Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте момичета, пиша анонимно, тъй като по принцип си имам профил във форума, но той се следи от разни мои познати  Mr. Green , а не искам те да знаят какво става с живота ми в момента.
Имам нужда от съвет от вас, които сте минали по този път.
С няколко думи ситуацията е следната: Разведена съм, с малко момиченце на 4. От известно време се виждам с един човек - също разведен, с момче на 6, което си гледа той. Много добре се разбираме, много ни е хубаво заедно.
Това, което ме притеснява е как ще ме приеме неговото дете. Виждали сме се няколко пъти - един път в парка на разходка, веднъж в зоопарка, в детски кът сме водили децата няколко пъти, но той (малкия) е много срамежлив и въобще не иска да контактува по никакъв начин с мен. А иначе се съгласява да излизаме заедно. Но като излезем и не ме поглежда, не ми отговаря като го питам нещо.
Не зная как да реагирам спрямо него. Какво да направя за да ме приеме по-лесно?
Дайте ми някакъв съвет, моля.  Confused

П.П. С моята дъщеря няма такива проблеми. Тя си контактува нормално и с мъжа, с който се виждам и със сина му.
Но децата са си различни, с различни темпераменти и характери.

Как да пробия дебелия зид, с който се е оградило това малко човече?
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
много е важно - според мен - да не бързаш
насилието дори в мила и любвеобилна форма си е насилие
чакайте детето да е готово да контактува
но през това време не го "изоставяй" - гледай когато ситуацията е подходяща - да го питаш или да му говориш - но не повече
ако ситуацията не го изисква - не го "закачай"....
това е за начало
после - ще се наредят нещата....стига да имате търпение и да му дадете нужното време
всяко дте бори стреса и тъгата по различен начин - някои стават свръх контактни други се затварят...
Цитирай


Мнения: 1
Пишеш,че приятелят ти отглежда детето.Така ли е?Тогава често ще бъдете заедно с малкия и ще имаш шанс бавно да посвикне той с теб.на 6 години не  е толкова малък и сигурно още преживява раздялата на мама и татко.отдавна ли са разведени?вижда ли детето майка си?това също се отразява върху отношението към теб.
Цитирай
Благодаря за отговорите  Hug
Да, таткото гледа детето. То се вижда с майка си в края на седмицата - за събота и неделя, а и понякога през седмицата за по няколко часа.
За това ние с него се виждаме рядко, тъй като с приятеля ми използваме точно тези моменти, в които малкия е при майка си, за да бъдем заедно. Не искаме още да го ангажираме прекалено често с нашите срещи, за да свиква постепенно и да не му натрапваме нашите взаимоотношения.
А съм сигурна, че той си преживява тежко раздялата на мама и тате. Той наистина не е малък и за него светът се е сринал, сигурността е изчезнала.

Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Мисля, че нямаш повод за притеснения..
Синът ми е на 7 г и е изключително контактно и общително хлапе..
Но..когато види моят приятел - все едно не съществува..( случвало се е 3 пъти досега)
Аз не му го натрапвам, не коментирам -това са били все срещи заедно и с други деца и приятели..Малкия просто не го забелязва, както и не коментира и не пита. Веднъж дори се прибирахме заедно от дълъг път и попита единствено, защо този човек ми кара колата..
Мъжът ми също си има приятелка. Знам, че също са се виждали..
Онзи ден го заведох на гости и тя беше там..Малкия дори не я поздрави, все едно я нямаше..
От друга страна снощи коментирахме как ще ходи на гости на баща си и приятелката му през лятото - и той беше ентусиазиран..Питах го дали я познава - той каза "да"..Харесваш ли я? "Ами да- тя е много хубава"..т.е - не че не я/го забелязва..просто инстинктивно съзнанието му отхвърля новите хора в живота ни..
Важното е, че детето ми сега е спокойно и усмихнато..
Минаха 6 месеца от голямата промяна и всички вече свикнахме..
Всяко нещо по реда си, бавно и от само себе си..
Нека ви вижда заедно, без да му натрапвате езаимоотношенията си..
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
Аз също мисля че нямаш  повод да се шашкаш толкова. Моето момче е на 7 и от една година живеем с моя приятел тримата  но  новият  ми мъж си има момиченце  на почти 3 г. скоро  я взехме за една седмица у нас - викаше ми  "мамо" но само защото слушаше че сина ми се обръща така към мен. Имаше моменти когато  ме отблъскваше с думите "ти не си мойта майка - махай  се от  мен" Лошо ми  звучаха защото  знам че нейната  майка не се интересува толкова от детето си. Не натрапвай  на момченцето  силно  твоето присъствие до баща  му - сичко  с времето само  си идва на място - някои мами казаха че децата трудно възприемат чуждия (нов) човек . Трябва  му време да свикне - Ти не се съмнявам че ще намериш пътя към това дете, както и  аз ще се боря да открия правилния път към детето  на мъжа ми! Стига да го искаш силно и да  отвориш душата  си! Hug  bouquet
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
викаше ми  "мамо" но само защото слушаше че сина ми се обръща така към мен.

И моят син е на 3 години, но много добре знае коя е майка му и не би се объркал да се обърне с "мамо" към когото и да било...
Знае, че аз съм неговата майка, а другите деца имат други майки.
Трудно ми е да ти повярвам...

Иначе по темата.
Ще свикне детенцето, постепенно и без демонстрация на близост пред него в началото.
Цитирай
Ще ти кажа един малък трик - с децата най-лесно се установява контакт като им наготвиш нещо вкусно. Торта за рождения ден? Дребни сладки, соленки? Или пък минете през някой магазин за играчки, разгледайте, виж какво му харесва на детето и го питай дали иска да му го вземеш. Пробвай го този подход и кажи как вървят нещата.  Smile
Цитирай
Ще пробвам и нещо такова.  Hug
Аз не му се натрапвам. Излизаме рядко заедно - през една седмица, горе-долу. Искаме той постепенно да свикне с моето присъствие.
Ще видя как ще се развият нещата и ще пиша да споделя.
Цитирай


Мнения: 4 469
добре дошла в отбора  Laughing
труднички са тия работи, поне за мен  Thinking
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
добре дошла в отбора  Laughing
труднички са тия работи, поне за мен  Thinking

Трудно е, но много зависи от хлапето...
Има много общителни деца, с които общуването не е никакъв проблем.
Цитирай


Мнения: 4 469
Зависи от много неща. Ние тука какво да й кажем, във всеки един случай е нужен индивидуален подход.
Цитирай
Трудно е, но много зависи от хлапето...
Има много общителни деца, с които общуването не е никакъв проблем.

Може би при мен точно там е проблема - той не е общително хлапе, а точно обратното - срамежливо и не много общително дете.
Според мен го е страх, че аз мога да го изместя от сърцето и живота на татко му  Confused
И за това не желае да ме приеме. За него е по-добре да си има татко само за себе си.
Време е нужно при всички положения.
Но през това време не зная какъв да бъде подхода ми към него.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Аз не мисля, че детето анализира толкова.
Нали сте се виждали няколко пъти, защо да си мисли, че ти имаш нещо общо с татко му?
Ако се натискате пред детето може би да си го мисли...
Колко далеч сте стигнали с таткото, че детето да отказва да те приеме?

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.