Страховете на бъдещата майка- да стане МАЙКА

да мисля че и от двата вида ме е страх мислила съм за секцио но разни мами около мен ми натрапиха мисълта колко ужасни болки са изпитали от секциото

Много точно.И аз родих на 22.Още като се запознах с мъжа ми бях готова и исках да имаме семейство и дете.Колкото силно го исках,толкова ме беше и страх.в един момент просто си казах,че момента да си напълно сигурен и подготвен едва ли ще дойде и нещета просто се случиха...

Винаго ужасно ме е било страх от това да създам семейство и да имам дете, от тъпото си възпитание с прекалени взискателности от страна на родителите ми , което единствено те осакатява.
Съдбата се погрижи да ме изиграе и да направи появата на децата ми най-желаното нещо и най-голямата битка в живота ми. Многократно съм разказвала как си живеехме бохемски с гаджето ми и през ум не ни минаваше да имаме деца, дори когато си купихме апартамент, архитекта ни обясняваше ..ей тук ще е детската , защото е най-слънчева  и ние цинично се споглеждахме и си викахме , важното е да има къде да си сложим картините , статуетките , черната техника и други простотии ... децата не са наша грижа... И  се случи така , че гаджето ми , понастоящем съпруг се оказа с тумор , който трябваше да отстрани с тежка операция, след това се оказа че без асистирана репродукция не можем да се размножим  И да видите , донята , как за 4 години обиколи най-класните клиники, биеше си сама инжекциите, спазваше всички указания на лекарите... Дето сестра ми ми се подиграва , ако на видеозона някое пръстче не излиза на броилката , донята тича и пие нещо  През колко манипулации минах за да се появят двете ни слънца. Та страх ли , няма страх когато трябва да станеш родител то просто се случва , настройката ти става друга и целенасочено се стремиш към това. Тази роля е най-трудната ,най-отговорната , но с такава лекота се играе и така лесно се напасваш към екипната работа с децата , че само с магия мога да го сравня или вълшебство по-така ми звучи. Пък и нали тази нощ е нощта на Благата вест, някак съм романтично настроена 

zdraveite az sam edna bade6ta maika na 28 g. i me e streh mnogo v samoto na4alo sam no vseki den stava se po stra6no i se zamislem kakvo e bilo na moqta maika vseka sutrin se sabujdam s razli4no nastroenie koga mi se gadi koga sam dobre i dnes mee hvanala edna hrema nemoga da di6am i zapo4vam da se mrazq nikoga nesam bila takava mranka4ka

Подкрепям написаното от Франческа.
Не съм имала страхове да стана майка. Особено след като срещнах съпруга ми бях сигурна, че той е човека и сега е времето.

А от какво по-точно те е страх?

Мен също ме беше страх да стана майка - дали ще се справя, дали е дошъл момента .... Много съмнения имах в началото, но с времето, след като забременях (аз малко късно осъзнах, че съм бременна  ) и започнах да чувствам детко в мен се изпълних с едно неизмерно щастие. Много четох за отглеждането на детето, но осъзнах, че това не е нещо, което можеш да научиш. Сигурна съм, че правя грешки, а най-вероятно и ще правя за в бъдеще, но също така знам, че се старая да бъда добър родител . Надявам се да успявам! За мен да бъдеш МАЙКА е най-великата роля в живота!  

И аз подкрепям Франческа - майчинството трябва да бъде осъзнато и да носи радост, защото ако бъде почувствано като бреме, според мен, ще се отрази и на детето!

И мен ме е било страх и все още ме е страх.
Признавам си го!!!
Мисля, че е нормално да се страхува човек.  Дето е голяма стъпка към постоянна промяна в живота ти.  Ето моят син е на почти 7 седмици, все още го гледам и се страхувам, че го имам.  Даже още не мога да повярвам, че той е мой и, че трябва да се грижа за него до края на живота си.
Знам, че звучи егоистично, но не е точно така.  Свикваме си заедно един с друг.  За първи път трябва да се грижа за някого, и това ме плаши.
През бременността се страхувах, че няма да съм добра майка, че няма да си обичам детето (това си идва само), че ще остана дебела с големи стрии по корема (това не стана)
Страхувах се, че бебо ще раздели мъжът ми и мен. (това не стана)

Сега се страхувам за много други неща.  Опитвам се да преодолея това в себе си и да организма новият си живот.

Не мисля, че има човек достатъчно подготвен да е родител.  Има хора които искат деца и са готови за нови приготовления и промени в живота си.  Ако решението да си родител, не те плаши или не събужда странни чувства в теб.... не знам

Не съм се страхувала от нищо,никога  Гледането на дете е супер лесна работа,единственото неудобсто е,че сутрин трябва да оправя първо нея,а не да изпия кафето си     Родих я 2-ри курс студентка,сега пак ще родя и на държавен ще се явя  Не съм срещнала кой знае какви трудности,даже бих казала никакви.Гледаме си я сами,от време на време ходи на гости при бабите си уикенда,но рядко,тъй като не искам да я изпускам от поглед 
   Още веднъж няма нищо страшно.Ставаш родител от самосебе си,без да усетиш 

Едно дете променя тотално досегашния ти начин на живот и трябва да си готов да се откажеш от много неща.Няма по-голямо щастие от това да дадеш живот, Но също така съм и на мнение, че майката винаги изпитва някакъв страх. Скоро след като се срещнахме с мъжа ми разбрахме, че сме открили точния човек и започнахме с бебе правенето . За щастие стана още на 2 месец. След  , започна страха дали ще успея да го задържа, след рисковия 3 месечен период, започна страха дали няма да има някоя аномалия. Като наближи времето за раждане се прибави и страха от раждането. Когато видях моето бебе нямаше по-щастлива от мен и предишните страхове започнаха да ми се струват едва ли не смешни . След изписването започнаха другите- дали ще се справя с малко бебе. Мина и това. Когато започна да прохожда ме беше страх да не се удари лошо като падне и на първите и падания винаги сърцето ми спираше . Сега се страхувам като тръгне на ясла как ще се адаптира, дали ще боледува често. С баща и даже споделяме и страховете си от това дали ще се справим с родителството и ще успеем да възпитаме един достоен човек. Страх ни е през пубертета да не попадне в лоша компания-наркотици, алкохол, безразборен секс...........и още хиляди други страхове. Мисля, че колкото и да порасне за мен винаги ще си е моето момиченце и никога няма да спра да се страхувам за нея до сетния си дъх

Браво.
Страхотна си.
И аз съм почти като теб,с тази разлика,че  не съм учаща.
Искам със всичко сама да се справя и мисля,че успявам.
И на мен това с кафето не ми допада ама после като заспи си го изпивам с кеф пред компа.
Все пак те са по важни от всичко.
Така,че първо техните нужди и после нашите удоволствия.
Успех със второто и пак да си такава смела мама.

Нямала съм особенни страхове освен това дали всичко с бебчето ще е наред / въпреки че нямах проблемна бременност/. Винаги съм смятала , че ще успея да се справя, може би защото съм с точния човек.

първата седмица след раждането ме беше страх,защото ми се струваше много малка и крехка и ме беше страх да не я нараня.но бързо изчезнаха тези страхове и сега се спрявам.не я давам на баби да я гледат,защото мисля,че аз си я гледам най добре.

 Твърде научно подхождаш към майчинството, то не е някакъв изпит, да си научиш за него.
 Няма нищо страшно ,ако наистина искате дете.

Мила, родих дъщеричката си на 24 г., като 2-3 години преди това всичко в мен си мислеше за бебе, но все още си нямахме татко, така че изчакахме. Хубавите неща не се отлагат. Това си е Божа работа и само Бог ще прецени кога да стане. Правете опити, вече сте семейство, няма защо да не се замислите сериозно. Успех и дано да стане като при мен от първия път......

Не съм се страхувала да стана майка,напротив чакам нашата бебка с нетърпение (да мога да се похваля,че вече съм мама)