Как да го преодолея

Защо все още се виждате и му даваш възможност да те обвинява?

И я спокойно - дай си време да си изживееш болката, ще си намериш човека, не се насилвай, че няма да стане. Точно когато не очакваш, ще се случи.
Пренасочи мислите си в друга посока и не се фокусирай в миналото, а още по-малко -да изпитваш вина. Станалото - станало, хората постоянно се събират и разделят. Не сте били един за друг - чак се чудя с трудните си характери как сте се изтърпели толкова време. Но има и навик му казват.

Хайде, усмихни се - пролет е! 

"Щастието трябва да се търси,то никога не идвало само"
вси4ко на този свят се проЩава ,но никога не се забравя.
и аз никога не съм вярвала в лиубовта от пръв поглед,докато не среЩнах втория си съпруг.казах си този мъж Ще бъде мой ...и ве4е 16 год.
бях страШно от4аяна от предиШната си връзка и с дете на ръце.
сега съм Щастлива 4е първия път неЩата не се полу4иха ,Щях да продължавам, да страдам убедена съм в това,заЩото настояЩата му съпруга ми сподели 4е тя е в съЩото положение.

успех и просто избягвай да го среЩаШ.в една връзка,когато се скъса конеца дори да го завържеШ отново възелът винаги ли4и.
надявам се да си ме разбрала.изпитана марка

Знаеш ли времето наистина лекува, колкото и клиширано да ти звучи. Изпитвала съм чувства подобни на твоите - на всичкото отгоре аз го бях помолила да се съберем пак двамата след като аз бях взела решението да се разделим. После мислех че може би ми се е смял на тази моя молба с приятелите си. Но мина време почнах да го забравям постепенно, е не напълно - но вече не ми пука за него и неговия живот. Предпочетох след много безсънни нощи и пролети сълзи да си живея моя живот и да посрещам всичко ново и вълнуващо в него с радост, че съм жива и здрава. Така че ако можеш престани да го виждаш и се опитай наистина да забравяш постепенно всичко.

Тъжна, колкото и да не ти се вярва, ще ти мине. Един ден даже ще се чудиш, защо си била толкова глупава да го търпиш и какво толкова си му харесвала. И разбира се, че ще срещнеш човек, с който ще се чувстваш по-добре, просто си отвори съзнанието. А сега, докато страдаш по въпросния господин, започни да се занимаваш с различни неща, радвай се на свободата си и вярвай, че всичко, което ти се случва е за добро.
Убедена съм в това, което говоря, защото такава "любов" са преживели хиляди момичета, включително и аз и после сме се  на наивността си.
Помни, че истинската любов е споделена и те кара да се чувстваш чудесно в кожата си и на мястото си, чувстваш се свободна и т.н. Просто си сигурна, че си обичана и разбирана, а не по цял ден да се чудиш "обича ли ме, или не ме обича  "

Tyjna разбирам те напълно. Това последното което си писала все едно аз съм го писала. И аз не съм била сама преди това и много ми липсваше всичко преживяно с него. Но тогава когато останах сама си направих равносметка сама със себе си и разбрах, че не мога да бъда щастлива с този човек. Не се страхувай да продължиш напред и макар че всичко в момента ти изглежда черно опитай се да гледаш по оптимистично на нещата около теб. Ти имаш право да си щастлива, да имаш мъж до себе си който да те разбира и подкрепя във всичко и някой ден когато най-малко очакваш ще го срещнеш. А сега прави планове за неща които обичаш да правиш и не търси вината в себе си, а разбери че просто наистина не сте били един за друг и сигурно и за двама ви е по-добре че сте се разделили.

Щом ти се е струвал неподходящ, значи така е било. Не съжалявай, а се радвай , че си направила правилната крачка на време.
Ти сега се самосъжаляваш, но не трябва. Заеми се със себе си, погрижи се за самочувствието ти и гледай по-позитивно. Аз моята истинска любов срещнах точно на 27г. Толкова дълго я чаках Не съжалявам за нищо.
Просто вземи лист хартия и си напиши плюсовете и минусите ти от връзката ви, както и неговите. Виж какаво ще се получи.
Успех!

Направо не може да бъде !!!Тази тема все едно аз съм я писала!!!Към авторката-радвай се,че се е случило сега,а не когато вече имате дете,защото тогава въпросите без отговор стават много повече!В горе долу това положение съм,само дето съм бременна в 5 месец(и съм вече сама).Мисля,че трябва да останеш за известно време сама и да преосмислиш всичко,а така като гледам ти си направила първата крачка-разбрала си,че той НЕ е човека за теб!Има нещо много вярно-по добре сама,отколкото зле придружена!Кураж

Я се вземи в ръце  - дебела,лоша и т.н.А той да не е Ален Делон?И аз минах по твоя път,писала съм в доста теми,давах съвети.Запомни,чв всеки край е начало не нещо ново,по-хубаво.Добре е че сте се разделили,защото щом те е обиждал,повярвай ми така ще си е цял живот - после ще започне да го прави и пред детето.И мен ме тъпкаха и обиждаха дълго време,каква ли не ме наричаха пред детето,накрая ме зарязаха заради друга жена.Тогава нямаше кой да ми даде акъл да спра да плача ,да гледам положително на нещата,стигнах до психиатър,хапчета.Сега  се радвам че съм се развела и съжелявам исктенно другото момиче,което и дете му роди.Срещнах човек,който ме харесва такава кактаво съм,вече не чувам че съм тъпа,грозна и дебела.
Горе главата,времето ще излекува раните ти.Излизай с приятели,забавлявай се и помни че животът продължава,след лошото идва хубавото.

Казват всяко зло за добро! Приеми,че си се освободила от нещо,предпазила си се. Няма нищо случайно,късмет е че сега си свободна,готова за ново начало. ..... Освободи сърцето си,за да можеш да започнеш нещо ново. Явно,не те е заслужавал,явно е - щом минусите са били повече,считай го като спасение. Дъщеря ми страда по една връзка, и мислеше че няма да забрави,плачеше по цял ден,но ето че сега даже отчита грешките си,и се чуди как е търпяла някой неща. И тя написа плюсове и минуси и резултата беше отчайващ.....Сега се смее и даже вижда колко грешен е бил човека... Но трябва време,да го осъзнаеш това. Трябва да се уважаваш и цениш,това е разковничето!!! Радвай се на свободата,че всеки един момент може да срещнеш човека!!!

Нямаш нужда да преодоляваш никого. Имаш нужда да се опознаеш, да се обикнеш и да имаш нужното самочувствие.
И да спреш да прекарваш живота си чакайки и надявайки се на чудото наречено моята половинка. А всъщност това за теб да е някой, който да ти даде нещо, което зависи изцяло от теб. Искаш някой, който да ти даде самочувствие, да те кара да се чувстваш красива, желана, ценена и т.н., но ако сама не го усещаш никой не може да го направи. Ти не търсиш човек, с когото да споделяш живота си, себе си, любовта си, а някакъв спасител от самата теб и собствената си неувереност. Такова животно няма. Нали дори и да се появи някой такъв в един момент ще му дотегне да те носи на ръце и да се занимава само с "лекуването" на ранената ти и смазана душа.

Остави времето да свърши своята работа. Не искай веднага промяна. Обърни внимание на себе си и едва, когато се чувстваш добре с твоето "аз", мисли за друг.
За съжаление, много манипулатори създават връзка на зависимост с жертвата си, която развива необходимост да се подлага на унижения, дори и да го съзнава. Заради това, изключи изцяло контактите с този човек.
Успех  

Егоизъм прояви.
Възрастта няма значение.
Не забравяй, че такива тирани се хранят от такива като теб, но са слаби - имат нужда от чуждата слабост.

знам , че ти е невъобразимо трудно , но поне си се откъснала от този човек.Приеми го като животоспасяваща операция.По лошо би било ако въпреки всичко ти се налага да си със него.При мен е така.Болката която изпитвам е разрушаваща,и незнам как ще продължавам , но безсилието да живееш с човек който не те уважава и обича може да те погуби.Казват , че времето лекувало дано е така.Продължи напред без съжаления.

tyjna1 , знам че е трудно да забравиш човек с който си споделял живота си. Но си задай върпоса има ли смисъл да се унижаваш заради някой, който не те заслужава. Стисни зъби и продължи напред. Наистина е много турдно, но не е невъзможно. Не се унижавай като го търсиш и падаш в краката му. Любовта не трябва да е страдание. Не знам защо ние жените се измъчваме и отъждествяваме това красиво чуство със страдание. Гледай напред и нагоре. Миналото си е минало. Не може да се живее с него.

Натисни червеното копченце на телефона си,изтрий му номера,а заедно с това и сълзите си и излезни навън!!!Не си заслужава да се тормозиш за някой,който не го заслужава   Дано това ти помогне поне малко-"Никой не заслужава да лееш сълзи за него.А този,който заслужава,никога няма да те разплаче!"Хубав ден ти пожелавам 

Оставам с впечатлението, че все още търсиш и се надяваш на одобрение от него. Може би те боли, че връзката ви е прекратена от него, а не по твое желание, т.е. той я е напуснал много преди ти реално да се изнесеш от общото ви жилище.
Има само един лек, според мен: Спираш да се надяваш и приемаш, че нещата са тотално и безвъзвратно приключени, теглиш му една (може и повече, по избор ) майна и си казваш, че ти си най-важната и специална жена на света!
Повечко самочувствие и увереност в себе си ти трябва. Научи се да се обичаш и да се радваш на живота, без  "виновника" за това да е мъж!

Представям си какво ти е мила, но погледни го от хубавата страна - вече си свободна да срещнеш човека, който ще те обича и уважава. Тогава ще се радваш, че си приключила с този мъж. Освен това, по-добре е че се е случило сега, защото ако бяхте родили и дете, нещата щяха да станат много по-сложни, като при мен например.
Кураж, и знай че хубавото в живота ти тепърва предстои, просто трябва да се отърсиш от миналото и да го посрещнеш 
Освен това - 27 е страхотна възраст!

мила , не позволявай на тая гад да те мачка.Следващия път като ти каже , че има какво да се желае му кажи че това  което си  вече някой друг ще му се радва и него не го интересува.Дори и да нямаш мъж до себе си прави се все едно има.Да видим кой ще се смее последен.Моя ме беше докарал до лудост бях станала 115 кг дебела и грозна така ме харесваше, бях му удобна защото никой не ме искаше и си стоях само в къщи нямах приятели - нямаше грижи с мен.Обаче прогледнах погрижих се за себе си .Само аз си знам какво ми коства но си умирам от кеф когато избеснява.Вече съм 75 кг, ходя редовно на козметик поддържам се флиртувам, въобще решила съм да взема всичко от живота което ми се полага.Излязох от ъгъла в който ме беше наврял.Светът отново съществува.На моменти ми е много трудно защото живеем заедно и честно това не е семеен живот , но за момента нямам избор.Така , че с рогата напред.Пък да видим кой ще се смее последен.

той не те заслужава!

 Много се извинявам но няма да прочета другите мнения защото бързам да ти отговоря.
 В момента съм в процес на развод. С мъжа ми никога не се разбирахме... при всяка раздяла чувах думите "Ти сама си си виновна", "ти провали всичко", все това чувах и никога не пое отговорност за своите грешки. Крачката за разведа беше моя и не съжалявам... Може би около 2-3 седмици бях много самотна и ми беше криво. Сега съм добре и то не защото го преодолях а защото в живота ми се появи много бързо човек който ми помогна да забравя мъжа ми.
 Събери сили и се отпусни, ще го мислиш но няма да ти пука толкова колкото сега. Излизай и се забавлявай, само това спасява положението. На мен не ми пука дали мъжа ми има друга или не...   

  на всички , много ми помагате наистина...

насочи вниманието си встрани, забележи и другите около себе си, дори да искаш в момента на инат да го върнеш обратно....така като го търсиш ще се кефи още повече...покажи му , че има наоколо и други мъже, на които би могла да обърнеш внимание....освен това създай нови приятелства...нали пишеш че се чувстваш самотна....и повече самочувствие

Не се връзвай на подобни приказки. Явно човекът е решил да живее живота си, но без теб.
А за теб ще е по-добре да спреш подобни виждания за секс. Мъже за секс, и то качествен,много

И аз съм минала по този път, хиляди надежди, терзания, обещания и похвали...повярвай ми, няма смисъл! Обичай себе си повече

tyjna1, знам, че в момента много те боли. Аз преживях този стрес наскоро, след 3 години и 7 месеца..планове за сватба, деца и семейство...един ден се прибра от работа и не беше същия. След като се изнесох бях направо изгубена. Чудя се как не превъртях...Толкова ме болеше от липсата му, беше ме срам от хората...измъчвах се, безсъние,глад...мисли. Обаждах му се всеки ден почти, въпреки,че обещавах на всички, че няма повече, пишех му...плачех, молех, виках, обвинявах, съжалявах...не ме е срам. Аз съм много емоционална и знам, че го обичах с цялото си сърце.   Той обаче не е изпитвал нищо подобно. Уикендите ми бяха най-тежки. Имало е съботи или недели, в които нямах сили да стана...от всичко ме болеше. От слънцето, от снега...от сутрините и от вечерите. Работата ме спаси, това ,че поне през седмицата не можех да си позволя да плача непрекъснато, макар не веднъж да съм плакала на работа. Моят съвет е да намериш сили и да се занимаваш с нещо...Намери си хоби, излизай с приятели...сега ще става по-топло и приятно. При мен се случи преди Коледа и депресията беше голяма. Съжалявам, че така са те наранили. Имай кураж   

Абе няма ли някой около теб, който да ти лепне два шамара... Изгонил те е, пуска ти от съжаление, намерил си е друга, но явно думата край нищо не значи за теб. На теб ако някой ти досаждаше така, едва ли щеше да ти е приятно. Ужас. Я го остави на мира. Имала съм лепки като теб, от дума не разбират, любовта им е оправдание за всичко. Каква любов, какви пет лева, ако толкова го обичаш, ще го оставиш да си продължи живота, след като ясно ти е казал, че не те иска, вместо да врещиш мой си, мой си и да си просиш съжаление.

не си намирай оправдания, забрави го. Колкото по- скоро толкова по- добре за теб. Не търси любовта, търси човек който да те разбира и с който да се чувстваш добре. Дай си време след тази връзка да поживееш малко.

Ами да беше кръстила темата "как да си го върна". Няма някакво желание за преодоляване в писаното от теб. Спри се навреме, преди за него да си станала "побърканата ми бивша", защото с това гонене натам вървиш. Никой мъж няма да привлечеш с тази лабилност. Ако трябва, консултирай се с психолог.

 Явно ти не искаш съвет, само си чешеш езика и намираш оправдание за всяко нещо. Прочети темата от самото и начало и ще намериш отговорите на въпроса ти.

Мегита, не бъди толкова груба. Аз бях в абсолютно същото положение близо 4 месеца...съсипах се от рев. Не го казвам, за да оправдая някого, но аз разбирам каква болка изпитва момичето. Дори и да е най-големия загубеняк...а той може би е! Боли от несбъднати очаквания, от разбити мечти...
tyjna1 голяма част от нещата, които си писала важат за мен...не се предавай. Не се връщай назад, пребори ги тия мисли. Забрави какво е било усещането да си с него, не си го припомняй, защото боли. Аз изпитвах физическа болка от това, че вече никога няма да се прегърнем, че няма и няма да сме заедно...И аз си мислех, че моя е изпаднал във временно умопомрачение и, че скоро ще 'види' какъв човек съм...но, не било писано - вече мога да кажа, че е за по-добро.  Запълни си времето с нещо приятно - помага! И след време ще усетиш как всичко избледнява. Казвам го, защото с мен се случи така...все едно не е било в моя живот. Не искам да се връщам назад, защото много ме нарани. Гледай напред, живота си е твой ! 

 Изобщо не съм груба  , тя иска съвет а само оправдава постъпките си. Докато продължава да намира причина за всичко никога няма да излезе от този случай  .
 И защо си мислите, че аз не съм минала през подобно нещо  та аз в момента се развеждам, знаеш ли колко време ми беше нужно за да направя тази крачка. Не защото го обичах или нещо от този сорт, просто сме женени. Тя просто трябва да се стегне и да разбере, че пред нея има хора и личности, не е само един човек за който да си струва да си съсипваш живота. Но преди всичко тя самата трябва да е на ясно какво иска от него, защото само със самосъжаления нищо хубаво не си докарва, самата аз бях така но изплувах... Не искам да бъда груба но аз така се справих, просто се намери човек който да ми каже аджеба какво ми трябва от живота и се справих. Не трябва да се затваря и да се самосъжалява, разбирам, че е младо момиче. Най- вероятно и никъде не излиза което е огромна грешка.
 Момиче хвани си живота в ръце, ние жените сме много по- мъдри в действията си и ни трябва много малко за да си стъпим на краката си, просто трябва да живееш... 

Стига глупости! Ако е бил истинската ти любов нямало от инатлък да се разделите.
Хубаво, че се срещаш с други мъже, но вместо да ги сравняваш просто се остави на това да бъдеш ухажвана. Два месеца са твърде малко време, за да го забравиш. Успокой се и се глези.

Разбираема е тъгата ти, но ти сама  продължаваш да се потапяш в нея.
Отпусни се, разведри се. Нямаш ли приятелки? Излезте по женски. Много добър вариант е 3 жени. Веселете се.
И аз съм изживявала такава мъка, приятелките ми ме измъкнаха от блатото на самосъжалението.
Сега се радвам, че се разделих с неподходящия човек. Намерих това, което търсех. Познатите ми, които направиха компромис със себе си сега вече са разведени.
Знай, че  недостатъците на мъжете след време се задълбочават. Нима искаш да страдаш повече след време... и с деца...

На това му се казва  навик-свикнали сте да живеете заедно и най-вече от това те боли,че човека го няма .че няма кой да те укори като направиш грешка,че няма кой да те похвали като заслужаваш.Времето наистина лекува,но и ти направи така,че да се излекуваш-почни първо да се оглеждаш за колежка с която се разбирате  да споделяте,да излезете на заведение или просто на разходка да идете.Огледай се и за съседка -не може да няма сходна душа около теб.Поговорете си  дори за съвсем незначителни неща,не е необходимо да знае всичко около теб,ще видиш как ще се почувстваш след разговора,гледай да не оставаш сама в моментите когато ти стане мъчно-излез -виж хората около теб-всеки има проблем някой дори доста по големи от твоя.

Мегита, извинявай 
Пожелавам ти много щастие   

Tujna, историята ти е като моята. Почти. При мен в рамките на месец се случиха куп неща, които сега като помисля не знам как се справям още. Загубих работата си, бях в сесия, баща ми пострада тежко, майка ми се разболя. Бях си сложила червен буркан на главата, полудявах от случките, които идваха една след друга без да ме питат дали мога да приема още .Упорито търся нова работа, но уви нещо не се получава. Разчитах на Него, за подкрепа - емоционална. Все пак двама души са заедно в добро и зло. И така до преди две седмици.....На петък 13ти, докато аз бях на лекции той е взел решение да се разделим, след почти 3 години връзка ( а от първия ни ден живеехме заедно). Казвам "взел", защото сутринта докато ме целуваше за "чао" ми каза че ме обича. Живеем заедно у нас, но поради стечение на обстоятелства временно бяхме у тях. И така момчето се прибра у тях, но без мен. По телефона ми каза, че приключваме. Мислех си,  че се шегува, но уви....Обяснение за това не ми даде. На другия ден му се обадих, исках да поговорим. Нямал време. След това му писах, за да му се извиня за това което съм казала и че не съм искала да го засегна ( когато се разделяхме по телефона нервите не ми издържаха и казах тежки думи). Той дори не ми отговори. И до ден днешен - втора седмица вече. Но вече, знам - аз бях до тук . Няма да се вкопчвам в него. Останало ми е капка достойнство и няма да се унижавам, да му плача, да го моля. След като той ме остави в толкова тежък за мен момент си задавам въпроса - а дали той заслужава да го искам. Искам да изясня дали този човек е за мен, мога ли да съм сигурна че утре няма да му скимне да си вземе шапката отново....да се погрижа за моето загубено, в грижи за неговото Аз, за моето Аз. То заслужава това. Знам, че ще го видя, още не си е прибрал багажа, но тогава искам с гордо вдигната глава да му покажа, че аз съм добре. Сама, без него, но добре. Липсва ми ужасно. Болката е неописуема, празнотата е пълна. Ако поне имах работа, щях да се разсейвам. Но знам, че никой освен мен (за сега) няма да се погрижи за душата ми. Трябва сама да го пискам и да се постарая, за да се почувствам по-добре, да бъда по-силна, за да се справя с кашите в живота си. Бъди силна и се уважавай сама, за да те уважават и другите! Не се унижавай повече. Все пак два месеца стигат! 

Аман от такива незнаещи какво искат от живота си момченца, макар да определят сами себе си като мъже. Аз съм на 30, бившия на 29, разделени сме от две седмици. Горд е и не мисля, че ще се стигне до там да иска да се събираме. Няма друга жена, явно се е уплашил че не може да справи с мен - изпаднала в депресия, безработна жена.
Казал ти е, че те Обича... а защо се сети сега? А защо е още с нея? Да не остане на сухо, ако не склониш да се съберете ли? Можеш ли да му вярваш, че няма някой ден да стори същото. Аз когато обичам, не търся утеха другаде. Не знам, мила, сърцето какво ти казва, а разума?

Би ми се искало да означава, че иска да се съберете. Аз когато го казах на моя, точно това имах предвид - че го обичам и искам пак да сме заедно. Но аз нямам друг мъж до себе си. Да за да оцени че те обича, може би е имал нужда да опита с друга, след като се е съмнявал в теб. Но защо още е с нея? Още е прекалено рано да се влюбиш, мила. Как като на теб, всяка фибра иска Него, онзи бившия. И аз не знам как да си помогна. Опитвам се да не мисля, но е много прясна раната. Само това ли ти каза, че те обича? Ти какво му каза?
Сещам се за една мъдрост ( в такива моменти те бликат): Истински ни обича не този, който ни бърше сълзите, а този който не ни разплаква.

Не се унижавай за нищо на света! Уважавай се, не се обсебвай от мисълта за него. И моля те - остави го. Всичко възможно, че и в повече си направила. Просто наложи си това да спреш, да го търсиш. Колкото повече му показваш, че още мислиш за него, толкова повече ще бяга от теб. Знаеш това. И аз стискам зъби и тръпна да чуя Неговия звън, но уви. Обърни си внимание и го остави. Не ми е лесно да го кажа, повярвай ми. Но се опитвам да бъда силна и да уважавам първо себе си. Той не заслужава тези унижения, както и моя уж М:)

Не ми се чатат отговорите.
За това ще ти напиша само - да не ти пука
Аз живея в перипетии 9 години
Дали се получава или не - един Бог знае
Аз инат - той два пъти
Вечер седим и мълчим като пукали
По щастлива ли съм от теб?

Би трябвало да си по щастлива, щом живееш с изпепеляващата си любов.

Да, щастлива съм, не бих пожелала друг.
Но боли. Тъжно е да живееш с изпепеляващата си несподелена любов.
Трудно е да обичаш човек, който...вече е обичал.

Ако те присвива стомаха ( в пеперудения смисъл), като го видиш, това си е цяло щастие. Ех, как го искам отново  Защо тези мигове отминават така непоправимо, или може би аз съм непоправима романтичка.

 

В момента не искам да се включвам в темата, изчетох я цялата, имам какво да пиша, но не ми се споделя... 

Тъжна,  и кураж!

 И аз това се опитах да кажа 

Ето пример и от мен - влача се от болка и мъка, плача, боли ме ... Но не пипам телефона, а как искам да му се обадя. Мисля, че би било по-лошо, ако се обадя. А и като му се обадя какво - може и да не ми вдигне, от което още повече ще ме заболи  ... Все пак при мен раздялата е факт "само" от две седмици.

daredevil, браво за силите !!! Аз не успявах като теб...и всеки разговор беше ужасен...плачех часове наред след това. И сега понякога се питам 'защо трябваше да стигнем до тук'. Опивам се да не се връщам назад...Моят бивш не ме потърси нито веднъж за 5 месеца. Не съм мислила, че е толкова жесток. Иска ми се да срещна някой, който ще ме цени...Самотно ми е тази вечер - иначе от работа и курсове не ми остава време да тъгувам. Гледам напред... Но, нямаше да е лошо да има едно истинско мъжко рамо, на което да заспя спокойно. В крайна сметка си мисля, че всички ние търсим много простички и обикновени неща, но се оказва трудно да ги намерим. Хората са лицемери и егоисти...
 

 Аз пък колкото и невероятно да звучи се чувствам прекрасно  но при мен може би е защото аз направих крачката да си отида. Не ми липсват ухажори. Обаждат се постоянно мъже които не са ме виждали с години с думите "Чух, че се развеждаш" и това ми върна самоуважението което бях загубила с бившия ми.

Мегита, аз вече приех мисълта, че няма да се събрем. Аз такава грешка няма да допусна...не ми липсва той. Може би е навик, може би е, че от много време съм сама...и ми се иска нещо много малко. Даже не искам някой да ме разбира в момента. Може би да се погрижи малко за мен. Аз съм от хората, които се раздават до безкрай. Но сега ми се иска някой да се погрижи за мен (освен аз самата).

  разбирам те миличка    дано скоро да се намери мъж който наистина да ви цени и да ви уважава 

echolalia, хубаво е че имаш с какво да се разнообразяваш. При мен така се получи, че ме съкратиха от работа преди месец, преди две седмици и той си тръгна. Втора раздяла ни е това. Миналия път аз го изгоних и имаше защо. Този път той си тръгна, а аз не знам защо. От това ме боли най-много. Но стискам зъби, не ми остава друго. До преди малко пак се сетих, и пак плаках, но не - няма да му се обадя. Помолих го миналата седмица да се видим и да поговорим, каза ми "добре, ще ти звънна тези дни" и така вече 10 дни. Багажа му е тук, у нас .... като гледам нещата все едно никога не си е тръгвал и всеки момент ще се прибере. Нямам сили аз да ги събера. Но полагам адски усилия да не се обадя, място за унижение - няма. Уважавам и себе си. Или поне се опитвам.

daredevil, ти си на крачка от това да го преодолееш. Аз реших, че ще вярвам, че се случат правилните неща. Ако усещаш болка при някои мисли, значи трябва да спреш да ги мислиш. Опитай се да контролираш мислите си, а не те теб. Фокусирай се върху нещо сигурно, нещо хубаво. Пожелавам ти скоро да намериш нова работа. Вечер, когато се опитваш да заспиш не мисли за миналото...ако ти е трудно не мисли и за бъдещето. Измисли си някакъв сюжет и си го разигравай наум. Мислите са много важни...някъде в други теми съм го цитирала, но тук ще го напиша пак за теб :
"Внимавай за твоите мисли,
защоте те ще бъдат твоите думи.
Внимавай за твоите думи,
защото те ще бъдат твоите действия.
Внимавай за твоите действия,
защото те ще бъдат твоите навици.
Внимавай за твоите навици,
защото те ще бъдат твоя характер.
Внимавай за твоя характер,
защото той ще е твоята СЪДБА!"

 

echolalia, много ти благодаря за подкрепата и куража, който макар и с няколко думи ми даваш. Вечер, когато си лягам мечтая - за почивка, за печалба от тото дори....но той се настанява в съня ми, неканен. Две вечери вече не е "идвал"  . Ще си запазя това, което си написала - изключително вярно, но никога не съм го виждала в прав текст. Благодаря то от сърце    Можем и на лични да си пишем. Просто така, за кураж Че то ние, ако не си помогнем да излезем от този ступор, няма кой ... За сега

tyjna1, опитай се да не му се обаждаш. Знам, че е трудно. За спомените - и аз бях така. Всички улици ми напомняха за нас. Спомнях си разни случки, даже разговорите ни...всичко. Призрака на нашата връзка беше непрекъснато около мен. Колко пъти съм тръгвала за работа и като мина по някоя 'наша' улица ми потичаха сълзите. Ние даже работехме сграда до сграда, но малко преди да се разделим аз го подкрепих да си смени работата, защото не беше доволен. Бях готова да го издържам, ако там не се почувства добре и остане малко без работа. Аз колко писма, съобщения и разговори проведох с него - нищо не помогна. Аз не искам да се съм с него повече. Винаги аз съм се грижила за неговото удоволствие, бях се отдала напълно, безрезервно...аз не бях 'аз', а 'ние'. Всяко мое решение беше съобразено с 'нас'. Много ме нарани факта, че все едно се 'отърва' от мен. Пишеше ми ужасно гадни неща в отговор на моите писма. Спести си болката и не му пиши, не го търси. 

аз съм тук, но ти нямаш лични ... пусни ми как е skype ти може там да си поговорим, ако искаш?

Вместо да се вайкаш, действай, намери му заместници - двама-трима, не му мисли много, имаш нужда от неангажиращи връзки, за да се отърсиш по-бързо. 

аз какво да кажа,....вчера ми се случи за пореден път обиди унижение и аккво ли още не.Точно вчера правехме година и 11 месеца /за някои малко за др множко/ какво става разбира ме се в 3 часа еди къде си идва нашия пиян,почва да ме обижда била съм комплексарка,че съм била от село....разплаках се мина една мърда дето мин годи се мъчи да ни раздели аз си плача до него той седи с очилата и тая минава и "оо как е?!" и ми вика "и кво ся пак ли ще ревеш...." аз го питам сериозно ли го мисли това за мен,той ми се хили и ми гледа злобно и ми вика "ами да..и кво гадно ли ти стана а "/с една усмивка такава нагла/....Сега се мъча да съм силна,ама знам какво ще последнва щше ме накара аз да се чувствам виновна и незнам си кво незнам си що.....обадих му се снощи "оф бях бомбок,не ме занимавай"
Аз му казах че ме наранява и че вече го мразя /което не е така ест/,просто исках и него да го заболи,колкото и гадно да е .
Ама много ме нарани и огорчи за пореден път...

Чета и не вярвам на очите си?! Къде ви е самоуважението, момичета? Няма го, а вие искате другите да ви уважават. Няма да стане, гарантирам ви го. Бийте им шутовете на тези мърлячи и престанете да ставате смешни и жалки и да им четкате егото. Завлачили сте се по корем, вместо да си направите калкулацията и да започнете живота си отначало. Здрави сте, сигурна съм, че сте и много хубави и сте получили урок. Време е да направите нещо хубаво за себе си, а не да пропилявате дни и месеци в самоунижения. Никой не заслужава това!   

     момичета!
И аз съм от седмица в същото положение, ама горе главата 
Мислиш ли позитивно, нещата ще се оправят 
Весели празници на всички   
Няма цял живот да сме сами, ще дойде ден и ние да сме обичани и уважавани!
         

И аз искам да ви пожелая Весели празници, мили, необвързани, момичета!
Вярвам че и нашето хубаво тепърва предстои. Иска ми се да е така. Тежка е раздялата, най-вече го усещаш по време на празниците, но дано наистина от тук на татък ни предстоят най-хубавите мигове.

За протокола, искам да отбележа, че вече от седмица имам работа. Помага ми да не мисля за това, което ми се случи преди повече от месец.  ви горещо всички!

тъжна как си след като е минало повече време?
Момичета по-добре разделени и сами отколкото непрекъснато да ви унижават.

А приятелки имаш ли?
Срещай се с тях. Не дръж да срещнеш точния непременно веднага

Ще го преодолееш. Няма непреодоляна раздяла. По-трудно е да се вземе решението за нея, след това нещата следват естествения си ход. А той е свързан единствено с време. Не зная дали някой по-назад е писал, защото не съм чела всички мнения, но всяка раздяла има етапи през които се преминава. При теб все още е твърде прясно, затова все още си във фазата на депресията, на липсата, когато всичките мисли са насочени към другия.
Спокойно, ако не си позволиш да потънеш в самосъжаление, това скоро ще отмине. А след като отмине, идва времето на приемането и заедно с него, способността да продължиш напред.