Приемната гржижа е за момента най-добреото в световната практика, което е намерено като вариант за децата на родители, които няма т възможност да се грижат за децата си.
моето дете е настанено първоначално за 4 години, след изтичането на които отново ще се направи проучване дали може да бъде реинтегрирано в семейна среда и ако всички възможности са изчерпани, тогава ще и бъде удължен срока на престоя у нас.
социалните взимат под внимание това, кое е по-добро за детето, също така след 10 г. възраст се зачита и мнението на детето, но все таки аз съм готова за тази раздяла. Целта ми беше да я спася от отиването в следващия дом, което за нея щеше да е пагубно. Пък ако баща и ( за майка и дълбоко се съмнявам, тъй като не я е виждала от 8 години) покаже,че може да я гледа добре, аз ще продължа да му помагам , за да я гледа адекватно.
Щом съм се наела с тази задача, аз съм загърбила емоциите и съм в узлуга изцяло на интересите на това дете. За една година напредълът е огромен. По два пъти седмично посещения при специален педагог, занимания в къщи, спорт, за да се доразвие и физически- отнема ми много от времето, но знам за какво го правя и това ми носи удоволетворение.