Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора

Бургас

Мнения: 5 007
здравейте,мами!
вече говорихме за градината и методите на възпитание там.ползите,минусите и т.н.
понеже все пак няма как да разчитаме само там да възпитат децата ни ,да ги научат да спазват правила,да се съобразяват с околните и т.н., бих искала да ви питам вие как налагате дисциплина вкъщи?
има деца,които слушат на градината и полсе откачат вкъщи,има и обратният вариант,макар и по-рядко. при вас как е?
моята майка е детска учителка,аз съм педагог и филолог и по училищата съм виждала деца,които са ходили на градина,а сякаш са расли в джунгла...има и такива ,на които градината се е отразила добре,има и други,които по-голямата част от възпитанието са получили от близки хора.начини има много.
тук аз исках само да питам как се справяте с дисциплината вкъщи?
аз моя не го бия,не го наказвам и въпреки това смея да твърдя,че е много съобразяващ се с околните,не е постоянно център на внимание (в началото това много го дразнеше,но вече започна да свиква и да разбира),спазва правилата и т.н.е, все пак дете е ,случва се да не слуша, но колкото повече расте,толкова по-добре става.
общо взето аз възпитавам предимно с добро и има добър ефект.
а вие?
Цитирай

София

Мнения: 1 829
Забравяш, че всичко зависи от темперамента на детето. Шаблони за поведение няма.
Цитирай

Русе

Мнения: 2 090
Детето ми е най-доброто на света,докато става неговото.Старая се и аз да го възпитавам само с добро,но понякога се налага да се действа и по-твърдо.

Когато не стане нещо по неговата свирка,става мрънкащ,започва да прави поразии в знак на протест,сърди се,крещи.Не ми минават тия.

Методите ми-1. заставам пред него-клекнала,седнала,задължително на неговото ниво и започваме да говорим,евентуално да го разсея и да разрешим ''проблема''.2.Ако е много разстроен,или изнервен и не е в състояние да чува какво искам да му кажа,го пращам в стаята му докато се успокои и после пак следва първа точка.
Наказвам когато е нужно-наказанието се изразява в лишаване от всякакво внимание от моя страна,''изчезване'' на книжките и играчите докато ''отмине бурята'',никакво гледане на детски филмчета.За 3-годишно дете става въпрос.

Правилата вкъщи(и не само) са ясни,и той ги знае,знае и какво следва ако не се спазват.Нарушава ги разбира се,едва ли има дете което е чак толкова примерно и послушно,но като цяло знае какво може и какво не може да прави,както и какви ще са последствията.В яслата не съм имала оплаквания от детето си,пу-пу,спокоен е там,и слуша Mr. Green
Цитирай

Варна

Мнения: 600
Детето ми е най-доброто на света,докато става неговото.Старая се и аз да го възпитавам само с добро,но понякога се налага да се действа и по-твърдо.

Когато не стане нещо по неговата свирка,става мрънкащ,започва да прави поразии в знак на протест,сърди се,крещи.Не ми минават тия.

Методите ми-1. заставам пред него-клекнала,седнала,задължително на неговото ниво и започваме да говорим,евентуално да го разсея и да разрешим ''проблема''.2.Ако е много разстроен,или изнервен и не е в състояние да чува какво искам да му кажа,го пращам в стаята му докато се успокои и после пак следва първа точка.
Наказвам когато е нужно-наказанието се изразява в лишаване от всякакво внимание от моя страна,''изчезване'' на книжките и играчите докато ''отмине бурята'',никакво гледане на детски филмчета.За 3-годишно дете става въпрос.

Правилата вкъщи(и не само) са ясни,и той ги знае,знае и какво следва ако не се спазват.Нарушава ги разбира се,едва ли има дете което е чак толкова примерно и послушно,но като цяло знае какво може и какво не може да прави,както и какви ще са последствията.В яслата не съм имала оплаквания от детето си,пу-пу,спокоен е там,и слуша Mr. Green

Това все едно аз съм го писла. Smile И за моята дъщеря всичко казано е така, и моите методи са същите. Случвало се е понякога и аз да избухна, да повиша тон повече, но изобщо не е ефективно. Тя се разстройва още повече.
Цитирай


Мнения: 9 816
Първо, аз не налагам дисциплина, аз възпитавам.
Възпитавам в уважение, в разбиране на чувствата на околните и съобразяване с тях. Опитвам се да обяснявам с приятелски, а не съзидателен тон, че не винаги може да се изпълнят желанията ни, че понякога човек трябва да приеме загубата и да приеме нещата такива каквито са, без да се сърди.
Рядко наказвам, предпочитам да разговарям с детето си и дори и да ми се струва мисия невъзможна и да ми се ще да я накажа се опитвам да водя диалог.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 455
Радвам се на хора, които успяват да се справят с децата си - аз явно не съм от тази категория.
Има моменти в които по-добро и послушно от моето няма, но има и моменти в които не искам да е наблизо защото прилича на същински дявол - не чува какво му се говори, не иска да се съобразява с останалите, иска да е в центъра на събитията, никога за нищо не е виновен той - винаги е някой друг, каквото той решал - това щял да прави и пр.
В такива моменти се опитвам да проявявам търпение и разбиране, но на моменти изпушвам. И във форума ми се е случвало дори да се оплача от него. В повечето време е "ни се води, ни се кара".
Нито разговори помагат, нито наказания, нито шамарчета - нищо! Дори книги си купих за възпитанието на децата.......  ooooh!
Ще следя темата - дано срещна нещо, което не съм опитала - току виж точно това помогне.
Цитирай

Бургас

Мнения: 5 007
вие кои книги за възпитанието и психиката на децата харесвате и ползвате?
Цитирай

Русе

Мнения: 2 090
вие кои книги за възпитанието и психиката на децата харесвате и ползвате?
Не съм ползвала досега Rolling Eyes.
Бях си изтеглила книгата на Фицху Додсън(дано правилно съм запомнила името на автора)-''Изкуството да бъдеш родител'',но така и не намерих време да я чета Blush
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
Книги за възпитанието не ползвам  Peace
Дребната на моменти е много послушна-помага ми -абе дете мечта,когато обаче се ядоса започва да крещи-това и е ново,понеже съм минала по този път знам-оставям я да се накрещи-слава Богу истериите ги прави само в къщи,след като се  е успооила сядам да говоря с нея.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 455
Аз последно купих "Как да общуваме с детето" на Юлия Гипенрейтер, но на моменти помага на моменти не.....
Цитирай

Варна

Мнения: 947
Забраните, които категорично налагам на детето си без право на възражение са много малко, но за сметка на това са ясни. Такива, които касаят безопасността й. На година и половина знаеше, че печки, радиатори, контакти и чекмеджета не се пипат. На балкона не излиза никога сама. Не се слагат дребни предмети в устата. На улицата никога не се излиза сама. Не се удрят други деца, освен ако не е при самозащита Mr. Green. За четири години съм я удряла един единствен път, когато шамароса и събори на земята по-малко детенце. Повече не го е правила никога. Вчера каза една много грозна дума, научена от градината. Категорично не знаеше какво значи. Обясних й, че това е много грозно и я предупредих, че ако още един път я чуя, ще я ударя през устата. Не мисля, че ще се пробва да ме предизвика.

И правила имаме, но те са по-компромисни и макар и рядко, не е фатално да се нарушат. Сладко може да се яде след основното хранене, не се отваря хладилника, не се пуска компютъра без разрешение и други подобни.

Бих казала, че детето ми е много разбрано. Вечер ни къса нервите, но то е защото е много обсебваща и иска постоянно внимание, но това не е нещо, за което бих могла да й се скарам. Много говорим, четем, играем на Домино и Не се сърди човече.Сред чужди хора е идеалното дете -  специалистка е по правене на добро впечатление.
« Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 12:12 от Polly N. »
Цитирай


Мнения: 3 574
Плеснала съм му шамар досега само веднъж. Дръпна ми дъската за гладене и това беше единствения начин да му отместя главата преди да го удари ютията. Плакахме много и двамата.

Старая се да ограничавам нещата, които биха предизвикали нарушаване на забрани. Ако му харесва да вади пръстта от саксиите, просто ги махам.
Може да е малък, но знае че има неща, които не позволявам и нарушаването им означава да остане сам в детската стая. Винаги оставям вратата отворена и той подсмърчащ ме наблюдава какво правя, но не пристъпва извън стаята. После го измивам и сядаме да си "говорим" защо така не бива. Този метод сработваше при мен и майка ми почти до 7-мата ми година. Моят син е на 1,5г сега. 
Цитирай


Мнения: 2 094
Изчетох много книги, но от всичко прочетено не можах да приложа никаква тактика за моите деца.Те са две мой ,а толкова различни. Затова си избрах стратегия на принципа проба-грешка подходяща за всяко от децата ми .
Най общо мога да кажа, никога не съм ги била, не съм ги унижавала и за едно провинение налагам едно ясно за изпълнение наказание.Опитвала съм се да обяснявам какво чувствам ,какви са последствията и ако са много превъзбудени ги оставям да се поуспокоят. Имам правила които никога в никакъв случай не се нарушават и са ясни за всеки член от семейството. Всеки има и задължения и поема отговорности.
Цитирай

София

Мнения: 299
Първо, аз не налагам дисциплина, аз възпитавам.

Абсолютно на това мнение съм и аз. С добро можеш да постигнеш чудеса. Не че съм идеалната майка и не съм си изпускала нервите , но точно тогава става по-лошо . Говоря и обяснявам , защо искам нещо да се направи , а не направи го и не ме питай защо.  Не съм чела много книги за възпитанието на децата , и то защото мисля , че трябва да намериш индивидуалния път към детето си.
Цитирай

София

Мнения: 3 445
Има моменти, в които имам чувството, че се провалям като родител. Опитвам да възпитавам най-вече с добро и с обяснения, понякога имам успех, понякога си говоря сама. Синът ми се респектира от наказания. Наказанието му е да не гледа диск или да не играя с него, определено, когато не успявам с добро, успявам с наказания. Малкият е страшен инат, науми ли си нещо, гони целта си докрай, има случаи, когато хвърля и плаче от яд, че не се е наложил и никакви обяснения за причината, за да не е изпълнено желанието му не помагат. В такива случаи се питам къде бъркам, аз ли го глезя прекалено или просто детето си е такова. Не зная, много е относително това със възпитанието, много си зависи от конкретното дете, от характера, доколко се подава на чуждо влияние.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора