Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Туризъм
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора


Мнения: 9 728
То сега, насред толкова почивни дни, истинските пътешественици не са тук, ама дано все пак някой пише в темата и да стане интересно  Smile 
Нека уточня, че заглавието и цялата идея са крадени от друг форум, където аз вече съм се разписала. Хареса ми и реших, я да видя какви интересни историйки ще събера тука...

Айде, да почна с моята кратка такава:

'Спомням си много неща от първото ми излизане в чужбина - бях голяма,на 12-13 години.

Играех народни танци в детски ансамбъл и ходихме на фестивал в Белград,тогава Югославия.
На човек даваха по 22 долара,не повече.Предвидливо бяхме настанени за седмица в семейства на квартира,та там ни харнеха и транспортираха,че иначе с 22-та долара нямаше да се справим.
Макар да беше част от соц лагера,Югославия беше много различна от България - имаше западни коли,много и големи магазини,пълни със шарени стоки - дънки,плочи,шоколади и МакДоналдс.

Тогава за първи път летях със самолет - чартърен полет за нашата група,на летището минахме през ВИП-а,всички бяха много мили.
Фестивала беше международен и срещнах деца от много,много страни.Определено бях безумно впечатлена от всичко - приветствие от Президента в Скупщината,концерт в голямата зала на Сава център,излъчван директно по Евровизия (затова не се и видя в БГ,аз никога не се видях на този концерт),гостуване в БГ посолство с коктейл и приемане на няколко български деца в пионерската организация (там нямаше такава,затова не бяха и приети до момента),дефиле по централната пешеходна зона на Белград и т.н.

Мога още много да разкажа,защото наистина много си спомням.

П.П. Най-якото беше,че всичко това се случи в учебно време и цяла седмица в БГ децата се потяха в школото,а ние се развявахме ... по света...  Party  '
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Пина, моят първи спомен е подобен на твоя..)

Само че бях на 8-9 г и от балетния кръжок в Пионерски дворец ни изпратиха на разменни начала с такъв подобен..в Дубна, СССР.. Shocked
Едно малко "атомно" градче..Почти нямам ярки спомени от там -беше си по соц-сиво и мрачно..и си спомням ясно как през цялото време "умирах" от глад..в смисъл, не че не ни хранеха, ама не ми понясяше тяхната кухня -- все слагаха сметана на всичко.
От Дубна ни пратиха после в Москва - помня големите ГУМ-ове и хранителни магазини с безкрайни опашки..С парите (дневните) си купих ..2 кукли Shocked Laughing. Ужасно красиви - едната "Малвина" - със сините коси и кукленска рокля, а другата като истинско бебе..
Май съм  нямала собствени кукли до тогава, щом на тази възраст съм си купила цели 2.. Laughing
П.С - още с ги пазя..ПОчти не съм играла с тях, харесваше ми просто да ги гледам..
От Москва ни качиха на самолет до Ленинград, а оттам на комета до Петербургския дворец..
Това са ми най-ярките и красиви спомени..Двореца, градината - всчико..
Помня как натисках с краче плочките край фонтаните, за да открия точно от коя се "пускат".. Laughing
Преди 3 години отидох отново там и отново търсих тези плочки.. Laughing Cool
Цитирай

No Line On The Horizon

Мнения: 2 125
Моето първо излизане в чужбина беше през 1989 г., на 11 години съм била. В Западна Германия бяхме за 1 месец с баба, дядо и братовчетка ми, точно преди падането на Берлинската стена. Пътувахме с влак близо 2 дни. Там бях много впечатлена, като прасната с мокър парцал. Бяхме в Дармщадт през повечето време, но ходихме до Франкфурт на Майн, до Хайделберг, до Кьолн с корабче по Рейн. Впечатляващо си беше.
Цитирай


Мнения: 1 553
Моето първо пътуване в чужбина ме връща в 1985г.,бях на ученическа бригада в Източна Германия,аз-на 13г. заедно с по-големи ученици от ТЕ.Тъкмо се чудех дали споменът ми,че пътувахме с влака 2,5 дни е меродавен,но от поста на fros ми се изясни,че правилно си спомням.То единият ден си отиде само докато преминем през Румъния и спрем на всяка възможна гаричка,единствен спомен през тази държава са ми децата покрай ж.п. линията-полуоблечени,просещи с протегната ръчичка.На гарата в Унгария имахме около час време,престраших се да изляза пред гл. вход и да разгледам-насреща имаше красива ,стъклена сграда,мисля някакъв ресторат с  голяма огледална топка на покрива,надникнах и в близката спирка на метрото,естествено останах много впечатлена-ескалатори,магазини,кой ти е виждал това преди newsm78.През цялото пътуване ми направи впечатление плавната промяна в архитектурата на различните държави.
В Германия разбира се всичко ми хареса/с изключение на салатата от пресни краставици със захар Laughing/,лагерът ни беше в едно селце Уец,близо до Потсдам,посетихме Рощок-разходка с корабче в пристанището,Дрезден,Берлин,Лайпциг.Още си спомням магазините им за шоколади,бонбони и всякакви лакомства,направо детски рай на фона на нашите марципани "Кума лиса".Разхождайки се в селото още тогава ми направи впечатление,че там хората си поддържаха градините -цветя,ягоди,люлки,а не се трепеха като  нас да садят от всичко,никъде не видях лехи с домати,чушки,картофи.....
Хората бяха по-дистанцирани,по-хладни,но ужасно дисциплинирани,селското им стопанство беше в пъти по-добре организирано от нашето,и при този сравнително по-неблагоприятен климат успяваха да отглеждат всичко,като качеството на работа беше много високо и не търпеше изключения.
След това повторих бригадата и през 1988 г.,ехххххххх,хубаво си беше.
Цитирай


Мнения: 9 728
Еее, момичета, супер!  Hug Дано се включат още, много е интересно!  Peace
То е ясно, че всички ще сме гледали като телета  Laughing и ще сме били най- впечатлени от шоколадите и прочие подобни неща, ама какво да се прави... Такива времена бяха.  Аз съм пропуснала да спомена, колко шоколади изядох, как тогава за първи път видях бял шоколад, пих сок от алуминиева торбичка и как цялата група се чудехме откъде се отваря  Mr. Green как не можехме да пуснем чешмата в тоалетната  Mr. Green  но това е класика  Smile
Е, който е бил в Русия, като магаренце, е малко по- друго. Ама си е струвало! И аз купих кукла, за сестра ми, която вече беше много голяма, ама тогава си беше ценност, дори на дърти години се подаряваха кукли.  Thinking  Купих касета с албум на Юръп, без да осъзнавам каква ценност донесох тогава в България и как обиколи всички съседи и съученици...
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 259
Здравейте,
Моето първо излизане беше преди 2 години  Embarassed Спомням си как се страхувах да летя сама  Embarassed колко трудно ми беше да погледна през прозореца на самолета  Rolling Eyes Спомням си колко хубаво ми се стори гръцкото летище,палмите,пътя от летището до Пирея  35 Разглеждах всичко по пътя,чуствах се като в приказка.А когато видях за първи път портокалово дръвче подскачах 10мин.,като идиотка докато си откъсна плод.Разбира се аз не знаех,че те са декоративни и не стават за ядене и след дълго белене отхапах от това което накара езика ми да изтръпне за дълго  35 (поне за маслините знаех,че не се ядат пресни)Това е портокала който никога няма да забравя  hahaha
Благодаря за темичката,накара ме да се усмихна и спомня   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 5 101
Цитат
,единствен спомен през тази държава са ми децата покрай ж.п. линията-полуоблечени,просещи с протегната ръчичка.
сапун(мыло) в буркан т.е. шампоан, а ние им хвъляхме бонбони и дъвки Very Happy, ама това е след българската граница и колкото повече влакът пътуваше към Унгария положението лека полека се облагородяваше. аз говоря за пролетта на 89 г. ходихме на екскурзия в Германия (Лайпциг,Дрезден и Берлин) .
А първият ми спомен от чужбина е ходенето ми до един битак в Югославия оттатък Драгоман. Купиха ми моливи Кох-и-нор в кутийка със снимка на панда.  Mr. Green, а нашите си купиха аудио касетка на Лепа Брена, само заради една песен за една нежна жена и тате все поздравяваше мама с нея  Love Love Love тогава много й завиждах и исках и аз да си немеря мъж като тате Blush Crazy Love.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Голямо летище и няколко услужливи младежи (и не дотам млади), бях на найсе годинки и сама.
Цитирай


Мнения: 241
pina, темата ме върна към някои забравени неща... благодаря ти.
Голямо летище и няколко услужливи младежи (и не дотам млади), бях на найсе годинки и сама.

 Shocked толкова малка...

Бях 6ти клас, на 12, и пролетната ваканция заминах с "Бодра смяна" с влака за Москва. Спомням си момента в който минахме над Дунав мост, посред нощ, и гледах пълната луна и очаквах едва ли не физически да почувствам как съм излязла от страната...
А после... Болшой театър, Третяковската галерия(Шишкин и Айвазовски), жк "Ботанический сад" и огромните жилищни комплекси и други разни такива
Цитирай


Мнения: 3 217
Хех, Пина, провали ми ранното лягане  Mr. Green

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989г. - на пионерски лагер в Белгия  Party За отбрани пионерчета, със заслуги  Blush Всъщност почти всички други деца без мен,едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионекри, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас ( но съм им благодарна, де). Позволили ни бяха да носим някакви минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече - само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита.  ooooh!
Полетът беше с Балкан. Помня богатата закуска и как тайно си скатахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчето захар, сол и пипер  Crazy И салфетката естествено!
В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек  Crazy После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен - с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионерчета) от Белгия. Уникални две седмици - лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла).Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна...да спя на втория етаж), но единственото неудобство беше, че в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16ч, но там си мечатех за него, защото лагеруването беше доста изморително - безкрайни игри и занимания...направо ни скапваха.
Всеки ден ни организираха забавления от сутрин до вечер. Имаше отборни игри в близката гора, водиха ни на екскурзии ( в Лиеж, в Антверпен), беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Интересното беше, че имаше братчета и сестричета, но задължително бяха в различни отряди. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше един дядка-белгиец, филантроп ( и явно малко социалист).
Разбира се имаше и влюбвания (че даже и разлюбвания) - то за две седмици много неща могат да се случат...
Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта - цяла нощ бродихме с разни фенери да търсим съкровище  Shocked И не само големите, ами и дребосъците - имаше дечковци на по 6-7 години.
В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив Кореком  Money Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати...Много грозно преживяване и така и не се намери крадеца  Tired А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи - да го делим с братятя ми  Sad
Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите  Crazy). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея - да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи   bouquet

Последната вечер имаше дискотека и по някоя откраданата целувка. Възпитателите зачезнаха да се черпят в местния локал, а ние го ударихме на веселба. На сутринта всички се успаха и за малко да изпуснем автобуса за Брюксел....Имаше разменени червени връзки - белгийските бяха страхотни, още си пазя моята, с подписите на много от сълагерниците. На раздяла имаше сълзи и прегръдки, а спомените отнесохме със себе си и ни топлеха с години. Даже по някоя картичка получавах от белгийската ми любов  Blush

Навръщане прекарахме още един ден в Брюксел. Заведоха ни колективно в Макдоналдс  Mr. Green За първи път стъпвах там. Няма да забравя вкуса на първия Биг Мак!

Много набързо го разказах, а пак стана дълго. Но аз къси постинги не мога да пиша  ooooh! Особено, ако са носталгични...
Цитирай

Varna

Мнения: 1 572
Аууууууууу Олди , къде таз белгийска любов бе душа , дай да го намерим  35

И сега сериозно - моето първо излизане беше 1993 година в Париж , ех Париж , екскурзия от училище , спомени много , емоции много , но сега ме е срам да кажа какво си бях накупила...........дамски превръзки  Embarassed Embarassed Embarassed
От онези цветните , в индивидуална опаковка , гъзария , даже помня и от кой магазин , до Хотел Д'Оре , в полите на Сакре Кьор  Rolling Eyes
Цитирай

Варна

Мнения: 1 363
Ох, в далечната 1982г. С кораб Георги Кирков до Одеса, там в катакомбите, ме приеха в комсомола. Адско вълнение на отиване подмяташе това подобие на кораб като черупка, умрях от страх. На това отгоре страшно ме болеше корем  Crazy Изхарчих всичките си джобни да купя за майка ми руски парфюм в луксозна кутия от червено кадифе.
Цитирай


Мнения: 216
Чудесна тема!  bouquet
Върна ме години назад...и реших да се разпиша!
Бях на 10-11 г., 1980 г. с родителите ми и други роднини, общо 3 коли - на екскурзия за около месец в бившия Съветския съюз. Обиколихме Одеса, Кишинев, Киев, Москва и Ленинград, както се казваше тогава Санкт Петербург. Най-яркият ми спомен - гладните румънчета, наобиколили колите при всяко спиране и скандиращи за дъвка, няколко часовото висене на огромна опашка в най-дъждовния ден от цялото пътуване, за да влезем в мавзолея в Москва  Mr. Green, огромното разнообразие от сладолед със страхотен вкус по тогавашните ми спомени и невероятното чувство в Ермитажа и градините на двореца в Санкт Петербург. Останах очарована от този град и искам пак да отида. Love
Разбира се, купиха ми кукли - невероятни,големи..такива нямаше в България по това време. И аз си ги пазя като magarence. Hug
Незабравимо лято беше...

Лятото на 1989 г.(май на повечето пишещи спомените са точно от тази интересна година) -  студентска бригада в Чехия. 2-3 дни и ние пътувахме с влак, но си беше весело. Там ни храниха в нещо като ресторант. Яденето беше странно за нашия вкус, но по-странното за нас беше, че не даваха хляб. За момичетата както и да е, обаче 19-20 годишни момчета да се нахранят без хляб, е няма как да стане. Като си поискахме първите дни, свикнаха редовно да сервират...черен хляб Laughing. Имаше много емоции, влюбвания и разлюбвания, всички момичета се прехласвахме по водачите ни чехи, бяха много готини...
Към края на бригадата всеки беше напазарувал и поизхарчил спечелените парички - всяка девойка с по-няколко чифта обувки ooooh!...лачените точно излизаха на мода, мохерни блузки и други красоти, ами като нямаше нищо в нашите магазини и си пазарувахме като невидели. Последните дни сме на екскурзия в Прага, всеки с дребни в джоба, а как ще пропуснем да опитаме бира на площада с часовника. Влизаме в бирарията, групираме се по 4 човека и поръчваме по една бира с 4 чаши 35. Сервитьорите така Shocked. По същия начин и в сладкарниците, долу-горе по една хапка се случваше да опита всеки. Ех, весел студентски живот беше... Party
« Последна редакция: вт, 03 мар 2009, 07:50 от terli »
Цитирай


Мнения: 3 217
Жеже, знаех си, че ще си предложиш услугите..Той беше на 11 години, аз - на достолепните 13  Mr. Green По-добре да не се намираме, че ще си развалим хубавите спомени сигурно  35
Цитирай


Мнения: 9 728
Еха, че готина тема се е заформила!  Hug Дано още хора наминат да напишат!
И между другото, вярно че повечето пишем за около едни и същи години. Моите спомени са от есента на '88г.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора