второ дете или кариера

дете. другото са глупости.

И аз съм на мнението на Лабрадор. Бих зарязала кариерата моментално заради дете. Само дето за това трябват двама.

Ако може да се разчита на таткото че ще се грижи за вас в случаи че намирането на работа се окаже трудно нещо няма какво да го мислиш.

Ако чустваш, че искаш да имаш бебе, сега е момента. Работа винаги ще си намериш, но не винаги ще си във възможност да отгледаш още едно дете.

Второто дете родих на 36 г. Някъде година и половина преди това със съпруга ми взехме решение да напусна работа. Преценихме, че сме финансово стабилни. След това два месеца почивка за мой организъм  , пълни изследвания и шест месеца в опити за зачеването. В момента  дъщеричката ни  е на 3 г.и 5 м., още не работя. Тъжно е, но понякога се шегуваме, че тя ни е първото бебе. Когато родих сина ми (в момента е на 18 г.), бяхме прекалено заети с ученето и кариера, не видяхме, кога е пораснал. Затова сега буквално се разтваряме в дъщеричката ни.

Не виждам защо трябва да напускаш работа.Сестра ми е на 37 почти,бременна с второ дете, и не е напускала.Ще си ползва майчинството и ще се върне на работа. 
Според мен нямаш дилема,т.е. според мен се чудиш дали искаш още едно дете...а не дете или кариера.   

Аз съм единствено дете. За пусто.. не знам, не бих казала.
За работата - би трябвало добре да познаваш работодателя си, най-малкото по отношението към другите бременни жени. И в случая за кариера ли говорим или просто за намиране на друга работа? Защото има разлика между двете.

Бях пред същата дилема години наред .Първото ми дете е на 18 години , а синът ми на 1 година. Вечно работех като луда , че и на по няколко места.Но от опит ще ти кажа , това е най смисленото решение в живота ми. Отново работя и то от 8 месеца , имам детегледачка и отново съм си наредила перфектно нещата. Няма по голямо щастие и не си струва да го пропиляваш заради пари, кариера и каквото и да било от този сорт.Рискове винаги има , но и гаранция ,че няма да те изгонят от фирмата където си , също няма.Така , че решавай

Не са глупости, напротив, много основателно се притеснява жената.
 Аз родих на 34 второто, притесненията ми бяха абсолютно същите, но желанието за второ детенце надделя, вече е на 1.4 г, нещата започват да възвръщат предишния си ритъм. Работя в сферата на частния бизнес, за себе си, моето работно място е гарантирано, така да се каже, но в днешно време, мислех си, ако ме няма на "хоризонта" три години, по-добре да не се връщам изобщо. Намират се начини при добро желание, така се оказа. Моят съвет-не се отказвай, ако имаш желание за детенце, докато го износиш и родиш-може пък да ти се отвори по-добра възможност за работа. Използвай ,че не си на работа-чети, прибави още знания, не се настройвай така негативно, че ще изгубиш работата си, следи новостите и новините в твоята сфера, информирай се постоянно.То нещата за една-две години така могат да се завъртят, че и без бебе да ти се случи подобно нещо-не ти го пожалавам , разбира се.

как може да ти хрумне да сравняваш и/или да избираш м/у дете (живо същество) и кариера (нещо преходно и субективно)?

каквато и да си, колкото и пари да имаш или нямаш, за детето ти ти ще си най-доброто. не съм чул някой да каже "защо си ме родила, като не можеш да ми осигуриш харвард" например ....
всичко се нарежда някак си, трудностите се забравят, остават само хубавите моменти.

Здравей!Аз съм едно дете,в момента съм на твоите години.Бих се определила като по чувствителна към его-то си.Несъмнено се отразява това,не съм свикнала да деля,не мога да бъда много съпричастна,абе егоизма си казва думата.Иначе към приятелите винаги съм била щедра,но по скоро нещата са на психологическа основа.Винаги съм искала да имам по-голям брат За жалост загубих и двамата си родители и сега ми е пусто в душата,поне да си имах брат или сестра,моя кръв,мисля че е от значение да не си само едно дете!Аз също имам само един син,вече на 17 год/точно днес става /,искам второ дете,но много тежки семейни отношения имам с мъжа си и не се виждам като майка за втори път,за жалост.Много ме боли от това.
На теб бих те посъветвала,да не се колебаеш нито за миг,създайте си дете,това е истината,щом и двамата го желаете На другото винаги ще му намерите начина,но дете не може по всяко време,годините минават...Работата не маловажен фактор в живота,но за мен семейството трябва да е №1,човек винаги се лишава от нещо....Късмет ти желая! 

Никога не можеш да бъдеш сигурна , особено що се отнася до неща независещи от теб т.е работно място например или икономически възход на фирмата.Аз работя в една от най стабилните фирми на пазара и сега по време на кризата май не е така.Това бих ли могла да го предвидя?Живота ни се променя всеки един момент за дабро или лошо и има стотици независещи от нас обстаятелства, късаещи ни пряко. От моя опит ще ти кажа, че на тия години ще си щастливка ако забременееш през първите 2-3 месеца и ако всичко е наред да работиш до края на бременоста. При мен желанието беше едно , а стана савсем друго.Така ,че и това не можеш да предвидиш.Но отглеждането на първото ми дете и това нямат нищо общо .И двамата със съпруга ми изживяваме този период все едно не ни се е случвал.Детето сплоти цялото ни семейство, дъщеря ми коренно се промени в добрата посока ,станахме по спокойни и уравновесени и върна смеха в дома ни.Що се отнася до работата - естествено не ме върнаха , както в повечето от случаите .Смени се ръководството и така.Но съм сигурна ,че работа ще си намеря и това въобще не ме претеснява. Искам в заключение да ти кажа , че бях перфектно планирала всеки един детайл от бремеността си, и накрая като се замисля нищо от планираното не се осъществи и то по причини независещи от мен.

Абсолютно!
Не би ми хрумнало да правя подобна "дилема" ...

на въпрос "дете или кариера"винаги бих отговорила ДЕТЕ.
има ситуации,в които обаче трябва добре да се помисли,още повече,когато човек ще носи отговорност не само за себе си,а и за един/два/ детски живота.
ако имате финансовата възможност да отгледате второ дете,дори и после да имаш проблем с работата-давайте,не се колебай нито един миг,забременявай,раждай и гледай децата си!нищо по-хубаво няма от това.
ако обаче семейството ви разчита в голяма степен и на твоите финанси и без тях ще ви е трудно..тогава какво правим?ако едвам бихте издържали едно дете,как ще се справите с две?
а каквото и да си говорим-след 40 годишна възраст жените по-трудно намират работа.е,то зависи и от това каква ти е специалността и формата на работа,ти знаеш.
аз лично ти пожелавам да имате възможността да се грижите и за второ детенце,и ако имате тази възможност,дано съвсем скоро то стане факт!  

Като само дете и самотно бих ти казала да си родиш и второ.
Да си само дете е страшно.На детето ти никога няма да му липсват шарени тапети,собствена детска стая,пари в изобилие - толкова колкото брат или сестра,повярвай ми.

Страшно е освен самотното детство и самотата , която детето изживява когато остане само на този свят.....Моят съвет / на само дете/ е категоричен- детенце!!!!

O, аз пък познавам....

Кариерата не е на особенна почит в този форум /почети всички са домакини / Никой няма да ти каже да избереш кариерата пред детето.

Този извод пък как го направи?

твърде нова и не запозната за този генерален извод.

Еми ето ти и го каза! 

е,нека не категоризираме.хубаво звучи това със силната братска обич,но понякога тя е малко мираж.познавам мноого хора/добри хора и то/,които недолюбват братята и сестрите си по една или друга причина.
и каквото и да си говорим-всяко дете иска шарени тапети,играчки и собствена стая,а като порасне и кола и апартамент даже.това не можем да го отречем..отричат го най-вече тези,които не са го имали или не могат да си позволят да го осигурят на детето си.
но нека не изместваме темата..

  Toва нарочно за да направиш темата "интересна" ли го написа? Почти съм сигурна, че си целяла това.Малко провокация да има.

По темата - не бих избрала кариера пред второ дете. Но ако финансово и емоционално не се смятам за готова за още едно "чаве" не бих се насилвала.

Десинка,аз говоря от личен опит.Не знам какво е да не се имаш с брат си или сестра си,защото никога няма да ги имам А това е по-лошото.Що се отнася до това какво иска детето- иска да има с кого да играе,с кого да си легне, с кого да ходи на училище,а като порастне да споделя и да не се чувства само на този свят.Нито тапети на крокодили,нито лъскава кола могат да заменят това.Повярвай ми.Родители ми не са богати,така,че и при това положение пак сама се справям с живота.Ако имах брат или сестра и тя/той щеше да се справя но щяхме да сме двама и да се подкрепяме.Така,че за мен въпроса никога не опира само до пари.Позволявам си да си изказвам мнението и мисля,че е по темата тъй като авторката иска да чуе как се чувства едно само дете - това е от моята камбанария- много гадно,болно и само...и сигурно докато си умра ще е така.

ПС: Да сигурно всяко дете иска шарени тапети....но ако го попиташ ,,Братче или шарени тапети?,, ще се изумиш от отговора....

Или пък на  едно дете, което не е само-не си представям живота без сестра си. Знам, че има и обратни случаи, но да не мислим така негативно.
 Рафелина, мислете, говорете-най-правилното решение ще е това, което вземете заедно  ! Лека вечер от мен, момичета!

При мен нямаше дилема/кариера или второ дете/-кариера винаги може да се направи,но детето е по-важно.Аз имам по-малка сестра и макар и да живея далеч от нея винаги си помагаме а и много се обичаме.И аз имам второ дете-логиката ми бе,че един ден когато със съпруга ми ще ни няма дъщеря ми няма да е сама на този свят,а ще има на кого да разчита.Хубаво е детето ти да не е само,така се изгражда и в лоялност и съпричастност към околните.Мисля си че деца,които растат сами стават егоисти.Това е моето мнение.

Аз бих избрала детето пред кариерата.Напълно основателно се притесняваш,но след време може да си намериш много по-хубава и доходна работа от тази в момента.Не се знае живота какво може да ни поднесе.

пак казвам,нека не говорим глобално. аз също съм само дете-нямам братя и сестри.и честно да си кажа,никога не съм и мечтала да имам..не съм усетила самота или нещо такова.винаги съм имала с кого да си играя и обикновено съм била свидетел на зверски скандали между сестри защо едната е взела шнолата на другата.
но различни хора-различни мнения.с най-добри чувства!

Ако съм в двоумение искам или не искам дете, а не съм напълно убедена в това, риска ако се появи някакъв проблем (не дай Боже) с детето, ще ме постави в ситуация да съжалявам, че съм го родила. А няма по голям ужас за това от една майка.
Не може да родиш дете с въпрос пък било и колебанието някакви малки проценти, защото това не е нещо,което можеш да върнеш. А това, че ти роди, пък все нещо ще стане и нещата ще се наредят са глупости. Не само, че никой не го гарантира, ами има сериозна опасност да настъпи пълен обрат, и да , познавам хора, които са казвали на майките си "по добре да не ме беше родила". 
Най безотговорното за мен е дете на всяка цена с надеждата, че всичко ще се нареди.
Вече, ако човек е склонен на това и го иска и е съгласен да плати цена на неудовлетвореност и смята, че само наличието на деца осмисля живота му, независимо от другото, ОК, но щом се колебае, за мен има само едно решение - не.

Майка ми е едно дете ,топъл и добър човек никога не е била самотна ,баща ми има брат и сестра нито той ги търси нито те него нещо не се разбират.
Въпроса е как ти се чувстваш, децата в един момент поемат свия път мама ,тате ,брат ,сестра до едно време

Това дали ще се разбират децата или не, дали ще се карат за шноли или не, никой не може да каже дори за собствените си деца... обширна философска тема... Това обаче не е темата тук.

П.П.: имам 2 деца и нелоша "кариера".

Абе това за карането са глупости. И ние сме се карали със сестра ми като бяхме малки, и сме се скубали даже и какво от това? Детски истории. Никога не бих си помислила, че е по-добре да я е нямало, как може да се разсъждава така? Че вие сигурно и на децата си се карате, това значи ли, че без тях е по-добре?

По темата за второто дете не мога да взема отношение, тъй като още нямам първо

Но по въпроса на авторката за "единичните" деца - аз съм такова - вместо да обяснявам какво е и как е, просто ще кажа, че искам две (или повече - божа работа). Живот и здраве когато имам деца, може и да ми се промени мнението, но на този етап - в никакъв случай само едно

На 36 год. не бих родила второ дете, даже изобщо не бих, без оглед на възрастта. Само дете съм и се чувствам прекрасно, не ми липсва тълпа роднини.
Единственото ми дете беше по-важно от всичко още в момента когато реших, че съм готова за майка.

Дилемата ти е дали искаш второ дете, а другите притеснения нямат нищо общо. 

Аз пък си мисля, че в този период на икономическа криза е най-подходящо да си родиш едно дете, защото докато то поотрасне за детска градина, може и да сме в икономически подем /дай боже/ и много по-добри професионални переспективи.

И дете, и кариера! Едното изобщо не пречи на другото по никакъв начин (а иначе - детето е 100 пъти по-важно).

И аз съм била свидетелка - между собствените ми деца.  Но сега един без друг не могат.

Всеки си е за себе си, хора всякакви. Аз бях луда по работата си пореди да забременея. Сега бих я зарязала на секундата за още едно бебе Чувствам се много по-пълноценен човек сега. Мога да изкарвам пари всякак, децата са ми уникални

Ако парите, които изкарва съпругът ти са ви достатъчни, не разчитате много на твоята заплата, раждай си детето. Кариера ако си кадърна винаги може да направиш. Кое ти гарантира, че ако не родиш непременно ще успееш ? Пък и ако се върнеш на работа по - скоро пак ще се намери вариянт с детето, сега има програма в помощ на майчинството, държавата плаща на жена да ти гледа детето минималната заплата. Изобщо ако го искаш - дете се гледа и с много и с малко. 

Аз съм на 34 и бебеправим в момента, не ми пука за работата, работа ВИНАГИ има, убедих се, защото сега си търся и по-добре платена и на реални осигуровки, всеки ден съм на интервюта, така че аз съм ЗА второ дете!

И двете, това е моето мнение ,с желание става всичко.Кариерата не пречи да имаме деца ,но ни трябва добър и всеотдаен татко ,за да помага малко повече.

В момента съм бременна с 2ро.И при първата бременност ми се наложи да изоставя много добре платена работа в чужбина, сега след като почти 2год. се борих за кариера съм бременна с второ, но не съжалявам.Наистина понякога си мисля, че с първата бременност избързах и , че по друг начин  може би щяха да са нещата, но като си погледна принцесата разбирам, че няма по важни неща от нашите слънца.За 2ро дете съм.

Ако сте готови да имате още едно дете, нищо не би ви спряло. 

Ние бяхме убедени, че искаме второ дете, даже много го искахме. Преди да получим второто ни съкровище, имахме и два неуспешни опита. Но, не се отказахме. Не съм преставала да работя, но тя и моята работа е такава, че когато има, трябва да се свърши, а може да има и известно време изобщо никакви ангажименти да нямам. С второто ни дете забремянх точно когато изпълнявах сериозен ангажимент, но не съм и помисляла да сравнявам кариерата с детето ни. С каката изоставих кариера на 25 год. , всъщност за около година пак върших същата работа, но успоредно се занимавах и с друго. Майчинството определи и професионалния ми път до голяма степен.
И двамата с мъжа ми сме едниствени деца и се чувстваме пълноценни хора, но за нашето семейство пълнотата дойде с втората ни щерка. А и мераци за трето не липсват. Само да вляза във форма, че 4 бременности ме изкараха от редиците на нормално изглеждащите хора.

Нещата не са черни и бели. Преценете добре и дерзайте.

Ти самата казваш, че искаш второ детенце. Кариерата е важна, определено, но ти нямаш много време за бебе и в един момент ще усетиш, че е станало твърде късно. Тогава със сигурност ще съжаляваш, защото си искала, но не ти е стискало.
Ще се радвам да те видя с лентичка. 

Близо 5 години и аз си задавах същия въпрос като теб. Имах вече едно дете, студентско бебе, отгледано много трудно, с много лишения и компромиси. Точно се отпуснах да започна работа от която не трябва да изчезвам всеки ден в 5 и да ме гледат криво колеги и шефове, точно спрях да ползвам всеки месец болнични и мъжа ми поиска второ дете. Не исках и да чуя. Не исках всичко отначало. Само който е работил с малко дете в частна фирма на отговорна работа знае колко е трудно всеки ден да успяваш да оставиш всички които чакат нещо от теб и да си тръгнеш в 5. Независимо от събранията, шефовете, проектите и клиентите. На мъжа ми никога не съм могла да разчитам защото неговата работа пък е още по-ангажираща. Не исках отново да напускам и да си търся каквато и да е работа с малко работно време на която не ме взимат защото съм прекалено квалифицирана и знаят че или ще искам много пари или ще си намеря по-добра работа и ще избягам. Подчертавам че по образование съм програмист, но никога не съм работила това. Точно защото при двама програмисти в къщи няма място за дете. Не ме оборваите защото знам как работят програмистите и знам как нито една колежка на мъжа ми не смее да роди. Работех като уеб дизайнер и избирах винаги по-лека работа като правех компромис със заплатата, но с уговорката че няма да оставам до среднощ в офиса и няма да работя в почивните дни. И пак имах проблеми. Пак се е случвало шефа да ми каже че моето дете му пречи на бизнеса а колегите да питат защо аз си тръгвам а те остават. Мислила съм вариант бавачка, но не съм се решавала защото винаги съм мислела че детето има нужда от майка си а не от чужда жена която освен да го нахрани и облече друго няма да свърши. 
След много мислене за второто дете се реших да родя. Знаех от самото начало че живота ми ще се завърти обратно на часовника и ще се върна в изходна позиция. Но мъжа ми искаше дете, печелеше добре и аз махнах с ръка на кариерата ми. Уж вече имам две баби пенсионерки около мен (с големия и свекървата и майка ми работеха), уж имам и голям син който ми помага когато може, уж мъжа ми вече е на утвърдена позиция и също може да го гледа ако се наложи, уж имам пари и гледачка да взема и уж, уж си напуснах работата. Две години майчинство си казаха думата. В офиса вече имаха друго момиче. Аз бях изостанала с работата. Изобщо и не направих опит да се връщам там. Започнах да си търся друга работа обаче, с малко дете, на 37 години, три години почивка и условия за трудов договор, болнични, работа до 5 и почивка в почивните дни, познай колко лесно си намерих. И понеже аз самата не съм мотивирана да започвам работа в частна фирма защото не искам да се повтарят уговорките за работа до 5 и т.н  изкарах курс за маникюрист и започнах работа в един салон до детската градина. Сега сама си определям часовете за работа и ако имам след 5 мога да си взема детето и да го сложа до мен в салона да играе. Ако е болно просто не си записвам часове и си го гледам. Е и там градя кариера ))) но като карам курсове за грим и се уча да правя интересна ноктопластика. Мъжа ми първо каза че съм луда после видя колко е удобна такава работа за всички и най-вече за него . Майка ми не казва какво работя на хората които знаят за какво съм учила, а на останалите разправя че това е само временно докато малкия поотрасне. А уеб дизайна...... остана ми като часпром от къщи, но рядко и повече като услуга за приятели. Не знам дали някога ще се върна пак на такава работа. Много ми се иска защото много си обичах професията, но наближавам 40 а и в трудовата ми книжка вече пише маникюрист. Надали някога някой ще ме вземе.


Въпреки това не съжалявам нито ден че съм направила така. Сега оценявам колко е хубаво човек да си е с детето. За големия нямах нито време нито търпение притисната от ангажименти или безпаричие.

Дълго стана, за което съжалявам.

По темата е доста трудно да се даде катгоричен отговор, аз мисля че детето трябва да идва, когато човек го иска, а не защото трябва или остарява или други ограничаващи външни условия ... И че наистина е мнго важно как и с какво е се гледа и да има едни спокойни и щастливи родители .. От друга страна човек цял живот прави планове и очаква нещо да се случи и да е хепи, я да отслабне, я да има по-добра работа, я нещо друго и тези очаквания отлагат "истинския" живот ...
Martisun много ми е интересна твоята история и решение ... Радвам се, че ги сподели    . Бях срещнала и в друга тема твой пост, където споменаваш за драстична смяна на професията, но чак сега прочитам the real story Аз не разбрах точно, щастлива ли си сега ? Интересна ли ти е все пак новата професия, пак е нещо творческо ... Това че майка ти не споменава какво работиш, означава ли че и ти и тя се притеснявате (срамувате) от това ... Питам защото често ми минават през ума мисли от рода на да зарежа уж успешната си, но изнервяща кариера и да отворя бар на плажа примерно Също нямам деца, защото се чудя къде и как ще ги гледаме, колко средства ще са нужни и т.н., както и дали ще искат родители бармани 

Защо искаш съвет???
Постъпи така както иската двамата със съпруга ти...Това си е изцяло ваше лично желание...

Естествено, че второ дете. Работа винаги ще има, стига да ти се работи.

Времената не са лесни. Добре си направете сметката. Много е гадно да гледаш дете с огорчение, че те е спряло да правиш нещо. Или просто притиснат от безпаричие и недоволство да му се нервиш за всяко нещо.

Знаеш ли, откакто съм завършила училище времената все не са лесни. Преди това не се говореше, а и аз не знаех за какво иде реч 
Голямото ми дете е родено в най-гладната година от промените. Трудно ми е да сравня сегашната криза с хиперинфлационните 96-97. Отне ми повече време да поискам второ дете, но НИКОГА не съм съжалила за кариерните компромиси.
Не съм срещала човек, който да гледа децата си с огорчение.

Аз не знам дали ще ти помогна - от тези, които са взели твърдо решение да останат с едно дете съм.
На мен не ми е пусто, но трудно преживявам всеки път, когато дъщеря ми спомене за братче/сестриче.
Не растат егоисти, до дете и възпитание е.
Аз също не мога без работата си, но не е това проблема. Просто гледам мащабно на нещата и преценявам за себе си, че не е това голямата ми мечта.
Ако имах желание за второ дете - работата не би ме спряла. И аз съм в частна фирма, работя от както се помня и никога не съм имала проблем дори, когато беше малка да си сменям местоработата - за протокола родих на 29 и не съм млад кадър .
Ако фирмата ти е сериозна и уважава кадрите си, не мисля че ще имаш проблем.
Вземи правилното решение за себе си. Ако го искаш - ще се справиш.

подкрепям 100%: това са много лични ситуации и решения, лесно е всички да запеем 'дете, другото няма значение'. Различни са хората: някои жени се чувстват пълноценни когато градят кариера редом до детето, за други е напълно достатъчно времето с децата. И двата 'вида' могат да бъдат страхотни майки, както и много калпави. Когато ти напира да се доказваш на работа не знам дали е уместно да искаш бебе само притисната от времето, а след това да мислиш 'ех, ама само ако бях останала на работа' и бебето да ти е криво. За всяко нещо трябва време и всяко нещо с времето си.

Детето е компромис с кариерата,  а кариерата е компромис с майчинството - за кой от двата си готова? Ако работиш на читаво място, то евентуално би могла да минимизираш компромиса, но няма начин да го избегнеш...или поне аз не знам за такъв.

Аз съм в същата дилема, но засега изчаквам (т.г. ще стана на 32г., надявам се да мога да си позволя чакането)


това разбира се не значи, че такива няма (може би огорчение е малко силна дума), най-малкото защото едва ли някоя майка ще афишира, ако я гризе отвътре какво е пропуснала по отношение на професионалното си развитие 

Ох тази дилема стои и пред мен.Вече съм на 34 и ме е страх че няма да се справя.Отвикнах от смяна на памперси и ставане на 3 часа.Като се сетя за всичко това косата ми настръхва.

Дете! Аз трябваше да направя такъв избор. И не съжалявам нито за миг!

Клише е , но никаква кариера не може да ти замести детето.

Не бърzай, планира и двете но вzаимнопоносими. В смисъл можеш да си поzволиш 2 години да поработиш беz много да се пънеш и да си гледаш спокойно детето и после като се поуспокоят нещата ще си работиш полека лека повече ... Но си вzеми няколко месеца да си го планираш. НЕ така дете или кариера ... ами и двете но си ги планирай 

ДЕТЕ С ДВЕ РЪЦЕ.да ви споделя и моя проблем в тоя ред на мисли  .Тази година правя 35 а синът ми 9 години. С мъжът ми много искаме второ дете но ни спира единствено жилището в което живеем . Нашо е но е много малко една стая и кухня (44кв.). Просто стоя и гледам и мисля къде ще сложа креватче ами негово шкафче и т.н.ние сега спим тримата в една стая ами после ... много съм объркана и незная какво да правя.А бебето трябва да е отделно от големия ,да може да се наспива- все пак ходи на училище.

съпруга ми е живял така дълги години - до 8 - ми клас.
Няма драма - ако имате балкон - правите го на кухня, кухнята на спалня, голямата стая на две по - малки.....варианти много, децата са по - важни

Имам приятелка с този проблем. Като вземат новото жилище ,ще родят второ. Чакаха , чакаха, пък го направиха. И го родиха. Сега имат палат. И само 2 деца.

този въпрос съм си го задала още преди 5 години, сега съм на 36 и имам 2 деца, кариерата не ме вълнува толкова, децата ми са по важни от всичко и като се върна назад във времето няма кой знай каква разлика по отношение на кариерата.....само че е по смислен животът ми, а и ние живеем в малък апартамент, ама какво от това

апартамента е среден и има две тераси (на хола и на кухнята )говорили сме да теглим заем (пр.10 000 euro) незнам дали ще стигнат -да вкараме терасите вътре да разделим хола на две, и кухнята да стане по-голяма .Обаче пък после си мисля защо да влагам в този апартамент пари като може да го продадем ,да теглим пак заем и да си купим по-голям.Но пък тогава ще ми трябват много пари,защото трябва и да се обзавежда все пак.Абе общо взето луда работа с тая криза направо не смеем да правим нищо----освен бебе нали...   момичета все пак за съветите :

От кариера до кариера има разлика . Ако си продавачка в кварталния супер за каква кариера говорим ? Ако си завършила например медицина и си учила 6-7 години , после 3 год специалност . и т. н. би ли ги отхвърлила с лека  ръка ?

Дете! Цял живот ще работиш 

Ако човек така поставя въпроса за финанси и кариера, времето на детето никога няма да дойде

Аз  доста мислих за второ. Искаше ми се, но не ми стискаше.
В службата нещата още не се бяха затвърдили. Изчаках да се почувствам по-сигурна там и тогава се реших. А и годинките си бяха сериозни. Обсъдихме го с мъжо и веднага действахме. Нещата бързо се случват. Много съм щатлива за решението ни и за всичко.

Разбирам да живеехме в относително богата социална държава, ама у нас кариера не значи само работа, а и пари. Необходими пари.
Щото лично аз предпочитам да имам само едно дете, и да мога да му осигуря качествено образование и възможност за добро бъдеще, вместо да народя 2-3, пък "там все ще закърпим двата края".

Та като се постави подобен въпрос в този форум, направо на сектантство ми замирисва. 
Всъщност дискусия е почти невъзможно да се проведе!

Аз съм убедена, че както може да се осигури 1 дете, така може и 2-3. Не виждам как ако е 1, ще му дам света, пък ако са 2 примерно, ще ги оставя да мизерстват или какво? Губи ми се логиката нещо. Щом едното ще има образование, и другите ще имат. Идеята да имаш само 1 дете, за да му осигуриш "всичко" ми е супер странна, защото накрая това "всичко" обикновено е някоя панелка да речем...

Точно, зависи откъде (си) тръгваш временно и какво би означавала тази дупка в кариерата ти за бъдещето. Както разбора се и колко искаш и би могла да чакаш за второ, т.е. чувстваш ли че това е последния влак.

Ми не, ако искам да си дам детето в частното училище към някое посолство, ще мога да осигуря няколко хиляди евро годишно (благодарение на презряната кариера).
Ако са две или повече деца, явно няма да мога.
(Не мога да си изкривя душата, детската ми мечта не е да си тръсна отрочето в кварталното училище с чалгата).
Не говорим за недвижимо имущество, а за ОБРАЗОВАНИЕ.
И за даване на възможности, а не на квадратни метри.

Е, при мен въпроса не седи, защото съм в град без частни училища, така че мога да родя повече деца, без да се тревожа  Когато пораснат, важното ще е висшето им образование, което ще го мисля тогава, а не сега, когато започват училище.

Тъй де, хората са различни.
Това исках да кажа.

И аз да се включа,защото ме вълнува донякъде този въпрос.На 34 г съм и мислим за второ,а за кариерата какво да кажа-преди да забременея и родя за мен беше важна кариерата,но сега....на първо място е семейството,децата.Работа ще има цял живот.Това е от мен.

Да, за мен образованието също е важно. Но не мечтая и не държа да е в училището към някое посолство примерно и от 1 клас да сме с таксите от по няколко хиляди евро напред. Синът ми учи в езковата гимназия на Плевен, училището е доста добро, чалга няма как да прослуша, след като никой у нас не слуша. Ако някое от съученичетата му слуша чалга, това не би ме притеснило, добре е детето да свиква с разнообразието на живота и с действителността - хората просто са различни.

Ако трябва да бъда откровена, колкото пъти в последните години ми се налага да пътувам извън София, оставам с впечатление, че големите провинциални градове са в пъти по-хубави за живеене от София. Говорим комплексно. Добрите училища са функция от всичко това.
Софийската езикова гимназия, която аз съм завършила преди 15 години, отдавна не е това, което беше. Тъжно, но факт.

Когато полагаме грижи за децата и мислим за тяхното бъдеще, вярвам, че ще се справим 

Второ дете !

Второ дете.

Зависи от ситуацията...искахме много второ дете, така и бременността ми не свърши с добър край, но пък повреме на нея съкратиха мъжа ми-така че...за момента, мога да кажа че преоритет са финансите в семейството...
Аз работя, мъжа ми също...2 ро дете за жалост не можем да си позволим.

Ако мъжа ми има сигурна работа, веднага сме готови за това-няма да е необходимо да работя. И децата ще се осигурени..

А за моята собствена кариера..моят план е да я започна след 30-на първо място са децата!

Зависи!
Аз съм правила аборт заради нова работа - и честно да си призная - не съжалявам.
Естествено е, че винаги по-доброто решение е второ дете, стига да е наистина осъзнато, за да не бъде обвинявано в бъдеще за евентуалния личен провал.

Кариерата няма да ми избяга. Вече достатъчно години работя за нея. И въпреки че, се реших на второ дете точно в момент на подем, не съжалявам. Напротив радвам се на нероденото си бебе.
Едва ли след години кариерата ще ме обича и ще държи на мен.

И аз това си помислих щом прочетох темата.Със скъпо училище няма да осигуриш повече възможности. И в "най-чалгарското" училище да е, ако има потенциал детето ще се развие. И обратно- и милиони да инвестираш в образованието, може и да няма файда. Всичко си зависи от детето и от неговите възможности. И от преподавателя естествено. Учителската професия е призвание, докато частното образование е просто доходен бизнес.
Нищо материално не може да замести това, което може да даде братче или сестриче. Радвам се, че го осъзнах навреме, защото и аз бях изпаднала в подобно заблуждение. Оказа се, че кварталното ни училище дава отлично образование. И имахме късмета да попаднем на перфектната учителка!

А защо или дете или кариера -аз бих избрала и двете просто ги подреди  във времето. И тъй като си на 36 значи приоритет ти е детето. После кариерата ,няма страшно човек може и на 40 да се реализира.

Много точно казано!
Поздравления!      

И аз не разбирам защо ИЛИ ?Имам дъщеря - работохоличка съм и обожавам малката.Роди се недоносена имахме проблеми, терапий...е гледах я 7 месеца /3-10месец, пред 3 беше по болници/ после се върнах на работа, оставих я на бавачка и на нашият татко който много ме подкрепя/за наша радост има и ненормирано работмо време/.И не не съм изгубила връзката с дъщеря си, вече на 2г, и на ясла.Прекарвам всяка свободна минута с нея.И сега се молим за още едно детенце....а кариерата няма да ми избяга.Нито мсиля да я прекъсвам за дълго.Няма по-голямо щастие от децата.И ако трябваше да избирам , дори не бих се замислила -избирам децата.

Не е вярно.
Формулата е друга - гени + околна среда.
И разбира се, че само по критерий "частно училище" не може да се направи избор.
Иначе - сори - аз съм едно дете и винаги съм се чувствала прекрасно.

Кое не е вярно? И кое наричаш "околна среда"?

Мда, съгласна съм!

Не е вярно, че всичко зависи единствено и само от детето.
Зависи в голяма степен, но съществен фактор освен семейството са и училището, съучениците, приятелите, преподавателите.
Това наричам околна среда.
И затова държа толкова на образованието, респективно училището.
А последното става толкова по-определящо, колкото по-голямо е детето.
Бих казала, че е направо ключово в тийн възрастта, защото азбучна истина е, че тогава децата се разочароват и противопоставят на родителите си. И остава влиянието на съучениците.
Не с цел да прозвуча нескромно ще кажа, че определено имам високо мнение за интелигентността и високата си култура, но то е в голяма степен, защото като 14-15 годишни с часове се разхождахме с няколко мои съученици и разсъждавахме върху Киркегор, Гюнтер Грас, Алфред Дьоблин.

Това ми е мнението накратко.

Значи сме на едно мнение.

Ако на възраст 36 тепърва си мислиш за кариера, бих го нарекла малко късно - според мен на тази възраст отдавна би трябвало да си поработила достатъчно за името си за да можеш да се възползваш малко от неговата работа за теб.

Ако избереш кариерата, а си минала през тази чуденка за второ дете (ако не си минала през чуденка и мислиш че 1 дете е било достатъчно, не се отнася), винаги ще се връщш към това твое решение със съжаление, но времето назад няма да можеш да върнеш, а ако избереш детето, ако щеш и в него можеш да намираш винаги мотив да се развиваш и да доизграждаш кариерата си.

1 дете = частно образование, повече деца - мизерия... Мммм, далеч не съм съгласна. А ако се стигне до тези прескъпо платени образования и се окаже, че детето е от онези саможиви бунтарчета или фатално разглезени мързеланчета, на които не им се учи, к'о пра'им? Купуваме им диплома?