.... и май не само с нея.
Много ми е трудно да споделя, но наистина се чувствам обидена, безсилна и вбесена. Времето си минава и мислех...мислех, че новият ми живот ще си остане такъв. Уви!
Разведена съм вече трета година, от няколко месеца омъжена отново, очакваме съвсем скоро и две деца. Бившата ми свекърва по стечение на обстоятелствата се познава с родителите на настоящия ми мъж. Бях чувала от дъщеря си, че когато ходи на гости при татко си баба и я разпитва за разни неща...как минала сватбата, верно ли било че щяла да става кака и т.н Детето ми споделяше тези неща на порции и аз онзи ден не издържах и проведох разговор с баща и, който бях сигурна че не бе в течение с разпитите на майка си. Обясних че не желае тя да кара детето ми да се чувства като на разпит в Шесто и ако има толкова въпроси да ги обърен към мен ако и и стиска. Понеже той се опитваше да ме убеди че детето едва ли не ме е лъгало за случките, се принудих да употребя изречението че ако не затвори устата на майка си ще се принудя заради нея да не я пускам и у неговия дом. Разбираме се, макар и разведени се постарах на максимум да не прекъсвам връзката, най-вече заради детето.
Какво оаче беше изумлението ми само след ден, когато научих че бившата свекърва ходела на работното място на настощите ми свекър и свекърва, ПЕРИОДИЧНО за да им разяснява колко конфликтна личност съм била, как съм била скарала двамата им синове и в частност бившия ми мъж с тях самите
Истина няма. Нито съм скарвала някого, нито съм разваляла взаимоотношения. Брат му ги муфтеше редовно с нейна помощ понеже и беше любимия син /респективно и децата му бяха любимите внуци/ и ние бяхме последната дупка на кавала, та предпочитах да не контактувам кой знае колко с тях. Хората са искали да ми го спестят явно, но ето че научих. И сега, сега от дни не си намирам място. Първо ми се прииска да и звънна по телефона и да я навра да не казвам къде, после реших че само ще и доставя удоволствие, накрая започнах да си мисля защо всъщност е имало и явно има кой да и слуша глупостите. С настоящите роднини на мъжа ми отношенията ни са нормални и по-скоро клоянт към дипломатични. Омъжила съм се за него, а не за тях. Вероятност да не ме харесват особено също има, та си мисля...бившата ходила, плюла но явно си е намерила добри слушатели...
И така. Направо нз кой по напред да заритам...
Прощавайте за емоциите, място не си намирам от няколко дни.
Всякакви съвети и мнения ще са ми от полза.
Много ми е трудно да споделя, но наистина се чувствам обидена, безсилна и вбесена. Времето си минава и мислех...мислех, че новият ми живот ще си остане такъв. Уви!
Разведена съм вече трета година, от няколко месеца омъжена отново, очакваме съвсем скоро и две деца. Бившата ми свекърва по стечение на обстоятелствата се познава с родителите на настоящия ми мъж. Бях чувала от дъщеря си, че когато ходи на гости при татко си баба и я разпитва за разни неща...как минала сватбата, верно ли било че щяла да става кака и т.н Детето ми споделяше тези неща на порции и аз онзи ден не издържах и проведох разговор с баща и, който бях сигурна че не бе в течение с разпитите на майка си. Обясних че не желае тя да кара детето ми да се чувства като на разпит в Шесто и ако има толкова въпроси да ги обърен към мен ако и и стиска. Понеже той се опитваше да ме убеди че детето едва ли не ме е лъгало за случките, се принудих да употребя изречението че ако не затвори устата на майка си ще се принудя заради нея да не я пускам и у неговия дом. Разбираме се, макар и разведени се постарах на максимум да не прекъсвам връзката, най-вече заради детето.
Какво оаче беше изумлението ми само след ден, когато научих че бившата свекърва ходела на работното място на настощите ми свекър и свекърва, ПЕРИОДИЧНО за да им разяснява колко конфликтна личност съм била, как съм била скарала двамата им синове и в частност бившия ми мъж с тях самите
Истина няма. Нито съм скарвала някого, нито съм разваляла взаимоотношения. Брат му ги муфтеше редовно с нейна помощ понеже и беше любимия син /респективно и децата му бяха любимите внуци/ и ние бяхме последната дупка на кавала, та предпочитах да не контактувам кой знае колко с тях. Хората са искали да ми го спестят явно, но ето че научих. И сега, сега от дни не си намирам място. Първо ми се прииска да и звънна по телефона и да я навра да не казвам къде, после реших че само ще и доставя удоволствие, накрая започнах да си мисля защо всъщност е имало и явно има кой да и слуша глупостите. С настоящите роднини на мъжа ми отношенията ни са нормални и по-скоро клоянт към дипломатични. Омъжила съм се за него, а не за тях. Вероятност да не ме харесват особено също има, та си мисля...бившата ходила, плюла но явно си е намерила добри слушатели...И така. Направо нз кой по напред да заритам...
Прощавайте за емоциите, място не си намирам от няколко дни.
Всякакви съвети и мнения ще са ми от полза.
)
.., който и да е друг ако реши да им говори срещу теб, те пак ще се вслушат и повярват - т.е. тук това опира до интелекта и предразположеността на хората, а това е нещо което ти няма как да контролираш!.. В крайна сметка нали в отношенията ви с мъжа ти всичко е наред... - не се оставяй да те разстройва чуждото плиткоумие и злоба.