Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 86 отговора

sofia

Мнения: 139
Здравейте! Аз вече се представих накратко в една от темите тук!
Искам да ви попитам как се справяте с това ужасно чувство! Като че ли от всичко ме боли най-много предателството към детето ми! Просто изпитвам невъобразима ярост,която ми пречи на мен самата! Иде ми да му издера очите-наистина #Cussing out Не ме боли толкова от това,което преживях аз,а ат мисълта,че ДЕТЕТО ми не е обичано(това ме подлудява) #Cussing out Sick Не мога да простя как я искаше,как през цялата бременност я чакаше с трепет(уж) и сега все едно не съществува! Момичета наистина ще полудея! Разделени сме вече от 7 месеца,за които я е виждол 2 пъти и то след като аз съм питала дали няма да я види!
Щом видя количка,бутана от татко,детенце,играещо си с баща си и всякакви такива ситуации,започват да ми текат сълзи,не мога да  се контролирам! #2gunfire И се питам как всеки обича детето си? И как може едно такова същество да не бъде обичано и то от човека,който го е създал??? И защо точно моето дете е от тези нещастни дечица? Crying or Very sad Това чувство ще си отиде ли някога?
Цитирай

София, откъм тъмната страна

Мнения: 238
Ужасно гадно! Напълно те разбирам, въпреки че при мен ситуацията не е точно такава. Но докато бяхме женени непрекъснато пренебрегваше детето си и то заради колежка............... Е взимаше го от време на време, но издебваше моменти, когато или бях болна или точно имах други планове и си ходеха с колежката като семейство  Crossing Arms. И сега когато не са определените дни да бъде с детето не се обажда дори да попита как е с извинението - да не го разстройвам.....  Sick Мъже....
Съчувствам ти. Но не мога да ти дам съвет как да се пребориш с това чувство. При мен обидата и пренебрегването ми дойдоха в повечко и възпламениха голяма омраза. Просто му казах имаш дете и не си мисли, че няма да го виждаш и да се грижиш поне от време на време за него. А и след като минахме през агенция за закрила на детето (искаха го при развода, не е имало някаква причина) като че ли осъзна великата отговорност какво е да имаш дете и че то не е част от мебелировката в къщи и трябва да се възпитава и отглежда и е много ранима душичка....
Въпреки че на издръжката гледа така все едно ми я дава да си я харча за ботуши..... Ама и за това ще имаме разговор.
Та мъжете са такива. И аз не мога да повярвам, че някой може да живее без да види и да се поинтересува за собствената си кръв и плът. Дали е защото децата растат в нас или е защото майката е тази която първата година е неотлъчно до детето си не знам точната причина. И този въпрос - защо точно на моето дете....  Sad
Само едно ще ти кажа - бъди силна, вложи цялата си енергия детенцето ти да е щастливо със своята майка и се наслаждавай на всяка секунда прекарана с нея, защото децата много бързо растат... и изгони лошите мисли от главата си, гледай на другите татковци играещи с децата си и не си задавай онзи въпрос, а се радвай че имаш до себе си човешко същество, което е най-искреното когато казва "обичам те" и прегръдките му идват от сърцето....
 Hug
Цитирай

sofia

Мнения: 139
Лорд оф дъ дарк(как го написах само), благодаря ти-последното ти изречение ме разплака!
Не мога да се преборя с това чувство просто-мечтаех да имам идеално и щастливо семейство и щастие за детето ми! И се бях заклела,че с нея няма да стане както с мен! И майка ми и баща ми са се развели,когато съм била на 2 Sick Взимаше ме от време на време,а сега не ми се е обаждал от години,дори не знае,че има внучка #Cussing out
Съжалявам,че ви заливам с тези гадни мисли и настроения,но ме боли и няма на кой да го кажа,защото близките ми не са свикнали да съм слаба,само ми казват да съм силна,да си гледам детето #Crazy
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  Съжалявам,но тя поне е малка и не разбира ,за сега...Лошо е,мъчно е,но поне го няма от сега и липсата му в бъдеще не е нещо,което ще и липсва..Уф,омотах се,но дано ме разбра-когато са по малки приемат нещата за даденост,по-лесно свикват...
 Погледни и от"добрата"страна-поне няма да е наоколо да и пълни главичката с глупости,да я разревава,травмира и плаши.
 Сина ми беше на 3г.,когато се разделихме и все още си спомня всички караници и трепери от баща му.От хубавите срещи заедно напоследък,спокойни и полезни за детето,то взе да заеква #2gunfire #2gunfire
 Дано поне ти спести тази екстра!
 
Цитирай

sofia

Мнения: 139
Юлето,ужасно мъчно ми стана за това,което ти се случва!  #Crazy Мен точно от това ме е страх-защото той заяви,че след развода ще си я взима ,както му се полага Sick А аз знам,че не е от искрени чувства! И моят така ме взимаше и като изчезна винаги съм страдала #Cussing out По-добре да не го познава въобще,но явно няма как да стане Sick
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
защото близките ми не са свикнали да съм слаба,само ми казват да съм силна,да си гледам детето #Crazy

Точно тази вечер спорих с майка ми по този въпрос. Тя се опитваше да ме накара да погледна "по-философски отстрани". Много се ядосах, казах и че не мога точно в този момент, когато детето е все още малко и не си е стъпило на краката, да погледна така; че съм ядосана, наранена, яростна (хм! има ли по-силна дума?) и че всичко това изпитвам, заради детето, а не заради себе си.
(излишно е да казвам, че останах неразбрана и реших да не започвам повече разговори по този въпрос, с хора които не са "в моите обувки" )

 
Това чувство ще си отиде ли някога?
Crying or Very sad Не знам какво да ти кажа...при мен не си отиват тези чувства, а се засилват с възрастта на дъщеря ми. Докато беше по-малка всичко беше много по-лесно. А точно сега (поради очакващи се обстоятелства) направо ми иде да крещя  Crying or Very sad

Намирам сила само в мъничките ръчички и пръстчета, които целувам всяка вечер едно, по едно, когато я слагам в леглото и в думичките, изпълнени с много смисъл за нея, с които ми казва "обичам те мами, повече от всичко друго на света!".

Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Дете на разведени родители съм.Откакто съм майка и гледам как баща им се занимава с децата ни си мисля колко ужасно много е изпуснал баща ми,не ме е яд,по-скоро го съжалявам.Всеки миг с децата ни е подарен,който не умее да го оцени-не го заслужава.Това е привилегия,ако си си я отнел сам-рано или късно ще има да си блъскаш главата.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ти си в криза - след раждането дълго време хормоните бошуват
нормално е да си травмирана и това с хормоните да те прави повече от податлива на всичко...
болката по загубата на нещо трябва да се преживее...колкото по-навреме се преживее и човек не консервира чувствата в себе си - толкова по-добри шансове имаш да я преживееш, надживееш и преодолееш
поплачи си...безумие е да загубиш нещо и да не страдаш...
да ти кажа че ще ти мине - и ти го знаеш
че живота не е справедлив - и това го знаеш
знаеш всичко необходимо за да продължиш смело да се бориш..макар и сама
пък сама - не значи автоматично самотна, нали? и това да си сама пак вероятно щее до време....
сили ти желая да не се поддадеш на паниката и страха
Цитирай

sofia

Мнения: 139
Здравейте отново!
Дистант,точно от това ме е страх,че чувството ще се засилва с времето Crying or Very sad И вероятно ще започнат въпроси,къде е моят тати и тн-това ме съсипва просто Sick
Катнадийн,не съм в следродилна депресия,даже напротив,но това е нещо,от което бих страдала дори 20 години след раждането! Проблемът е,че никой около мен не ме разбира и само ми казват да съм силна! И да бях силна през цялото време досега,на никой не показах болката си,плачех си само вечер в леглото! Но чувствам,че това трябва да излезе извън мен,иначе ще се побъркам #Cussing out
Това,което ме огорчава най-много е,че майка ми само ме укорява и ми повтаря-Аз казах ли ти и как всички носели на гърба си последствията от моите грешки,при положение ,че историята се повтаря! Тя е била студентка като мен,когато съм се родила,развела се е,върнала се е при баба ми и дядо ми! Баба ми и е помагала толкова много! Уж се очакваше да срещна най-много разбиране от нея, а аз срещнах само укори Peace
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Незнам какво да те посъветвам..
Чувството минава, но не се забравя..
И аз си блъсках главата години наред, защо като твърдеше, че го иска - въобще не му обръщаше внимание? Дори в началото не можех да се порадвам на детето - смятах го него за виновно за всичко..
Обаче..времето лекува..
Синът ми расте като прекрасно хлапе и баща му в последните години изведнъж разви силна обич..Не, че се е престарал, но поне "отбива" номера редовно..аз пък ги стимулирам да се чуват редовно по телефона, както и му го водя за някоя вечер или уикенд..
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Чувството няма нищо общо с детето ти, едва ли ще ми повярваш сега, но ще разбереш скоро.
Изпитвах същата ярост и се питак как е възможно да не си търси децата, до момента в който аз се откъснах емоционално от този човек. Когато реално си дадох сметка, без никакви емоции, че ние нямаме бъдеще заедно.
А и искам да ти кажа, че ако сега не търси детето след развода няма да се засили.
А на въпросите на детенце отговаряш кратко и ясно, без рев и сополи.
Синът ми ходи на детска градина, там вижда, че има татковци, които взимат децата си.
Не се разстройва, говорили сме. Той е на 3 и е напълно наясно със ситуацията. В същото време не съм му казала една лоша дума за баща му. Само факти. Не искам да го мрази заради моите провалени отношения. Сами ще си изградят мнение един ден.
Нашият татко нито се е обаждал, нито ние сме го търсили, не ги е виждал вече от 10 месеца.
Децата ми са усмихнати и щастливи. Аз също.

Не превръщай детето си в жертва, не и прехвърляй разочарованието и страховете си.
Ще мине, просто ти трябва време Hug
Цитирай

sofia

Мнения: 139
Никси,благодаря ти! Hug
Истината обаче е,че наистина разочарованието ми е свързано с детето,а не с мен! Аз съм такава натура,че щом някой ме обиди илли унижи,то всякаква любов изчезва,всякаква емоционална връзка! Не се чувствам свързана с този човек,единствено го мразя и го съжалявам Sick
Надявам се да не я иска и след развода,но той е такъв тип човек,че ще я иска,за да ми е кофти на мен,не че ще има нужда от нея! Crying or Very sad
Искам да ви попитам-искам да я кръстя,това може ли да стане без бащата! newsm78
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
Искам да ви попитам-искам да я кръстя,това може ли да стане без бащата! newsm78

Да, можеш. Аз кръстих дъщеря си преди няколко месеца, без да присъства бащата. Никой не е искал нищо от него, нито от мен. Документ се изискваше само от кръстницата и акт за раждане на детето.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Цитат на: reiana link=topic=375926.msg10348404#msg10348404
  Не се чувствам свързана с този човек,единствено го мразя и го съжалявам Sick

Когато ти стане безразличен... е тогава ще спреш да си свързана...
Звучи клиширано, ама след време ще разбереш, че съм била права Wink
Цитирай


Мнения: 129

дъщеря ми вече е на 21.
и всеки път, когато се почувства пренебрегната от баща си, необичана, неприета и т.н. нещо в мен умира.
а аз знам, че я обича.знам го с ума си, защото ние се разделихме, когато тя беше на 13 и 13 години аз виждах, че я обича.
но оттогава изтече много вода.
разбирам болката ти. и няма лек.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 86 отговора