Линейка за нашата съвест.

Подсети ме за времето, когато и аз бях с огромен корем. Качвам се в автобус 94, пълен със студенти, в деветия месец съм, корема ми върви половин метър пред мен, всички си седят и не правят нищо. А млади хора , студенти, не са някои бабички с болежки. А аз имах проблемна бременност и от седмия месец до края непрекъснато имах контракции. Онзи ден точно се връщах от преглед при гинеколога си. Избрах си едно момче и му казах: "Стани, ако обичаш". Той ме изгледа странно, но явно му стана неудобно от големия ми корем, който се навираше пред лицето му и  без да каже нищо стана.

Точно вчера направих забележка на един , който забелязвам вече няколко пъти да влиза от улицата в двора на блока ни с бясна скорост 
Това застрашава децата , които играят в двора , защото някакъв комплексар се прави на интересен ...
Та , отидох аз при него / той около 30 г. / и на висок глас , но с много спокоен тон му казах следното :
" Вижте какво , тук играят малки деца и никой не е виновен , че ви е малка оная работа или че карате старо опелче , вместо скъпа спортна кола и че ви е нужно да си избивате комплексите .
Така че , ако обичате прекратете тези изпълнения , за да не си говорим по друг начин . " Тоя се изчерви и почна нещо да ломоти , но аз само му казах отново - " Разбрахме ли се или какво ? "
Стоящите наблизо някакви хора просто умряха от смях .

Добре де, а какво ще кажете за това - женска тоалетна в Халите. Наредили сме се на една ужасно дълга опашка. Към края й една жена, очевидно в напреднала бременност, по лицето й избили капки пот, пристъпва от крак на крак, горката. Всички жени, повечето от които са на възраст и се предполага, че са били бременни някога, се правят на луди. Постоях така 1-2 минути, видях, че никоя няма да я пусне и просто повиших малко тон: "Извинете, можем ли да пуснем бременната жена преди нас, не виждате ли, че не може да чака?" Последва неловко мълчание и просто й казах: "Минете напред и влезте след първата жена, която излезе." Една нагла бабка се опита да протестира, че имало и възрастни жени, но никой не й обърна внимание. Тук няма място за неудобство, просто трябва да се реагира на момента, аз отдавна не чакам някои да се сети за нещо.

В такива ситуации казвам любезно: "Да дадем път на дамата !" и се усмихвам. Кой се прави, че не е чул, кой ме гледа особено, кой се хили: "Чу ли бе, нарекоха ме дама!"... 


А аз сама посочвах на детето си да види колко грозно постъпват невъзпитаните хора. След това правехме разбор на видяното. И отрицателният пример може да послужи за възпитание.

 
Е, не! Това  вече ме разби! Кееееф! Брао! Аз тъкмо бях избесняла, че около мен само мекотели - слепи, глухи и неми хора без позиция!!!!!

Как` Сийка , не съм се сетила...Следващия път непременно!        Че то май често ми се случва да отстъпвам на "дамите".

Според мен този вариант определено е по-добър. Не мисля, че е проява на добро възпитание да наречеш някой (пък бил той и простак) педераст.

Нямам време да изчета всичко до тук, но стигнах до мнението на Малкото мишленце. По въпроса за сметката в ресторанта- на скоро в Пловдив имаше страхотен 15 минутен порой от дъжд. Със съпруга ми бяхме излязли с количката и в началото на бурята намерихме заведение, мога да кажа единственото на главната, в което беше пригодено за такива като нас. Много се зарадвахме и още повече, че той имаше повод-Тодоров ден решихме да се почерпим. Да, но както си точихме зъбите и в 14 часа гладни без да сме слагали залък в устата идва поръчаната от нас храна и от първата хапка - едното ястие беше картофи със сирена ме лъхна на гранясало. Много се ядосах, пощурях, къде от глад, къде от яд. Съответно съпруга ми също се подразни и празника му доста се помрачи. Реших да не си мълча и когато дойде сервитьорката най-спокойно й казах - "Извинявайте, упрека не е лично към вас, но как може да сервирате подобни ястия?" Тя се извини и най-вероятно говори с управителката и предложи да смени порцията, но ние вече се бяхме нахранили с другото ястие и натъпкали с хляб и течности, така че отказахме. А аз наистина се притесних, защото кърмя и всичко ще се отрази на малката. Извикахме си сметката и без да се противим приготвихме парите. И тук, наистина се очудих, бяха ни приспаднали разваленото ястие. Сервитьорката се извини, а аз й казах, че все пак има и други клиенти, които може би ще реагират по друг начин... Ами това е, леко, тихо и на място и ... действа.

 Винаги опитвам първо с блага дума. Пресен случай от тази вечер- група младежи от ромски произход,нагиздени,накипрени,обилно полети с парфюм, пътуваха с автобус 309 най-вероятно за центъра на дискотека.Аларма,викане-айде,темпераментни са...аз говорех по телефона,когато двама от тях се опитаха да изкъртят някаква шина(от тези,дето служат да се хващат правостоящите) и както си говорех в слушалката казах малко по-високо "Е може ли такова нещо?! Хубави младежи,красиви, издокарани,пък такива зулуми да правите..." Самата аз се учудих, веднага се кротнаха,даже едното момче каза на другите"Ай по-тихо, госпожата говори по телефона..."
  Само на онези какички с перманентния грим и удължените коси,дето карат скъпи коли с еднакви цифри на номерата, не мога да кажа първо блага дума...По такива направо си викам.Не помня такава да ми е спряла и да ме пусне да мина по пешеходната пътека или  на светофар, нищо,че бутам бебешка количка...И гледат едно надменно такова, чак подгнусено-как,един вид, смея да се явявам на пътя баш когато те разцъкват с колата на любовника си...

Невероятно, точно това според мен е правилният начин. Сол, сол, сол в раната, та другият път да видим дали иска още сол! Опитвам се да се владея за да мога да използвам и аз такива думи, но много често в яда си не го постигам.
Между другото не видях, че има подобна тема във форума, просто бях толкова бясна, че реших да призова всички да споделят и да дадат предложение как да се справим с простотията, защото тя засяга пряко или не нас, а още по-страшно нашите деца. Ако някой има предложение как и какво да се направи, а не само да пишем по форумите, както е писала Мишлето нека даде предложение. За сега освен с реплики от по-горе цитираните не се сещам за друго, но за съжаление те едва ли ще помогнат в чуждия двор, там където я няма съседката да сипва сол в раните.

За съжаление такива примери около нас - колкото си щеш. Ще добавя само един - блокова детска градина, пред вратата постелка, на която децата се събуват и обуват пантофите. Внезапно отварям вратата и виждам съсед, който е от 2-ия или 3-ия етаж - бърше си спокойно обувките в постелката. "А, много хубаво" - реагирам аз, а в отговор получавам "Е, какво толкова". "Ами нищо - казвам - ама тук децата се събуват по чорапи, пък вие си бършете калта. Ама то като минете през още две изтривалки и у вас може и с обувките да се разхождате". Никаква реакция от негова страна - нито да се извини поне. Само се подхили и си замина нагоре по стълбите. А най-редовно като извеждах цялата група на двора, отгоре мятаха торбите с боклука. Веднъж хвърлиха и чанта, в която имаше керамични саксии и буркани. Просто още ми се изправят косите като се сетя, че мина на сантиметри от едно дете.

На такива сладурковци съм им качвала боклука пред вратата и бях залепила бележка във входа с огромна молба съседите от еди кой си апартамент да спрат да си изхвърлят боклука през балкона, защото все пак живеем в София, а не на село. Позасрамиха се и не видях вече да го правят.

Тръгнах да пиша сутринта, но се отказах и изтрих...
Връщам се към темата, за да си кажа.../а последния пост - на malko_mishlence се оказа случайна прелюдия.../

Поздравявала ме е възрастна жена на улицата, защото тригодишният ми син преходи три метра, за да си изхвърли опаковката на вафлата в кошчето.
Същият този син е сега на четиринайсет. След любезна забележка на съсед, поглеждам в задния двор на кооперацията ни... Това е гледка, на която рядко се любувам, защото съответния балкон с изгледа не се ползва и го посещавам два пъти годишно, за да го измия. Мъжът ми, който е понесъл забележката откачи. За 17 години брак не съм го виждала в това състояние. Не знам как не посегна на "добре възпитания ни от малък" син.  Та - долу имаше какво ли не - част от боклука си го познах, най-малкото - металните кутии от котешка храна нямаше как да не са нашите, имаше и чувалчета с пепел от камината...
Видиш ли натоварили сме наследника да помага в къщи и той му намерил решението.

Князът наш беше моментално натирен да събира боклука, той - нали хитър - събрал, каквото познал, че е мятал. "Не душко, всичко ще събереш", той - "но и другите са хвърляли, защо аз?!?"

Направи си оборката, пък ние с мъжа ми гледаме да не се засичаме с комшиите много-много. Да и те са хвърляли, но и ние!

Със съпруга ми сме от хората, които пълним джобовете и колите си с боклук, за да ги изхвърлим на подходящото място. И аз съм надувала клаксона, като видя, че си хвърля чашката баткото пред мен от джипа... И мислех, че и синът ми е така възпитан. Да, ама не! Някъде във времето сме забравили да говорим за това, спрели сме да го възпитаваме така. Той не е виновен. Виновни сме ние.

Извинете ме за дългия пост. Срам, не срам, това е - издъних се!

Хич не си се издънила! Напротив! Така на собствен гръб по-бързо ще запомни урока момчето.
  Иска ми се и аз да успея да реагирам като теб ако ми се наложи. 
Малко встрани от темата, но се сетих по повод постинга на Мишленце, за гражданите и селяните, и изхвърлянето на боклуци през прозореца.....та, направило ми е впечатление, че на село никой не прави така....може би, защото светоусещането на селянина е друго... Той е по-близо до природата, има я като свой дом.
А пък гражданинът затваря вратата на апартамента и  си е у дома. Че на метър пред вратата му има боклуци, не му е важно....
Обобщено го казвам. Да не вземе някой да се засегне....

Идеята за голяма бележка на видно място ми хареса.....

Не точно. На село всички се познават и все някой ще го види, а после ще го "разнасят" какви ги върши, а в градът е напълно анонимен и не му дреме, това според мен е причината