Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

В уютен дом!

Мнения: 73
Мили мами, искам да пусна тази нова темичка , с цел да чуя вашето мнение и преживяното от Вас, като ветерани Rolling Eyes
Та, вземайки вече детенцето и трагвайки с количката на разходка  Hug случвало ли Ви сее да срещате погледи на познати и непознати с недоумление, как, кога стана, какво се случи и т.н.?
Как реагирахте на въпроси, разбира се ако е имало такива(трябва да е много несъобразителен и смахнат човек , за да попита такива неща, но все пак Shocked хора всякакви #2gunfire) от подобен тип и въобще какво беше чувството , кагато излязохте на така бленуваната първа разходка?
Може да Ви се стори странен въпроса ми, но искам да бъда подготвена за всякъкъв вид коментари и въпросчета newsm78 Laughing
Посъветвайте ме, за да мога да ги  #2gunfire с отговори и финно и да им отвърна Peace
Ще съм ви благодарна bouquet и ще чакам колкото се може повече мнения, примери и съвети! Love
Цитирай


Мнения: 6 035
b]My _dream[/b], аз бих те посъветвала съвсем чистосърдечно да не се настройваш предварително на негативна вълна.Не си създавай неприемливи сценарии, бъди готова да срещнеш много радост в очите на хората, но, да и учудване и понякога не съвсем адекватна реакция.Приеми, че хората са различни, осиновяването години наред е било тема табу, не се е говорило открито.Вярвам, че повечето хора ще споделят радостта ти и ще те поздравят с щастието да има нов член в семейството.А ако чуеш някоя простотия, вероятно няма да е от лошо сърце.Да ти кажа, при мен този въпрос беше последна грижа, но в интерес на истината не съм чула недобронамерени коментари.Тези които чух, бяха наистина от простотия и то месеци след като осиновяването беше факт, в смисъл никой не ми развали радостта от събитието в началото.
Желая ти безоблачна радост
Цитирай

космополитно

Мнения: 929

Няма как да бъдеш подготвена! Никога не можеш да предвидиш всички варианти на въпроси.
Аз се появих не с количка , а водеща за ръка 2 год момиченце. Някои се изненадваха до сепване #Crazy, когато на въпроса им :"Кое е това дете?" отговарях: "Моята дъщеря!"
Всички ни приемаха с много симпатия и приветствия! И досега детето е всеобща любимка, (при това в населено място, славещо се с голямо отчуждение между хората).

Най- дразнещи ме за мен бяха изцепки (от тези, с които не се бяхме виждали с години) от типа на: "О, имаш дете!? Ама... осиновили го или го роди?" "Да не е от онзи, с който те виждах еди къде си?"- Като че за тях имаше някакво значение от кого е детето ми и как се е озовало при мен!...
Неподготвена ме сварваха  на малко по-късен етап елементарни и естествени въпроси, задавани ми от други(непознаващи ме отблизо) майки на детските площадки:

* " Твоето дете обичаше ли да стои в количка, че моетоо...!?" (Всъщност нямах представа дали моето дете изобщо е имало количка)?;

*"Когато на твоето му никнеха зъби , маза ли го с еди какво си (нечувано от мен мазило) и как му понесе?"- Ами отгде да знам- моето дете си беше с всички изкарали зъбки!;

* Когато детето ти беше на еди колко си месеца по какъв график го кърмеше?"...;

* " Къде и при кого ражда; колко членен екип те изражда; колко ти взеха?"...

Такива въпроси много ме стъписваха, защото ми е проблем да излъжа за каквото и да е. Добра стратегия се оказаха близки до истината спонтанни отговори (напр."Къде я(е) роди(ена)?" отговор:" В провинцията (друг град)"; Какви пюрета ползваше: "Ганчев или "Ам, ам (май беше)?

Отговор:"Не съм купувала пюрета! Приготвях й сама и... бързо мина на обща храна!"

my_dream , отпусни душата си! ако те застигне въпрос без отговор, който да искаш да дадеш успешни стратегии са подминаването му  с мълчание и смяна на темата!...

Това е моят опит! Hug




Цитирай


Мнения: 6 035
Като стана въпрос за градинки и непредвидени въпроси.Аз никак не обичам непознати току да ми изстрелят някакъв въпрос.А също бях в позицията на Венециас- появих се с дете на 2г.и 7мес, видимо по-дребно за възрастта си.В кварталната градинка, докато го люлеех му пеех непрекъснато.Той много обича.И по този начин не давах възможност да ми се задават тъпи въпроси.Даже някои родители се включваха в пеенето.
Иначе да, имаше въпроси- защо е още с памперс, ааа,  на нашата още от зимата и го махнахме.Все такъв дребен ли върви, още от раждането ли.

Едно нещо ми направи изключително впечатление.Уж възрастните хора изкукуригали, склероза, не знам какво си.Но хората над 70г. по градинките бяха единствените, които искрено се радваха на детето ми и не ми зададоха тъпи въпроси.Даже когато аз се отпусках да изразя притеснение/слабичък е, дребничък е, не яде/ те казваха, ааа, ще видиш как бързо ще порастне!
Цитирай


Мнения: 3 666
Изобщо не съм дала възможност за въпроси. Веднъж отрязах клюкарката на блока и се приключи. Изненадват ме въпроси от рода на: "Кога проходи?", но си ползвам фантазията и си измислям. С деликатност не става, ако не отрежеш отначало, после става сложно. Не съм привърженик на оправдаването и дългите обяснения. На въпроса "Защо е с памперс?" отговарям, че това е моето дете и така съм решила.
Цитирай

На края на света

Мнения: 26
На въпроса "Защо е с памперс?" отговарям, че това е моето дете и така съм решила.

ми на Запад ходят с памперси до 3 години, че и повече. Така че - гледаме го по американски и това е   #2gunfire
А иначе мене най-много и все още ме притесняват спекулациите "На кого прилича?" - ами на себе си, казвам, виж какъв е хубав и пр. Гледам да превключа на друга тема, без да лъжа. Особено ако и детето чува. Мисля даже, че с възрастта този въпрос все по-често изниква.
Простотията не е насочена само към нас. Майка ми едно време в прав текст я питали: "Вие като сте такива грозни, как сте родили такива хубави деца?"  Rolling Eyes
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
Вярно е, не можеш да бъдеш подготвена за всичко. Обикновено се реагира на момента.

Как ще приемаш въпросите и как ще реагираш си зависи от теб, от това как ти самата приемаш осиновяването. Едни предпочитат да крият, за други това е нормален начин да имат дете и съвсем спокойно го коментират с околните, когато ги попитат. Но това ще го почувстваш именно когато станеш майка.

Когато осиновихме първото си дете просто се появихме във входа, в градинката, сред приятелите. "Браво на вас." "Най-после!" "Честито!" Това бяха най-често чуваните думи от познатите и приятелите ни. Много бързо си минах в рутинната роля на майка и започнахме да си говорим за тривиални неща с мами на деца на възрастта на моето - какво яде, колко и кога спи, болести и т.н. Когато ставаше дума за "раждането" неща свързани с периода, когато не съм била с детето си, пред който не знае най-честно си казвах истината. С Албена процедирам по същия начин. В интерес на истината много рядко ми се налага да обяснявам.

Коментарите... те обикновено са зад гърбовете ни. Ще ги има естествено. Но мен лично не ме интересува какво ще си коментират познатите ми в мое отсъствие. Това си е тяхно право - да мислят по един или друг начин.

« Последна редакция: ср, 11 мар 2009, 15:14 от Gankata »
Цитирай


Мнения: 286
При мене беше така: ходех една такава ухилена, радостна, пърхаща и първа се включвах в разговор с : това е синът ми! То й е на ..... възраст! Може все на разбиращи хора да съм попадала знам ли, но не чух почти нито един негативен коментар. Мисля, че с приповдигнатото си настроение сякаш заразявах хората с радостта си.
Аз и сега съм си в подобна еуфория, макар че минаха почти 5 год. от онзи момент и се надявам да пребивам все така в такова състояние.
А за въпросите около "раждане" или пр. в началото разказвах на всички докато в един момент се осъзнах, че някак си отделям детето си от мен като разказвам наляво и надясно. За тези които знаят добре, а за новите ми познати, не съобщавам факта. Измъквам се с реплики от сорта - ох, тежък период беше, не искам да си спомням или забравила съм и пр. Между другото - питайте ме сега с какво точно съм хранила детето първите месеци едва ли ще си спомня. Просто новите спомени изместват старите.
А за памперса - ние съвсем по американски го махнахме на 3,5 години. Може да ви се вижда странно, но след серия безуспешни опити оставих детето само да реши и той от раз махна и дневния и нощния памперс. Е, късничко малко, но кой го е грижа, нали вече е минало!
А, щях да забравя за бленуваната първа разходка - тогава имах съвсем други проблеми и те ми обхващаха цялото внимание. Синът ми - на 1 г.4м. май изобщо не беше извеждан навън. На количката гледаше като на уред за мъчение, ходеше нестабилно и категорично отказваше да ми даде ръка, а на ръце не искаше да го нося. Та, аз бях заета с това да го залисам някак, за да го изведа все пак.
« Последна редакция: ср, 11 мар 2009, 15:44 от Bonita77 »
Цитирай

София

Мнения: 9 297
За раждането е готино - отговарям "Раждан е естествено" и е пълната истина  Mr. Green

Въпроси, въпроси, въпроси, глупости, глупости, глупости - много глупости ще чуеш по градинките. Ние жените, като се затворим в къщи с едно или две деца и по цял ден само с тях си комуникираме, и изпадаме в някакъв амок, в който само памперси, ядене, спане са ни в главата. Някои от нас, естествено. И тогава ставаме странна картинка. Що глупости съм изприказвала това лято по градинките с други майки, чак свят ми се завива и срам ме хваща  Embarassed Mr. Green
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
За раждането е готино - отговарям "Раждан е естествено" и е пълната истина  Mr. Green

Аз така за името на Иван отговарям с чиста съвест - кръстен е на дядо си. (От документите знам, че второто име на БМ е Иванова)
Цитирай


Мнения: 1 325
Аз живея от около три години в настоящото си жилище. Голям блок, много народ. Познавам само съседите на етажа и то за "зравей - здрасти" и някой друг съсед по физиономия. Та една от съседка от нашия етаж ме вижда едни ден с детето в асансьора. И явно я гложди отвътре. Проведохме следния разговор:
Тя - :Виждам едно дете у вас с една жена (детегледачката), това на някой приятелка детето ли е?
Аз : Не
Тя : Ама жената майка ти ли е?
Аз : Не, детегледачката
Тя : Ама детето твое ли е?
Аз  : Мое е.
Тя : Ааа, защото тук гледах едни по-големи момичета (племенниците ми) и мислех, че са твои
Аз : Не са, племенници са ми.
Тя : аа, така ли?
Аз : Да
и с това приключи разговора ни. какво е разбрала, не знам, но не ме е питала нищо повече. Другите съседи, с които сме само на "здрасти" закачат малката, усмихват се. Никой не ми е казал нищо, макар да е повече от ясно, че не съм било бременна през последните 3 години.
Така, че за сега нямам неудобни въпроси. Може би като тръгнем на градина ще има такива ситуации, но...какво да правим сега. Хорското любопитство си е в реда на нещата, ще се справяме и толкоз.
Цитирай

В уютен дом!

Мнения: 73
Мили, мили МАМИ,много, много Ви благодаря на всички за изчерпателните отговори и за типичните примери  bouquet
На осиновяването гледам като на нещо напълно нормално и не се притеснявам изобщо,толкова много го желая, не се срамувам изобщо, напротив Praynig Просто исках ето така малко примерчета и готини отговорчета, за да затворя тактично устата на недоброжелатели, клюкари любопитни или просто нетактични хора!
Та неможете да си представите колко много съм благодарна на всички и колко много Ви се радвам  bouquet  bouquet  bouquet
Искам на всички да пожелая безоблачни моменти с техните ДЕЦА и само радост и щастие да пълнят душите Ви!!!
Още веднъж се прекланям пред вас за големите Ви сърца, силният дух и затова , че Ви има! Love Love Love Smile Smile Smile
Цитирай


Мнения: 430
     Все ще се случи да има някакъв въпрос ,де нарочно, де случайно от хората ,който ни парва ,неизбежно е. Когато бях малка много ме болеше, озлобявах се, имах огромното желание да причиня подобна болка , но и да не покажа "че ми пука". Вече съм осъзнала ,че злобата ,омразата се връща като бумеранг върху нас с още по-голяма сила .Опитвам се да съм "над нещата", да прощавам тая слабост на хората да си правят интересно на мой гръб.Когато се чувствам притисната ,просто казвам самата истина и гледам хората право в очите  Peace
Цитирай

В уютен дом!

Мнения: 73
Пясък, благодаря ти миличка  bouquet Права си , че има неизбежни неща в живота, с които трябва да съумеем да се справим Smile
Благодаря още веднъж на всички Ви!!!  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 230
Да ви кажа, аз от не чак толкова дългия си опит, но все-пак достатъчен (година и половина), съм склонна да приема, че хората като цяло всъщност не се интересуват чак толкова. То е по-скоро преодоляване на нашите си вътрешни естествени притеснения и нагласи. Трябва да призная, че след като дъщеря ми си дойде у дома (на 2 г. и 6 м.), изведнъж всички съседи започнаха да ни заговарят с нескрита симпатия. Дотогава - "Добър ден" и толкова (живеехме в блока вече от 4 години). Дори са изказвали поздравления, без да ме разпитват, просто ми стискаха ръцете. Аз мисля, че дори и някой да прояви нетактичност, това рядко е от желание да нарани. В крайна сметка е наистина изненадващо довчерашната ти позната/колежка/съседка изведнъж да се появи с бебе. Хората не се замислят толкова много за осиновяването, то не им е тема, не им се е случвало. Разбира се, че има изключения, но позитивната нагласа помага.
Успех!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора