Свързвам кърменето със щастливия поглед на дъщеря ми и милващата гърдите ми малка ръчичка.
- Публикувана: 7 март 2009, 16:33 ч.
- Последно мнение: 22 март 2009, 18:07 ч.
Защо кърмите?
Хубав въпрос!
Отговорът - защото така РАЗБРАХ и разбирам майчинството.
Имах кошмарно раждане и още по-кошмарна бременност. Така и не успях да разбера в тези периоди как точно този тормоз е "най-щастливото събитие в живота на една жена".
Съответно, поради проблемите покрай раждането, кърменето ни започна трудно и влезе в релси някъде към средата на втория месец.
Оттогава насам окончателно затворих очите и ушите си за хорски мнения, съвети и препоръки (освен по нещичко от този форум
) и се предадох на своите инстинкти и на тези на дъщеря си.
И въпреки че здравето ми не се е подобрило много, а безсънните нощи и липсата на помощ понякога ми идват в повече, кърменето е онова, което ме кара да изграждам връзката с детето си и да й се наслаждавам.
Най-голяма паника съм изпитвала в едни 2 дни, в които аз бях тежко болна, а тя (по моему) стачкуваше - не можех да повярвам, че някой може да ни отнеме тези моменти на сакрална хармония.
Струва ми се, че ако не кърмех, никога нямаше да науча нищо за детето си и за неговите нужди. Камо ли пък как да ги удовлетворявам...
Отговорът - защото така РАЗБРАХ и разбирам майчинството.
Имах кошмарно раждане и още по-кошмарна бременност. Така и не успях да разбера в тези периоди как точно този тормоз е "най-щастливото събитие в живота на една жена".
Съответно, поради проблемите покрай раждането, кърменето ни започна трудно и влезе в релси някъде към средата на втория месец.
Оттогава насам окончателно затворих очите и ушите си за хорски мнения, съвети и препоръки (освен по нещичко от този форум
) и се предадох на своите инстинкти и на тези на дъщеря си.И въпреки че здравето ми не се е подобрило много, а безсънните нощи и липсата на помощ понякога ми идват в повече, кърменето е онова, което ме кара да изграждам връзката с детето си и да й се наслаждавам.
Най-голяма паника съм изпитвала в едни 2 дни, в които аз бях тежко болна, а тя (по моему) стачкуваше - не можех да повярвам, че някой може да ни отнеме тези моменти на сакрална хармония.
Струва ми се, че ако не кърмех, никога нямаше да науча нищо за детето си и за неговите нужди. Камо ли пък как да ги удовлетворявам...
Никога не съм се замисляла за друга опция. Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
С дъщеря ми - защото смятах, че това е най-доброто, което мога да й дам. Освен това, защото за мен беше голямо предизвикателство загубата на контрол / колко яде детето, дали му е достатъчно, дали.../ и оставянето на нещата в ръцете на Господ. В началото ми беше много трудно - нямах кърма след тежко раждане с голяма кръвозагуба, боляха ме кански зърната от млечница и непрекъснато ревях, всеки ден се заричах, че е за последно. Страшно ме беше яд на бивши кърмачки, които твърдяха, че било приятно. После стана по-лесно, но чак пък приятно...Кърмих я година и една седмица.
Със сина ми - по същата причина, но и по още две: Дадох си сметка, че така ми е много, много по-лесно. И освен това от известно време насам...най-накрая започнах да усещам кърменето като нещо приятно. Ей, хора, страшно задобрях!
Със сина ми - по същата причина, но и по още две: Дадох си сметка, че така ми е много, много по-лесно. И освен това от известно време насам...най-накрая започнах да усещам кърменето като нещо приятно. Ей, хора, страшно задобрях!
Незнам, може би от любов 
!
Вуйна ми кърми братовчедка ми / 10г. по-малка от мен/ до 3 годишна възраст. Помня я вече голямо момиченце как сядаше в скута на вуйна и си подцокваше докато гледа ТВ
. Сестра ми кърми племеника ми и за мен никога не е стоял въпроса как ще храня бебето си. Никога не ми е минавала мисълта, че няма да имам кърма или че няма да е приятно и ще ме болят зърната. Никога не съм мислила, че децата ми ще са хранени по някакъв друг начин освен с "млякото на мама"! Сигурно щях да съм в дълбока депресия, ако по някаква причина неможех да си кърмя децата 
!
П.П. Сега като се замисля може би е свързано с това, че майка ми е имала много кърма, но и двете със сестра ми във втория месец сме "стачкували". Тогава е нямало кой да каже на майка, защо не сме искали да сучем, а са я посъветвали да дава кисело мляко. Аз съм развила АБКМ, а майка е плакала и доста е страдала, заради това че не сме искали гърдата
! Може би и заради нея, заради болката в очите и когато ми го е разказвала 
.
!Вуйна ми кърми братовчедка ми / 10г. по-малка от мен/ до 3 годишна възраст. Помня я вече голямо момиченце как сядаше в скута на вуйна и си подцокваше докато гледа ТВ
. Сестра ми кърми племеника ми и за мен никога не е стоял въпроса как ще храня бебето си. Никога не ми е минавала мисълта, че няма да имам кърма или че няма да е приятно и ще ме болят зърната. Никога не съм мислила, че децата ми ще са хранени по някакъв друг начин освен с "млякото на мама"! Сигурно щях да съм в дълбока депресия, ако по някаква причина неможех да си кърмя децата !П.П. Сега като се замисля може би е свързано с това, че майка ми е имала много кърма, но и двете със сестра ми във втория месец сме "стачкували". Тогава е нямало кой да каже на майка, защо не сме искали да сучем, а са я посъветвали да дава кисело мляко. Аз съм развила АБКМ, а майка е плакала и доста е страдала, заради това че не сме искали гърдата
! Може би и заради нея, заради болката в очите и когато ми го е разказвала . Никога не съм се замисляла за друга опция. Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
Това е и моят отговор.
С едно уточнение. През цялата си бременност ходех активно на работа почти до последният ден. Нямах време за четене (по въпросите за кърменето, както много бъдещи майки). С дъщеря си също кърмех, защото това е естествената храна за бебето и работата ми е да я предлагам .
Стели, невероятни спомени 
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
Може, може
... Когато човек е позитивно настроен към живота, всяко едно действие, дори и най-естественото и обикновенно добива красив облик и те кара да продължиш да живееш... Едно от тези действия е кърменето, най-простичкото и първично... и като добавиш малко от тъмнината и тишината на нощта и силуета на малкия човек в прегръдките ти... ти става красиво и мило, и щастливо, че правиш нещо смислено дори и 2 през нощта Това са стимулите, за които искам да поговорим, красивите моменти, които ни карат да кърмим, не само защото кърмата е храна и е най-доброто. 
Преди да родя първото си дете , никога не съм мислила , че ще кърмя . Може би защото никога не съм се замисляла как точно ще протече животът ми след раждането или защото повече срещах жени с проблеми при кърменето от рода на "кърмата ми намаля" . Но в болницата имаше една позната акушерка , която ми каза - ама как да нямаш кърма бе!!! много възмутено и оттогава ми стана ясно , че няма друг начин за гледане на бебето , освен чрез кърмене . И така си ми дойде отвътре , така че не мога да отговоря кърмих защото еди какво си . Иначе за ползите от кърменето е ясно , за това , че така си е най-лесно - също . 2
Аз пък кърмя, защото така повелява природата. За мен това е най-силният аргумент. Жените имат гърди единствено и само, за да могат да кърмят - това е тяхното предназначение. Досега не съм чула за бозайник, който да се е чудел дали да кърми, да тегли нещата на кантар - ще му се развиснат ли вторичните полови белези, няма ли... Животните раждат и си знаят какво следва, защото се доверяват на инстинктите си, а ние, жените, умуваме от суета и страх.
Дъщеря ми я кърмих само 3 месеца-разболях се от варицела,и лекарите ми препоръчаха да нямам контакти с нея.А точно тогава явно малката е била в кърмаческа стачка-много трудно беше кърменето.Естествено отби се за няколко дни
За малкия бях твърдо решена че ще кърмя,защото исках да му дам най-доброто,както и всяка майка предполагам.А от кърмата по-добра храна за детето ми няма.
За малкия бях твърдо решена че ще кърмя,защото исках да му дам най-доброто,както и всяка майка предполагам.А от кърмата по-добра храна за детето ми няма.
Защото е нормално продължение на живота след раждането.
Защото кърмата е уникална храна и течност.
Защото освен хранене е и общуване.
Защото децата ми го обожават.
Защото цъфтят благодарение и на това.
Защото е добра основа за близост и разбирателство с тях.
Защото е неповторимо.
Защото твори спомени.
Защото ми харесва.
Защото кърмата е уникална храна и течност.
Защото освен хранене е и общуване.
Защото децата ми го обожават.
Защото цъфтят благодарение и на това.
Защото е добра основа за близост и разбирателство с тях.
Защото е неповторимо.
Защото твори спомени.
Защото ми харесва.
Първото си дете го кърмих, защото имах кърма.
Сега кърмя, защото искам, даже правя възможното, за да имам кърма и да продължа максимално дълго. Като бях бременна имах съмнения, дали ще искам да кърмя. В момента когато малкото човече засука тази съмнения се отнесоха в незнайна посока.
Сега често ме питат кърмя ли, и на положителният ми отговор се гледа с голямо учудване, защото все пак ходя и на работа.
Даже ми е гузно, когато оставям кърма и бебето яде от шише- като се върна при него той просто иска да се гушка в мен.
Дори и нощното кърмене вече не ми тежи. А си мислех, че я изкарам 2-3 месеца да го кърмя я не.....
Сега кърмя, защото искам, даже правя възможното, за да имам кърма и да продължа максимално дълго. Като бях бременна имах съмнения, дали ще искам да кърмя. В момента когато малкото човече засука тази съмнения се отнесоха в незнайна посока.
Сега често ме питат кърмя ли, и на положителният ми отговор се гледа с голямо учудване, защото все пак ходя и на работа.
Даже ми е гузно, когато оставям кърма и бебето яде от шише- като се върна при него той просто иска да се гушка в мен.
Дори и нощното кърмене вече не ми тежи. А си мислех, че я изкарам 2-3 месеца да го кърмя я не.....