С какво ви трогват несъзнателно мъжете до вас?

Последно ме трогна една негова постъпка, която постоянно е правил преди, но не съм забелязвала. От около два месеца страдам от ужасен и съсипващ стрес покрай боледуванията на малката ни дъщеря. Спрях да се храня. Човекът всяка вечер минава през магазините и ми донася какви ли не изкушения за ядене. Последният път направо ме просълзи - беше чакал сума време в един магазин, само и само да ми вземе от любимата готова храна. И беше похарчил сума пари за нея и за други неща, които знае, че обичам. Донесе ги с надеждата най-после да сложа в устата си друго освен цигари. Е, това ме трогна толкова, че след като хапнах малко, после цяла нощ ревах. А през това време той изтърпя какво ли не от мен ...

Мъжат ми е все едно жената в къщата.Прави всичко за мен и дъщеря ни.В момента съм бременна и ме кара само да си почивам.Но най много ме трогва когато дори и след работа 24часа се връща без да е спал той е лекар цяла нощт с болни и операции и накрая е тотов да ни заведе навсякъде да играе с малката, да сме заедно.Тогава виждам колко много държи на нас.Трогва ме почти всеки ден с нещо.И всеки ден си мисля, че съм късметлийка с такъв мъж до мен.Много го обичаме

Трогва ме търпението,което проявява към мен и всичките ми променливи настроения,сръдни,нерви,избухливост,депресии.
Трогва ме ,че ми прощава за всичко.
Трогва ме ,че с последните си пари може да ми купи цвете,шоколад или нещо друго,което много обичам.
Трогва ме,че винаги мисли за двама.

Трогва ме това, че винаги е готов да ме изслуша и разбере.
Трогва ме, че когато съм яхнала метлата и целят свят ми е крив, често си го изкарвам на него, а той търпеливо мълчи и когато ми мине се подкача и се смеем.
Трогва ме, че когато дремя на дивана винаги ме завива.
Трогва ме, че когато го черпят с нещо отхапва половината и ме търси да ми даде останалото.
...
Ей такива, дребни, уж незначителни жестове ми топлят сърцето.

  Мен-също...
  Първият път,когато това ми се случи,чак се просълзих от умиление...
  Трогва ме почти майчинската грижа,която полага за мен.
  Трогват ме дребните,оригинални подаръчета, които ми носи от командировка ВИНАГИ, ако ще командирован до Перник да е бил...

Трогва ме с това, че работи здраво за да има за нас и въпреки умората след работа ходим на разходка или се занимава с детето за да мога аз да си почина.
Трогва ме с това, че се грижи цяла нощ за мен имах 40 градуса температура, слагаше ми компреси и седя до сутринта до мен.
Трогва ме с това, че обеснява на сина ми колко много ме обича.
Трогва ме с това, че ми оставя бележчици със закачливи текстове, или просто ме подкрепя преди изпит с бележка.
Трогва ме, че понася ПМС при положение, че аз не се понасям 
Има още много неща малки жестове, но да не ставам досадна.

Всяка сутрин ми носи кафе в леглото.
Когато ходи до пазара за зеленчуци,много често се връща с цвете и на въпроса ми защо,отговорът е "Видях ги и се сетих колко ги обичаш",особено сега за първите кокичета.
Преди няколко месеца си бях легнала следобед,не ми беше добре,той ми е звънял ,а телефона ми е бил в хола и не съм чула...в един момент го виждам в спалнята...толкова се е притеснил,че нещо може да ми се е случило,че си дойде от работа по никое време
Особено ме трогва факта,че сутрин когато тръгва за работа,си чака целувката за довиждане.Не тръгва ,докато не го изпратя.
И много дребни неща,които стоплят сърцето...

Ами например  онзи ден  е станал тихичко ,за да не ме събуди  и когато  аз се събудих  видях ,че е почистил  цялата  къща  и беше  направил закуска и кафе и ме  чакаше ...
Усмихва ми се  даже  и когато  "викам като луда"       и  аз  не  издържам... и  се   разсмивам и аз  и   се  гушкаме  .
На осми март  се е обадил на моята  майка да  я  поздрави ,защото  живее в друг град (иначе  винаги и купува  букети и подаръци    ,когато е при нас )  и  тя на шега му пожелала  да съм  послушна и добра ,а той   и  отговорил ,че  аз съм най-добрата   и  мила  и  нежна  жена на света  (аз не се разпознах  в описанието , но   майка ми беше много щастлива  ) .
Трогна ме  и с това ,че искаше  да кръстим  бебето,което чакаме  с моето име ,за да носело името на  най-любимия  му  човек .

Днес на вечеря ,след като няколко  пъти стана да ми подава  разни неща ,аз  му казах да спре да се върти  около  моите прищевки  и ,че  мога и  сама  да си взема  каквото ми е нужно (защото ми стана гадно,че  хиляда пъти стана от  масата  заради мен  ).А  той започна да се смее  и ми каза,че  животът  му  се  върти  изцяло и само   около  мен  и ,че така  той  иска .
Трогва ме още  с прегръдките си  (да сме излезели  днес на терасата  да се гушкаме -  навън валеше  и  беше много  приятно ). С  целувките си  (мляскоти ме силно - да ме усещал  максимално ). Но най-много с това ,че ме  гали   вечер по гърба ,докато заспя  .
И друго  - взел си ме е такава  - едра  и  пълна ... Досега  никога не съм  усетила  и  най-малко  колебание  или съмнение  в  красотата си ( и скромността си  )   и  никога не съм се чувствала  некрасива  или   несексапилна . Казват... самочувствието на жената  се гради от партньора ... В  такъв  случай - прекланям се пред  моя    . 

С всичко ме трогва. 20 години вече. Аз съм най-глезената жена на света. Така казват и приятелите ни. Той е прекрасен и добър човек, който винаги се усмихва.

Много хубава тема.

Трогва ме с безброй неща. Със смелост, амбиция, трудолюбие, готовност веднага, когато и да е да ме защити, дори с бой.

Трогва ме с детско обожание към мен. Няма момент, в който да съм му скучна или непривлекателна.

Трогва ме с интелект и знания. Той е моята ходеща енциклопедия. Какви религии има населението на Абхазия? Не се замисля. Колко е БВП на Либия? Няма нужда да проверява.

Освен това последно ме трогна с шишенце Obsession на Калвин Клайн. 

Трогва ме със всичко!

Когато ми е криво и съм ядосана, сядам и си изприказвам всичко, той седи, слуша и казва накрая "мила, не се ядосвай!" и ме гушва;

Когато си идва вкъщи след работа ми носи цвете;

Когато си чака целувката на вратата преди тръгване на работа;

В Мароко не се празнуват роджените дни, но той купи балони, украси гостната и покани няколко роднини на гости /други хора не познавам все още/ за моят рожден ден;

Когато го черпят нещо, отхапва половината и ми дава другата, но и аз правя така; 

ВИНАГИ е на моя страна, дори и да си докара проблеми и неразбиране; 

Когато все още не мога да убедя майка ми, че това е мъжът на живота ми, а той й купува подаръчета, праща картички, говори мило с нея по телефона и казва "но тя е майка ти!" .... ей това вече ме разплаква.       
   

Трогва ме със нежността , търпеливостта си, интелект и амбиция. Със желанието да ми улеснява живота със разни машинки които да ми памагат във домакинствотвото. Със грижите си когато съм болна-тогава той е моята медицинска сестра и лекарка-и го прави добре, защото там където работи няма лекари и са го обучили добре. Трогваме със щедростта си не само към мен но даже и към хора които не са му до там познати. Трогваме сутрин когато стане а той става по рано от мене, не отива във кухнята без да ме целуне. Не излиза без да ми каже довиждане и да даде целувка дори и да съм нещо крива. Не е нужно да казвам за всичките му жестово, защото и аз съм от глезените жени.  Последният му жест-може да ви е смешно момичета- беше, че докато се връщахме у дома се наведе и взе едно листо от кестен и ми го подари със най прекрасната си усмивка. Като не се усмихва изглежда много строг. Както казваше моя преподавател по икономика    -          приличал на Пират Но усмивката му е прекрасна. Взех листото и го сложих във една ваза която е във антрето ни и това листенце ме изпраща и ме посреща когато се прибирам-просто моя Пират работи далече от нас. Но като се върне след около месец листенцето ще чака и него!

Преди няколко дни и моя мъж ме трогна и чак ме изуми, щото не е много по романтичните жестове

Аз тъкмо нещо се бях размрънкала, че никога няма мнение за това къде му се ходи и какво му се прави, все аз трябва да решавам, когато той тотално ме срази: "Ами мило, на мен ми е все едно къде ще сме, нали ще съм с теб". Стана ми едно такова мило.. даже малко съвестно - хем ходим където аз искам, хем се оплаквам

Трогва ме с начина, по който ме обича. Не мога да се оплача от живота си - някак плавно преминах от принцесата на татко в принцесата на милото.
Трогва ме всеки път, когато е останал (примерно) само един бонбон и той винаги го предлага първо на мен. Ако откажа, поне още два пъти ме пита дали съм сигурна. 
Трогна ме и, че на най-скорошното ми избухване по повод на това, че имал проблеми в семейния бизнес, но не ми е казал, на моето беснеене "защо?" отговори с учудване - "как защо? аз те обичам, защо да те натоварвам и с това?"
Наложи му се да отсъства два месеца от страната и останах сама с детето - усещането беше потресаващо. Все едно бях съвсем гола заобиколена от побеснели кучета, които всеки момент ще ме захапят. Трогна ме стената, която гради около мен и за мен. Някакъв инстинкт да ме пази от всичко. Той е и най-спокойният човек, когото познавам, но е способен да скочи на бой само, защото някакъв невъзпитан индивид направи обиден знак по мой адрес, защото реши, че му взимам мястото на паркинга.
Просълзи ме когато се разболях от варицела, а той мажеше цялото ми тяло със ментолов спирт (за да не ме сърби от пъпките) толкова нежно все едно, ако ме докосне една идея по-силно, ще ме заболи. А после две нощи почти не спа, за да ми държи ръцете  , за да не разчешам пъпките насън.
Трогва ме и с това, че ми прощава всичко, всички идиотщини, които му докарвам до главата вече 13 години, понякога просто, защото ми е скучно. Че на честите ми изблици и бесове отговаря с - "шшшъттт, всичко е наред. Oбещавам, че всичко ще бъде наред. Eла при мен." и като се сгуша в него всички проблеми изведнъж стават маловажни.