поговорете с мен...

Петъчна....разбирам те,още веднъж ти казвам.Изпадала съм и аз както смятам,че и други хора в подобна ситуация.
Когато не виждаш напред....когато смяташ,че всичко е зад гърба ти.
Когато вървиш по улиците между хора,а всъщност ти е пусто,пусто...
Когато буцата е в гърлото и сърцето ти сякаш все по-бавно тупти от болката....
Колкото повече, се потапяш в това толкова повече ще те повлича след себе си.
Това е лепкаво като тиня и много бързо може да те занесе до дъното , почти неустно.

Затова....вдигни глава.Огледай се.Помисли какво добро можеш да направиш за себе си,за децата си,за някой мил човек,който някога по някакъв начин те е накарал да се усмихнеш.Подари на някой усмивка.Както сега ти имаш нужда от нея, така от една усмивка имат нужда всички хора,които ходят по улиците.Ако насрещния не ти отвърне с усмивка,усмихни се отново....Усмивката и позитивизма не ти вземат нищо, дават обаче много - безценно е и ще се почувстваш по-добре.....

Това,което изпитваш е  благодарение на призмата през,която гледаш живота и света около теб.Ако погледнеш от другия ъгъл ще видиш,че нещата не са нито толкова черни,нито толкова лепкави.
Ще видиш,че има и светла страна,ще ,,изтрезнееш,, от болката си,ще  ти стане по-спокойно,ще си по-уверена.

И знай,че всеки човек,който наистина е човек,има такива моменти в живота си. Много е трудно,знам.Но живота е на приливи и отливи,върхове и падения,днес си зле но надеждата за утрешното слънчице винаги трябва да я има,без нея сме загубени и всички заради нея живеем.....


Стъпи на дъното и се изтласкай с всичка сила !! И най-важното с усмивка!!!

Дека е другата.

Дай линкче.

Ай ся...модовете. Не се предавай де !

не, не. Не винаги  майките помагат адекватно, защото ги боли повече и от нас самите, когато сме в беда. Петъчна, стисни зъби и изтърпи следващите няколко дни! Погледни небето,слънцето, което ще огрее и ще ни стопли съвсем скоро! Погледни детето си! Заради това си струва да изтърпиш всичко, което ти е поднесла сътбата! И помни- НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА!!! Разбираемо е, да се чувстваш така, и това студено време ти действа допълнително на психиката, но ще отмине! Стегни се, наспи се тази вечер, ще видиш, че утре ще си по-спокойна. Приеми истината, но не се самосъжалявай, каквато се виждаш ти самата, такава те приемат и останалите. Горе главата, кажи си, че трябва да се справиш и ще го направиш!

Ако имаш предвид темата, която аз пуснах, не е само заради теб. Просто когато имам възможност, бих искала да кажа добра дума, но напоследък се обърквам, дали всяка тема, пусната тук от анонимен не е партенка?
Знам какво е да се чувстваш в безизходица.

Не се извинявай. Нали за това е форума.
Аз пиша в темата, понеже смятам, че това са неща от живота, които реално могат да се случат на всеки един от нас? Агапи много хубаво го е казала, ако мислиш позитивно, хубавите неща ще те настигнат, отчаянието и депресията още повече задълбават нещата.
Не искаш да притесняваш майка си, нормално, но тя като майка най-вероятно би искала да знае ако нещо с теб не е наред. Например поне подслон, а не финансова помощ може да ти подсигури, аз поне щях да го предпочета от това да живея с мъжа си като със съквартирант. А току виж това го отрезви, ако не поне може да си стъпиш на краката през това време и да срещнеш някой , който те уважава и цени.

Петъчна, както в живота и тук си слаба.
Не спираш да се извиняваш и да се оставяш
да те мачкат  Така не става !
Удари с юмрук по масата и кажи
"Това е моята тема, това е моя живот !
На който му се струва пързалка, да си
почеше клавиатурата в други теми !
Който има какво да каже по нея е
добре дошъл !"
Промени мисленето си !
Ако трябва смени работата с по-доходоносна,
такава с която ще се чустваш независима.
Невъзможно ли е - съмнявам се !
Усмихни се на живота за да ти се усмихне и той !!!
Сиво ще е още малко - пролетта чука на вратата.
Дано тя ти донесе повече цветове 

Точно пролетта идва, а с нея и живота се освежава. И на мен зимата , студа , дъждовете ми носят негативни емоции.
Не се предавай толкова лесно, не унивай.
Както julianna те е налучкала, може би си и по-чувствителна и все гледаш другите, а себе си оставяш на заден план/?

Петъчна....ще ти напиша нещо,което в момент на слабост като твоя сега съм написала.
Била съм само на 18-19.....
Дано да ти помогне да разбереш,че всичко е преходно и този ти момент ще отмине.Но всичко , всичко зависи от теб.Такива моменти винаги има,те никога не свършват.Въпросът е да не им се оставяш да вземат от теб каквото и да е ....

,,Понякога усмивката угасва и се превръщя в буца лед...Понякога устните пресъхват незнаещи накъде да викнат за помощ...Понякога в сърцето остава само пепелта от някога горящия огън..Понякога обичаният и уютен дом се превръща в самотна черна яма...И всичко ти се струва Ад...
 А бях толкова сълнчев човек....Вярвах в доброто,обичах хората и живота,борех се и мечтаех с всеки изгрев и с всеки залез...
Превърнах се в буца лед и капки от самотата се стичат по пътя ми..
Тежко е когато всичко умира в очите ти.......,,

AGAPH наистина го е казала много хубаво ! петъчна, не се отдавай на болката и мъката - това води само до умножаване на страданието ти! Усмихвай се, дори насила - много помага 

"Внимавай за твоите мисли, защоте те ще бъдат твоите думи.
Внимавай за твоите думи, защото те ще бъдат твоите действия.
Внимавай за твоите действия, защото те ще бъдат твоите навици.
Внимавай за твоите навици, защото те ще бъдат твоя характер.
Внимавай за твоя характер, защото той ще е твоята СЪДБА!"

Опитай се да мислиш за малки, но хубави неща... 

Знаеш ли, едно време и аз бях такава - бяла и добра,
но човек се учи докато е жив ! Едно време толкова
трудно казвах НЕ, толкова трудно отказвах помощ
дори на хора, които не я заслужаваха.
Е, научих се ! Сега не само казвам НЕ, но и отстоявам
позицията си ако трябва със зъби и нокти.
Няма НЕ МОГА има НЕ ИСКАМ !
Имаш дете. Нима искаш то да вижда майка си слаба,
зависима и смачкана - не вярвам 
Изправи се ! Огледай се ! Света не е само бял и черен !

Изправи се ! Огледай се ! Света не е само бял и черен !