Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 119 отговора
Регистрирана съм във форума.Не искам да давам обяснения защо се крия,но едно от важните е,че много хора ме познават тук.
Искам да споделя тази болка,която така и не ме оставя на мира.Нямам сън,нямам желание да продължа да живея.Естествено става въпрос за изневяра.
9г. брак,имам и дете.Първата му изневяра беше преди 5г.Беше много тежко-но някак си го преживях.Простих бързо,защото страшно много го обичам.
Преди месец и половина обаче разбрах за следваща-това не ми дава мира.Събрах си багажа-бяха молби,бяха сваляне на звезди и извинения,които продължават и сега.Опитвам се да се върна към предишния начин на живот и се склоних отново да простя,-ЗАЩОТО ОБИЧАМ МНОГО.Виждам,че и той ме обича-но защо под дяволите го прави.Правя всичко за него,само и само да е щастлив.Сексът ни е перфектен -  тръпка винаги има-не усещам да няма от негова страна.
Каза ми,че е приключил,но не му вярвам.
Може би ме боли най-много от думите,които прочетох за себе си,когато е писал с нея.В които имаше 1% истина.Само лъжи,много лъжи!
Знам,че продължава да си споделя семейните ни отношение с нея.Това ме дразни.Много.
Защо го прави,защо ме наранява така,като знае,че няма да остана безразлична.Защо ми се кълне,че ме обича?Това не са действия на един обичащ човек.
Писна ми-искам да се махна,а любовта ми към него ме спира.Не мисля,че бих могла да живея без него.Държи се с мен прекрасно,даже някой път прекалява.Показва ми,че ме обича-но аз се чувствам така предадена,че просто това не ми излиза от главата.Днес ако съм леко позабравила и всичко е ЖК,утре всичко нахлува в главата ми отново.И съм паднала в някаква дупка,от която нама излизане.А искам вече да съм на повърхността.За капак на всичко и в работата проблеми.Бившата работа.И вместо да изплувам,аз потъвам с всеки изминал ден.
Мразя се,мразя живота си-не спя,не ям-нямам желание за нищо.Крепи ме детето!
Искам да креща от болка ...Искам да го обичам поне по малко,за да не ме боли така.защото знам,че ще има и следващ път-а не мога без него....Обичааааааааммммм многооооооо  Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 2 878
Останах объркана. Хем многоооо обичаааааш, а само детето те крепи, хем ти е писнало и искаш да се махнеш, а не можеш да живееш без него...
Цитирай


Мнения: 90
 Crying or Very sad Crying or Very sad ОЙ...Миличката...плача с тебе... Crying or Very sad
Съжалявам за това което приживяваш... Rolling Eyes няма ли възможност да говорите, и да му поставиш граница, и да знае че ако я прекрачи би могъл да те изгуби... ooooh!
Много тежка ситуация...много се надявам да се оправи мъжа ти...

Не знам какво искат повече мъжете... newsm78 има си обичаща жена...а те ходят да търсят друго...кошмар! Confused
Цитирай

София

Мнения: 8 304
Аз го разбирам.
Не е обич, а е пристрастяване към един човек - макар и той да те тъпче страшно.
По-страшно положение от това няма, иска се невероятна сила да скъсаш веригата, която сама си си сложила.

Цитирай
Останах объркана. Хем многоооо обичаааааш, а само детето те крепи, хем ти е писнало и искаш да се махнеш, а не можеш да живееш без него...

Извинявай,но самата аз съм много объркана.Хем искам да съм с него защото страшно го обичам,хем чувствам,че не мога това да го преживея още един път.Нямам сили вече.
Детето ме крепи в смисъл да не направя някоя глупост.Защото направо се давя и .....не знам-тежко ми е много  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 90
Когато мъжа ми направи някоя глупост...знам че мноооого го обичам, че не мога без него...но и глупостите му ме натажават...след това говорим, обсъждаме, стигаме го консенсус-казвам му че НИКОГА няма да го оставя, защото не мога да измеря любовта си към него, слава Богу, той отвръща със същото и всеки следващ спор е по-незначителен...

Не мога да се поставя в ситуация като твоята, но ако обичаш много този мъж...трябва да си го извоюваш!
Цитирай


Мнения: 689
Само времето ще ти помогне и ще сложи нещата по местата си. Не взимай прибързани решения, защото най-вероятно е да съжеляваш за тях. В тази ситуация съветите са излишни.
Цитирай

София

Мнения: 580
 Явно си от хората, които правят прекалено много неща и прощават всичко от обич.Аз не мога така.Има неща, които мога да простя, но изневяра и унизително отношение към мен не са сред тях.
 Ако сама не си помогнеш няма кой да го направи.Пожелавам ти скоро да се осъзнаеш и да излезеш от това гадно положение.
Цитирай
И аз ще пиша анонимно, защото в тази история познах себе си, но от другата страна.
Не знам дали историята ти е истинска, но сякаш прочетох за мъжа, с когото аз имах връзка преди месец и половина. Толкова много неща съвпадат - 9 години брак, 1 дете, изневяра преди 5 г., прочетени от съпругата думи.
Не знам дали ти си тази жена, но ще ти кажа от позицията на "другата". Адски боли. Аз не исках да започвам нещата с онзи мъж. Харесвах го, но той беше за мен колега и приятел. Напихме се заедно и той премина границата, а аз го последвах. Твърдеше, че неговите чувства са отдавна, а аз тогава нямах чувства към него. Сега имам. После той продължи да ме търси, да говори за любов, да обвинява жена си в какво ли не, а аз не исках да чувам лоши думи за тази жена. Аз също съм съпруга и майка и не можех да понасям думите, които той изрича срещу нея, а и не исках да говори на мен всички хубави неща. Не беше честно. Не бяхме прави и двамата, но не можех да спра да го желая. Разделихме се, защото жена му разбра за нас. А аз го искам още. Не искам той да я остави или да спре да я обича. Не искам аз да оставя семейството си. Но искам него. Без думи, без обяснения, без обещание. Във време, в което тя няма да чувства липсата му.
Но знам, че е невъзможно и избягвам всякакъв контакт с него. Той също бяга от мен.
И аз не ям и не спя. Свалих 10 кг. за този месец и половина. Ставам в 5 ч. и пия конска доза кафе, за да мога да ида спокойно на работа и да понеса мисълта, че ще го срещам по коридорите.
Като човек и майка ме боли за съпругата му, защото и аз съм изпитвала нейната болка. Но като жена не мога да приема факта, че сме длъжни да обичаме съпрузите си и да сме далеч един от друг. А тя го заплашва, че ще му вземе детето. Не знам дали е вярно или са негови думи.
Аз не го обичам. Наистина. Но не ми е и безразличен, защото ми дава внимание, обич, грижи, каквито не винаги остава време на съпруга ми да ми даде.
А и съпрузите ни нямат нищо общо. Всичко е физика и химия. Да срещаш някого всеки ден и да нямаш право да го докоснеш е страшно.
Ако ти си същата тази жена, извинявай. Ако не си, съжалявам, че има и други хора в подобна ситуация.
Не съм искала да нараня другата жена, но и не искам аз да страдам, защото не мога да го имам. Няма да го търся, но ще го пожелая, ако той ме потърси.
Не знам какво мога да ти кажа, но той е твой, щом те обича и те иска. Не го наранявай и не го поставяй в ситуация да избира, защото отново ще избере теб. Но го остави да изживее и тръпката. Защото, ако изпитва това, което изпитвам аз в момента, е агония.
Написах го объркано и патетично, а имам и още много неща за казване. Но ти разтърси душата ми и ме накара още повече да се замисля за случилото се с мен. Съжалявам за болката, която съм причинила. Съжалявам и за собствената си болка, която той ми причини, обяснявайки ми се в любов. Но не съжалявам за изживяното и дори искам още от това мъчение.
Цитирай
Аз го разбирам.
Не е обич, а е пристрастяване към един човек - макар и той да те тъпче страшно.
По-страшно положение от това няма, иска се невероятна сила да скъсаш веригата, която сама си си сложила.

Не мога да се съглася напълно с твоето твърдение.Ако не го обичах,а привързаноста ми към него ме държеше,нямаше да реагирам по този начин.Познавам се много добре и ако го нямах това чувство,нямаше да ми пука аз какво правя и той какво прави.А мен ужасно ме боли.Обичам го с цялото си сърце.За тези 9г. нямам и грам охладняване към него.Влюбена съм в него както от начало и го обичам безумно.Готова съм да направя всичко за този човек-но ако усетя,че чувствата му охладняват към мен,няма да остана и да го правя нещастен Колкото и тежко да ми е.
Когато мъжа ми направи някоя глупост...знам че мноооого го обичам, че не мога без него...но и глупостите му ме натажават...след това говорим, обсъждаме, стигаме го консенсус-казвам му че НИКОГА няма да го оставя, защото не мога да измеря любовта си към него, слава Богу, той отвръща със същото и всеки следващ спор е по-незначителен...

Не мога да се поставя в ситуация като твоята, но ако обичаш много този мъж...трябва да си го извоюваш!
Говориме постоянно,но не мога да разбера това слабост ли е какво е.Ей така да си излизал с тях на кафенца.Не мога да го разбера.И той не знае защо го прави,поне няма обяснение пред мен.Казва,че сексуално аз съм единствения човек,който го задоволява.Че за нищо на света не би допуснал да ме изгуби.А защо го прави,защо  Crying or Very sad
Първата изневяря беше по жестока и от тази-там имаше и чувства.Драпах с нокти и зъби да си върна отново семейството.Тогава той заряза всичко и просто в един момент спрях да дълбая и продължих да живея.Не ми беше лесно и тогава,но видях,че и той иска да е с мен.
Постоянно ме пита дали го обичам и ако съм спряла да го обичам,за него нямало вече смисъл нищо.Всеки ден му показвам любовта си-за тези 9г. аз не съм му изневерила.Не,че не съм имала възможност,просто нито желание съм имала,нито съм искала да го нараня.Той е всичко за мен и никой мъж не може да ми даде нещо ново.Моногамна съм-отдавам се на човека до мен и останалия свят не ме интересува.
А може би грешката е в мен-може би му дадох всичко.
Цитирай


Мнения: 90

Когато мъжа ми направи някоя глупост...знам че мноооого го обичам, че не мога без него...но и глупостите му ме натажават...след това говорим, обсъждаме, стигаме го консенсус-казвам му че НИКОГА няма да го оставя, защото не мога да измеря любовта си към него, слава Богу, той отвръща със същото и всеки следващ спор е по-незначителен...

Не мога да се поставя в ситуация като твоята, но ако обичаш много този мъж...трябва да си го извоюваш!
А може би грешката е в мен-може би му дадох всичко.
[/quote]

 Rolling Eyes ох..може би е твърде спокоен в средата която е...даваш му всичко, казваш и доказваш обичта си...и той знае че няма да го оставиш и пробва.. Rolling Eyes
И аз не мога да разбера такива мъже...имам чувството че понякога трябва да се случи нещо сериозно, да ги стресне, че да изтрезнеят и да осъзнаят какво правят и какво са на път да загубят...
Понякога май нуждата от психолог се увеличава в тия случаи... newsm78
Цитирай
от другата страна Докато четях бях със свито сърце.Знам,че въпросната жена не е негова колежка!Никога не съм го заплашвала,че ще взема детето.И никога не съм го карала да избира.
Цитирай


Мнения: 607
А може би грешката е в мен-може би му дадох всичко.
А може би мъжете сме просто ебливи боклуци.
Цитирай
Депресия, аз също чаках отговора ти със свито сърце.
Радвам се, че не си ти тази жена, но ти повтарям, че много съжалявам и за твоята болка, и за болката на жената, която аз причиних.
Ти ме накара много да се замисля. Надявам се, че и моите думи ще те накарат да се замислиш.
Искрено ти желая щастие, независимо от това какъв път ще избереш в живота.
И помни, че сексът и любовта са различни неща. И щом той обича теб, ти си силната и ти си тази, която ще намери начин да се справи с проблемите.
Цитирай


Мнения: 41
 Rolling Eyes ох..може би е твърде спокоен в средата която е...даваш му всичко, казваш и доказваш обичта си...и той знае че няма да го оставиш и пробва.. Rolling Eyes
И аз не мога да разбера такива мъже...имам чувството че понякога трябва да се случи нещо сериозно, да ги стресне, че да изтрезнеят и да осъзнаят какво правят и какво са на път да загубят...
А може би мъжете сме просто ебливи боклуци.



мхм...истината е някаде по средата
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 119 отговора