Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Първо се извинявам за анонима, надявам се да проявит разбиране.
Търся помощ и съвети от вас, понеже усещам как мислите ми вървят към раздяла, положнието е такова, че ако го постна в "Семейство:, веднага ще микажат - зарежи го. Аз обаче смятам, че вие, които сте минали по тоя път, ще ми дадете по-адекватен съвет.
Предисторията е, че сме заедно от 9 години, 7 от които семейство, с дете на 5. В семейството ни в началото аз бях тази с приятелите, компаниите, кръчмите и т.н., откакто съм мама в рамките на най-необходимия минимум - около веднъж, максимум 2 пъти седмично. Него съм пробвала да го взимам с мен, но не му е интересно на купони и кръчми, наяжда се и пита кога ще си ходим, затова обикновено гледа малкия, а когато той иска ад излиза (да прави нощна в компютърен клуб да речем) - аз го гледам.
От известно време обаче смени работата, смени средата и си намери цели 2 компании. Лошо няма, дори много се радвам за него. Само че той почти спря да се прибира в разумни часове - вечер работи до 7-8 и после с компаниите по заведения и се прибира не преди 12. Подчертавам, че това става ВСЯКА вечер. Ако съм предупредила, че искам да изляза, се прибира да гледа дребния, но трябва предизвестие.
Общо взето, аз вече нямам представа какво става в живота му, не познавам приятелите му, не знам проблемите му, ние почти не се виждаме.
През почивните дни спи до обяд (нали предната вечер си е легнал призори), после сяда на компютъра; после излиза. Тва е.
Усещам, че имам мъж само като ходим да пазаруваме, когато изхвърля боклука и плаща сметките - това му е участието в дома. За всичко мисля аз, всичко организирам аз, оправям финансите, къщата, детето, всичко.
Говорили сме МИЛИОН пъти - поне да се обажда вечер. Не може - чувствал се като 8-годишен, дето трябвало да дава отчет на мама. Пък и не се сещал.
Общо взето, ние сме семейство само по празниците и на лятната почивка.
Не знам дали има друга жена, не изключвам тази възможност по никакъв начин, най-малкото знам, че в компаниите има жени, търсят го и по телефона. Той обаче никога не се е крил или нещо такова, говори си спокойно пред мен, не се е и променил някак си така че мисля, че е по-скоро компанията, отколкото жени. Макар че няма как да съм 100% сигурна, естествено.

Всичко това ме навежда на мисли за раздяла, обаче не съм готова за това. Празници, пазаруване и лятна почивка все е нещо, особено с детето. Ако го нямаше детето, може би досега ад съм го направила, но не съм готова да го лиша от баща. В малкото случаи, когато са заедно, се разбират, занимават и забавляват много добре. Не искам момчето ми да расте без баща.
От друга страна не мога да живея в такава самота - наистина, имам приятелки, винаги има с кой да изляза и да се забавлявам, но аз искам НЕГО.

Не знам какво да направя.

Мисля си, ако спра да го закачам за каквото и да било, в смисъл да се държа все едно живея сама или нещо такова. Или другата крайност - да почна да му звъня с повод и без повод по 2-3 пъти всяка вечер?
Мислила съм си всякакви варианти, ама не знам как да постъпя.

Написах почти "Война и мир", ама ми е тежко, тежко  newsm45
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 159
Ох незнам ...
Лошото е че в началото ти си била така ... освен да оставите детето при някой и да се запознаеш с неговата компания  newsm78 . Предложи му го ако трябва наемете жена за една вечер. Ако откаже значи напълно вероятно е да има друга жена / но може и да няма да не мислим веднага най - лошото /. Седни говори с него ... аз съм го правила само че при мен положението е че аз исках да излизаме а той не искаше и съответно нямахме приятели ... Идваха в къщи момчета / немога да ги нарека мъже / с всеки път различна приятелка и вечно го викаха спешно посреднощ към 2-3 часа.
Лошото в случая е че сте загубили връзката някъде - опитай се да създадеш общи приятелства със съседи или друго семейство ... и най - вече да възстановиш комуникацията между вас. Ако трябва изчакай го една вечер и му задай въпроса абсолютно сериозно той има ли семейство или няма и къде се проявява като глава на това семейство ? Бори се до последно 9год не са малко време може да е в някакъв период и да премине но не се премирявай за да не свиква.
Цитирай
Всичко съм правила.
Излизала съм с някои от приятелите му, оставя ли сме детето, по принцип съм канена за излизанията, но искрено казано тези хора са, уф, как да го кажа - малко глупавички за мен. Нямат семейства и т.н., нямаме общи теми.
Говорила съм и за семейството и т.н., понякога са се оправяли нещата за ден-два и после пак.
Нямам повече накъде и какво да правя.
Разбирам, че вече не му е толкова интересно с мен, ми то е нормално след толкова години, ама тоя пубертет дето го тресе дали ще му мине?
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 159
Незнам  newsm78 при нас за сега отмина Smile и на мен ми бяха тъпички приятелите му .
Говореше се само кой кога и колко изпил ... Коя какво правела и колко добре и съответно на него му се иска да е свободен за да се забавлява като тях ... Даже си позволяваха да ме дразнят да ме карат да ревнувам и т.н. изтъквайки коя как го гледала и т.н. Сам се убеди че не стават ... и сега изведнъж от гостуване всяка вечер не иска да ги види ... Аз казвах как се чуствам но той сам стигна до извода ... просто намери начин да промениш средата... Аз започнах да се виждам с приятелките и жените  на негови познати които сега малко по късно са му приятели Smile
Проблема не е в него изцяло трябва да знаеш... Никой неможе да те накара да харесаш хора дадени, но ако не намерите обща среда скоро ще стигнете до развод казвам го най - отговорно ... Няма да е лошо да излизаш с него нищо че те дразнят после пък в подходящ разговор може като майтап да му наблегнеш на тъпо изказване Smile и да се посмеете дружно ... По такъв начин печелиш две неща Smile първо съвместни спомени и второ смехът му Smile Пробвай дай шанс на себе си и на него.. Аз съм говорила 2190374635644386 пъти дори и когато не ме слуша Smile Но днес примерно аз бях яхнала метлата нещо и съобразително отиде на работа Smile за да не се стига до акцесии . Предложи му да разделите седмицата така 2 вечери твои 2 негови 2 общи с детето и 1 ваша само обща Smile може и с по една а да увеличите прекарването на време с детето .
Цитирай


Мнения: 2 868
Не мога да те съветвам, мога само да ти кажа аз какво мисля. Мисля, че това, което четеш в семейство и това, което гледаме по филмите- внимание, съпричастност, страхотен секс и всичко в тоя ред е възможно, но само за определен период от време. Вероятно ако се върнеш назад към собствената ви история ще откриеш такъв период и за вас. Лошото му е, че минава. Онези, който в момента са щастливо омъжени- ще ти кажат давай, напускай го , имаш право на щастие, не си намерила "истинския" човек за теб,  още си млада и все от сорта. Истината според мен е, че първо няма никаква,  ама никаква гаранция, че при евентуален следващ път ще си по  щастлива или доволна и второ това за жалост е най-масово поддържаната илюзия  по отношение на любовта между мъжа и жената. С когото и да си, ще дойде  момент на изхабяване на отношенията. С годините( като станат повече) ще оцениш, че да имаш баща за детето си НИКАК  не е малко, не казваш да сте се отчуждили в леглото, което означава, че секс не ти липсва. Да има кой да плаща сметките, да бъде с вас на празници и да си "играе и забавлява с малкия"  е лукс, който много самотни майки биха оценили според мен. Най-накрая  след като ти самата можеш да излизаш и тои чинно се прибира да гледа детето, аз поне не се сещам от ккаво точно си недоволна- разбира се, че трябва да го предупредиш, нали и той си има планове вече. Можеш да не му харесваш приятелите не е и нужно, но можеш да отиваш с него понякога и така да имате нещо, което правите заедно. Вероятно ти липсва тръпка, но можеш да си напълно сигурна, че и да я имаш един ден отново в живота си пак ще е за малко. Аз не бих се подвеждала на твое място  да търся под вола теле... едва ли ще си първата дето ще го намери там:) От поста се разбира, че не е лош баща- за мен  това е основновното. Вярно е, е и ти имаш нужди и желания, но поне моите гледам да не са в ущърб на децата ми. И понеже съм направила безчет компросмиси в тая посока, мога да ти кажа, че накрая винаги си заслужава, когато виждаш че детето ти  расте самоуверено и щастливо. Не ме разбирай грешно- не казвам да правиш саможертви!!!  Но и не виждам, чак такава драматична причина, та да мислиш за раздяла. А, и да, смятам, че наваксва за неща, които мисли, че  е пропуснал и вероятно ще му омръзне един ден.
Дано съм ти била полезна:)
« Последна редакция: нд, 07 авг 2005, 09:43 от Jali1 »
Цитирай
....................
Дано съм ти била полезна:)

Нямаш представа колко много!
Честно казано, написах си поста с тайното желание да прочета нещо подобно, което да ме успокои, че не правя грамадна грешка, като оставам в това семейство.

Освен това, както каза WomanitKa ще се боря (на тихия фронт, не обичам скандалите).

А и го обичам, мама му стара!  Embarassed
Цитирай


Мнения: 2 868
 Hug
« Последна редакция: нд, 07 авг 2005, 17:00 от Jali1 »
Цитирай

Това изобщо не го разбрах - никой от нас не иска да се мести никъде, защо така реши?
Цитирай


Мнения: 2 868

Това изобщо не го разбрах - никой от нас не иска да се мести никъде, защо така реши?

Извинявай, това беше поста ми към друга подобна тема, просто не съм следила  внимателно къде какво поствам. Извинявай още веднъж. Чета едновременоо на две три места, понеже хич нямам време, а ми се иска да участвам, когато мога и за това така стана. 
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 488
Мисля си че си дала лош пример в началото.А че сте се отчуждили е нормално май.И нашите общи теми вече се ограничават само около децата,и скуката се е настанила,въпреки че никой никъде не излиза.Ами аз тук кой знае какъв голям проблем май не открих,но ти си знаеш най добре.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Според мен проблема си е налице.. жалко, че от това, че се среща повседневно и навсякъде вече не е проблем а ежедневие...
Ще ви кажа, че аз лично виждам във форума, а и познавам хора, които след дълги връзки продължавнат  да ЖИВЕЯТ заедно,  а не просто да съществуват.
НО! Jali1 ти е казала всичко, което си мисля и аз... с простата разлика, че аз не бих стояла щото не знам дали ще срещна нещо по-добро, а защото ще ми е трудно или дори невъзможно да гледам детето сама... Не че е кой знае каква разлика, но е съществена!
Вярвам обаче, че ако го обичаш никоя жертва не е голяма и всяко упорство и опити  си струват! Щом ти е доабре с него - забрави какво е общоприето и как е по филми и книги... Гледай ти и детето да сте добре... Но ако ти страдаш и си нещастна и имаш възможност да си по-добре без него... тогава не знам - бих направила опит, два и ако видя, че без него ще съм по-добре - ще намеря начин да покажа и на детето, че може и без него...
Но щом го обичаш - продължавай опитите, виждай се с приятелите му и се опитай да ги завоюваш - направиш ли това, той може би ще погледне към теб през техните очи и може да открие, колко е хубаво, че си негова!  Wink Това страшно добре работи при пуберите и ако него го тресе късен пубертет - ще свърши работа! А ако са и по-простички - още по-лесно за теб!
Успех и се бори - пак ти казвам - най-лесно е да загърбиш нещата от гордост и самолюбие... множго по-тежко и трудно е да преглътнеш и да се бориш. И ако го обичаш - направи го! Пък после ще допишеш "Война и мир" - дано завърши с мир и любов! А и не забравяй призива на хипитата да не се води война а да се прави любов - това също е начин  Wink след излизане където си неотразима и това забелязват всичмки, един бурен секс в кухнята или банята - мда помага поне да събуди умиление и топли чувства - не решава проблема, но тези топли чувства ще му помогнат за един кротък и мил разговор на другата сутрин!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.