От известно време се измъчвам и знам ,че съм права за себе си , защото така го чувствам.
Та проблема накратко: С БНД подписахме споразумение, в което пише, че той ще се вижда с детето 30 дни в годината с преспиване , но и с мое присъствие, тъй като детето никога не се е отделяло от мен до този момент. И тук идва драмата.
Моя приятел е супер бесен от това ,че ходим с детето там, и че и аз оставам да спя там с детето. Няма сила на земята която да го убеди, че правя това само заради детето, което е силно привързано към мен и няма да остане и час сам при БНД , баба си и дядо си. Опитвахме да ходим да спим и при майка ми и резултата беше пищене цяла нощ.
Отношението ми към БНД е като към табуретка, а и неговото не се различава, т.е. в търговски отношения сме. Той е доволен ,че вижда детето, а аз че ми праща пари и се грижи за дрешки и играчки.
Е обяснявам му го това на моя приятел, но той казва, че щом спя у тях значи ще се съберем и дъра -бъра и ми къса нервите... Знам ,че не е лесно да приемеш такова нещо ей така, но имайки предвид ,че се познаваме от ужасно много време ми е много болно ,че дори не иска да ме разбере.Даже не се опитва.
За мен детето е всичко и се опитвам да му дам всичко което мога. Поне аз виждам нещата така- не мога да живея с баща му, но заради това пък компенсирам липсата му с тези ходенета на гости. Не смятам ,че постъпвам неправилно.