Абе хора, какъвто страх се насади на детето като малко, ще си го носи и като голям човек.Ето пример с дъщеря ми, хапана е от чуждо домашно куче, кърпена е, два пъти са и бити инжекции против бяс в корема, но си обича кучетата.Но пък я е страх от паяци и хлебарки и насади същия страх на сина си.Никой друг в семейството няма такъв страх. И никой от двамата неще да разбере, че толкова дребно същество нищо не може да им направи. Пищят и бягат и двамата дори и само да им се е сторило, че има паяк.
Оф с риска да стана досадна вече, но пак да го кажа- имаме две кучета, които живеят на двора при свеки- едното е джобен формат улична превъзходна, другото каракачанка- огромна, мъжка и доста страшна на пръв поглед. С тях обаче детето ми си играе като с играчки- язди ги, бори ги, дърпа им опашките, с две думи няма никакъв страх от тях. За сметка на това обаче изпитва неистов страх от всички останали кучета, макар че, не е хапана.
.