Аз на таткото мога да разчитам в смисъл, че и двамата искаме бебе по принцип, но и той много претегля всички за и против, дали ще се справим с напрежението, дали ако не ме вземат на работа няма да изпадна в депресия (защото аз трудно бих стояла дълго в къщи без това да ми се отрази).
Иначе си давам сметка, че не е хубаво синът ми да расте сам.
Има ли във форума някои, които са израстнали като единствени деца, кажете толкова ли е трудно да си едно дете? Или ако има такива, които твърдо са решили да останат с едно дете, не е ли малко пусто? Как мислите?
Иначе си давам сметка, че не е хубаво синът ми да расте сам.
Има ли във форума някои, които са израстнали като единствени деца, кажете толкова ли е трудно да си едно дете? Или ако има такива, които твърдо са решили да останат с едно дете, не е ли малко пусто? Как мислите?
За жалост загубих и двамата си родители и сега ми е пусто в душата,поне да си имах брат или сестра,моя кръв,мисля че е от значение да не си само едно дете!Аз също имам само един син,вече на 17 год/точно днес става 
/,искам второ дете,но много тежки семейни отношения имам с мъжа си и не се виждам като майка за втори път,за жалост.Много ме боли от това.На теб бих те посъветвала,да не се колебаеш нито за миг,създайте си дете,това е истината,щом и двамата го желаете
На другото винаги ще му намерите начина,но дете не може по всяко време,годините минават...Работата не маловажен фактор в живота,но за мен семейството трябва да е №1,човек винаги се лишава от нещо....Късмет ти желая! 
Toва нарочно за да направиш темата "интересна" ли го написа? Почти съм сигурна, че си целяла това.Малко провокация да има. 
А това е по-лошото.Що се отнася до това какво иска детето- иска да има с кого да играе,с кого да си легне, с кого да ходи на училище,а като порастне да споделя и да не се чувства само на този свят.Нито тапети на крокодили,нито лъскава кола могат да заменят това.Повярвай ми.Родители ми не са богати,така,че и при това положение пак сама се справям с живота.Ако имах брат или сестра и тя/той щеше да се справя но щяхме да сме двама и да се подкрепяме.Така,че за мен въпроса никога не опира само до пари.Позволявам си да си изказвам мнението и мисля,че е по темата тъй като авторката иска да чуе как се чувства едно само дете - това е от моята камбанария- много гадно,болно и само...и сигурно докато си умра ще е така.