Търся помощ и съвети от вас, понеже усещам как мислите ми вървят към раздяла, положнието е такова, че ако го постна в "Семейство:, веднага ще микажат - зарежи го. Аз обаче смятам, че вие, които сте минали по тоя път, ще ми дадете по-адекватен съвет.
Предисторията е, че сме заедно от 9 години, 7 от които семейство, с дете на 5. В семейството ни в началото аз бях тази с приятелите, компаниите, кръчмите и т.н., откакто съм мама в рамките на най-необходимия минимум - около веднъж, максимум 2 пъти седмично. Него съм пробвала да го взимам с мен, но не му е интересно на купони и кръчми, наяжда се и пита кога ще си ходим, затова обикновено гледа малкия, а когато той иска ад излиза (да прави нощна в компютърен клуб да речем) - аз го гледам.
От известно време обаче смени работата, смени средата и си намери цели 2 компании. Лошо няма, дори много се радвам за него. Само че той почти спря да се прибира в разумни часове - вечер работи до 7-8 и после с компаниите по заведения и се прибира не преди 12. Подчертавам, че това става ВСЯКА вечер. Ако съм предупредила, че искам да изляза, се прибира да гледа дребния, но трябва предизвестие.
Общо взето, аз вече нямам представа какво става в живота му, не познавам приятелите му, не знам проблемите му, ние почти не се виждаме.
През почивните дни спи до обяд (нали предната вечер си е легнал призори), после сяда на компютъра; после излиза. Тва е.
Усещам, че имам мъж само като ходим да пазаруваме, когато изхвърля боклука и плаща сметките - това му е участието в дома. За всичко мисля аз, всичко организирам аз, оправям финансите, къщата, детето, всичко.
Говорили сме МИЛИОН пъти - поне да се обажда вечер. Не може - чувствал се като 8-годишен, дето трябвало да дава отчет на мама. Пък и не се сещал.
Общо взето, ние сме семейство само по празниците и на лятната почивка.
Не знам дали има друга жена, не изключвам тази възможност по никакъв начин, най-малкото знам, че в компаниите има жени, търсят го и по телефона. Той обаче никога не се е крил или нещо такова, говори си спокойно пред мен, не се е и променил някак си така че мисля, че е по-скоро компанията, отколкото жени. Макар че няма как да съм 100% сигурна, естествено.
Всичко това ме навежда на мисли за раздяла, обаче не съм готова за това. Празници, пазаруване и лятна почивка все е нещо, особено с детето. Ако го нямаше детето, може би досега ад съм го направила, но не съм готова да го лиша от баща. В малкото случаи, когато са заедно, се разбират, занимават и забавляват много добре. Не искам момчето ми да расте без баща.
От друга страна не мога да живея в такава самота - наистина, имам приятелки, винаги има с кой да изляза и да се забавлявам, но аз искам НЕГО.
Не знам какво да направя.
Мисля си, ако спра да го закачам за каквото и да било, в смисъл да се държа все едно живея сама или нещо такова. Или другата крайност - да почна да му звъня с повод и без повод по 2-3 пъти всяка вечер?
Мислила съм си всякакви варианти, ама не знам как да постъпя.
Написах почти "Война и мир", ама ми е тежко, тежко