Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора


Мнения: 349
Здравейте!от доста време чета различни мнения по различни теми във форума,но чак сега се обезстраших да пиша. Rolling Eyes Very Happy Аз съм на 22 години,щастливо омъжена съм от 6 месеца,студентка съм по психология...да не задълбавам Very Happy...за мен това да стана майка е най-съкровеното,благословено и прекрасно нещо на света. желаем това с моя съпруг безумно, но от моя страна все още не се решавам на тази невероятна стъпка, обладана от страхове, притеснения за това каква майка ще бъда аз! чета много информация, интересувам се и научавам много неща от курсовете ми в университета,от безброй книгите и списания, които купувам,от статиите в интернет и от вас като майки. знам отлично, че тези стедства могат да ми помогнат много, но знам също, че рецепта за добър, разбиращ,подкрепящ родител- няма ( дори и в академичните издание Smile ).знам също, че този страх е мой, родил се от моето детство,мойте родители, чувства и преживявание. ходя на курс за собствен опит като бъдещ психолог, за да опознавам себе си и собствените си страхове повече и да намирам начини да се справям с тях. но никога до сега не съм се обръщала пряко към тези прекрасни и смели жени, които са решили да станат или вече са майки, за да поговорим, обменим съвети и подкрепа...може би точно това е и причината да ви пиша- за пътя на едно от безброй превъплъщенията на жената- да бъде и майка! Радвам се, че вече съм тук! Поздарви!  bouquet Сузана
Цитирай


Мнения: 435
Здравей! Родих първото си дете на 22 години, тъкмо завършвах бакалавърската си степен. Страх ме беше, да, не знаех как ще ми се промени живота, не знаех какво ме очаква. И да, промени се, много. Когато се сещам за миналото си мисля за времето "преди детето" и "след това". Животът ми се промени, направо се преродих. За хубаво. Порастнах, смених приоритетите си, станах по-отговорна, по-борбена и в същото време по-кротка и търпелива.
Сега очаквам второто си детенце. И пак ме е страх. И пак се чудя какви ли промени и изненади ми готви Живота. И пак колкото и желано и планирано да беше забременяването, пак ме обзе едно странно чувство на паника. Като сега се притеснявам и как ще поделя вниманието си между двете дечица. И ме обзема и обич, любов, голяма, безгранична. Не съм психолог. Но си мисля, че и трето и пето дете да имам, пак ще ме е страх. Нали съм майка. Винаги има за какво да се тревожа.

Смело напред! Сама ще разбереш кога си готова! Щом те е страх - време е!
Цитирай

димитровград

Мнения: 137
не може да не те е страх аз родих 2месеца след като навърших 18(чиста натурална бългърка съм) и въпреки това беше планувано ако си сигурна в човека до теб защо се чудиш няма какво да те е страх от раждането дали ще е сега или след 5г то ще се осъществи няма мърдане искам да ти кажа че раждането наистина не бих го преживяла пак но резултатът от това раждане ти променя живота из цяло аз съм решила да остана само със моята принцеса не защото ме е страх толкова от повторно раждане а защото искам да и дам цялото си внимание обич и възможности помисли си добре ако решението ти е положително не забравяй да се похвалиш Hug
Цитирай

София

Мнения: 616
Всяка майка преди да стане такава според мен е имала такива страхове, как ще се справи, дали ще е добър родител и т.н. Повярвай безпрекословната и безгранична любов която ще изпиташ към детето ти ще "убие" всички страхове и в мига в който видиш детето ти ще знаеш как и какво да правиш, всичко е просто инстинкт. Както по повечето книги пише и моето мнение е такова, е не дали правилно си сменила памперса или нещо подобно а с колко любов е нежност обгрижваш малкото човече  Hug Кураж и късмет, дано скоро ни се похвалиш  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Честно казано, изпитвала съм страх от майчинството, когато съм била с неподходящ партньор. Но, когато срещнах бъдещия си мъж, без много предисловия и от страна на двама ни, започнахме целенасочено да правим .... бебе! Нямах никакво съмнение вече - нито за себе си, нито за таткото. Просто знаех, че всичко ще е наред и ще се справим с всяко предизвикателство. Включително и родителството.
Цитирай


Мнения: 2 094
Аз също имах страхове и то много и най-различни. не се страхувах от това кога да имам дете ,а когато бях бременна се страхувах дали детето ми ще е здраво. После се страхувах дали ще успея да го възпитам ,сега се страхувам когато децата ми са болни....
Цитирай

димитровград

Мнения: 1 797
Аз още не съм станала майка(има още време),но никога не сам имала притеснения за това,от самото начало когато решихме да имаме дете бях сигурна че ще се справим и двамата,а сега съм още по-сигурна.
Цитирай

кърджали

Мнения: 567
Честно казано, изпитвала съм страх от майчинството, когато съм била с неподходящ партньор. Но, когато срещнах бъдещия си мъж, без много предисловия и от страна на двама ни, започнахме целенасочено да правим .... бебе! Нямах никакво съмнение вече - нито за себе си, нито за таткото. Просто знаех, че всичко ще е наред и ще се справим с всяко предизвикателство. Включително и родителството.

При мен беше същото. От момента в който се омъжих сякаш се успокоих и притесненията останаха в миналото. Бебчо го искахме много и си казвахме каквото и да ни чака сме заедно и заедно ще посрещаме всичко което ни предстои, а какво по хубаво от дете Laughing Laughing Laughing  Даже си спомням че когато родих и той дойде при мен се просълзи- щастието ни беше огромно с бебка.
Впускай се в това предизвикателство- радостта е голяма
Цитирай

София

Мнения: 492
Здравей! Родих първото си дете на 22 години, тъкмо завършвах бакалавърската си степен. Страх ме беше, да, не знаех как ще ми се промени живота, не знаех какво ме очаква. И да, промени се, много. Когато се сещам за миналото си мисля за времето "преди детето" и "след това". Животът ми се промени, направо се преродих. За хубаво. Порастнах, смених приоритетите си, станах по-отговорна, по-борбена и в същото време по-кротка и търпелива.
Сега очаквам второто си детенце. И пак ме е страх. И пак се чудя какви ли промени и изненади ми готви Живота. И пак колкото и желано и планирано да беше забременяването, пак ме обзе едно странно чувство на паника. Като сега се притеснявам и как ще поделя вниманието си между двете дечица. И ме обзема и обич, любов, голяма, безгранична. Не съм психолог. Но си мисля, че и трето и пето дете да имам, пак ще ме е страх. Нали съм майка. Винаги има за какво да се тревожа.

Смело напред! Сама ще разбереш кога си готова! Щом те е страх - време е!


lianka, все едно си разказала моята история и моите чувства. Докато бях бременна втория път много ме беше страх дали ще съумея да се раздам еднакво и на двете си деца. Сега се смея на тези си страхове, защото (поне при мен) това стана толкова естествено и неусетно.
Цитирай


Мнения: 9 816
чета много информация, интересувам се и научавам много неща от курсовете ми в университета,от безброй книгите и списания, които купувам,от статиите в интернет и от вас като майки. знам отлично, че тези стедства могат да ми помогнат много, но знам също, че рецепта за добър, разбиращ,подкрепящ родител- няма ( дори и в академичните издание Smile ).

Аз пък си мисля че, колкото повече задълбаваш в четене и анализиране на това що е то родителството и плашещо или не е то, пред толкова повече се изправяш. Остави това желание да се появи естествено и спонтанно.
Решението да имаш дете, да поемеш най-голямата отговорност в живота си, да станеш най-важният човек за друго човешко същество трябва да е наистина осъзнат и искан избор.
Щом все още имаш страхове, все още не си готова, отложи раждането на детето си с година-две. Все пак си на 22 г. и животът е пред теб.
Нека майчинството не бъде бреме, а радост за теб.
Успех!
Цитирай

Sofia

Мнения: 31
Срещнала си мъжа до себе си, обичате се, двамата сте здрави и имате финансова възможност да се грижите за себе си и за детето, което искате да имате... Ако това е така няма за какво да се притесняваш и можете спокойно да направите тази крачка. Дано да не се притесняваш прекалено много за изпитите, които ти предстоят, защото е добре да не си създаваш излишно напрежение по време на бременност. Иначе, както казаха и други настоящи и бъдещи маминки във форума винаги има за какво да се притесняваш. Аз много се притеснявах да забременея преди да срещна подходящия човек. След като заживяхме заедно със съпруга ми решихме, че ще си направим детенце.  Щастливо женени сме от два месеца и се оказа, че съм забременяла в деня преди сватбата или вечерта след нея. От време на време и аз се притеснявам дали всичко ще е наред със съкровището, което чакаме, но това е нормално. Това е майчиният инстинкт. Не случайно старите хора казват "да не ти се случи това, което майка ти мисли" (т.е. за което майката се притеснява). Като помисля трезво обаче няма за какво да се притесняваме, нали всечки така сме се появили на този свят. Медицината е доста напреднала. Сестра ми има дъщеричка на година и 10 месеца и като ги гледам двете (спомням си и бременността на сестра ми много добре) това допълнително ми дава кураж, че всичко ще е наред и въпреки трудностите, които може да поднесе на някои жени бременността като видиш малкото съкровище ти ставаш най-щастливия човек на света Smile)) Късмет и не се притеснявай да опиташ, "бременността не е болест тя е нещо прекрасно" Smile))
Цитирай

Варна

Мнения: 3 938
Подкрепям поста на Франческа Peace
Честно казано никога не ми е минавало през главата каква майка
ще бъда, дали ще се справя и т.н. Сигурна съм в себе си и човека до мен.
Цитирай

София

Мнения: 2 084
Рецепта няма!Учим се от живота,от грешките ,от ситуациите...Стремим се да сме добри родители,даваме всичко от себе си...Стараем се...И знай,че когато то се появи,живота придобива смисъл...и няма нищо по-хубаво...и няма по-голямо щастие...И знай,че си заслужава да се изживее...майчинството,да бъдеш майка.
Цитирай

София

Мнения: 2 160
Просто си по-взискателна към себе си, защото считаш, че поради образованието си няма да имаш право на грешки.
Няма готови рецепти за добри родители.
А и взаимоотношенията с децата много зависят от характера и темперамента на самите деца, защото дори и на годинка, те са личности.
Съветът ми е да спреш да се задълбочаваш толкова много, тъй като на този етап в живота ти би постигнала само теоретични познания.

А, и забравих: вероятно ще бъдеш прекрасен родител!
Цитирай

София

Мнения: 9 918
страха отмина като го гушнах.До тогава ме беше страх от бебето
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора