Страховете на бъдещата майка- да стане МАЙКА

Здравей! Родих първото си дете на 22 години, тъкмо завършвах бакалавърската си степен. Страх ме беше, да, не знаех как ще ми се промени живота, не знаех какво ме очаква. И да, промени се, много. Когато се сещам за миналото си мисля за времето "преди детето" и "след това". Животът ми се промени, направо се преродих. За хубаво. Порастнах, смених приоритетите си, станах по-отговорна, по-борбена и в същото време по-кротка и търпелива.
Сега очаквам второто си детенце. И пак ме е страх. И пак се чудя какви ли промени и изненади ми готви Живота. И пак колкото и желано и планирано да беше забременяването, пак ме обзе едно странно чувство на паника. Като сега се притеснявам и как ще поделя вниманието си между двете дечица. И ме обзема и обич, любов, голяма, безгранична. Не съм психолог. Но си мисля, че и трето и пето дете да имам, пак ще ме е страх. Нали съм майка. Винаги има за какво да се тревожа.

Смело напред! Сама ще разбереш кога си готова! Щом те е страх - време е!

не може да не те е страх аз родих 2месеца след като навърших 18(чиста натурална бългърка съм) и въпреки това беше планувано ако си сигурна в човека до теб защо се чудиш няма какво да те е страх от раждането дали ще е сега или след 5г то ще се осъществи няма мърдане искам да ти кажа че раждането наистина не бих го преживяла пак но резултатът от това раждане ти променя живота из цяло аз съм решила да остана само със моята принцеса не защото ме е страх толкова от повторно раждане а защото искам да и дам цялото си внимание обич и възможности помисли си добре ако решението ти е положително не забравяй да се похвалиш

Всяка майка преди да стане такава според мен е имала такива страхове, как ще се справи, дали ще е добър родител и т.н. Повярвай безпрекословната и безгранична любов която ще изпиташ към детето ти ще "убие" всички страхове и в мига в който видиш детето ти ще знаеш как и какво да правиш, всичко е просто инстинкт. Както по повечето книги пише и моето мнение е такова, е не дали правилно си сменила памперса или нещо подобно а с колко любов е нежност обгрижваш малкото човече  Кураж и късмет, дано скоро ни се похвалиш 

Честно казано, изпитвала съм страх от майчинството, когато съм била с неподходящ партньор. Но, когато срещнах бъдещия си мъж, без много предисловия и от страна на двама ни, започнахме целенасочено да правим .... бебе! Нямах никакво съмнение вече - нито за себе си, нито за таткото. Просто знаех, че всичко ще е наред и ще се справим с всяко предизвикателство. Включително и родителството.

Аз също имах страхове и то много и най-различни. не се страхувах от това кога да имам дете ,а когато бях бременна се страхувах дали детето ми ще е здраво. После се страхувах дали ще успея да го възпитам ,сега се страхувам когато децата ми са болни....

Аз още не съм станала майка(има още време),но никога не сам имала притеснения за това,от самото начало когато решихме да имаме дете бях сигурна че ще се справим и двамата,а сега съм още по-сигурна.

При мен беше същото. От момента в който се омъжих сякаш се успокоих и притесненията останаха в миналото. Бебчо го искахме много и си казвахме каквото и да ни чака сме заедно и заедно ще посрещаме всичко което ни предстои, а какво по хубаво от дете  Даже си спомням че когато родих и той дойде при мен се просълзи- щастието ни беше огромно с бебка.
Впускай се в това предизвикателство- радостта е голяма

lianka, все едно си разказала моята история и моите чувства. Докато бях бременна втория път много ме беше страх дали ще съумея да се раздам еднакво и на двете си деца. Сега се смея на тези си страхове, защото (поне при мен) това стана толкова естествено и неусетно.

Аз пък си мисля че, колкото повече задълбаваш в четене и анализиране на това що е то родителството и плашещо или не е то, пред толкова повече се изправяш. Остави това желание да се появи естествено и спонтанно.
Решението да имаш дете, да поемеш най-голямата отговорност в живота си, да станеш най-важният човек за друго човешко същество трябва да е наистина осъзнат и искан избор.
Щом все още имаш страхове, все още не си готова, отложи раждането на детето си с година-две. Все пак си на 22 г. и животът е пред теб.
Нека майчинството не бъде бреме, а радост за теб.
Успех!

Срещнала си мъжа до себе си, обичате се, двамата сте здрави и имате финансова възможност да се грижите за себе си и за детето, което искате да имате... Ако това е така няма за какво да се притесняваш и можете спокойно да направите тази крачка. Дано да не се притесняваш прекалено много за изпитите, които ти предстоят, защото е добре да не си създаваш излишно напрежение по време на бременност. Иначе, както казаха и други настоящи и бъдещи маминки във форума винаги има за какво да се притесняваш. Аз много се притеснявах да забременея преди да срещна подходящия човек. След като заживяхме заедно със съпруга ми решихме, че ще си направим детенце.  Щастливо женени сме от два месеца и се оказа, че съм забременяла в деня преди сватбата или вечерта след нея. От време на време и аз се притеснявам дали всичко ще е наред със съкровището, което чакаме, но това е нормално. Това е майчиният инстинкт. Не случайно старите хора казват "да не ти се случи това, което майка ти мисли" (т.е. за което майката се притеснява). Като помисля трезво обаче няма за какво да се притесняваме, нали всечки така сме се появили на този свят. Медицината е доста напреднала. Сестра ми има дъщеричка на година и 10 месеца и като ги гледам двете (спомням си и бременността на сестра ми много добре) това допълнително ми дава кураж, че всичко ще е наред и въпреки трудностите, които може да поднесе на някои жени бременността като видиш малкото съкровище ти ставаш най-щастливия човек на света )) Късмет и не се притеснявай да опиташ, "бременността не е болест тя е нещо прекрасно" ))

Подкрепям поста на Франческа
Честно казано никога не ми е минавало през главата каква майка
ще бъда, дали ще се справя и т.н. Сигурна съм в себе си и човека до мен.

Рецепта няма!Учим се от живота,от грешките ,от ситуациите...Стремим се да сме добри родители,даваме всичко от себе си...Стараем се...И знай,че когато то се появи,живота придобива смисъл...и няма нищо по-хубаво...и няма по-голямо щастие...И знай,че си заслужава да се изживее...майчинството,да бъдеш майка.

Просто си по-взискателна към себе си, защото считаш, че поради образованието си няма да имаш право на грешки.
Няма готови рецепти за добри родители.
А и взаимоотношенията с децата много зависят от характера и темперамента на самите деца, защото дори и на годинка, те са личности.
Съветът ми е да спреш да се задълбочаваш толкова много, тъй като на този етап в живота ти би постигнала само теоретични познания.

А, и забравих: вероятно ще бъдеш прекрасен родител!

страха отмина като го гушнах.До тогава ме беше страх от бебето