Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора
Млади момичета, аз съм една от жените загубили детето си малко след раждането. Беше невероятен шок след като цялата ми бременност мина нормално, а и вече имах едно прекрасно момиченце. Дълго време след това не знаех на кой свят съм, но благодарение на слънцето което вече имах успях да не полудея, а бях вече на 30 години.  След случката не можех да си представя, че ще забременея пак. Изпитвах ужас и огромен страх, като се има предвид че не можаха точно да ми кажат от какво е починало малкото ми момиченце. Обясненията бяха неясни или поне аз не бях в състояние да ги проумея, но бяха нещо от рода на фистула в мозъка с тежки увреждания в последствие. Годините си минаваха и аз все още не се решавах да опитам пак, а ужасно исках ,докато стана прекалено късно за това. Сега съм на 44. Имам една прекрасна дъщеря на 17, но така и не се реших да и родя братче или сестриче, така че мили момичета не отлагайте много това решение дали да не опитате пак. Знам че е много трудно, но по-ужасна е мисълта, че си могла да имаш още деца , а не си го направила от страх. Желая на всички успех и много кураж, който аз нямах! Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 1 586
Когато прочетох поста на hubav4o ми изникна в главата:

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Д. Дамянов (ако правилно се сещам и цитирам)

hubav4oHug
Цитирай

Варна

Мнения: 594
Имах и страх и кураж въпреки всичко. Опитах. И то два пъти вече. Резултата един и същ- кухо яйце. Мисля, че вече ми остана само страха...На 33 съм,а се чувствам на 100.
Цитирай


Мнения: 90
Да..страха винаги остава за съжаление..в момента съм в процес на преодоляване страха...
Съгласна съм че не трябва да се бавим много...живота няма да ни чака.. Praynig
Цитирай

видин

Мнения: 510
Слави Hug
аз вчера станах на 36,продължавам да опитвам и ще опитвам докато мога.
Цитирай


Мнения: 229
Успех! Все още шансовете са добри
Цитирай

гр. София

Мнения: 318
Страха винаги ще го има и ще се прокрадва мръстника му с мръстник... Ама аз съм решила да се боря докрай, страх ме е и още ще ме е страх, ама смятам да го уморя bashВинаги си мисля, че щом успях да мина през ада нищо друго не може да ме уплаши. Не едно а 3-4 бебета ще си имам, пък ако ще и 3000 килограма да стана. smile3508
Цитирай

гр. София

Мнения: 318
    ARGHT Благодаря за поетичната вметка - присъствието ти винаги обогатява с нещо прекрасно.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 586
...На 33 съм,а се чувствам на 100.
Казват, че за мъжете нямало чак такова значение възрастта, но не съм убеден.
Страхът и разочарованието не са по-малки, а изкушението да се предадеш вероятно е и по-лесно смилаемо.
Добре, че си имаме моми, че иначе голяма част от нас щяха да "сдадат фронта" още при първите неуспешни битки.
Няма да ни предавате точно сега пък ние ще помагаме, с каквото можем  Hug
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
hubav4o ,твоята съдба така прилича на моята  в началото.  И аз от ден на ден осъзнавам, че живота си минава и не бива синът ми да расте сам без братче или сестричка, но страхът наистина за в момента е по-силен от мен. Когато родих второто си дете, вече ангелче бях на 27 год, сега съм на 29год и мисля. че най-късно догодина трябва да родя ако искам .Дано имам сили да се реша!
Цитирай


Мнения: 170
Рени, много жени раждат след 30-тата си годишнина, по-добре не си поставяй такива срокове, само си натоварваш излишно психиката. Аз също се изкушавам да потъвам в разни такива дупки относно възрастта ми...  Когато започнахме опитите за бебе, бях на 24... Сега съм на 26, но скоро ставам на 27, а си нямам детенце и при положение, че единственото ни дете го правихме цели 2 години, не знам колко още време ще мине преди да забременея пак. Усещам как времето ми се изплъзва между пръстите и понякога ме обзема паника, но си самоналагам да не мисля за годините си и за отминаващото време, а да се радвам и на това, което имам, колкото и да е трудно...
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Рени , Шери Hug Hug Hug
Момичета не се отказвайте, миналата година, когато изгубих бебето си бях на 35 г, тази година родих на 36 г , за хубавите неща трябва да няма краен срок
Цитирай

гр. София

Мнения: 318
Да не съм чула някой да се предава! Ще се караме, ей!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
момичета, родилка "първескиня" бивша спортистка с високо кръвно на 42 или 45 - не помня вече - мина по мед и масло....
моля ви, не виждам проблем във възрастта!
с лежането си в майчин дом узнах едно - проблемите НЕ ИДВАТ с възрастта! тонва е най-най-малкия проблем!
Цитирай


Мнения: 656
Отлагах дълго време заради категорично лекарско мнение след второто секцио.Когато получих зелена светлина започнах да отлагам заради собствените си страхове и вътрешната убеденост,че пак ще се случи нещо лошо.Мъжа ми казваше,че ако започваме с нагласата ,че нещо няма да е наред,по-добре да не почваме.Така с месеци,докато не събрах малко кураж,и си казах, че трябва да опитам.Започнахме опити,и ето пак здравословен проблем,пак лекарска забрана.Имам чувството ,че се въртя в този кръг и няма излизане.
А съм на 31,времето като че ли лети покрай мен,а аз не мога да го стигна.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора