Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора


Мнения: 10
Здравейте, от една година живея сама със сина ми. Той е в най-лошата в момента възраст - в пубертета. В началото когаго се отделихме от баща му беше ни хубаво, спокойно и се чуствахме добре. Но от няколко месеца насам детето ми се промени. Развали си успеха, не ходи на училище, лъже. Той е буден и интелигентен тинейджър. Но сега е стигнал до такава степен че ще го изключат от училище. Когато говорим за проблемите в къщи той обещава че ще ходи на училище, ще учи, но нищо от това което казва не става. Имате ли идея как трябва да постъпя?
Цитирай
Колко е голям, в какво училище учи, бащата помага ли с нещо или не - дай малко повече информация
Цитирай


Мнения: 10
На 15 години е, бащата не помага с нищо. Когато се опитах да му кажа проблемите които има той не взе никакво отношоние по въпроса
Цитирай


Мнения: 10
Бившият не е човек на когото може да се разчита, пияница и той не може да  си оправи живота, камо ли да поеме някаква отговорност. Това беше и причината за това аз да си тръгна с детето. Той в началото приемаше добре тази ситуация. Даже сме си говорили, че живеем спокойно без скандали и пиянски истории. Но сега е различно. Чувствам се безсилна и отчаяна. В началото когато разбрах се карахме и непрекъснато му давах напътствия, но това явно не помага. Смених тактиката като започнах с добро да говоря, но и това немисля че дава кой знае какъв резултат. Той имам чувството че се е затворил. До преди година споделяше всичко с мен. Сега мълчи. Когато поискам да се запозная с приятелите с които излиза, то ми отказва. Имах съмнения че взима наркотици, но след като купих тест и след разговор той се съгласи да го тествам се установи че не взима наркотици.
Цитирай
Решението на твоите проблеми е според мен да го запишеш на спорт някакъв , намери му хоби.
Ако проявява интерес към електрониката , даже мога да ти помогна.
Кажи какво го влече?




« Последна редакция: чт, 12 мар 2009, 18:54 от mikron77 »
Цитирай


Мнения: 1 023
още една година и може да работи - я, да си помисли младежа какво и ще зау4и набързо.
и да спорта е добър вариант, ама детето ве4е е голямо. това се прави по-навреме, преди да успеят да станат апати4ни.
ина4е което и да е бойно изкуство, прави децата по съзнателни и дисциплинирани.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
Наистина трябва да  му  се намери занимание с което да запълва времето си и да не мисли за глупости - но товса също  е трудна задача - много  тактично и  внимателно трябва да  разбереш какво би му  събудило интереса до толкова че този интерес да запълни  голяма част времето му... Незная какво друго да  кажа ...И аз съм майка на момче ( сега е още на 7 ) Живеем с друг мъж но и двамата  се опитваме да му запълваме времето  със "бойни" задачи както обичам аз да се  изразявам!   bouquet
СМЕЛО И ГОРЕ ГЛАВАТА - МИСЛИ ЗА ЗАДАЧИТЕ! Hug Hug  bouquet  bouquet
Цитирай


Мнения: 10
Синът ми се интересува от компютри, история. Спорта много не го влече, но ще се замисля да му намеря и предложа съответно нещо което да започне да тренира. Той учи в по специално училище, което се занимава с информационни технология. При тях имат физическо един ден в седмицата, к в който не учат а ходят или на планина, или на басейн или на фитнес.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 010
Taka си е , никой не  знае какво го очаква ... със свито  сърце  и  аз ще очаквам пубертета му  с пубертет  newsm78.
 newsm78
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Ot4aiana , четох внимателно какво си писала и по нищо не можах да установя връзка между раздялата ви с баща му и настоящата /доста по-късно проявила се, доколкото разбирам/ промяна в поведението на сина ти... Т.е. имаш ли основание да предполагаш че това е причината?.. Той намеквал ли е нещо по въпроса или това са си само твои догадки?...
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...

Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици... Sick...
На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...

От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...

Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!
Цитирай


Мнения: 62
Ot4aiana , четох внимателно какво си писала и по нищо не можах да установя връзка между раздялата ви с баща му и настоящата /доста по-късно проявила се, доколкото разбирам/ промяна в поведението на сина ти... Т.е. имаш ли основание да предполагаш че това е причината?.. Той намеквал ли е нещо по въпроса или това са си само твои догадки?...
Питам, защото принципно мисля че е погрешно да лекуваш симптомите, а не причината.., ако ме разбираш какво имам предвид.....- Т.е. ако синът ти преживява нещо по-сериозно и ако ти си наясно за какво иде реч, вероятно сама по-добре ще се ориентираш как да подходиш към него...

Все пак, горе главата! - нали си отхвърлила със сигурност едно от най-страшните опасения - за наркотици... Sick...
На фона на това, всичко друго ми се вижда бял кахър, така че дишай-издишвай...

От факта, че младият господин отказва да говори по темата, на мен ми намирисва на някакви първи любовни несподелени трепети... И ако е така, наистина няма как ти да му помогнеш от страни...

Така или иначе идеята за някакви полезни странични занимания които да ангажират вниманието му /спорт или работа/ не е лоша (макар че то в такава "магарешка" възраст трудно да го накараш на каквото и да било, ако той сам не пожелае)...
Но на всяка цена пробвай тактично да го насочиш!

Няма връзка, но нали все пак трябва да има някой виновен.
Не вярвам някоя майка да си каже Аз съм виновна.Виновен е бившия...
А тестът за наркотици поне мен ме кара да си мисля че майката е виновна и отдавна е загубила връзка с детето си.Да нямаш доверие на собственото си дете е повече от трагично, а да нямаш комумикация и да не може да седнеш като приятел с него и да разбереш дали той употребява или не наркотици е катастрофално.
Моят съвет е: Бъди на 1 място приятел с него, а не майка.
Цитирай
Синът ми се интересува от компютри, история. Спорта много не го влече, но ще се замисля да му намеря и предложа съответно нещо което да започне да тренира. Той учи в по специално училище, което се занимава с информационни технология. При тях имат физическо един ден в седмицата, к в който не учат а ходят или на планина, или на басейн или на фитнес.
Искам да ви благодаря за предложението. Надявам се да се справя.
Много е трудно, когато човек незнае какво да направи, тъй като не знае пред какво точно е изправен. Учителите в училище ми казаха че пика на пубертета е в 10 клас. Ако сега това е нищо, не ми се мисли какво още ме чака.


Aми натискай го да програмира.
Информационните технологии са много увлекателни, а нищо чудно след време да станат и добър поминък за сина ти. Скоро с група ентусиасти даже правим състезание в тази сфера, така че мога да ти изпратя нещо на лични,ако искаш.
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Ееее, opiate, не така с лошото де... От остротата на реакцията ти мога да съдя че си мъж, дето вероятно е сърбал пресолена попарата на някоя жена.., ама айде по-полека с обощенията и нападките... Смятам не е нужно да реагираш така като ожилен /освен ако не си бившият мъж на авторката де Mr. Green/..................................
А и притесненията й са съвсем разбираеми.

Принципно съм напълно съгласна с мнението ти, че най-добрия подход към детето, особено в тая деликатна възраст, е да го предразположиш да споделя с теб като с приятел... - Перфектна хипотеза в лабораторни условия, но в реалността - често твърде теоритична се оказва.... Защото как да демонстрираш и развиваш приятелско отношение, ако отсрещния (детето) просто отказва да говори/споделя с теб?!... 

Освен това, на мен тепърва ми предстои челния сблъсък с пубертета /дъщеря ми е на 11г./ и още нямам личен опит, но от наблюденията ми върху по-големите деца на мои приятели и познати мога да кажа, че в тая възраст много от децата претърпяват действително резки промени ----> някои буквално изтрещяват и стават напълно неконтролируеми..; докато при други пък уж всичко си е ок, но всъщност така се изхитряват, научават да действат подмолно и да хвърлят прах в очите държейки се като вакли агънца, че переодически пращат нищо неподозиращите си, блажено доверяващи им се родители да "пасат трева"... Това го казвам по повод коментара ти, че е трагично да нямаш доверие на собственото си дете... Аз също смятам че доверието е нещо от първостепенна важност, но в тинейджърската възраст децата са твърде "пластични" в емоционално отношение и поддатливи/уязвими към чуждо влияние... И понеже не сме в състояние да контролираме 100% и 24/7 ежедневието им (с кого общуват в у-ще, извън у-ще, компаниите в които попадат, етц.) мисля, че част от отговорността ни като родители е да държим в себе си една малка доза "полезно недоверие" /ако мога така да го нарека/, т.е. да сме бдителни към настъпващите у децат ни промени в поведението. (Каквито промени авторката е отчела и търси помощ/идеи.)

Извинявам се, ако постът ми е заприличал на лекция Blush.. и дано,  opiate, ти не сметнеш че просто се конфронтирам, но понеже си цитирал моя пост преди мнението си, реших че е уместно да доразвия гледната си точка.
Цитирай


Мнения: 62
Ей blond, не съм искал с лошо, ...не съм бившия, а всички сме ужилени - кой с хубаво, кой с лошо.
Просто обичам да съм директен & ми е писнало от хора които търсят грешката извън себе си.
А четейки този форум откривам на каква злоба, желание за мъст и липса на здрав разум и доброта са способни/притежават тези дребни душици.Нямам предвид авторката на темата!

Липсата на баща за едно момче безспорно е голям минус...Няма как да се обясни в няколко изречения.Говоря за нормален баща, който води нормални взаимоотношения със сина си.
Това е загуба на един свят.На едни специфични взаимоотношения и комуникация.
Всеки който твърди че те могат да се заменят с който и да е било на този свят, дори и с Бог е е във фундаментална грешка.
Мога да посъветвам Ot4aiana да бъде искрена, да има доверие и да се опита да влезе в ролята на приятел (дете) към/със сина си.Знам че е трудно, но не е невъзможно, въпреки липсата на време за внимание и тежкото ежедневие в което живеем.

Цитирай

София

Мнения: 3 931
при всеки е индивидуално, но ще ти кажа аз какво направих в подобна ситуация
след като изчерпих всички видове наказания безуспешно, накрая просто спрях джобните, пуснах го на хокей /5 дена в седмицата и е гот, щото колко го тренират а/, започнах да го водя с мен на работа, да седи кротко на една бюро и да учи
хем имахме повече време да сме заедно, хем беше сигурно, че си е понаучил уроците
и обаждания поне два пъти от училище, че да съм сигурна

няма да твърдя, че му минаха пубертетските изблици и номерата съвсем, но поне съм по-спокойна

и изобщо не слагам липсата на баща и в нашият случай сред причините за поведението му
и е плюс при решаването на проблемите, защото поне няма кой да ми се пречка
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора