Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 149 отговора

София

Мнения: 2 153
Сигурно ще стане дълъг тъп пост, но няма на кого да се оплача.....
Някои от вас ме знаят....
За тия, на които съм непозната - имам три деца и мъж, който не ми изневерява и е грижовен човек....
Обаче напоследък светът ми тотално се сгромоляса....
Отскоро сме в ново наследствено тристайно жилище - преди това се гъчкахме в гарсониера, която страшно си обичах и все още обичам, но се наложи да продадем....Сега сме само с това жилище и мислите ми за тримата ми сина, на които искам да осигуря поне още едно местенце за живеене....
Новият апартамент е чудесен, но....не мога да свикна с него...Чужд ми е .... Освен това в блока сме само две-три семейства, всички правят диви ремонти, а залепен за нашия блок строят друг и е денонощно рутене, къртене и шум....
Не съм спала вече година и половина - с дребосъка още се кърмиме и нощем, той е буквално залепен за мен Smile
Живея ден за ден, изнервена съм до безумие и вече чувсвам,че сдавам багажа....Средния ми син е ужасно трудно детенце - истеричен и се налага - ще кажете, че аз съм си виновна....Сигурно е така.....На обяд треперя всеки ден дали ще мога да ги приспа за час, за да отдъхна.....Защо треперя ли? Ами незнам дали някой от строителите или комшиите, които съм молила вече стотина пъти от 2 до 4 да не блъскат постените, ще ме зачетат за човек....
Избухвам от всичко, децата ме тормозят психически - просто така се чувствам....Когато заспят,  гледам ги и не спирам да плача - толкова ги обичам, толкова много, а не мога да се справя с нищо.....От време на време свеки или майка взимат средното братче за ден-два - това ме спасява много, но после пак ставам същата истеричка....Искам да си почина, да се наспя, да изгледам един филм, да не пишкам на отворена врата в предстартова поза и поне за час да не чувам истерични писъци от бой за играчки или нещо друго...За малко да не спасявам перални и други съдове от погрома да детски ръчички...
Всеки път като си мисля тези неща ме обзема ужас - ами ако ме накаже Господ, че така искам да се отърва от децата си и стане нещо лошо....Напълно съм изтрещяла....Секс не съм правила от....две години.....Така е наистина....Просто не искам....Казах на мъжа ми да си намери някоя - нямам право да го отблъсквам ей така толкова време.....Не само с него, никак не мисля за секс, даже ме отвращава....
Някой ще каже, че е следродилна депресия...Може....Взех да мисля, че само ако пукна ще си отдъхна от всичко....
На психолог да ида - откъде да взема такива пари....
С мъжът ми сме от два различни свята - много е добър, но сме страшно различни....
Уж имам всичко, а се чувствам празна и нещастна.....Само плача вече.....
Говоря си сама, че съм лигава, но вече май и това не помага....
Имам още толкова да кажа, ама....Сега спят и треперя да не се събудят докато пиша, че малкия веднага иска да цоца - аз и лекарства не мога да пия заради това...
Просто ми се говори с някой и ето ме при вас....Приятелки нямам, поне не такива, които ще ги заболи за мен или ще ме изслушат поне....
Тук се спасявам трета година, дано и този път успея  bouquet  bouquet  bouquet
« Последна редакция: пн, 16 мар 2009, 15:25 от Alexa »
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Звучиш наистина уморена и объркана.
Наскоро и ние се преместихме в ново жилище и въпреки, че е по-голямо и обзаведено изцяло по мой вкус /всичко аз избирах/, няколко месеца бях в депресия и се чувствах не на място. Непрекъснато си търсех поводи да съм навън и не ми се прибираше вкъщи. Сега вече е друго - чувствам се в своя дом, на мястото си.
Ще си свикнеш и ти - дай си време.
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Чакам с нетърпение да се оправи времето..... Тогава всичко е по-лесно....
Цитирай

София

Мнения: 901
Съчувствам ти. Аз съм с едно дете, но на моменти се чувствам по подобен начин, затова горе-долу знам какво ти е.
Това с преместването в новото жилище и ремонтите все някога ще свърши, просто трябва малко търпение.
А относно многото ти ангажименти покрай децата - защо не пратиш големите деца на детска градина, или ако майка ти и свеки са свободни да ги гледат те, и то не за малко, а за повече време. Само така ще имаш малко повече време за себе си. Защото като те слушам, си на ръба на нервна криза. Вземи се в ръце, бе жена. Стегни се. Знам че е трудно, но трябва да го направиш. От теб зависи. Прегръщам те Hug и ти пожелавам скоро да пуснеш тема със заглавие: "Най -после се чувствам щастлива".  Peace


П.П. Извинявай, чак сега видях, че най-големия ти син вече е ученик.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Разбирам те ... поне за шума и за ремонтите - когато синът ми беше на 3 месеца се преместихме в новото си жилище . По същият начин треперех всеки ден за поредният идиот на който ще му хрумне в 15ч. да пробива с ударна бормашина ... много големи ремонтаджии се събраха при нас - три години не им стигнаха да направят един апартамент  ooooh!
Строежите наоколо , слава Богу поприключиха ...
Виж , за децата ... аз имам само едно дете и също съм искала много често да остана сама и някой да го вземе за малко ... спаси ме това , че мъжът ми много го гледаше , а и се върнах на работа .
Предполагам , че много ти се е насъбрало ...
Бих искала да мога да ти помогна и не само виртуално  Hug
Цитирай


Мнения: 1 845
никога не съм изпадала в твоята ситуация,затова и няма да се преструвам,че напълно те разбирам.не знам и какъв съвет да ти дам,освен да се отпуснеш малко и да погледнеш нещата през друга призма.виждам,че си уморена,натоварена,изнервена,това си личи от целия ти пост.но пък доколкото разбирам реално проблемът ти не е толкова трагичен-имаш диви дечица и шум от ремонти около тебе.разбирам,че се чувстваш зле и се надяваш сигурно да успокоителни думи,но..погледни света около себе си,хората-случват се толкова страшни и тъжни неща..колкото и да ти е изнервено сега,осъзнай се и благодари на Бог,че имаш семейство-деца и грижовен съпруг,имаш дом,здрави сте.това е важното,това е хубавото.
ако усещаш,че си накрая на силите си,просто се затвори в стаята си за час,пусни си музика,помечтай си.като излезеш от стаята и видиш примерно счупена играчка-просто я хвърли и толкова.не се ядосвай за такива неща,изнервящи са,тежат,но всъщност са голяма глупост.а за ремонтите на съседите-купи си тапи за уши и им тегли една майна!
успех!
Цитирай


Мнения: 352
Мисля,че мога да те разбера как се чувстваш. Аз родих второто преди 3 месеца и допреди 3 седмици бях на ръба. В буквалния смисъл. Толкова се бях изнервила, че от нерви не можех да спя въобще дори и да имах възможност. Застрашително се вдигна кръвното ми до 170/100 при положение ,че винаги съм с 90/60. Същите мисли ми минаваха като на теб. Исках да умра, за да си почивам. И в същото време си мислих непрекъснато кой ще гледа после децата ми. И чувствах ,че полудявам от тази мисъл. Върха на кризата ми беше, когато станах една нощ да храня бебето и буквално се сгромолясах. Краката ми бяха изтръпнали и не можех да ходя. Умолявах майка ми да дойде да ми помогне.  Тя живее на 200км. Буквално ми спаси живота. Думите на малката ми племенничка ме накараха да се замисля. Питаше ме какво обичам да правя. аз почнах да и изброявам:да свиря на пианото, да си чета, да плувам, да карам колелото-само ,че нямам време. Атя: лельо, колкото и да нямаш, направи така,че да си правиш нещата, които ти харесват."
Да, и от тогава си ги правя. Просто си намирам време. Нося малката и си гледам филм. Държа я и си свиря-дори и с една ръка. Опитай да намериш време за себе си. Мисли позитивно.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Алекса, аз в такива моменти почвам да мисля за времето, когато децата ще са вече пораснали и хукнали по своя път, не ми се мисли как ще се чувствам тогава. Гледам да им се кефя сега докато са малки и имат нужда от мен. Когато  съвсем изтрещя, като теб сега, хващам гората.  Организирам гледачи и заминавам някъде сама за няколко дни. Много помага и ти го препоръчвам.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Алекса, аз в такива моменти почвам да мисля за времето, когато децата ще са вече пораснали и хукнали по своя път, не ми се мисли как ще се чувствам тогава. Гледам да им се кефя сега докато са малки и имат нужда от мен. Когато  съвсем изтрещя, като теб сега, хващам гората.  Организирам гледачи и заминавам някъде сама за няколко дни. Много помага и ти го препоръчвам.

Да, точно това се канех да напиша - всичко е временно и преходно. Децата ще пораснат и тогава ще се умиляваме от спомените, когато са били покрай нас.
Намери някой, който да те отменя - явно си много преуморена и изнервена и имаш нужда от почивка.
Цитирай

Под тепетата

Мнения: 1 394
Мила,нужна ти е почивка...намери начин поне за ден два да изпратиш децата някъде,пък било то и да не са заедно...незнам,аз съм с две и полудявам,но вечер свекърва ми го взема малкия,а баткото играе на компютъра...така,че аз имам време да си отдъхна,но ти...ще си съсипеш здравето така-трябва някой близък да те разбере и да те освободи за малко.
Цитирай

София

Мнения: 4

Уж имам всичко, а се чувствам празна и нещастна.....Само плача вече.....

Защо "уж" ти наистина имаш всичко: три здрави деца(особено се зарадвах, че кърмиш малкия след една годинка), разбран мъж, нов апартамент...
Просто си много изнервена, не е лесно да се гледат четирима мъже, от които един тинейджър и едно бебе Smile
А защо не дадеш"Средичката Божидар" на градина? Така през деня ще си само с най-малкия?
За ремонтите в нов блок напълно те разбирам и аз съм така, но редовно ходя да правя забележки между 2 и 4 часа и се успокоявам, че до няколко месеца ще приключат и ще настане тишина.
Цитирай

софия

Мнения: 370
дай си време момиче.тежко е положението ти,но не се отчайвай.гледай по-ведро на нещата.опитай се сама да си помогнеш,защото явно друг няма да има сили за това.т.е. ти най-добре си занеш какво те терзае  и знаеш от къде да тръгнеш,за да има резултат. тежко е с 2 толкова малки деца,но в името на доброто на семейството ти,стисни зъби,и започни от някъде да слагаш ред в живота си.всичко е етап,който рано или късно минава.погледни нещата от друг ъгъл.усмихвай се по-често,намери нещо хубаво в мъжът ти и му обърни внимание.него отблъсквай.би трябвало секса м/у двама ви да те успокоява.неговата прегръдка и допир да те кара да се почустваш по-добре.ако той все още те желае въпреки момента в,който се намираш,това е е все пак нещо.просто виж нещата от друг ъгъл.не си казвай,че секса те отвращава,защото това ти се отразява още повече психически.знам,че си умолена и изтощена,но просто намери сили да си запазиш семейството и да го подредиш както ти харесва.иначе какво ще правиш без него?недей така.не се отчайвай.всичко ще се оправи  само да го искаш.нали занеш,че мъжът е главата на семейството а жената е шията?! Winkт.е. всичко е в твои ръце.ще видиш ,е като започнеш от някъде,нещата ще тръгнат лека полека до се оправят.а иначе от майстори ,спасение няма. и това ще отмине.стискам ти палци и успех. Peace
« Последна редакция: пн, 16 мар 2009, 15:56 от ivafara »
Цитирай

Варна

Мнения: 274
Не си първа, и уви, няма да си и последна. На това му се вика депресия и няма защо да се боите от тази дума, човешко е. Хич не искам да оспамвам темата с ободряващи приказки от сорта "Ще се оправиш, ще мине", щото то наистина ще мине, макар да не ти се вярва. Преминах през това преди доста години /слава Богу!/, и много, ама много добре знам за какво иде реч. И хич не се чуди, ами отивай при личната лекарка, или дори в първата аптека, където с удоволствие ще ти препоръчат нещо да ти облекчи положението. Пълно е с хомеопатични препарати /ако не ти се рискува с нещо по-така/. Дерзай. И личен съвет - не се напъвай на домакинството! Щом съпругът ти е добър и разбран човек, ще преживее, че прахът не е обърсан или се е посъбрало повечко пране за сметка на някой и друг час открадната почивка.  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 370
Милата,стана ми мъчно за теб Hug.Аз още нямам деца и незнам какво ти е,но и аз се преместих на скоро и не само в ново жилище,но и в друг град.Мъчно ми е за приятелките ми и за всичко старо и познато.И аз чакам деня,в който ще се почувствам у дома си.Вече нямам търпение бебо да се роди,поне да има с кой да се занимавам и да не се чувствам толкова сама.Намери малко време за себе си,да се разсееш от ежедневието,да направиш нещо ралично... Сестра ми все ми звъни и иска да си говорим,защото и тя се е затворила в къщи с децата.Казва ми моля те кажи ми нещо,защото почвам да говоря на бебешки 35
Цитирай
Аз не разбирам как така не си правила секс от 2 години, а имаш син, който кърмиш?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 149 отговора