Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора
Забивам тази тема, защото все не ми излиза от главата... Ами ако се получи този път? Какво мислите, мами?
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Амиии..след 15 г няма как да ме убеди пак..
Много си го харесвам, обичам и уважавам по мой си начин - за приятел е чудесен, но за съпруг и баща - не..
Та не виждам смисъл изобщо да мисля в тази посока..той винаги ще е навит, ама аз вече - не..Wink
Цитирай
а колко време не се е получило и най-вече защо? Я първо на този въпрос си отговори и недей да правиш глупости Hug
Цитирай
Дължа една малка корекция - той още не ми  е бивш. Разделени сме от три месеца. Знам със сигурност че не е моята половинка. Абсолютно различни сме, но ми липсва. Проблемът е, че аз съм се затворила с детенце, ходя на работа, никъде не излизам, с никой не се срещам, мъчно ми е, отслабвам. С една дума - депресия. Той обаче се чувства добре - не спира социалния си живот, напротив - всеки уикенд е извън града, купонът при него тече с пълна сила. Не се замисля много за това, че ме е оставил. Просто го е преодолял. Въпросът ми е - дали трябва да се боря за такъв човек? Заедно сме от осем години.
Цитирай

София

Мнения: 3 931
абсолютно
ще го вържа и ще го хвърля от високо

а разумно по темата - ами зависи защо сте се разделили
има връзки, които не само не може, а и не бива да бъдат подновявани
Цитирай

София

Мнения: 2 489
Щом все още си задаваш този въпрос значи не си приключила с този човек, но от друга страна не те разбирам. Защо искаш да се с него - за да излизаш, за да имаш социален живот, за да си някъде всеки уикенд??? Заслужава ли си???

Дължа една малка корекция - той още не ми  е бивш. Разделени сме от три месеца. Знам със сигурност че не е моята половинка. Абсолютно различни сме, но ми липсва. Проблемът е, че аз съм се затворила с детенце, ходя на работа, никъде не излизам, с никой не се срещам, мъчно ми е, отслабвам. С една дума - депресия. Той обаче се чувства добре - не спира социалния си живот, напротив - всеки уикенд е извън града, купонът при него тече с пълна сила. Не се замисля много за това, че ме е оставил. Просто го е преодолял. Въпросът ми е - дали трябва да се боря за такъв човек? Заедно сме от осем години.

не мислиш ли , че не ти липсва той, а ти липсва това - да има някой до теб. Нормално е - всеки минава през такъв етап - преодолява се, ще мине време и ще видиш, че е така. Сега ти е криво, че ти трябва да се спряваш с всички ангажименти по детето, работа, къща и т.н. и се чувстваш самотна, но ще почнеш малко по- малко да се оттърсваш от това си състояние /в крайна сметка са минали само 3 месеца/.
Смяташ ли че си заслужава компромиса, които трябва да направиш за този човек при положение, че той сега си купонясва някъде си и не се сеща за детето си.

Имам една любима сентенция от Коелю: Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще загубиш радостта и смисъла от всичко останало.
А най-доброто бъдеще, винаги зависи от нуждата да се освободиш от миналото.
« Последна редакция: пн, 16 мар 2009, 18:30 от dioni »
Цитирай


Мнения: 253
Не става... Confused
Цитирай

на изток от рая

Мнения: 174
Не го е преодолял, просто не му се вярва, че всичко между вас е приключило. Наваксва си за времето, когато отново ще се съберете. Ако ти сглупиш, де!  Laughing
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Забивам тази тема, защото все не ми излиза от главата... Ами ако се получи този път? Какво мислите, мами?
Тук въпросът, който трябва първо да си зададеш е: "А защо не се е получило първия път? ", т.е. да прецениш обстоятелствата/причините довели ви до раздяла дали съществува реална вероятност да се променят. Ако тези обстоятелства/причини се свеждат до тежки и непреодолими различия в характерите, разбиранията и очакванията за бъдещето, то вероятността за промяна е нищожна! ----------> Това поне сочи моя скромен житейски опит.., защото след като се разведохме с БНД и изминаха цели две години, в които той живя наистина тежко и живота му даде възможност действително издълбоко да преосмисли кое му е ценно и за какво си заслужава да положи усилия и да се пребори, аз /която пък тогава все още имах чувства към него/ реших че тоя път може и да се получи... И се събрахме... И до днес вярвам, че той искрено се е надявал че може да се промени, че можем да бъдем семейство и т.н. Но след като първите няколко месеца след събирането ни БНД наистина се държеше като нов човек, после малко по малко започна да се възвръща към обичайното си поведение, докато на втората година от събирането ни проблемите по между ни станаха по-тежки и от преди да се разведем... Просто различията помежду ни се оказаха непреодолими - вече оформени характери не се променят, а между нашите два компромис беше /и е/ невъзможен (освен ако единият не е съгласен да се "самоизнасилва" за да е угоден на другия - пълна лудост)....  И тогава да предприема отново крачката "раздяла" за мен беше още по-кошмарно, защото се страхувах че дъщеря ми (вече поотраснала) щеше да понесе травматично "изчезването" от дома на баща си, с когото беше свикнала наново... Абе изобщо не щЪ да си спомням за тоя изтормозващ период...

Но това е моята лична история...
Всичко зависи от конкретните хора...
Все пак мисля, че естеството на проблемите е от решаващо значение - има такива които са преодолими при достатъчно силно желание и решимост на хората да се справят с тях... Обаче ако става въпрос за сериозни личностни несътветствия, това "да се получи тоя път" е илюзия....
И все пак понякога дори само за да разбиеш една измамна илюзия, подхранвана от въображението, си струва да го провериш това " Ами ако се получи този път?". Поне при мен такъв се оказа полезния ефект от даването на оня втори шанс - че тотално ми се избиха всякакви илюзии от главата по отношение на БНД, избиха ми се в едно със всички недоизживени чувства към него... и успях накрая наистина да приключа с него и продължа напред.
Цитирай
Не ти знам историята. Но, най-доброто което можеш да направиш е да послушаш сърцето си.
П.С. - по добре не обсъждай тази тема тук. Защото видиш ли ДиС, все още не са я надушили.А злобата там е голяма. Никой няма да осъзнае, че и ти можеш да бъдеш щастлива.Напротив, ще те оплюят яко с поредните си глупости. Та, не дай си боже някой да познава и него, и от злоба и интриги с които се хранят, да го нахъсат срещу теб. Просто приятелски съвет.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
За какво ти е да се бориш за някой, на който не му пука за теб.
Аз лично не бих.
Когато се разделяхме мислих доста и решението ми не беше емоционално.
Липсвал ми е разбира се понякога, ама това е нормално.
Ако си сигурна, че той не е твоята половинка, за чий ти е да си го връщаш.
Гледай да се измъкнеш от депресията на първо време Peace
Цитирай
Още малко инфо: той е свикнал да ми се обажда всеки ден, праща ми sms-и как съм, имам ли нужда от нещо... И това е още по-съсипващо за мен, той някак си ми пречи да не се обръщам назад и да продължа...
Цитирай

София

Мнения: 3 931
не ти пречи той, ти сама си пречиш
не може той да взема реишенията и за него си и за теб

има и примери за двойки, които са се събирали и вторият път са били по-сполучливи
може вие да сте от тях
ама номерът е и той да го иска, а не ти да си го връщаш, а той просто да е загрижен за теб и детето, все пак семейство сте били, но да няма вече чуства
може да карате полека
Цитирай
Липсата на чувства оправдание ли е да се загърби семейството? Естествено, че чувствата не могат да бъдат такива, каквито са били в началото, но бракът не е само щастие, то е и изпитание...
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
но бракът не е само щастие, то е и изпитание...

Ами съберете се тогава.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора