Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора
Моят проблем е следният.Мъжа ми се кара непрекъснато на детето, все му е виновно за нещо.Крещи и вика по него като луд за щяло и нещяло.Без да  е виновно му налага забрани за разни неща, а то е на 4г и 2м..,детето не иска да ходи при него защото усеща че е несправедлив и иска да стои в друга стая далеч от него. То е добро дете и разбира от дума,но той като мъжа ми го дразни и детето прави на пук. Имам чувството,че ме равнува от детето, въпреки че аз по никакъв начин не го пренебрегвам заради него.После му минава и все едно че нищо не е било и детето се чуди сигурно защо така се държи баща му и го гледа винаги с очакване пак да му прещракне нещо.Инъче купува всичко на детето,даже много гоглези с играчки,дрехи и т.н, а според него аз съм тази която разрешавам и глезя. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя,според мен съм справедлива майка и не глезя излишно детенцето си,карам се когато има нужда, но така да се крещи по детето без причина ми се къса сърцето. Говоря с него,че така не е хубаво да вика и тъй като бързо му минава нещата се пооправят и на другия ден в някой момент пак вика като луд.Случва ли ви се във вашите семейства така да викат татковците?
Цитирай


Мнения: 2 229
Само на детето ли крещи? newsm78
По принцип има хора, които си крещят за щяло и нещяло, и след 5 минути все едно нищо не е било.
Но ако крещи само на детето, не знам..
Цитирай


Мнения: 3 612
Баща ми така викаше, че и шамареше от време на време. Поне да беше градивно, а то само наказания... естетвено го чаках да се обърне и правех всичко на инат!
Избягвам го. Той мене също.
Никога не ми е казал добра дума, никога не ме е погалил (както съм виждала другите бащи да галят децата си по главата), никога не си е играл с мене, никога не е знаел как вървя в училище, не се е и интересувал какви са нуждите ми...
 Резултатът е плачевен - не общуваме, а ако се налага - то говорим само общи приказки, като въобще не се гледаме в очите.
Това не е възпитание!!!
Детето има нужда от баща- строг, но справедлив! Който умее да говори, вместо да крещи! Който показва любовта си в игра с детето, а не чрез отбиване на номер с играчка от магазина...
Цитирай
Само на детето ли крещи? newsm78
По принцип има хора, които си крещят за щяло и нещяло, и след 5 минути все едно нищо не е било.
Но ако крещи само на детето, не знам..

Да само на детето крещи, а на мен не.Ако ми вика нещо то е че го глезя, което не е така просто съм справедлива.Като му мине и го гушка целува, все е дно че нищо не е било, то затова не го слуша и не го взема на сериозно, но се стряска като му крещи така ужасно и не го иска след това.
Цитирай


Мнения: 2 229
Може би не знае как да се държи с деца. Rolling Eyes Мисли си, че детето му прави напук нарочно и не разбира, че е само дете - и да му крещи, и да не му крещи, няма да има полза, освен да го изплаши.
Говорила ли си с него по въпроса? Да се опиташ да му обясниш, че не може да се държи така с детето.
Цитирай


Мнения: 2 415
Крещи и вика по него като луд за щяло и нещяло.Без да  е виновно му налага забрани за разни неща, а то е на 4г и 2м..,детето не иска да ходи при него защото усеща че е несправедлив и иска да стои в друга стая далеч от него. То е добро дете и разбира от дума,но той като мъжа ми го дразни и детето прави на пук.

 Shocked Шокирана съм от подобно поведение на възрастен индивид. Той се нуждае от сериозна помощ за себе си, а не да възпитава дете. Дори и да крещи за щяло и нещяло на всички, пак не е оправдано такова поведение пред детето, защото ще му се отрази много зле на мъничето.
Едно е инцидентно да се развикаш, ако си имал лош ден, но като обичайно поведение, недопустимо. Кажи му да се прегледа и да си взема редовно хапчетата за нервите.
Цитирай


Мнения: 3 574
Моят баща много ме наказваше когато майка ми беше на работа. Всъщност му беше по-лесно да играя в другата стая вместо да ме проверя през балкона дали съм още пред входа или някъде правим бели с другите деца. Неговият мотив беше мързел, та му прощавам!

Вчера искаше да се скара на синът ми, но тонът му не беше никак подходящ. Милото бебе много се уплаши и аз направих забележка. Извини се, значи търпи развитие. С 20 години закъснение.  ooooh!
« Последна редакция: пн, 02 мар 2009, 11:31 от Михалко »
Цитирай


Мнения: 1 845
просто му кажи,че повече му забраняваш да вика на детето без причина,защото той го забравя бързо и му минава,но детето го приема много навътре и го изживява дълбоко.кажи му,че не искаш детето да стане стрестнат полуидиот-съжалявам за определението.ти си майка на детенце и съпруга на бащата-просто тропни по масата и му забрани да чуваш пезпричинни викове.
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Да не би мъжа ти да кара критическата възраст?Може някакви добавки да помогнат.
Цитирай

Бургас-Созопол

Мнения: 716
това му държание отскоро ли е или винаги е бил такъв към детето.ако е първото,може би е в труден период,изнервен(това разбира се не го оправдава,но хора сме.понякога реагираме по начин който дори не харесваме по принцип)в нашето семейство ако аз се развикам и наложа наказание на някое от децата съпругът ми не се обажда пред детето,но ако не е съгласен с мен ми го казва и обсъждаме случелото се(като само наложелия наказанието има право да го отмени)-същото важи в обратния вариант.но ако съпруга ми постоянно крещи по децата и ги наказва е тогава ще си има сериозни проблеми.бих направила и невъзможното това да спре и децата да растат щастливи и обичани
Цитирай


Мнения: 5 516
ами мъжа ти да потърси помощ при психолог
Цитирай
това му държание отскоро ли е или винаги е бил такъв към детето.ако е първото,може би е в труден период,изнервен(това разбира се не го оправдава,но хора сме.понякога реагираме по начин който дори не харесваме по принцип)в нашето семейство ако аз се развикам и наложа наказание на някое от децата съпругът ми не се обажда пред детето,но ако не е съгласен с мен ми го казва и обсъждаме случелото се(като само наложелия наказанието има право да го отмени)-същото важи в обратния вариант.но ако съпруга ми постоянно крещи по децата и ги наказва е тогава ще си има сериозни проблеми.бих направила и невъзможното това да спре и децата да растат щастливи и обичани

Когато се запознахме  първите години, като нямахме дете ми се струваше че ще е най добрия баща на света.Беше любимец на децата на близки и познати, заиграваше се с тях, много мил беше.Когато детето беше бебе бяхме много щастливи, тогава нямаше и за какво да му вика.Като проходи и започна да пипа "НЕ-тата" му бяха силни, чак го стряскаше понякога.След време като трябваше да се обяснява на детето защо не трябва да се прави нещо ,за да разбере отново не се случваше а го навикваше и го заплашваше.Никога не го е удрял,но редовно го заплашва с това.То вече не обръща внимание на заплахите според мен.Обсъждаме случилото се,като гледам да не е пред детето и нещата отминават.Понякога не издържам и тъй като не е справедлив и го обвинява неправомерно го защитавам.Никога не съм искала да уронвам авторитета на таткото пред детето,но при такива крясъци най-често не се удържам.Ако видя че има за какво премълчавам и защитавам таткото, но пак не съм съгласна,че крещи силно вместо да обясни като човек. Според мен добрата дума и обясненията са най доброто и виждам,че действат при мен и се разбирам с детето повечето пъти отлично.Е като всяко дете понякога прави бели, но съм забелязала,че крясъци прави още повече.Проблема виждам че с годините става все по голям.Не мисля че е някакъв период.Не минава ден да не се развика.Даже и да го е нямало2-3 дни като си дойде до 5мин е мил и после като че ли едвам го изтърпява.Или му пречи да гледа телеизия, или му е дръпнал някой кабел, дава му телефона си и после му се кара че то го крие на разни места и крещи.Играчките и подаръците не компенсират това.Детето за да му се противопоставя крещи и то,но не с думи а силен вик колкото му глас държи.Когато кажа на мъжа ми ,че това е в резултат на крясъците от татко му, той се опитва да му обясни уж  сдуми,но тогава детето крещи и не се получава почти никога.

desinkata_85 , казвала съм му че по този начин детето ще се превърне в стрестнат полуидиот, както казваш и той престава,но то е за известно време и после пак се повтаря .

Казвала съм му че най-вероятно има нужда от някаква почивка или нещо подобно, за да е по-спокоен, но той не е супер натоварен в работата си, макар,че искарва добре и не се оплаквам от средства, а и се грижи добре за нас -това не мога да отрека, купува постоянно, показва ми че ме обича, имаме си доверие.Винаги разправиите ни са за това викане и че нещо азглезя детето и не правя както трябва за възпитанието му, ако питаш него.Според близките ни, дори и според свекърва ми съм добра и грижовна майка.

jabata_dil ,казвала съм му че има нужда от психолог -да се прегледа, а той ми вика, че аз трябва да потърся, затова и пуснах темата, за да видя хорското мнение и дали съм права като му казвам такива неща и че той има проблем със себе си и нервите, а не аз.
Цитирай


Мнения: 5 516
именно той има проблем със себе си , живота си, очакванията си, реалиzацията си, самоотценката си, нервите си и пр ... обърни внимание на това и виж какво може да е причината ... ревност към детето, липса на поzнати, приятлеи стар начин на живот, липса на фиzическо натоварване и ваканции и раzнообраzие, нереалиzация на раб. място, липса на авторитет, липса на внимание (мъжете не са по раzлични от децата ... ) , но на детето да крещи е недопустимо.
Цитирай

Бургас-Созопол

Мнения: 716
ясно е че има някакъв проблем ,настоявай за помощ от семеен консултант,психолог.но не му казвай че само той има нужда от такава помощ,проблема е общ-трябва ВИ помощ за да се справите
Цитирай
Какво мислите за това дали биха се оправили нещата и дали ще спре да вика на детето ако му дам да прочете темата която пуснах, все едно че сме споделили проблема с приятели или безпристрастни като вас, както и се получава.
Все пак ако види мнението на повече хора може да проумее, че повече хора са на мнение, като моето, че това не е правилен подход- или ще е пак временно?.
Според мен той НЕ би се ядосал, ако разбере,че в притеснението си съм пуснала тема. Нали няколко пъти споменах,че обсъждаме нещата с него и известно време е по внимателен и след време пак същото се получава като че ли никога не сме говорили по тоя въпрос.
Мислите ли че ще има промяна?Между другото когато пуснах темата си помислих че след време бих му я показала(написала съм всичко както си е ) ,  Моето мнение е че викането и крясъците по децата не са модел на възпитание, както вашите отговори и мнение показват. Помислих че нещата могат да се оправят, ако той прочете всичко до тук  когато имаме нагледно безпристрастно мнение по въпроса.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора