наина, и аз така! Много страдах, понеже по аид-а = баряма бях в Мароко и - там се падаше да 09.12 - нашите бяха купили овен ... страшна сделка, голяма работа. Че и ние двамата като семейство участвахме в купуването - да ни покажат агнето ...И ще го колят в двора - моят мъж и братовчед му. А аз направо - от страх имам чувството, че ацетон отделяше дъха ми, а те всички "какво ти има? Ела - гледай! Ние не сме джелати и няма да се мъчи!" А аз ти казвам - то блеят навсякъде по дворовете, но на "заколено" не се чува звук - на доумиращо животно, но аз се крих в коридора, по едно време - на прага зад свекърва ми. Застанах зад нея и мижам в рамото й, а тя ми казва "Прибери се, усещам, че ще ти изскочи сърцето!" И казаха "Аллах акбар" /не го пиша за провокация това/, за секунди стана - аз не гледах де .. мижах и се стисках, и ми казват "Ето, готово е, сега ще му изтече кръвта!" .. и така, и после още едно агне колиха, че ходиха и на съседите в махалата да помагат, а те после носят месо, че си нямаме!
Наистина, въздухът замирисва на месо. После имахме още един повод - мъжът ми коли агнето сам, умря от радост, че така умело се справя ... а аз.... като обезумяла ти казвам - според тях. Те ме карат да влизам в стаята де - не се занимавам с чистене и транжиране. Само като измият двора, аз го доизмивам, че да не съм съвсем без участие, а и разни отпадъци - не ги оставят у нас, че наистина видяха, че ми става много лошо.
