Как и изобщо, представяте ли си вашето погребение....?

не, никога не съм си представяла и т.н моето погребение. ( и смърт).
ежедневието ми достатъчно е наситено с болни и/или възрастни хора и то от малка, за да се
проектирам в подобни мисли. гледам да 'дърпам' ума си в посока младост и радост ...

Ами досега не се бях замисляла!
Обичам живота,обичам да живея и не искам дори и да си  представям,че ще умра!
И не,не съм малоумна!Знам,че един ден ще пукна. Но сега искам да се наслаждавам!

Съвсем реална си е темата.
Преди години още разказах на мъжа ми как искам да премине.
Сигурно е забравил вече, пък и аз искам да внеса промени в сценария. Смених парчето, което ще е глава тема, както и цвета на ковчега. Сега пък като се замисля, тези цветя няма да отиват на новия цвят .... Ух, ще трябва някои подробности изцяло наново.
Ако пък загина в нещастен инцидент - затворен ковчег, колкото и да ме реставрират, не могат да ме докарат реална, по снимка, освен ако не са супер специалисти. Тук, където живея са. Но незнам къде ще ме споходи.
Искам също от преди това всички дошли да са облечени в един цвят, по възможност, но не черен, да е тематично някак си. Изобщо много изисквания имам към този момент.
И също да ме подържат няколко дни в камерата, докато всички свикнат с мисълта, че съм мъртва, за да няма много циврене. Така да ме изпратят с усмивка сигурно няма да стане, но поне с идеята за сбогом без трагедии.
Ще искам да започнат зариването когато няма никой вече на гроба, да хвърлят цветята отгоре и това е, пръстта върху ковчега мен ме подтиска, не искам и с другите да е така.
Семпъл грим. Хубав маникюр. Халка.
Искам капака на ковчега да е драпиран.
Ако след време си променя мнението на кремация, мъжа ми ще натисне копчето. Съгласен е.
След това ще ми купят звезда и ще я кръстят на мое име, има много скъпи, както и  евтини, - не искам отпреди това за знам.Така децата да ще гледат вечер и ще ми казват лека нощ. Това ще е добре за тях.
Ще седнам да го обсъдим отново взаимно.
Има още толкова много подробности ....

Никога не съм се замисляла какво искам да ми е погребението,нямам никакви претенции.
Единственото което искам и съм го казвала на близките ми хора е,че искам органите ми
да бъдат дарени.Нека някой се възползва от тях и да продължи своя живот.

Гад Чевръста, много стилно

Аз лично, не смея да изпадам в такива подробности чак, щото ме подтиска мисълта

Все още не съм дотам изперкала.

Дали мислиш по темата е въпрос на емоционалност и моментна настройка.
В пубертета често си представях подобна картинка и най-вече скръбта на нашите...
По-късно започнах да се замислям какви изисквания да поставя за този ден (основно под влиянието на инфо за чужди погребения, много впечатляващи) -  всички да са облечени в бяло, или пък да не плачат, да попеят... 
Сега се мисля за по-зряла. Осъзнах, че и погребението, и жалеенето са направени, за да се поразсее скръбта на близките.
Тогава защо аз да избирам какво да правят? Нека направят това, което на тях им се струва най-правилно, което ще ги успокои най-много...
Единственото ми категорично изискване е за преди погребението - ако все още са годни, да дарят органите ми.

Ще ми се хората да се съберат и да празнуват, а не кахърно да ме оплакват.

И аз искам кремиране. Понеже не кремират веднага,а след няколко дни, току виж съм се съживила. И праха ми да го пръснат от високо на фона на тази песен: http://vbox7.com/play:28bd7b75  Също се притеснявам, че като умра, чужди хора ще ме къпят и обличат, ще ме  гледат гола и нищо няма да мога да направя.

Това лесно може да се уреди - вземи пример от коя да е "лоша" героиня от сапунките (най-добре от всичките) и с празненството проблемът ти е никакъв!

Не съм се замисляла за подобни неща, не защото не вярвам, че някога ще умра, а просто защото нямам никакви изисквания.
Така или иначе ще съм мъртва, какво значение има тогава кой какво ще прави на погребението и как ще се държи?

хич не си го представям за това не съм мислила още 

Кремация и след това
моите хора да му ударят един луд купон. Няма място за реване!

Съвсем като теб 

Изобщо не ми пука. И през ум не ми минава да товаря някого с изисквания. Както могат, така да ме погребват. Ако нещо се обърка и не могат да изпълнят последната ми воля, не искам това да тежи на близките ми. По-важно е за мен как се отнасяме един към друг приживе, а не какво ще направят за мен, когато вече съм умряла. Само едно не искам, но това съм си го уредила сама - в никакъв случай не искам да ме разпорват като шаран и да вадят кой каквото му хареса.