Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 131 отговора
Мили момичета, имам нужда от сериозни съвети.
Изправена съм пред тежка дилема.

Ожених се за весело, позитивно момче. Момче което ме научи да бъда силна, да не взимам всичко на сериозно.
Моя упора и най-близък приятел. Винаги е бил до мен. Страдал е когато съм страдала и е плакал с мен.
Аз бях неговата муза...но какво стана...
Вече сме много години заедно. Постепенно той се промени, стана мрачен, вечно ядосан, не остана и следа от лъчезарното момче за което се ожених.
Пристрасти се към работата си. Става сутрин и сяда да работи. На обяд отива на работа, цял ден е там по разни срещи (от които се прибира изтощен), прибира се и
с влизането сяда да работи. Разменяме си някоя и друга дума, яде с лаптоп-а на краката си и обикновено се ляга в ранните часове.
Децата нямат никакво време с "тати". Идва събота и в повечето случаи той изведнъж изпушва. Изведнъж ме намразва, започва да се кара с мен и хоп пак на лаптопа.
Последните месеци е особено лошо. Не иска да излиза навън, не се занимава с децата и само работи, работи и работи...На детска площадка не е стъпвал от година.
Не иска много да ходи на места които няма пряко да му доставят удоволствие на него. Големият ми син от години казва "Тати обича повече компютърът"
Всички са боклуци, само той ги разбира работите.

Секса го няма- един-два пъти на месец по моя инициатива. Нямало кога (егати). Абсолютно всяка вечер го карам да си легне с мен, той много добре знае че не го викам за да спим. Но не, имал работа...
Няма разходки, няма семейно време. Със страст и интерес говори само за работата си. Друго няма.
Колкото повече се зарича да се промени толкова по-зле става. Заприличал е на зомби. Не спи, не яде добре, не се движи, не прави секс.
Не иска с никой да се вижда. Нямаме приятели, както казах всички са му под нивото, само с мен му харесвало.
Изкарва много пари, но за какво? Аз съм винаги сама. За последните 5 год сме били на гости 5-6 пъти. В къщи са идвали гости 1 път. Аз имам няколко познати, със седмици съм сама и не говоря с никой.
Гледам да съм навън с децата поне по 3-4 часа на ден иначе ще откача.
Груб е като цяло, почнал е да нарежда в къщи сякаш сме длъжни да му слугуваме. Синът ми го дразни като че ли и с дишането си.
Малката принцеса и се радва, но в секундата в която тя се опита да се гушне в тати, той я дава на мен. Детето няма и грам контакт с него, разбира се има изключения, но не ги броя...
Изключително нервен е, с агресивни наклонности.Най-малкото нещо отприщва такива потоци от каруцарски псувни, да ти настръхне косата.
Като се скараме не ми говори с дни, и винаги аз трябва да оправя нещата, без значение че той е виновен за 99% от нещата.
Ето един пример:
Трябва да водим малката на лекар (имаме запазен час), разбира се закъсняваме защото той трябва да свърши нещо много важно точно в този момент, аз му казвам че може да свърши работата след доктора, и че ми се ще един път ние да сме по-важни от неговите задачи. Тези ми думи предизвикаха такава яростна реакция (животински вик в колата) блъскане по волана карайки колата, обърна и се прибра в къщи. Не отидохме на лекар. Не ми говори ако си спомням поне 5 дни.
Удрял ме е, никога не се е извинявал, отича да го е направил даже, пиеше много винаги го е правил пиян. Последният път не беше обаче...Не ме питайте защо седя.
И аз ще ви отговоря като всяка тъпа, заблудена, наивна овца- обичам го, имаме и хубави моменти. Половината от времето е чудесен.
Като Джекил и Хайд е. Живеят двама човека в него. Може за секунда да мине от едното в другото състояние. Аз не съм наплашена, защитавам се и му казвам да си гледа работата, като прекали с "нарежданията".
Това което ме накара да пиша стана започна събота. Той беше обещал след няколко дневни разговори, че трябва да вземе спешни мерки и да спре тази безумна работа, която му изпива живота. Разбрахме се да спи повече, да яде редовно, и най-вече да започне да прекарва време с нас. В петък вечерта (точно след последният разговор), трябваше да сложа малката да спи, той отвори компютърът и каза"само ще си проверя и-мейл-а", казах му че това е грешка, че ще се закачи веднага. Ами легна си в 5:30 сутринта. Поне 3 го молих да си легне през нощта. МНОГО било важно. Естествено събота спа до ранният слеtобяд, и беше като труп. Беше му лошо и не ми каза една дума цял ден. Казах му, че направи голяма грешка и че не мога да повярвам, че след всички разговори пак същото се повтаря.
Вечерта аз пак тръгнах да си лягам и му казах идвай, той каза че ще хапне нещо и ще дойде. Дали така направи?Не, легна си в 6:30 сутринта, 3-4 пъти ставах през нощта и го молих да си легне, чувам "да, дай ми минутка още", последният път се разревах толкова отчаяно ми стана. Той дори не вдигна глава, като безчувствен робот е станал.
Стана на обяд в неделя, аз бях намусена и му говорих с половин уста. Той започна да търси химикалка, и не можеше да намери. Започна да крещи и да блъска чекмеджета, да рита всичко което му се изпречи. Дъщеря ми се разстрои и започна да пиши. Той и се развика като някакво животно. Синът ми направо се разтрепери от страх. Аз ги грабнах и с малко багаж и излязох. Отидох на хотел. Прибрах се на другият ден и той с злобничка усмивка "хотелче а?". Няма "извинявай", няма притеснение, сега не ми говори. сега няма никакво значение какво той направи. Сега проблема е, че аз не се прибрах в къщи. Ненормална работа.
Не знам дали искам да продължавам да живея така. Не не искам! Защо съм с него? Защото той е болен, защото когато се оженихме аз наистина се ожених и за хубаво и за лошо.
Защото той много ми е помогнал в живота.
Това което искам е да му помогна да се измъкне от тази болест.
Всъщност има два проблема, които взаимно го убиват:
Работохолизъм и агресия.
искам да му помогна и да запазя семейството си, но и искам да знам как да разбира кога няма никакъв шанс за промяна.
Как да го стресна?
Боже...

Малко инфо:
имам малко пари. Докарвам минимален доход.
Нямам близки и приятели, не съм в България.
Синът ми е ужасен от отиване в България, това за него означава да изостави страната си.
В България ще трябва да живеем 5 човека в 1-стаен апартамент. Ще е трудно, а децата не заслужават всичко това. Всъщност най-странното от всичко ми е това, че той като ми се сърди не обръща внимание и на децата.
Цитирай

София

Мнения: 1 553
Аз израснах точно в такова семейство в България. Майка ми беше в твоето положение...малки доходи, напълно зависима / баща ми е бил разбран, готин и забавен съвсем кратко време/. Ако беше проявила куража да напусне този човек, сега нямаше да е инвалид и голямото й дете /аз/ нямаше да има такива толкова проблеми-здравословни и с общуването. Аз се справих, пораснах, избягах и изградих собствен живот, в който няма скандали, истерии, побоища и вманиачени, агресивни мъже. Тя остана с него, сама, нещастна и с горчивото усещане,че е пропиляла живота си. Моят съвет е да потърсиш помощ / организации всякакви/ и да се вземеш в ръце, ЗАЩОТО АДСКИ ЩЕ СЕ ПРЕЦАКАШ И ЩЕ СЪСИПЕШ НЕ САМО СВОЯ, НО И ЖИВОТА НА ДЕЦАТА СИ. Дори и сега децата да се сърдят, след време, ако са умни, ще разберат.


Съжалявам за емоционалния пост, но все едно това го е писала майка ми преди повече от 20 години.

Много кураж ти пожелавам.
Цитирай

София

Мнения: 168
Бих искала да мога да ти помогна с някакъв съвет...
Живях с един подобен, леко модифициран изрод осем години, но тук, в България.
Финала на историята също няма да ти хареса-сред едно малко нощно насиняване на благоверната плюс натирването й при родителите й взех, че най- накрая го послушах./за което не съжалявам/
За сина си и стотинка не е дал и почти не го вижда.
НО, ако все още го обичаш имаш шанс да се пребориш за него.
Не знам как, може би ако започнеш да се държиш по начин, точно обратен на всичко, което си правила досега.
Спри да му показваш, че го обичаш, покажи му, че вече си прекалено уморена и не би понесла повече това, та ако ще и на цената да се разделите.
Успех  bouquet
Цитирай


Мнения: 194
през цялото време си представях зомби Shocked

Не знам какво да те посъветвам.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Човека определено има проблем, а ти дваж по-голям.  При цялото ми неуважение към психолозите, ще те посъветвам да го убедиш да посети такъв. Щом се е стигнало дотук ти няма да можеш нито да му помогнеш нито да  промениш нещо.
Цитирай


Мнения: 293
Първо да те поздравя,че темата е много добре подредена и структурирана.   bouquet
Отдавна не съм виждала толкова дълга и едновременно толкова добре написана тема без излишни драмтизми,повторения и олицетворения!!

Опитвам се да предположа как се чувстваш...и да си събера мислите за да те посъветвам нещо наистина смислено,което да има резултат.Макар и банално аз бих те посъветвала да се опиташ да поговориш с него.Искай от него да отдели един час за теб и поговорете за всички тези неща.Обясни му как се чувстваш.Нека разговора не бъде пораженчески,нито скандален.нека бъде приятелски но нека стане ясно,че не издържаш повече така и,че не можеш да направиш компромис занапред ако отношението му не се промени....

На първо четене за това се сещам....
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 860
Половината от времето е чудесен.
Дали половината от времето?! Останах с впечатление, че 1/30 (ако го приравним до 30 дни в месеца) му се събира да е добър.
Прочети това и това. Може би ще си отговориш на някои въпроси. Има още доста материали по темата.
Мъжът ти има нужда от сериозна помощ според мен.  Вижда се, че не ти е все едно и искаш да спасиш семейството си. Може би няма да успееш сама на първо време. Не знам, как ще обясниш на мъжа си и ще го убедиш, че има проблем, но трябва да започнеш по някакъв начин. Как и кога ти знаеш най-добре.
Съчувствам ти! Ако мога да ти дам кураж по някакъв начин, с радост бих го направила.  Hug
Цитирай
Little Evil , разплака ме. Съжалявам за майка ти и за твоите травми...боже, не искам да повярвам че това може да е краят....
svetoslava_d, съжалявам и за твоята ситуация. Милото ти момченце.

Наистина го обичам. А надежда виждам в това, че винаги когато заминем някъде за няколко дни, той си почине и не работи,става точно този който обичам. Супер мил, играе с децата, усмихва се....Не че нямаме такива дни и в къщи, аз ви разказвам все пак за лошите, които като че ли са повече.
Сега не си говорим и аз не знам какво да направя...Да предизвикам ли разговор както винаги? Да мълча докато той направи контакт? Това може да отнеме седмици, не се майтапя.

В интерес на истината в желанието си да направи промяна преди 2 месеца спря да пуши и пие. Те му бяха като успокоителни, сега рязко се влоши покрай липсата им.

Също мисля за професионална помощ, но как да стане. ТОЙ е ВЕЛИК...ако се сещате какво имам предвид. Имам вариант да отида сама и да получа съвет как да подхода, но това ще отнеме време...а аз имам нужда от съвет сега.

AGAPH, мерси (ха-ха) опитвам се да предам ситуацията както е. Не си мислете, че нямам мои проблеми и кусури. И аз имам трески за дялане. Но те са в друг аспект.
Не зная как да проведа "приятелски" разговор. Той не ми говори. в такива ситуации като се опитам да говорим, той не ме поглежда и все едно не съм там.
Стига се обикновено до втори скандал, някой път по-тежък от предишният, ревове и обвинения...докато се стигне до поносима размяна на думи и чувства.

Балу, той знае че има проблем, само преди няколко дни ми каза "Помогни ми, болен съм". Явно самата идея, че трябва да направи промяна го ожесточи още повече, не знам как да го обясня.
Обикновено през седмицата нямаме проблеми, а и някои уикенди също.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 348
Преживяла съм огромна част от това, което си написала. С малки изключения, че сред шамарите получавах съжаления и от многото работа, която беше най - важната пари не идваха.
Разбирам и дилемата ти. Но вярвай - колкото повече синът ти расте в такава атмосфера, толкова по вероятно ще заприлича на баща си. Не е здравословно за децата да са свидетели на такова отношение и поведение. Разбирам колко трудно е да вземеш решение, защото не си сама, а имаш и деца.
Най-добрият вариант той да осъзнае проблемите си и да реши да се лекува. Но това е искрено казано най - невъзможния изход. Ти и на челна стойка да застанеш, полза няма да има. Ако има промяна, тя ще е моментна и след това нещата се връщат в старата позиция, даже по лошо може да стане.
Вторият вариант, който ще ти е най-изгоден финансово, но не знам колко ще е приложим. Продължаваш да живееш с него, но правиш всичко възможно да се откъснеш емоционално от него. Оставяш го да си живее живота, ти живееш свой живот, свеждаш конфликтите да минимум, дацата растат в псевдо семейство. Така - не знам до кога.
Трети вариант - раздяла. Обмислена много внимателно. Ако той има доказани доходи ще можеш да получаваш по - висока издръжка. Много вероятно е той да не се поинтересува в последствие от децата си. Но така далече от него ще можеш да помислиш и за себе си.
Спокойствието е много важно, защото така няма да издържиш много. Вярвай.  Peace
Най много и ти да психясаш съвсем. Няма да си полезна нито за себе си нито за децата.
И когато решаваш - чувствата ги сведи до минимум, защото те често не са добър съветник.
Желая ти успех.   bouquet
Цитирай
Проблемът е че той работи, не се мота из интернет, не играе игрички. Оправданието е "работя за вас, за да имате всичко". Хората в работата му не могат да му смогнат. Шефът му се оплаква , че е груб с другите, има властно поведение. А расте много бързо в работата си, един от най-добрите е, а става дума за една най-големите (и известни фирми) на света. Да и се не види...Да не давам подробности. Той е леко главозамаян от успеха, в смисъл, че вниманието и властта която има там го опияняват. Харесва му.
Много често се опитва да пренесе това поведение в къщи.
Пораснал е в семейство, с много кофти родители...унижаван, не са му говорели ако донесе 6-ца, супер болезнено амбициозни простаци. Сега страда той, опитвайки се да се докаже на всяка цена.
Цитирай

София

Мнения: 59
Има много мъже, които наистина работят много, имам и познати, които работата им е свързана с компютри и работят до сутринта. В такава връзка всяка жена трябва да прецени сама за себе си дали може да приеме това. Такива семейства се движат основно от жените, но през свободното си време дори и 1 час на ден трябва мъжете да имат подобаващо поведение и парите да не се превръщат в заместител на комуникацията. Разбирам, че искаш да намериш начин да го промениш, такъв такъвто е бил преди. Проблемът според мен е изцяло в него. Доказано е, че непрестанната работа с компютрите влияе на емоционалното състояние на хората, може това или някаква несигурност да го тласкат към агресия. Агресията ме кара да си мисля, че има смисъл да опиташ, той се опитва да изрази нещо, да каже нещо, но по най- неправилния начин. Мислиш ли, че само работи на компютъра? Много мъже не споделят, таят всичко в себе си и така усложняват нещата още повече. Според мен игри и заплахи няма да променят поведението му, трябва да го накараш да разбере, че има проблем, което предполагам и сам знае и че му трябва специализирана помощ. От това, което прочетох е възможно да не ти дава обич и не иска да говори, защото знае че греши и че те е наранил много. Пътя на зад не е никък лесен. Това е криза във връзката и в повечето случай прекъсването й е един от изборите. Трябва нещо да го разтресе емоционално, да го накара да се замисли и да извади на преден план отново старата му същност. Някъде назад във времето нещата са започнали и са се усложнили, според мен или трябва да потърсиш специализирана литература или специалист, с който да разговаряш ти, той или и двамата. Намери правилният начин да опиташ да го върнеш към предишния му образ, преди да избереш раздялата.
Цитирай

на село с козичките

Мнения: 24
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?
Мисля, че когато един мъж работи много това не му пречи да бъде внимателен към семейството си или да отказва секс с половинката.
Освен ако работата му е изключително стресова или има големи финансови проблеми, но дори и тогава не трябва да си го изкарва на децата и на теб. А това за агресията, въобще няма да го коментирам, удари ли ме мъж това е достатъчно за да си събера куфарите.
Помисли си дали си струва да обричаш живота на децата си при така описаното ежедневие, сигурно им е много трудно и тъжно.  Sad
Аз бих предпочела да живея в една стая....

 
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 860
Вторият и третият вариант са с еднакъв изход, но при единия ще се забави във времето, ще превърне това в агония и най-вероятно ще е за сметка на децата. Тя иска да е с него и в добро и в лошо. Тя иска да му помогне, а предложените начини са, да се откаже от него.

Проблемът е че той работи, не се мота из интернет, не играе игрички.

Дали?

Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?
Цитирай

София

Мнения: 59

Макар и банално аз бих те посъветвала да се опиташ да поговориш с него.Искай от него да отдели един час за теб и поговорете за всички тези неща.Обясни му как се чувстваш.Нека разговора не бъде пораженчески,нито скандален.нека бъде приятелски но нека стане ясно,че не издържаш повече така и,че не можеш да направиш компромис занапред ако отношението му не се промени....

На първо четене за това се сещам....

Разговорите никога, не са излишни, но според мен в този случай няма да помогнат по никакъв начин. Ние жените решаваме проблемите си в разговор, ако мен ме измъчва нещо аз търся разговор с половинката си, мъжете са устроени по друг начин. Обясненията за страданията на една жена пред мъжа й го карат да изпада в още по- тежко състояние. Тяхната логика е- аз я обичам, тя е нещастна- аз съм виновен, тя ме обвинява мен. Има една книга Мъжете са от марс, жените от венера, мисля, че в случая трябва само да се излезе от кризата и нещата могат да се подредят отново.
Цитирай


Мнения: 293
Сама, казваш,че има и моменти-хубави,когато ходите някъде,когато сте на почивка,когато играе с децата.
В такива моменти би следвало,че се е откъснал от виртуалното пространство и разсъждава трезво.Тогава не би ли се вслушал ако искаш да поговорите???
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 131 отговора