Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 14 март 2009, 19:03 ч.
  • Преглеждания  7 089  Мнения  104  Онлайн  1
Отговори
  • Русе
  • Мнения: 446
По принцип е добричка и весела,не и се караме или да я шамарим,но ако нещо не стане на нейната започва да се тръшка и реве и накрая толкова се прехласва че въобще не чува какво и се говори.Това особено често става като сме навън.Последният път бяхме в кауфланд количката беше пълна и тя реши че иска да влезе при самите продукти вътре в количката.Започна се такова тръшкане,орева целия магазин,предложих шоколадово яйце да я взема ,но нищо не помогна .Вашите деца тръшкат ли се така и как се справяте,особено на обществени места. Sad

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 11 064
Не. Случвало се е да се разреве за нещо, но в никакъв случай да истерясва. А и когато го направи е достатъчно баща му просто да повиши тон и плачът престава моментално.

# 2
  • София
  • Мнения: 9 014
Точно между 2 и 3 г. е този ужасен период на тръшкането. Честно казано, понякога така ми е прекипявало, че съм се фръцвала насред пътя и съм ги оставяла да реват на улицата. Изключително бързо се опомняха и ме настигаха меки като памук.

# 3
  • София
  • Мнения: 299
И с двамата ми сина се е случвало , малкия дори още от време на време го прави , но все по-рядко. Май е "нормално" на 2-3 г. тези изпълнения. Говоря , обяснявам  но няма резултат.

# 4
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
При мен средната беше така- и всеки път с различен номер-но както и по горе са казали  с времето минава.Аз се правях като сеправих,че не забелязвам и така след малко тя самата спираше.

# 5
  • София
  • Мнения: 415
И на мен ми се е случвало към 2г. и нещо , оставях го да се тръшка 2-3 пъти без да обръщам внимание като премине кризата и се успокои му обяснявах че като прави така не ми харесва и след време разбра ,че не минават тези номера и престана.
Виждала съм майки на улицата които прескачат тръшкащото дете, даже в кално време и продължават по пътя си(разбира се на безопасно място) и детето като види че майка му спокойно си заминава и не му обръща внимание я догонва и се успокоява веднага. Това е правилно според мен. Непременно след това трябва да се поговори с детето спокойно за да разбере,че така не трябва да прави и че не се постигат нещата с такова държание.
От доста време нямаме такива кризи и това не ни се е случвало ,защото разбира кото му говоря много по добре и се разбираме чудесно.

# 6
  • София
  • Мнения: 30 492
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?

# 7
  • София,Зона Б-5
  • Мнения: 412
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?
[/quote
Точно защото не са се тръшкали децата ти не знаеш за какво става въпрос!На мен никак не ми е приятно да не му обръщам внимание на детето като се тръшка,но то въобще не чува нищо какво му се казва като изпадне в това състояние.И слава богу все по-рядко е вече това.

# 8
  • София
  • Мнения: 30 492
Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.

# 9
  • Мнения: 994
Големите не си спомням да са имали някакви такива изпълнения (по-вероятно е вече да съм забравила, все пак отдавна бяха на по 2), но малкият от както стана на 2 много се тръшка. Чак в истерия не е изпадал, но примерно скача с два крака, крещи или пък ляга на земята и рита. Слава Богу не го е правил досега навън. Вярвам че ще го израсте. Реагирам обикновено с отвличане на вниманието - често успявам, но ако е много уморен, не става.  Чакам да порасне още малко и мисля че ще му мине. Ако ми се случи навън ще постъпя като Andariel - гушвам и изнасям.

# 10
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.

А ти деца имаш ли newsm78Защото ако  имаш  сигурно знаеш че децата не се вадят под индиго-всяко дете си е различно,и за да се стигне до игнориране значи,че майката е опитала всички възможни методи Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 30 492
Деца имам. Зная, че всяко дете е различно. Но и игнорирането не е начин за справяне със ситуацията.
Зная, че когато човек бива игнориран, а той и без това е разстроен от нещо става още по-разстроен, започва да се чувства още по-зле и не може да сдържа емоциите си. Не сте ли виждали какво става с възрастни хора, когато някой ги игнорира? Направо могат да подивеят или да изпаднат в ярост.

# 12
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
Добре- ето ти следната ситуация/една от многото/ на центъра на Варна сме в разгара на туристи4еският сезон-детенцето иска бонбони-купих и ,но тя нещо се ядоса-захвърли ги на земята ,хвърли се и тя и запо4на да рита и крещи-събрахме цяла група от разли4ни националности-опитах се да я взема-тя се върти и  не дава и продължава да крещи,до момента в който тръгнах и я оставих-е постоя и порева още малко и стана и тръгна след мен-мирна ,тиха и кротка

# 13
  • София
  • Мнения: 2 198
Да.
И оправянето е по два основни начина: или я оставям на мястото, където е решила да истерясва или я вдигам и я изнасям. Това зависи от ситуацията: примерно ако на 20 метра от вкъщи реши да се тръшне на земята и да се разреве, че не иска да се прибира аз я оставям и си отключвам вратата. Точно след 20 секунди и тя е вътре. Ако в магазин се тръшне и започне да пищи , че иска нещо  - вдигам я, изнасям я и и обяснявам, че ако до 5 секунди не престане не само, че ще бъде оставена на място, но и ще остане гладна (при нея храната е от първостепенно и постоянно значение, добре, че не и личи пу-пу)

# 14
  • София
  • Мнения: 895
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?

В такава ситуация не съм в състояние да го гушна - рита, опъва се и не мога да го удържа - пробвала съм и в къщи на спокойствие - т.нар. силна прегръдка, и на вън... - не става.
Варианта с обяснението - всички знаем, че нищо не чуват, така че и това отпада за по-късно.
Ако сме навън и някой доброжелател се опита да ми направи услуга и да го заговори и успокои, настава 3 световна.
Ако го подмина и оставя - престава и идва при мен сам и вече можем да говорим спокойно. Peace
Напоследък драстично намаляха случаите на тръшкане - само когато е изморен, гладен и т.н.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт