Защо искате да имате 2 и повече деца? - или защо не искате?

Аз имам бебенце на 3 месеца и колкото и странно да ви звучи още от сега нямам търпение да имам второ.
Винаги съм искала да имам поне 2 деца и то с малка разлика. Аз имам сестра и много се обичаме и си помагаме. В крайна сметка е нормално да изхождаш от собствения си жизнен опит.
Не мисля, че самите деца са задължително егоисти. Но със сигурност им е по-скучно.
Дори не ми е хрумвало, че първото би могло да е ощетено от второто и обратното. Или че ще ми се налага да правя избор на кое да помогна първо. Тези неща идват естествено и не можеш да ги планираш и предвиждаш колкото и да разсъждаваш върху това.
И човек винаги се учи от грешките си и не ги повтаря. Няма как да е различно с децата. Но това не прави едното по-неоправдано от другото.
Всичко е въпрос на организация, желание и положителна настройка.
Смятам, че всеки трябва да постъпва така както го чувства. Няма правило и няма общовалидни съвети!

Като чета как не сте съгласни с теорията на Лилия...мен ще ме изядете с парцалките ли?
Всеки отговаря и разсъждава от неговата си позиция.Майките с едно детенце(особено ако е палаво)се тревожат повече как ще се разделят на две и как ще се справят,но когато имат вече второ разсъждават по съвсем различен начин.Друго е да мислиш колко деца искаш да имаш,друго е да ги имаш.Нас не ни интересува общественото мнение(децата ми са от един баща),не са водещи финансовата част и жилището,но когато родителите искат и се чустват способни да отгледат още едно дете,не виждам къде е проблема.Всяко дете е индивидуална личност с индивидуални потребности,не може всички да се отглеждат по един и същ начин.А моите първи са близнаци,какво трябваше да ги правя според вас,да оставя само единия,за да дам на другия цялата си обич,внимание....Не смятам,че децата ми са ощетени,всяко си има своите нужди и потребности,майката винаги намира време ,внимание,обич за всяко дете.Коя майка,която е родила първото си дете е била подготвена за всяка ситуация и е знаела как да реагира?Няма такава,независимо колко литература и съвети е събрала по време на бременността,но има майчин инстинкт,който ни подсказва кое е правилното.Когато се роди второто дете,тогава майката може да каже,че има опит,но пак не е достъчно,децата не са копия едно на друго,всяко е отделна личност,включително и близнаците,дори и да ги обличаме еднакво,да си мислим,че ги гледаме и възпитаваме еднакво,те порастват като отделни личности със своите характери и потребности.Една майка никога няма да позволи децата й да се чустват ощетени,да каже,че не може да купи дадена играчка,понеже другото дете иска също.Всяко семейство подържа собствен стандарт,ако мога да си позволя да купя на всяко дете например яке за 100лв.,значи ли че ако имах едно дете трябва да му купя 4 якета ей така да си има или да му купя едно,но за 400лв.?Ако нямам възможност за скъпи дрехи или играчки или каквото и да е,дали децата са едно,две или повече аз пак няма да имам,но тогава го няма виновника(второто дете),заради което се ощетява първото."Човек като има желание,намира начини,ако няма желание намира оправдания."
В крайна сметка всеки решава сам за себе си и всичко си идва на мястото с времето 

Това с ощетяването е само в главата на майката и ако изпитва такива съмнения, страхове и гузна съвест, предполагам ще ги проектира по някакъв негативен начин и върху самото дете, което е обект на тях. Но като вижда, че детето и е усмихнато, здраво, трябва да преглътне тези вътрешни заблуди, защото в чистата главица на детето въобще няма такива помисли и чувства. Това ми напомня как майка ми се кахъреше колко бедно беше семейството ни през социализма (по-късно чак родителите ми постепенно "позабогатяха" от собствен бизнес), но аз лично въобще нямам спомен да съм почувствала такова нещо! Възрастните страдаме от едно, децата от съвсем друго - когато те се ядосваха на това, че спираха тока често през зимата, особено, на нас, децата, ни беше много приятно да се събираме по комшийски на свещи.    Нищо материално не ми е липсвало, не и така, както тя го е изстрадвала! Чак, по-късно, в края на пубертета имах усещане за ощетеност, примерно, не достатъчно готини и модерни дрехи, но пък това си е пубертетски комплекс, ако не беше това, все нещо друго щеше да е, така че по-добре това, де.

С мъжа ми искаме да имаме 3 деца, ако имаме възможност за повече-супер.

Под възможност,разбирам не само финансовата-тя е важна, но не най-важна...да имам психическа, емоционална възможност...възможност да отделя време за всяко второ дете-за да го възпитаме както трябва, а не каките и батковците да гледат малките и да си правя частна детска градина в хола, а големите деца да взимат надница за това

Искаме повече деца..защото всеки път когато погледна в очите на дъщеря си-виждам цялото щастие на света...всеки път когато се усмихне и двете й тръпчинки засияят..осъзнавам че няма по-голяма радост от това да видиш щастието през призмата на едно дете.

Обичам си я...знам че ще бъде най-добрата кака..щеше да бъде кака на близнаци, сега си ги искаме обратно  

Аз искам 3. И то много преди да имам бебка. Мъжът ми се шегува,че съм много алчна 
Само дето преди да имаме дете,си мислех, че трябва да са с по-голяма разлика, но както някой беше писал по-нагоре,мненията се променят. И бебка няма 4 месеца,а аз искам второ(или направо 2,все съм си мечтала за близнаци). Но когато го обсъждаме сериозно,аз съм тази,която се дърпа. Може би,защото ни предстои местене и голяма промяна, или по някаква друга причина не съм 100% готова  .

И аз така го усещам.
По тази причина си мечтаех за близнаци/близначки. Да съм се отчела пред мене си, с желаната бройка и да ги гледам на веднъж.
 Мъжът ми като чу за желанието ми, се кръстеше цял ден, да не му дойде двоен сюрприз на главата. 
За сега отърва кожата. Но в крайна сметка, след години ще разбера какво и колко ми е отредила съдбата.

Като се замисля, май всички бременни първоначално сме искали близнаци, че да мине всичко наведнъж по износването и после само да си ги гледаме. Това сега ми звучи много наивно, още като бременна гинеколожката ми ме наплаши, че бременност с близнаци е много опасна (примерно загуба на единия близнак би ми се отразила по-зле, отколкото мога да понеса) и по-тежка, а след раждането със сигурност осъзнах каква съм късметлийка, че е само едно все пак. Не зная дали щях да издържа физически и психически с двойно по-голям товар, най-вече първите няколко месеца. Стресът и омаломощяването от недоспиването беше твърде голям и с едно. После се научих, намерих начин да се наспивам (спим двете на нов, супер удобен матрак  ). Сега вече би ми било по-лесно сякаш. Но определено съм била наивна да смятам, че все ще се избутат трудните месеци, тъй като негативите и така са налице - най-вече съм много зле с паметта    и ако така си остана не зная как ще се справям с някаква работа въобще, да не говоря за счетоводство, с което последно се занимавах. Дотук с оплакванията - понякога гледам Настя с такова обожание, отсега си я наричам мамина глезанка    , и наистина ми се иска още едно такова невероятно творение да изпълни живота ми, но по-нататък. И току-виж тогава стана по-организирана най-сетне. 

Мъжа ми са 3 деца,ние също.Смятам,че няма по-хубаво от поне 2 деца.А защо не и повече.При нас засега е едно,но съвсем скоро смятам пак да забременявам.С таткото много искаме малка разлика от порядъка на 2г6м-3г.Колкото по-малка е разликата,толкова по-близки ще си бъдат децата.Така мисля.Аз и сестра ми имаме 14г разлика,но винаги сме били много свързани,много близки.Сега малкия и син е с 9м по-голям от моя.Двамата са си другарчета и винаги като са заедно,желанието ми за второ дете се засилва.Не си представям да останем с едно дете и доколкото зависи от нас,няма да сме само с Кристиян.Скоро ще си проличи.

Най-най-голямата заблуда на много от съвременните родители е, че децата се нуждаят от цялото това вглеждане и обсебване. Забравят, че децата няма да са цял живот деца, ще порастнат големи, много малко родители се замислят какви точно характери градят.  Децата не се нуждаят от това обсебване и абсолютизиране! Много ми е интересно как толкова много родители дават децата си на ясла на много малка възраст - там над 20 деца се гледат от една госпожа и какво се случва, когато едното реве, а пък друго повръща?

Е, аз няма да дам децата си на ясла, с помощта на гледачка двете ще се справим много по-добре. Чистачата пък ще ме отмени и вместо да съм цял ден с парцала ще си гледам децата. Нито като станат първокласници ще ги водя на занималня. Смятам, че мама ще се справи най-добре с това.

Абсолютно съм съгласна, че притесненията са само в главата на майката. И аз със второто имах такива притеснения - как ще се отрази на по-голямото. Сега обаче с третото нямам никакви такива мисли в главата. Децата приемат всичко много по-лесно. Как им се налага да свикнат с толкова много неща, а пък няма да свикнат с още едно дете в къщата. Няма логика. Наистина не мисля, че децата ми ще бъдат ощетени от внимание заради това, че ще са много. Напротив, сигурна съм, че с начина, по който искам да си построя живота те ще получат цялата ми обич и внимание без да им липсва нищо.

Чудесно! Значи имаш възможност. А ако я нямаш тази финансова инжекция и живееш в една стая пак ли щеше да родиш много деца?

И аз съм от искащите повече деца.Исках да се с малка разлика,но дъщеря ми е много палава и трудно се гледа,затова отложихме второто,за като тръгне на детска.Тръгна на градина,но си е постоянно болна и сега сме го планирали за към края на годината.
А защо искаме още - нямам конкретен отговор,май най-точният е че едно не ни стига.

На мен ми е по-любопитно защо някои не искат повече от едно.Една моя позната не иска второ понеже тя самата е второ дете и й било писнало да износва дрехите на сестра си, да учи по смачканите й учебници и т.н. подобни...,но когато е в затруднение винаги се обръща за помощ към сестра си и много пъти е казвала колко е щастлива че я има 

Винаги съм искала повече от едно дете. Имам брат и сестра и за нищо на света не бих заменила това положение, въпреки хилядите дразги, не-богатия живот, който сме водили и т.н.
Мислейки по въпроса, чудя се как мога да определя кое ще накара детето ми да се чувства добре? Да го питам- не става, да хвърлям боб- също, а да седна да гадая и предполагам- несериозно и излишно е. Единственото, за което се сещам, е да се съобразяа със собствения си опит.
Духи-пухи, честно казано мислиш върху въпроси, които на мен никога не биха ми хрумнали (а имам лошия навик да размишлявам прекалено). Предполагам, че ако имаше брат/сестра нещата щяха да са ти ясни .
Не знам, аз реших да не лишавам детето си от това, което имах аз. За това ще имам второ детенце

Винаги съм искала две деца,с малка разлика.Ние с моята сестра сме с 1,4г.разлика и сме много близки и задружни.Не се стекоха точно така обстоятелствата,но се радвам,че пак ще имаме бебе.За мен отглеждането на деца е удоволствие,не бреме.

Исках поне 2.деца, защото много добре знам какво е да си едно дете в сем.... голяма скука, пък и за родителите смятам че е по весело като са повече челяд у дома, всичко според възможностите и желанията и на двамата разбира се

Честно казано малко грозно ми звучи това, че който е расъл без брат/сестра е непълноценен човек и че този който иска едно дете го прави от егоизъм. Е, хора всякакви - сигурно и такива има, но моля а не изпадаме в такива крайни и генерални оценки.

На въпроса: нямам нито брат нито сестра и съм имала чудесно детство. Не се смятам за непълноценна, нито за егоист.
Много искам 2 деца, просто защото като се роди дъщеря ми почуствах най-голямото щастие. НО - най-вероятно ще си остана само с нея и много се страхувам че ще се намерят хора, които да и кажат, че е втора ръка, щото няма брат или сестра. Ами не мога да си позволя финансово. А това перо определено е мнооого важно. И сега съм пред опасността като тръгне на училище и другите почнат да се фукат с марковите си "аксесоари" тя да се комплексира, защото нямаме възможност да и ги купим и др. от тоя род. Иначе и 10 деца мога да  родя, но не искам да ги виждам да плачат защото не мога да им купя по 1 шоколад месечно или да носят вече скъсани обувки и дрехи и другите да им се присмиват, защото каквото и да си говорим - децата са жестоки, дори тези, които не са расли сами и не са "егоисти". Или пък да ядат по 5 дни в седмицата по една филия с маргарин на ядене, а през уикенда - деликатес - може и по едни кисело мляко.
Накратко казано, искам да мога да и осигуря нормално детство и добро образование и възпитание.
Изобщо не е вярно това че където 1 там и 2, където 2 там и 3 и т.н. Ми то тогава където 1 там и 5, нали?