. Чувала съм, че има огромна разлика.

Германия:

по-възрастното поколение - покана за рожден ден включва ядене на сладкиши с кафе (около 16.00 ч.) и вечеря
първо се сервират сок, вода, за мъжете - бира.

през това време подготвят масата със сладкишите. поне 4-6 различни има,
кафе с литри

след това раздумка, отсервиране.

вечерята: салата - яде се като предястие.
после основно - печене месо или гулаш или нещо подобно, слага се на средата на масата, за гарнутура картофи или картофени кнедли, зеленчуци.
обикновено има 2 соса - един за месото и един за зеленчуците.
пие се вино или бира.
десерт няма , хляб също не се сервира.

при годишнини се резервира ресторант с подобна програма...
между кафето и вечерята има разходка за храносмилане  

при по-младите - измисля се мото на вечерта и спрямо мотото се измислят ястията и напитките.
обикновено се хапва за около час, час и нещо и после в хола - само се пие и се бъбри
мезета - рядко, да не кажа, че аз не съм виждала  

имало е случай като се поканят гости, последните да донесат салатите, а домакинята да поръча на кетъринг фирма основното ястие - месо със сос, зеленчукова гарнитура и засищаща гарнитура.
това всичко стои на шведска маса и всеки си взима каквото иска...
понякога има и плато от сирена за десерт.

лятото - барбекютата са нон стоп в употреба...
правят се няколко салати, купуват се разни сосове, грилва се сериозно...
бирата се мери в литри
странното е, поне за мен, че като грилват не ядат месото от чиния, а от дървени кръгли дъски

аз си взимам чиния  


има хора, които се хранят основно с полуфабрикати, но има и такива, които си готвят и са маниаци на тема здравословен живот...
всичките им сладкиши изглеждат страхотно, но рядко някой ми е вкусен, но аз и не обичам много сладкото...
важно е как изглежда яденето и как е поднесено - казват: и окото трябва да се нахрани

Цоци, дип е сосче, студено, в което си топиш чипс, зеленчукови парченца или де да знам още какво...

По-скоро средна Испания - Мадрид и околности. Но е странно, че има чак такава разлика. 

И в Израел рожденикът е освободен от плащане в заведенията на празника си. Изобщо - идеята е да го глезят всякак 
А, ако някой е в траур, му носят храна вкъщи няколко дни. Така че тук жестът ти също би бил оценен...

Бях болна (болна, болна - настинала) - носиха ми супи вкъщи 

Моето момче ми разказваше - били на някакво учение в Германия и  си търсели хляб на всяко ядене. Накрая им сервирали десерт и без покана домакините сервирали и хляб

Ей, че интересна тема....много ми е приятно да чета за гостоприемството на останалия свят и да се гордея още повече, че съм българка. А
Моите наблюдения да само повърхностни, но все пак има неща, които се ми направили впечатление

Турция
Там са страшно любезни и много пъргави по ресторантите и магазините...Няма няма. От пиле мляко ще ти донесат и те гледат с една такава почит...Ама в Анталия на all-inclusive на сервитьорът изобщо не му дремеше дали ще ядем или не...даже се държа нагло (за което отнесе оплаквания на 3 езика )

Англия
Бях там само 3 месеца, но забелязах, че гости се канят само за някакво събитие, а роднините дори и от съседната къща първо питат дали могат да дойдат и не го правят често.
От сутринта се изважда нещо от фризера, което се размразява цял ден и следобяд се приготвя според описанието (във фурната, МВ, в тигана). Готвят рядко, но и това се случва. Обичат задушени зеленчуци (броколи, аспержи, карфиол), обезмаслени млечни храни. Вземат си индийска храна за дома. Наобяд хапват сандвич с маргарин и шунка, а отгоре с чипс
Не им се начудих като ги гледам лятото и зимата по курортите ни как го ядат този хляб с пържени картофи

И тук ядат сандвич с чипс, но това, което американските наричат чипс не е като нашенските пържени картофи.